Р Е Ш Е Н
И Е № 260028
гр.Пловдив, 26.01.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №170 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “М.К.-86”ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Гешанов“ №1А,
представлявано от Б.В.К., чрез пълномощник адв.Т.Т., съдебен адрес ***, твърди,
че е наемодател, а ответникът е наемател на два самостоятелни обекта в сграда,
описани подробно в исковата молба, като помещенията са предадени за ползване на
05.12.2016 г. – в деня на сключване на писмен договор за наем. Уговорена е
наемна цена от 1 000 лв. месечно, общо за двете помещения, които са функционално
свързани, дължима до 5-то число на текущия месец, като ответникът е заплатил
само наемът за м.12.2016 г. Договорът е сключен за срок от една година, но
срокът е продължен по реда на чл.10, тъй като никоя от страните не е отправила
писмено предизвестие в 1-месечен срок преди това. Понастоящем договорът е
действащ и ответникът продължава да ползва процесните имоти. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 36 000 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща неплатена
наемна цена за периода от м.02.2017 г. до м.02.2020 г., включително, по договор
от 05.12.2016 г. за наем на недвижими имоти в гр.Пловдив. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът ЕТ“Стенли – С.А.“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ж.к.Възрожденци,
бл.61, вх.Б, ет.2, ап.28, представляван в процеса от адв.Д.М., оспорва иска.
Признава сключването на договора за наем, както и, че същият е действащ между
страните през процесния период от време. Възразява, че договорената наемна цена
от 1000 лв. на месец е заплащана от наемателя според уговореното, а именно – на
ръка на трето лице – дъщерята на управителя М.К.. По изложените съображения
счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на 05.12.2016
г. между страните е сключен договор за наем, по който ищецът е наемодател, а ответникът
– наемател. Предмет на договора е недвижим имот – магазин за хранителни стоки в
секция №2 „А“ и „Б“, намиращ се в сграда на ул.“Горно Броди“ №41 Б, р-н Южен,
гр.Пловдив. Уговорено е, че наемателят има право да ползва наетите вещи по
предназначението им. Уговорена е наемна цена в размер 1000 лв. на месец,
плащането на която следва да се извършва до 5-то число на текущия месец.
Договорът е сключен за срок от една година – чл.8. В чл.10 е уговорено, че ако
в срок от един месец преди изтичане на срока по чл.8 никоя от страните не
отправи писмено предизвестие до другата страна, че не желае продължаването на
договора, то той автоматично се счита продължен за нов едногодишен период, без
да е необходимо подписването на анекс или волеизявление на страните. Между
страните няма спор, че ищецът е предал на ответника ползването на посочения в
договора за наем обект, че ответникът продължава да осъществява фактическата
власт върху същия обект, както и, че срокът на договора е удължен автоматично
без волеизявления на страните по реда, описан в чл.10 от договора, като нито
една от тях не е отправила до другата предизвестие, че не желае продължаване на
действието на същия в уговорения предварителен срок. Няма спор, че договорът е
действащ през процесния период от време.
Прието е по делото
заключение на техническа експертиза, според което е налице частично съвпадане
между описаните в исковата молба имоти с идентификатори 56784.530.17.3.8 и
56784.530.17.3.9 с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Никола Карев“ №47,
ет.1, от една страна, и имота – магазин за хранителни стоки №2, секции А и Б,
намиращ се в сградата на ул.“Горно Броди“ №41Б, район Южен, гр.Пловдив, посочен
в договора за наем, от друга страна. Според заключението имотите се намират в
сграда с идентификатор 56784.530.17.3, собственост на ищцовото дружество, като
в етап втори на разрешението за ползване на сградата е описан магазин за
хранителни стоки №2 в секции А и Б, съставляващ част от същата сграда. Вещото
лице е установило, че понастоящем на място се извършва ремонт. Няма външни
белези за предназначението на обектите. Останал е на входа надпис „Фитнес Титан
и солариум“.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.228 ЗЗД с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според
чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта.
В аспекта на
горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за
наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване
описаната в договора вещ, а ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна
цена в размер 1 000 лв. В договора за наем наемната вещ е описана като магазин
за хранителни стоки в секция №2 „А“ и „Б“, намиращ се в гр.Пловдив, ул.“Горно
Броди“ №41 Б. Същевременно описанието на имота или имотите, предмет на договора
за наем, в исковата молба е различно от това в договора. От допуснатата по
делото техническа експертиза, обаче, се установява, че описаният в договора
магазин се намира в сграда, която понастоящем носи идентификатор, посочен в
исковата молба, и се намира на посочения в същата административен адрес. В
разрешението за ползване на сградата като етап втори е описан именно магазин за
хранителни стоки №2 с посочените в договора секции, следователно може да се
заключи, че е налице идентичност между имота, предмет на договора и тези,
описани в исковата молба, като по всяка вероятност магазинът се състои от две
самостоятелни помещения. Ето защо възраженията на ответника, направени в хода
на производството в тази насока, се намират за неоснователни. Що се отнася до
данните, че помещенията не са ползвани като магазин, а за фитнес и солариум,
същите според съда са без значение за факта на дължимост на уговорената в
договора наемна цена. Наемната цена е дължима, щом вещта е предадена на
наемателя и на същия е осигурено ползването й през процесния период от време.
Дали в договора е уговорено конкретно предназначение за ползване на вещта е
обстоятелство, което би имало значение за други права и задължения на страните
по договора, например за правото и задължението на наемателя да я ползва по
предназначение, респективно за правото на наемодателя да прекрати договора
поради неизпълнение на това задължение и за задължението му да осигури
ползването по уговореното предназначение и пр. В случая договорът не е
прекратен поради това, че вещта се ползва по друго предназначение, а не като
магазин, респективно в договора е уговорено предназначение, идентично с това,
предвидено в разрешението за ползване на сградата, и доколкото правоотношението
е действащо и поражда права и задължения, ползването е предадено и осигурено,
се дължи и насрещната престация за плащане на наемната цена. Във връзка с
уговорения в договора срок на наема следва да се отбележи, че въпреки
изтичането му, договорната връзка не е прекратена, тъй като няма спор между
страните, че нито една от тях не е поискала това чрез уговореното в чл.10
предизвестие, съответно съгласно чл.236 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Следва също така
да се отбележи, че в приложена по делото справка от НАП се споменава за това,
че е изготвено известие за прекратяване на договора от страна на ищеца през
2017 г. Не е упоменато и не е доказано с други доказателства това предизвестие
да е достигнало до наемателя, респективно и двете страни не спорят, че
действието на договора е продължено, включително през визирания в исковата
молба период от време, което е прието и за безспорно и ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото. Ето защо съдът намира, че визираният от ищеца
договор за наем с ответника е действал през периода от м.февруари 2017 г. до
м.февруари 2020 г., включително. Приема и, че наемодателят по същия договор е
изпълнил задължението си да предаде ползването на имота, предмет на договора,
на наемателя, при което е възникнало насрещното задължение на последния за
плащане на наем в размер 1 000 лв. до 5-то число на всеки текущ месец.
Доказателства за това
наемът да е заплащан през горния период от време от страна на наемателя по
делото не са събрани. Твърди се от ответника, че наемът е плащан в брой на
ръка, но писмени доказателства, като например разписки за получен наем, не са
ангажирани. Със свидетели подобно обстоятелство не може да се доказва поради
забраната в чл.164, ал.1, т.4 ГПК и доколкото липсва изрично съгласие на
насрещната страна за това. Ето защо съдът намира твърденията на ответника за
това, че процесното вземане е погасено чрез плащане, за недоказани. За периода
от м.февруари 2017 г. до м.февруари 2020 г., включително, обхващащ 36 на брой
месечни периода, се дължи наем в общ размер 36 000 лв., който следва да
бъде заплатен от ответника. Следователно искът е основателен и следва да бъде
изцяло уважен. Ответникът е в забава, поради което няма пречка исковата сума да
бъде присъдена, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
04.03.2020 г., до окончателното плащане.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер
1 440 лв., заплатил е възнаграждение на вещо лице в размер 350 лв., заплатил
е и адвокатско възнаграждение в размер 4 900 лв. (платена изцяло и в брой
според приложения договор за правна защита и съдействие). Общият размер на
разноските на тази страна е 6 690 лв., които следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ“Стенли – С.А.“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ж.к.Възрожденци,
бл.61, вх.Б, ет.2, ап.28, да заплати на “М.К.-86”ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Гешанов“ №1А, представлявано от Б.В.К.,
сумата 36 000 лв. (тридесет и шест
хиляди лева), представляваща неплатена наемна цена за периода от м.февруари 2017
г. до м.февруари 2020 г., включително, по договор за наем от 05.12.2016 г., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 04.03.2020 г., до окончателното
плащане, както и сумата 6 690 лв. (шест хиляди шестстотин и
деветдесет лева) – деловодни разноски за производството по т.д.№170/2020 г. по
описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: