№ 14275
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110157361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
и 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. Ю. А. твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 500 лв. със
срок на погасяване от 11 седмици и уговорена неустойка от 145,41 лв. по чл. 6 от договора в
случай на непредставяне на посоченото обезпечение в срок – физическо лице-поръчител
или банкова гаранция. Поддържа, че е платил неустойката, но счита, че посочената
договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорената
неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката и цели единствено
неоснователно обогатяване, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал.
1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като намира и че същата е неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не е посочен
начинът на изчисление на посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва. Ето защо
претендира за прогласяване нищожността на чл. 6 от договор за паричен заем №
698170/28.06.2022 г., поради противоречие на закона и добрите нрави, както и за осъждане
на ответника да плати сумата от 145,41 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличение на размера му до пълния претендиран размер на вземането с протоколно
определение от 04.07.2023 г.), представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
1
Ответникът ***** признава за възникналото между страните заемно правоотношение и
получения от ищеца заем в размер на 500 лв., но оспорва исковете, като счита, че клаузата
на чл. 6 от договора не е нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като е
уговорена с цел недопускане на неравновесие между страните при неизпълнение на
същественото задължение на заемателя да предостави обезпечение, при условие на което
кредиторът е поел риска да предостави заем на конкретното лице с оглед оценката на
неговата кредитоспособност. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания
по методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него,
тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а
клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба и/или на добрите
нрави.
Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между Г. Ю. А. и
***** е сключен договор за паричен заем № 698170/28.06.2022 г., по силата на който
ищецът е получил в заем сумата от 500 лв. и на основание чл. 6 в негова тежест е
възникнало задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в
срок в размер на 145,41 лв. Изложеното се потвърждава от приетото и неоспорено от
страните заключение на ССЕ, като е видно, че подписаното съглашение представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото е предоставен
паричен заем от търговец на физическо лице, което при сключването на договора е
действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Страните не
спорят (видно от съдържанието на отговора на исковата молба), че съобразно клаузата на чл.
6 от договора е предвидено задължение за заемателя в определен срок да предостави на
заемодателя обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като в случай на
неизпълнение на това задължение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 145,41 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по
кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
2
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че оспорената клауза на чл. 6 от договор за паричен
заем № 698170/28.06.2022 г. противоречи на закона и на добрите нрави, поради което
предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността й е
основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ищецът е
погасил по договора цялата главница, както и цялата начислена неустойка по чл. 6 в размер
на 145,41 лв. (с плащания в периода 05.07.2022 г. – 09.08.2022 г.). Предвид установената
нищожност на неустоечната клауза платената по нея сума е получена от ответника при
начална липса на основание, поради което се дължи връщането й в посочения размер. Ето
защо, осъдителният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 145,41 лв. и
следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
3
лихва върху увеличената част – в този смисъл решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
размер от 5 лв. следва да бъде присъдена, считано от 24.10.2022 г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а
върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 145,41 лв. (или за сумата от 140,41 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски съобразно уважените искове в размер на 100 лв., платена държавна такса, 250
лв., депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат (съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие по конкретното
дело – л. 43 от делото). В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото платеният от ищеца хонорар по приложения договор за правна
защита и съдействие по конкретното дело от 1000 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
намален до минималния размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. – 400 лв., т.е. дължимите на ищеца разноски са в общ размер от 750 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Ю. А., ЕГН **********, с адрес:
**********5, срещу *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, че
клаузата на чл. 6 от договор за паричен заем № 698170/28.06.2022 г. е нищожна.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати
на Г. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: **********5, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 145,41 лв., представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза на чл. 6 от договор за паричен заем № 698170/28.06.2022 г. неустойка за
непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева, считано от
24.10.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
както и ведно със законната лихва върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 145,41 лв.
(или за сумата от 140,41 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5