Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

29.07.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 юли

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1039 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Д.А.Д., ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0938-006067 от 16.11.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП; чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д.А.Д., глоба в размер на 50 лв.; глоба в размер на 50 лв.; глоба в размер на 300 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателят Д.А.Д., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 18-0938-006067 от 16.11.2018 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт № 104966 от 06.11.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 06.11.2018 г. на ПП-3 /Е-83/ към 101 в посока на движение към град Русе управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила.

Използва мобилен телефон без необходимото устройство позволяващо използването му без участието на ръцете.

Не е заплатил винетна такса за движение по пътищата от РПМ отворени за обществено ползване съгласно чл. 10 от ЗП към часа и датата на проверката.

Не носи СРМПС – част 2.

Пътува сам в автомобила.

-Нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 104А от ЗДвП; чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител К.К.А. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К.К.А. и Д.И.А., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Ал. 2-ра въвежда изключение от правилото да се управлява превозно средство, без поставен предпазен колан в случаите, когато се касае до бременни жени; физическото състояние на лицата не позволява неговото използване; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Съдът счита, че в крайна сметка задължението за обезопасителен колан не е самоцелно създадено от законодателя, за да рестриктира гражданите, а точно обратно – съоръжението има основна функция по предпазване и охраняване на телесния интегритет на водача и останалите пътници в превозното средство.

 Поради гореизложените мотиви  съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.104А от ЗДвП:

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл.104А от ЗДвП.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К.К.А. и Д.И.А., които свидетели са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.  

Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите К.К.А. и Д.И.А., са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.104А от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС на посочената в акта и НП дата и час, е използвал мобилен телефон, докато е управлявал лекия автомобил.

Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. И двамата свидетели потвърдиха обстоятелството, че жалбоподателят е провеждал разговор по телефона, като им е обяснил, че телефонът му бил звъннал, за да го упътят за някакъв адрес.

Използването на мобилен телефон по смисъла на  чл.104А и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, означава както провеждането на разговор чрез него, но и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения (SMS), боравене с телефона и др.

Целта на законодателя е била да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица (чл.1, ал.2 от ЗДвП).

Доколкото това е сторено по време на движение, без наличие на устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Показанията на полицейските служители са достоверни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото. Законодателят не въвежда някакво специално изискване за доказване на подобно нарушение, респективно не определя посредством какви източници следва да бъде установено, поради което нито за актосъставителят, нито за наказващият орган съществува задължение да проверява дали е бил осъществен разговор, да изисква някакви разпечатки от оператори на мобилни услуги и т.н., както и да направи снимка на мобилният апарат след спиране на водачът за проверка. Фактът, който е бил възприет от свидетелите, а именно, че при движещо се моторно превозно средство, управлявано от конкретното лице, последното държи в ръката си мобилен апарат, в областта на главата си, е достатъчен да обоснове извод, че водачът управлява автомобила и в нарушение на чл.104А от ЗДвП - използва мобилния телефон. 

По делото не се и твърди, водачът да е имал устройство позволяващо му да използва телефона без участието на ръце, а дори и да го е имал очевидно не го е използвал след като и двамата полицейски служители са видели, че държи телефон в една от ръцете си. Както става ясно и от цитирания законов текст, нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, а не в провеждане на разговор.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като забраната за използване на мобилни телефони при управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача, е една от мерките на законодателя за ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед значимостта на защитаваните обществени отношения и липсата в случая на обстоятелства, разкриващи по - ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение от нормалните нарушения от този вид, правилно административно-наказващият орган е приел, че не са налице критериите за маловажен случай.

Наказанието глоба е определено в установения от законодателя размер от 50 лв.

По визираното в т.3 от НП административно нарушение по чл.139 ал. 5 от ЗДвП:

От събраните доказателства по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят на 06.11.2018 г. в 14:15 часа е управлявал ППС - лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, като се е движел по ПП–3  при км. 100 в посока гр. Русе. При направената проверка от полицейските служители К.К. А. и Д.И.А. било установено, че жалбоподателят управлява МПС, без да е заплатена за него съответната винетна такса.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели- К.К.А. и Д.И.А., тъй като същите потвърждават констатациите, като си спомнят случая, а и показанията са им обективни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства, а жалбопадателя не ангажира никакви доказателства в тази насока.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, признаците на което от обективната страна включват управляването на пътно превозно средство /ППС/ по републиканските пътища без да е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или на ППС да е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок.

В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е диференциран размерът на административното наказание - глоба, според вида на ППС.

В настоящия случай не е спорно между страните, че административно наказаното лице е управлявало ППС от вид, посочен в  чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

По визираното в т.4 от НП административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.

В процесният случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на процесното МПС, не е носил свидетелството за регистрация на МПС част 2, което е управлявал.

От субективна страна нарушението, което правилно е квалифицирано от административно наказващия орган по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателя в качеството си на водач на МПС е съзнавал, че следва да  носи посочения по – горе документ -  СР на МПС ЧАСТ 2, но не е носил същия, което задължение му е изрично вменено.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушението по  чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в абсолютен размер от 10.00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и законосъобразно.

Съдът счита, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани от страна на жалбоподателя, сам по себе си е доказателство за извършените нарушения, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Не на последно място, в самия АУАН е вписано, че жалбоподателят няма възражения относно констатираните нарушения от страна на полицейските служители.

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът по никакъв начин не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение в жалбата, че не е извършил посочените в атакуваното наказателно постановление нарушения.

От страна на жалбоподателя не бяха представени в съдебно заседание никакви убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни, а и видно от приложената по делото справка за нарушител, находяща се от л. 11 до л. 28 от настоящото дело е видно, че същият е системно нарушава ЗДвП.

Съдът счита, че вменените във вина на жалбоподателя административни нарушения са доказани по несъмнен начин.

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 18-0938-006067 от 16.11.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП; чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д.А.Д., ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 50 лв.; глоба в размер на 50 лв.; глоба в размер на 300 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: