РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. И.
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №
20235200900001 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ“ ООД с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет., ап. с предявени искове с
правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и
чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
На 23.07.201Згод. е сключен Договор за кредит №132/23.07.201Зг., по силата на който
ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:********* отпуска кредит на К. А. И., ЕГН:-
кредитополучател 70000лв (седемдесет хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до
23.01.2014г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по
договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********. Кредитът е усвоен от кредитополучателя.
За обезпечение на кредита е сключен договор за особен залог между Ч. А. И.,
ЕГН:********** - залогодателя и ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД - заложен кредитор от
23.07.201Зг., към Договор за кредит №132/23.07.201Зг към върху бъдеща продукция - тютюн
„Ориенталски“, I-ва класа, реколта 201Зг. от 150/дка, засадени в землището на с. А. К. върху земя,
стопанисвана от залогодателя.
С Анекс №1/01.11.201Зг., крайният срок на договора е удължен до 27.05.2014г., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 22.01.2015г.,крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 06.03.2017г.,крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
1
С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и
неизплатени договорни лихви.
На 22.01.2015год. е сключен Договор за кредит №183/22.01.2015г., по силата на който
ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:********* отпуска кредит на К. А. И., ЕГН: -
кредитополучател 200000лв (двеста хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до
22.06.2016г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по
договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********.
С Анекс от 27.04.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 05.08.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 06.03.2017г., крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към
настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
Със споразумение от 07.12.2017г. е удължен срокът за плащане и е уточнено по коя сметка
на кредитора следва да се плати.
С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и
неизплатени договорни лихви.
Към настоящият момент не е изплатено задължението на заемополучателите. По
договорите има единствено частични плащания на договорни лихви по договорите за заем, като
главниците не са погасявани.
Общото задължение по двата договора за заем 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и
седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки)
Ето защо, представляваната от него „ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ“ ООД има правен
интерес от предявяване на осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от
ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД спрямо Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** и в условията на евентуалност иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
Твърди се,че договорът за заем е реален и неформален договор. Следователно за
валидността на договора не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото
съгласие, придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора. В съдебното
производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси
изпълнение по него.
Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, елементите от фактическия състав на
договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на засмателя
на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на засмателя.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода
от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на
последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици (в този
смисъл са Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192
от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. №
2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).
В настоящия случай договорите са сключени при пълно съгласие с всички клаузи на
договорите.С настоящата искова молба се представя процеснините договори за заем, с анексите
към тях, както и платежни нареждания за превод на сумите по договорите и разписки за получени
2
суми в брой от ответниците. В основанието на плащането е посочен номера на договора за заем. То
този начин се установява, че сумата е предадена на ответниците. В случая, от предствените с
исковата молба доказателства, се установява съществуването на всички елементи от фактическия
състав на договора за заем, съответно е доказана основателността на ищцовата претенция.
Макар в първоначалната искова молба ищецът да е заявил ,че в случай, искът с основание
по чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлен, моли да бъде разгледан евентуален иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД ,
след оставяне без движение на исковата молба с допълнителната молба от 06.02.2023г. ищецът е
заявил,че такъв иск вече не поддържа.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД да се осъдят Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В. №, ет., ап. да заплатят солидарно на
ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си -
Ж. Д. Д. сумата в размер на 70 000лв (седемдесет хиляди лева) - неизплатена главница по Договор
за кредит №132/23.07.2013г., анексиран с Анекс №1/01.11.201 Зг., с Анекс от 22.01.2015г. и Анекс
от 06.03.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда, както и сумата от 80 000лв (осемдесет хиляди лева) представляваща частично
претендирана главница от 200000лв (двеста хиляди лева), дължима по Договор за кредит
№183/22.01.2015г., анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с Анекс от 05.08.2015г., Анекс от
06.03.2017г., и споразумение от 07.12.2017г. дължими от общо задължение по договорите за заем в
размер на 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и
четиридесет и една стотинки) ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й заплащане..Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски в производството.Сочи доказателства и прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез Адв. А. Б. от ПАК и
Адв. Н. П. от ПАК.Изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца,
оспорва представената от него фактическа обстановка, която в действителност е съвсем
друга.Сумите по договорите за кредит не са предоставени в посочените размери, а предоставените
са погасени(върнати) от ответниците. Дори да се окаже, че са останали неизплатени суми, то те са
погасени по давност(ангажира възражение 3-5 годишна погасителна давност)
Счита ,че претенцията е основана на нищожни договори и клаузи. След преизчисляване на
изплатените по нищожни клаузи суми, вероятно ще се окаже, че ищците са получили повече от
реално предоставените суми.Твърди,че исковата молба е нередовна.В исковата молба не е
посочена сметка за доброволно плащане. Посочената банкова сметка е на лице, което не присъства
по никакъв начин в производството, което е незаконосъобразно.
В исковата молба са посочени два договора за кредит на обща стойност 270 000 лв., а в
петитума е заявена претенция за частичен иск в размер на 150 000 лв като част от обща претенция
в размер на 1 247 118.41 лв. Процесната сума се твърди да е само главница, но не става ясно как от
270 000 лв. заемната сума става 1 247 118.41 лв. главница. Без никакво разяснение в петитума на
исковата молба се споменава Споразумение от 07.12.2017г, чийто предмет е сумата от 1 247 118.41
лв.С оспорванията по-долу ще разяснят допълнително посочената неточност.
1.Договорите са нищожни поради противоречие със закона, тъй като са сключени в
нарушение на Закон за кредитните институции, тъй като ищецът не е вписан в регистъра по чл.3а
ЗКИ. За да извършва дейност по предоставяне на кредити, ищецът следва да разполага с
изискуемите от закона разрешителни, в противен случай договорите са сключени в противоречие
със закона.
2.Договорите и Споразумението, са сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Всеки от последващите документи е приподписван от ответниците при условия на скандали и
заплахи, което ще се докаже със свидетели и др .доказателства.
3.Договорите и в частност Споразумението са нищожни, защото накърняват добрите нрави,
3
което е видно дори от начина по който са уговаряни. Последователния преглед на данните от
доказателствата на ищеца, както и прегледа на клаузите за лихви, неустойки и допълнителни
задължавания за суми, сочи за нищожност поради противоречие с добрите нрави.
4.Договорите и Споразумението са подписани при принуда и измама.
5.На практика липсва съгласие и отсъства договор за претендираната сума, защото
ответниците нито са получили реално сума в размер на 1 247 118.41 лв, нито са се съгласявали да
получат такава сума, нито са заявили реално и съзнателно съгласие да върнат сума в размер на 1
247 118.41 лв. Такава уговорка отсъства в споразумението. Посочената сума е самоволно
начислявана от ищеца, но не е реално предадена.
6.Договорите са нищожни, съответно клаузи са нищожни поради противоречие със Закон за
защита на потребителя, клаузите са неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП. Съдът следи
служебно за нищожност и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи - предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата.
7.Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализация на лихвата. Т.нар
капитализация е нищожна като уговорка, тъй като част от твърдяната от ищеца главница всъщност
представлява лихва, която с последващи споразумения(анекси) е капитализирана като главница,
което е в противоречие със закона и тази претенция следва да бъде отхвърлена. Капитализацията е
нищожна, защото представлява увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви, които са нищожни на основание чл.2б, ал.4, във
вр. с чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или
друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. Претенцията е
неоснователна от една страна поради тази нищожност на клаузата за уговарянето й, която вече
обяснихме. А от друга страна претенцията за заплащане на тази сума е неоснователна поради това,
че сумата за лихва е претендирана с погрешно основание главница(претендира се нещо различно
от действителното). На трето място доверителите ми са плащали огромна част от главницата, а
фактът, че ищецът отнася плащанията към нищожно голяма лихва и сега съдебно претендира само
главницата(лишавайки от възможност ответниците да възразят за нищожността на клаузата за
лихва), представлява заобикаляне на закона и прави претенцията му неоснователна. Поради това:
Ангажира възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на всички
уговорки за лихва(договорна, възнаградителна и наказателна). Размерите на лихвите са в
противоречие с добрите нрави. Размерите на неустойките също са нищожни поради противоречие
с добрите нрави. Моля тези клаузи да бъдат изследвани, защото тяхната нищожност ще доведе до
това всички плащания на ответниците да бъдат начислени за погасяване на главница.
Оспорва посочената в исковата молба сума да е преведена на ответниците. Договорът за
заем е реален и ако сумата не е преведена, договорът не е сключен. Поради това ако сумата не е
преведена, или ако е преведена само част от нея, то договорът не е сключен или не е сключен за
цялата сума. Заявявам, че дори част от сумата да е преведена в началото, то последващите суми,
които формират крайната стойност на кредита според твърденията на ищеца, всъщност не са
превеждани, а са калкулирани по друг начин. Последното е в разрез със закона.
В смисъл на горното ищеца не разполага с платежни нареждания за предоставяне на сумата
от 1 247 118.41, не е сключван договор за заем в този размер и такава сума не е предоставена. Това
е видно включително от исковата молба, в която се твърди да е сключен първи договор за кредит
за 70 000 лв и втори договор за кредит за 200 000 лв. Абсолютно неясно остава как тогава според
ищеца общото задължение по двата договора за заем възлиза на 1 247 118,41 лв.. Петитумът на
исковата молба и претенцията са неясни, не е ясно само главница ли се претендира и дали тя е
всъщност капитализирана лихва. Частичният иск също ли обхваща само сума по главница и защо в
петитума освен двата договора за 70 000 и за 200 000 се цитира споразумение за 1 247 118.41. Тези
суми частични ли са по споразумението, обхващат ли лихва и главница, тъй като ангажира
възражение за нищожност на посоченото споразумение, независимо от договорите.
Неяснотата на договорите и Анексите, както и на клаузите за дължимост и реално
предоставяни суми, нарушават ЗЗП и водят до нищожност. Същевременно липсва воля и
съгласие(чл.26 ЗЗД), тъй като ответниците не са наясно и не са разбирали за какво се задължават.
Налице е грешка в предмета и липса на съгласие.
Освен това ответниците cа правили множество плащания - част от тях по банков път, част
от тях в брой(в размер на 5 000 лв с РКО), част от тях чрез предоставяне на реколта, която ищецът
е продал, за погасяване на задължението. Поради това ответниците ангажират възражение за
4
погасяване на задължението чрез плащане и чрез предоставяне на тютюн, което е ставало по
взаимно съгласие на страните. Ищецът е приел този начин на плащане. Част от сумите
доверителите ми са превеждали по личната сметка на управителя по негово настояване, което е
видно от банковите извлечения и молим да бъде проверено със ССЕ.
За извършваните плащания и за факта, че задължението е погасено, свидетелстват дори
Анексите, подписвани между страните. Видно от Анекс от 22.01.2015 към Договор за кредит
132/23.07.13г. например, главницата е намаляла до 29 231лв, а видно от Анекс от 06.03.2017 -
дългът е само 2 542.38 лв. На тези данни акцентира за пример, че всъщност ответниците са
погасили огромна част от задължението, дори цялото и претендираните от ищеца суми нямат
никакво съответствие с действителните такива.
Ангажира възражение за погасяване по давност на всяка от претенциите, съответно 3-
годишна давност за лихви и 5-годишна давност за главница. След като бъде установена
нищожността на договорите и споразумението, давността следва да се брои от предоставянето на
самата сума. Независимо от нищожността на договорите, сумите са погасени по давност дори
броимо от последното споразумение или от всеки от анексите.
Ангажира възражение за погасяване по давност включително на претенцията по чл.55 ЗЗД.
Претенцията по чл.55 ЗЗД е неоснователна, тъй като дадената сума всъщност е върната. Това е
така също ако се вземе предвид плащанията на лихвите, които следва да се отнесат за погасяване
на главница.
Оспорва документът Споразумение от 07.12.2017г.. Ако ищецът ще се ползва от него, нека
представи оригинала на документа. Оспорва авторството, не всеки подпис от всяка страница е
положен от ответниците. Възможно е това да не са съответните на документа страници.
Оспорва Анексите и желае ищецът да представи оригиналите за преглед. Посочените в
Анексите суми всъщност не са реално предоставени от ищеца, а само са променени разпоредбите
на договора словом.
Претендираната сума по исковата молба се заявява като частична от 1 247 118.41 лв, поради
това заявява, че тази претенция е неоснователна, защото ищецът не е дал в заем 1 247 118.41. Тъй
като ответниците не са получавали в заем сумата от 1 247 118.41 лв., то те не дължат частично
нищо от такава главница. В исковата молба отсъства твърдение с анексите или със споразумението
да има промяна в размера на предоставения реално дълг, не се сочи да са предоставяни
допълнително суми (тоест липсва воля съгласие за предоставяне на нова заемна сума и съгласие за
задължаване да се върне тази нова заемна сума). С Анексите само се променят изреченията от
клаузите на първоначалните договори. Но няма изразени волеизявления за предоставяне на нови
суми и за задължаване да се върнат нови суми в по-големи размери. В исковата молба също
отсъстват подобни твърдения, поради което исковата молба подлежи на връщане.
Правнорелевантните факти не могат да се извличат от доказателствата, ако страната не е заявила
тези факти с исковата молба. Тоест не става ясно и ищецът не обяснява как от предоставените 270
000 лв. дълга изведнъж нараства до 1 247 118.41 лв. само главница. Оспорва това и моли да се
върне исковата молба като недопустима. Исковата молба не може да бъде допълвана с нови
твърдения за факти и нови основания, които не са били заявени при подаването й.
Г-жа К. И. и г-н Ч. И. излагат своята гледна точка пред Почитаемият съд: Ответниците
отглеждат ориенталски тютюн. Управителят Ж. Д. Д. е обещал в труден за тях момент да им
помогне, но скоро след това започнал грубо да ги притиска и настоявал ответниците да му
превеждат суми по неговата лична банкова сметка, вместо по сметка на неговата фирма Финансова
къща РУМ. За всеки превод той заръчвал какво да бъде основанието за плащане. Също така на
дата 27.03.2015 националните плащания в размер на 51 345 лв., които ответниците са получили за
отглеждания тютюн, са превели на ищеца. На 29.10.2015г. ответниците са продали тютюн на
стойност 50 000 лв в Г., които също са предоставили на Финансовата къща. На 27.07.201бг. ищеца
е изпратил автомобил с номер в която са Н.арени 86 бали тютюн - 2 761,3 кг. Това количество
остава за ищеца за погасване на задължението. В началото на 2017г. ответниците са продали
тютюн на стойност 149 302 лв в Т. която сума също са предоставили на Финансовата къща. На
27.01.2017 управителят Ж. Д. и Р. Д. Н.арват 3900 кг тютюн и ги отнасят в П.а след това още 18
260 кг, за което ответниците плащат 16 000 лв. На 10.02.2017 управителят отново Н.арва 1 416 кг
тютюн с автомобил . В края на 2017г. управителят е Н.арил и отнесъл голямо количество тютюн,
което е било при него на отговорно пазене, без дори да получи съгласието на ответниците. На
25.09.2019 са Н.арени 161 бали - 5 635 кг с автомобил 623189. На дати 22.10.2019 и 28.10.2019г.
отново е предоставен тютюн на управителя. На 06.01.2020 54 бали - 2006кг са предадени на
управителя. С автомобил . Всички тези факти ще докажат със свидетели и писмени доказателства,
5
но ищецът едва ли ще ги оспори.
С посоченото са погасени задълженията на ответниците към Финансовата къща.
Плащанията са били по взаимно съгласие и са приети от ищеца по този начин. С абсолютна
сигурност е погасена сума многократно по-висока от размера на частичния иск.
Ангажира възражение за прихващане със стойността на посоченото количество тютюн, в
случай че не се приеме с него да е извършено погасяване на претенцията. Възражението за
прихващане е включително по претенцията по чл.240 ЗЗД .
По доказателствата:
Моли да бъдат представени в оригинал споразумение от 07.12.2017 и Анекси. Оспорва ги и
с оглед представянето им в оригинал и според това дали ищецът ще се ползва от тях, ще
конкретизира оспорването си. Оспорвам авторството за ответниците на всяка от страниците с
положени подписи.
Моли да ми бъдат допуснати при режим на довеждане 3-ма свидетели за доказване на
различни обстоятелства от настоящия отговор.
Моли ССЕ да отговори на въпроса ако всички плащания на ответниците бъдат отнесени за
погасяване на реално предоставена главница(не за погасяване на суми за лихви, нито за погасяване
на капитализирана лихва, неустойки и др.), остава ли непогасен остатък от задължението? Каква е
реално предоставената сума от ищеца? Каква е реално погасената сума от ответниците? В какъв
размер е сумата за начислена лихва, която е превърната от ищеца в задължение за главница? Какви
суми са превеждали ответниците по банкова сметка на управителя. Моля вещото лице да провери
за суми, изплащани в брой(РКО).Ще ангажира допълнителни доказателства и доказателствени
искания според оспорванията и твърденията на ищеца.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК е постъпила допълнитлена искова молба от ищеца с която
прави следните уточнения и искания: Съгласно чл. За, ал. 1 от ЗКИ за извършване на дейности по
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ /отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства/ по занятие от лице, което не подлежи на
лицензиране по друг закон, е необхоД. то да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една
или повече от тези дейности е съществена за лицето. Ищцовото дружество е вписано в
горепосочения регистър, следователно има право да извършва такава дейност т.е. ФИНАНСОВА
КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:********* притежава лиценз и е с регистрационен № BGR00242, като за
регистрацията е издадена съответната дата и номер за вписване - РД 22-0613/04.04.2011.
финансовата къщата е регистрирана под №77 от регистъра на БНБ.
Информацията е публична и може да бъде открита на сайта на БНБ:
https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSFIRegister/index.htm
С цел запазване и гарантиране на обществения интерес и в ЗКИ и в Наредба №26/2009г. са
предвидени законови изисквания, които ограничават свободното извършване на посочената
дейност и дават възможност осъществяването й да бъде ефективно контролирано. Такива са
предвиденото издаване на лиценз - за банките (в чл. 13, ал. 1 ЗКИ) или регистрирането и
вписването в специален регистър - за финансовите институции (в чл. 2 от Наредба № 26/2009 г.).
Въвеждането на тези специални изисквания, ограничаващи извършването на обичайна
търговска дейност, е необхоД. с оглед възможността да бъде осъществяван действен контрол
върху извършването на дейността по кредитиране и са насочени към охрана на съществен
обществения интерес.
Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 е категорична и в нея са отразени като основни
изисквания съответната финансова институция да е отговаря на изискванията на чл. За от ЗКИ и да
6
е вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ.
Единственото изключение от това правило е предвидено в чл. 2а от Наредба № 26, в която
е посочено, че има възможност да бъдат освободени от задължителната регистрация само
финансови институции, който оперират със средства, предоставени за изпълнение на целеви
проекти и програми на Европейския съюз и това става по изрично решение на подуправителят на
БНБ.
Ето защо възражението на ответниците за нищожност на доворите за заем, поради факта, че
финансовата къща не притежава лиценз са неоснователни.
На следващо място, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК:
Редакция към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г.:
1. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) договори за кредит с общ размер, по-
голям от 147 000 лв., или равностойността им в друга валута по курса на Българската
народна банка към датата на сключване на договора;Редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010
г.:-договори за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв. или по-голям от 147 000
Ето защо всички възражения за неравноправност на ответниците на договорни клаузи и на
самите договори за заем са неоснователни
На следващо място твърди,че заемите не са потребителски доколкото същите са за
подпомагане на стопанска дейност на ответниците, които са регистрирани като земеделски
производители. Ето защо ответниците нямат качество на потребител и съответно за процесиите
заеми не са относими и приложими нормите, уреждащи кредити за потребители по смисъла на ЗПК
и ЗЗП.
Отделно от горното, договорите са обезпечавани с особен залог върху тютюн, поради и
заемите са давани на ответниците за отглеждане на тютюн поради което се установява, че същите
не могат да се подведат под хипотезите, предвидени в правните норми, уреждащи отношенията
между кредитор и потребител.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответниците, че вземането за главница е
погасено по давност, тъй като с договорите за заем и анексите към тях е уговарян по взаимно
съгласие на страните удължаване на срока за връщане на заема, като съгласно последния сключен
между страните анекс крайният срок за издължаване на заема е 06.01.2018г. Исковата молба е
подадена преди 06.01.2023г. поради което давността е прекъсната. Давността по чл. 110 от ЗЗД е 5-
годишна за погасяване на вземане за главница по договор за заем. Не се претендират договорни
и/или възнаградителни лихви по договорите за заем, поради което възражението е неоснователно.
Извън горното, на самостоятелно основание предвид извънредното положение в РБългария
във връзка с пандемията от COVID 19 било налице спиране на давностните срокове.
Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да тека определени изрично посочени срокове.
Според чл. 3, т. 2 ЗМДВИП спира да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобива/ права от частноправните субекти. Ето защо не е погасено вземането на
финансовата къща по договорите за заем с 5-годишна давност.
По отношение на изложените твърдения, че договорите са сключени при крайна нужда и
явно неизгодни условия твърди, че съгласно чл. 33, ал.1 от ЗЗД: Унищожаем е договорът, сключен
7
поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло
или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани
ощетяването. Съгласно ал.2 от разпоредбата: Правото да се иска унищожение се погасява в
едногодишен срок от сключването на договора.
Ето защо е преклудирана възможността за завеждане на иск по реда на чл.ЗЗ от ЗЗД.
Твърди, че договорите не са сключени при крайна нужда и крайно неизгодни условия.
Ответниците редовно са сключвали договори за заем с Финансова къща РУМ ООД. Също така
изложените твърдения, не са подкрепени с каквито и да е било доказателства.
На следващо място, не може да бъде споделено изложеното, че договорите за заем са
нищожни поради сключването им поради липса на съгласие и с принуда. Нито са подавани жалби
срещу управителя или съдружниците във Финансова къща РУМ ООД пред компетентните органи
за упражнено насилие, нито че е налице измама за сключване на договори за заем. Изложените
твърдения са защитна позиция с оглед релевиране на нищожност на договорите съответно
обосноваване на възражение за нищожност на договорите по чл.26 от ЗЗД. Възражението не е
обосновано, а е просто бланкетно.
На следващо място, лихвите по договорите са заем са определени съгласно волята на
страните и договорната свобода по смисъла на чл.20 от ЗЗД. Същите на са прекомерни, като
настоящото го излагам с оглед пълнота и предвид изложените съображения от ответниците.
Предмет на иска са неплатени главници. Дори да бъде установена нищожност на част от договорни
клаузи това не влече нищожност на целите договори и споразуменията от тях.
Извън горното, изцяло неоснователни са възраженията, че договорите са платени и че са
получавани суми по банкова сметка на управителя на Финансовата къща, а не по сметка на
Финансовата къща. Неоснователни са всички изложени възражения, че задълженията са плащани с
тютюн. Не е налице съгласие за получаване на тютюн вместо плащане на предадената в заем сума
пари. Не е налице даване вместо изпълнение. Направеното искане за разпит на свидетели в тази
насока е изцяло ирелевантно за предмета на спора и неоснователно.
Съгласно чл.164, ал.1, т.З и ал.2 ГПК за установяване на договори на стойност над 5 000 лв.
свидетелски показания са недопустими, освен при съгласие на насрещната страна, както и в
случаите, когато бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната —
чл.165, ал.1 ГПК. Процесните договори са на стойност над 5 000 лв. Ответниците ангажират
свидетелски показания чрез разпит на свидетели като не е изразено изрично съгласие за
събирането им, поради което не е налице хипотеза по чл. 164, ал.2 ГПК.
л
В допълнение на горното между Финансова къща РУМ ООД и ответниците има сключен и
още един договор за заем №124/ 26.05.2013г., който не е предмет на исковата претенция, по който
заем също не е изцяло платен.
Твърди,че съгласно Чл. 76 от ЗЗД: този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое
от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.
Ето защо, дори да бъдат уважени възраженията на ответника, то платените от тях суми
следва да бъдат отнасяни за най-старото задължение, а именно по договор за заем №124/
8
26.05.201Зг. същият е предоставен по банков път на ответниците.
Посочва, че елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на
така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той
извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици (в този смисъл са Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. №
1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III
г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).
На следващо място, възражението за прихващане е нередовно, не е посочено с какви
вземания се прихващат, дали са еднородни, налице е конекситет между тях или не, поради което
същото е неоснователно и необосновано. Освен това не е налице вземане от страна ответниците
към финансовата къща, тъй като само главниците по договорите за заем надхвърлят върнатите
суми от ответниците. Дори да бъдат изцяло обявени за недействителни договорите за заем, то на
основание чл.34 от ЗЗД, ответниците дължат връщане на полученото по договор, а върнатите суми
по договора за заем не надхвърлят заемните суми.
Предвид горното и изложените съображения и представените писмени доказателства се
установява, че заемната сума е предадена на ответниците и същите не са я върнали.
Не е налице пречка да се представят в оригинал договорите за заем, но следва да се
конкретизира искането по чл.193 от ГПК на ответниците.
Не е налице пречка да бъде извършена счетоводна експертиза, като моли да бъде
допълнена със следните въпроси:1.Превеждана ли е в заем сума по договор за заем №124/
26.05.201 Зг. и ако отговорът е положителен да се отговори в какъв размер? 2.Какви суми са
връщани по заем сума по договор за заем №124/ 26.05.2013г? Горното се обоснова с оглед
оспорванията на ответниците, че са погасили вземанията по Договор за заем №132/23.07.201 Зг.,
Договор за заем №183/22.012015 г и некси към тях. Следва да бъдат изследвани всички договори за
заем, сключени между страните, тъй като само по този начин, ще се установи, че извършени
плащания от ответниците не са достатъчни да покрият дори главниците по договорите за заем.
Финансова къща РУМ ООД е дружество, което извършва лицензионна дейност и за същото е
водено редовно счетоводство, подават се ежегодни финансови отчети, поради което не е налице
каквато и да е пречка да бъдат проверени счетоводните записвания за процесиите договори за
заем.
Счита, искането за свидетелски показания за издължаването на заемите за недопустими и
не следва да се допускат.
Предвид горното, моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Ч. А. И.,
ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В. № ет.,
ап.да заплатят следните суми:
на 70 000лв (седемдесет хиляди лева) - неизплатена главница по Договор за кредит №
132/23.07.2013г., анексиран с Анекс №1/01.11.201 Зг., с Анекс от 22.01.2015г. и Анекс от
06.03,2017г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
на 80 000лв (осемдесет хиляди лева) - представляваща частично претендирала главница от
9
200000лв (двеста хиляди лева) - главница, дължима по Договор за кредит №183/22.01.2015г.,
анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с Анекс от 05.08.2015г., Анекс от 06.03.2017г., и
споразумение от 07.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.Сочи доказателства .
В срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника като поддържа възраженията,
датайлно развити в т. 1 от отговор на ИМ, а именно че исковата молба е нередовна.
Твърди,че с допълнителна искова молба ищецът не ги е отстранил. Не е посочена банкова
сметка, петитумът е неясен, включвайки необяснимо споразумение от 07.12.2017г. Не са
конкретизирани падежите на задължението, размерът на главницата и несъответствието й с
предоставената заемна сума. Частичният иск също ли обхваща само главница и как е
изчислена тази главница.Поддържа оплакванията, свързани със ЗПК, ЗЗП и възраженията за
неравноправни клаузи. Договор 132/23.07.2013 е сключен за главница от 70 000 лв., поради
което ограничението по чл.4, ал. 1 ЗПК не обхваща посоченото правоотношение. Договор
183/22.01.2015 също не попада в ограничението на закона. Ответниците попадат под
закрилата на ЗПК и ЗЗП.
1. Поддържа възражението за погасяване по давност с 3- и съответно 5-годишен срок. От една
страна претендираната сума не е главница, а представлява лихва, която ищецът претендира
като главница. От друга страна падежът не е конкретизиран, за да се сподели заключението
на ищеца, че давността изтича на 06.01.2023. чл.З ЗМДВИП не намира приложение, а дори
да намери приложение - давностния срок отново е изтекъл. След като се докаже
недействителността на договорите, то тогава давността тече от предоставяне на сумата, а в
противен случаи от датата на падежа, който също не е уточнен.
2. Поддържа всички правопогасяващи възражения. След като бъде съобразено какъв е
реалният размер на главниците/предоставени като такива от ищеца/, ще се окаже, че са
погасени с плащанията на ответниците.
3. Същите възражения ангажира включително за непроцесния Договор 124/26.05.2013, към
който ищецът се домогва да отнесе плащанията на ответниците. Оспорва ищцовото
твърдение, че плащанията на ответниците се отнасят за погасяване по друг договор, като
същевременно възразяваме и относно валидността на клаузите на самия Договор
124/26.05.2013.(за недействителност, за капитализация на лихвата и унищожаемост)
4. Поддържа всички останали възражения. Част от тях ще бъдат конкретизирани, след като
ищецът уточни исковата си молба и конкретизира правопораждащите факти. В исковата
молба отсъства всякаква конкретика за правнорелевантните факти, а те не може да се
извеждат от доказателствата - те трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба като
твърдения. Съдът и страната не са длъжни да изследват съдържанието на писмените
доказателства, за да извеждат данни за правнорелевантните факти - на коя дата, главница в
какъв размер е предоставена на ответниците. Кога и какви са погасяванията по нея. С какви
анекси са изменени и в какъв смисъл са изменени съществените клаузи на договора. Кога е
падежът на задължението. Как е формиран размерът му. Откъде произтича разликата между
посочените в анексите остатъчни за плащане суми(в Анекс от 22.01.2015 главницата е само
29 231лв, а в Анекс 06.03.2017 е само 2 542.38, а посочената с исковата молба главница е 1
247 118.41 лв.)
5. Поддържа доказателствените искания.
6. Моли ищецът да представи в оригинал Споразумение от 07.12.2027г. Моля ищецът да
представи в оригинал Договор 132 и Договор 183, както и приложените с исковата молба
Анекси към тях. Оспорва ги. Оспорва авторството за ответниците и ще конкретизира
оспорванията след представянето им в оригинал от ищеца.
Ще ангажира допълнителни доказателства и доказателствени искания след конкретизация
на исковата молба от ищеца и съобразно разпределената доказателствена тежест. Ще
конкретизира част от възраженията, след като ищецът конкретизира исковата си молба и своите
10
твърдения.
В съдебно заседание страните,чрез пълномощниците си поддържат изложеното в исковата
молба и допълнителна такава както и отговора и допълнителния такъв.Сочат доказателства и
правят доказателствени искания.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана СИЕ от в.л.
икономист,което е отговорило на поставени от страните въпроси.
По делото е допусната и изслушана СТЕ от в.л. графолог което е отговорило на поставени
от ответниците въпроси.
На осн.чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск от „Финансова къща „РУМ“
ООД против ответниците Ч. А. И. и К. А. И. като същия се счита предявен в р-р на 150 000лв.
,претендирана неизплатена главница по договор №183/22.01.2015г. и анекс към него –Анекс от
27.04.2015г. ,Анекс от 5.8.2015г. и Анекс от 3.6.2017г.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: всяка от страните
следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът следва да докаже, че е страна – заемодател по валидно
сключен договор за заем с ответника и солидарния длъжник, както и конкретните размери на
дълга – главен и акцесорни. В тежест на ответника е да установи направените от него
правоизключващи възражения.
По делото няма спор относно процесните сключени с ответника договори за заем и анекси
към тях. При сключването на въпросните договори солидарно, заедно със заемополучателя, се е
задължила ответницата К. И.., която е встъпила на осн. чл. 101 ЗЗД в задълженията му и се
съгласила да отговаря за него пред кредитора при условията на чл. 121 ЗЗД.
Ответникците не оспорват автентичността на договорите като документи по отношение на
положени от името на управителя му подписи .При това положение следва да се приеме, че
документите не са оспорени като неистински и доколкото носят подписи на представител на
ответника, имат не само формална доказателствена сила, но и материална такава по отношение на
признатите от него неизгодни факти – че договорите са сключени със соченото съдържание
/страни, права, задължения и падеж/.
Наред с това е доказан и фактът, че сумата по договора е предадена на ответниците, т. е.
сделката като реална е породила правното си действие.
Неоснователно е възражението за нищожност на заемното правоотношение поради липса на
съгласие, доколкото обратното следва от изброените по – горе признати факти. Ответникците не
доказваха /дори не поддържа/ възражението си, че договорът не е подписан от негов представител,
което означава, че му е противопоставим и като обективира твърдения за неизгодни факти,
надлежно ги удостоверява. Освен това от заключението на ССчЕ, прието от съда като
професионално изготвено и неоспорено от страните, се потвърждават фактите относно
получаването на сумата , което също представлява извънсъдебно признание, че правоотношението
е породило правното си действие.
Останалите възражения са бланкетни и не съдържат конкретика на наведените пороци. При
дължимата от съда служебна проверка относно нарушение на императивно законово правило, не се
установи сделката да противоречи и/или заобикаля закона и по-конкретно наведеното от ответника
нарушение на чл. 2 – 3а от Закона за кредитните институции.
Несъмнено заемодателят – физическо лице няма качеството на банка /кредитна институция/
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, тъй като не извършва дейност по публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Като ФЛ не покрива и определените в закона критерии
за подлежаща на вписване в публичен регистър на БНБ финансова институция, която всякога
предполага кредитодателят да е ЮЛ като правен субект. Така спрямо ищците, респ. процесния
договор за заем, не намира приложение правната уредба на ЗКИ относно дейността по отпускане
на парични средства. Това обаче не го лишава от правото да предоставя пари в заем. Заемът е
договор на облигационното право, за сключването на който не се изисква специална
правоспособност, нито законодателството поставя допълнителни условия за валидността му,
особено когато се касае за заемодател - ФЛ, волеизявил да предостави заем в полза на друго лице,
за което дори не се установява да е дейност по занятие.
По отношение на възраженията на ответниците,чрез пълномощника им за неравноправност
на договорни клаузи и на самите договори за заем.
11
По делото се установи по безспорен начин,че заемите не са потребителски доколкото
същите са във връзка с подпомагане на стопанска дейност на ответниците, които са регистрирани
като земеделски производители-за оборотни средства за отглеждане на тютюн във връзка с
кампания-2015г.В предвид на това ответниците нямат качество на потребител и съответно за
процесиите заеми не са относими и приложими нормите, уреждащи кредити за потребители по
смисъла на ЗПК и ЗЗП.
Отделно от изложеното, договорите са обезпечавани с особен залог върху тютюн, като
заемите са давани на ответниците за отглеждане на тютюн поради което се установи, че същите не
могат да се подведат под хипотезите, предвидени в правните норми, уреждащи отношенията
между кредитор и потребител.
При извършване на тази преценка, съдът установи следното: Процесните договори са
изготвени в писмена форма, подписани са от страните, налице са стандартизирани европейски
формуляри. От страна на кредитора е предоставена и преддоговорна информация, чрез
представените предварителни договори (проекти), в които са възпроизведени клаузите на
окончателните договори, в т. ч. са придружени и от примерни погасителни планове. Не се
констатира нарушаване на посочените в чл. 38 ЗКНИП, разпоредби на чл. 23, чл. 24, т. 5-9 и чл.
25, ал. 3 от същия Закон. Същевременно, не е било предмет на спор между страните и, че от страна
на ответниците са били извършвани плащания, погасяващи главницата по двата договора и, че
същата не е дължима в пълен размер
Като неоснователни съдът намира възраженията на ответниците, че вземането за главница е
погасено по давност, тъй като с договорите за заем и анексите към тях е уговарян по взаимно
съгласие на страните удължаване на срока за връщане на заема, като съгласно последния сключен
между страните анекс крайният срок за издължаване на заема е 06.01.2018г. В тази насока се
установи,че исковата молба е подадена преди 06.01.2023г. поради което давността е прекъсната.
Давността по чл. 110 от ЗЗД е 5-годишна за погасяване на вземане за главница по договор за заем.
Не се претендират договорни и/или възнаградителни лихви по договорите за заем, поради което
възражението е неоснователно.Освен това предвид въведеното извънредно положение в РБългария
във връзка с пандемията от COVID 19 е налице спиране на давностните срокове.Съгласно чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с
Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да тека определени изрично посочени срокове. Според чл. 3, т. 2
ЗМДВИП спира да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобива/
права от частноправните субекти. Ето защо не е погасено вземането на финансовата къща по
процесните договорите за заем с 5-годишна давност.
По отношение на възражението, че договорите са сключени при крайна нужда и явно
неизгодни условия съгласно чл. 33, ал.1 от ЗЗД: Унищожаем е договорът, сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в
бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. По
делото се установи,че ответниците редовно са сключвали договори за заем с Финансова къща РУМ
ООД,като по делото не са представени каквито и да е било доказателства.Изложените твърдения
са необосновани и бланкетни по-скоро защитна позиция с оглед релевиране на нищожност на
договорите съответно обосноваване на възражение за нищожност на договорите по чл.26 от ЗЗД.
На следващо място, лихвите по договорите са заем са определени съгласно волята на
страните и договорната свобода по смисъла на чл.20 от ЗЗД. Същите на са прекомерни, като
настоящото го излагам с оглед пълнота и предвид изложените съображения от ответниците.
Предмет на иска са неплатени главници. Дори да бъде установена нищожност на част от договорни
клаузи това не влече нищожност на целите договори и споразуменията от тях.
Извън горното, изцяло неоснователни са възраженията, че договорите са платени и че са
получавани суми по банкова сметка на управителя на Финансовата къща, а не по сметка на
Финансовата къща. Неоснователни са всички изложени възражения, че задълженията са плащани с
тютюн. Не е налице съгласие за получаване на тютюн вместо плащане на предадената в заем сума
пари. Не е налице даване вместо изпълнение. Направеното искане за разпит на свидетели в тази
12
насока е изцяло ирелевантно за предмета на спора и неоснователно
Не се установява и нищожност на договорите или отделни негови клаузи поради
противоречие с добрите нрави – възражение, което отново е без конкретика и затруднява защитата
на ответника и становището на съда. Все пак за прецизност ще се изложат следните принципни
постановки:
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Това понятие
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е
налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл.
33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. Т. е. само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации според представата на ищеца не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В случая няма "нулевост" на
насрещните престации. По принцип трудно би могло да се говори за противоречие на договор за
заем с добрите нрави и "нулева еквивалентност на престациите", тъй като заемодателят предава в
собственост на заемателя парична сума, която той се задължава да върне, т. е. сделката е
едностранна и формално няма насрещна престация. Тя е и безвъзмездна, ако не съдържа уговорка
за възнаградителни лихви. Възможността за подобна договореност обаче е изрично предвидена в
закона – чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като в случая такава не се претендира с подадената искова молба.
Исковата молба играе роля на покана за изпълнение и ясно сочи на кого се дължи, а
ответникът нито твърди, нито доказва, да е върнал олихвения дълг преди този момент. Не го е
върнал и в хода на процеса, макар вече "да е узнал" кои са– титуляри на вземането. И не на
последно място, с клаузите на т. VI – 28 , 29,1 и т. IV – 12. от договора страните са уговорили, че
вземанията за главница и лихви стават ликвидни и изискуеми с настъпване на посочените условия
и изтичането на съответния ден, без да е необходима покана или даване на срок за плащането им.
Без значение за спора е съществуването на друго паралелно правоотношение между
страните, по което ответникът е кредитор на ищците, доколкото то не е въведено като предмет на
делото чрез възражение за прихващане или насрещен иск.
В случая направеното възражение за прихващане от страна на ответниците е
нередовно,въпреки дадените от съда указания не е посочено с какви вземания се прихващат, дали
са еднородни, налице ли е конекситет между тях или не, поради което същото е неоснователно .
Освен това не е налице вземане от страна ответниците към финансовата къща, тъй като само
главниците по договорите за заем надхвърлят върнатите суми от ответниците. Дори да бъдат
изцяло обявени за недействителни договорите за заем, то на основание чл.34 от ЗЗД, ответниците
дължат връщане на полученото по договор, а върнатите суми по договора за заем не надхвърлят
заемните суми.
Следователно, не са налице твърдените от ответниците пороци на процесните договори,
13
което налага извод, че страните са били обвързани от валидни правоотношения по договори за
заем.
С получаването на предоставените от заемодателя ,преведени суми по договорите за
заемополучателя е възникнало задължение да върне главниците в определения срок r в
уговорения размер. Отговорност за заплащане на дължимите суми в посочените срокове е налице
и по отношение на ответниците Ч. и К. И.и., които са поели задължението да отговарят солидарно
пред кредитора за изпълнението по договорите.
В предвид на изложеното се налага изводът, че претенцията е изцяло основателна и
доказана. Вземанията за главница се установяват по основание и размер съобразно
действителните уговорки между страните, като ответникът макар да въведе, не доказва
правопогасителни факти за плащането им. Безспорно е между страните и се установява от
представените по делото писмени доказателства както и от заключението на ССЕ ,че получените
суми от К. и Ч. И.и по трите договора са както следва:-по договор №124/26.04.2013г. -60 000лв. ,
по договор №132/22.07.2013г.-102 400лв. и по договор №183/22.01.2015г. -518 670лв. или общо по
трите кредита -681 070лв. ,като общо платени по трите договора са -467 235,91лв. и платени по-
малко от предоставените суми -21 834,09лв. В с.з в..л е допълнило,че по договор
№183/22.01.2015г. за предоставена главница в р-р на 518 670лв. има три плащания по 5 000лв.
,това са 15 000лв. , едно плащане -2 200лв. ,което става 17 200лв. и още едно 18 889,95лв. или
общата сума е 36 089лв. платени по този договор за главница.Ето защо предявения главен иск като
основателен следва да бъде уважен.Като акцесорен и следващ съдбата на главния иск следва да
бъде уважен и иска за заплащане на законна лихва върху претендираната сума до окончателното и
изплащане.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените от тях разноски за исковото производство в общ размер от 6 500 лв. представляващи
заплатена Д.Т в р-р на 6 000лв. –Д.Т , ,платена такса за изготвяне на експертиза в р-р на 500лв.
съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата за действително направен
разход в този размер.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ч. А. И. и К. А. И. и двамата от гр.П.ул.“И.В.“№ет.,ап. солидарно да заплатят
на "Финансова къща РУМ" ООД с ЕИК 201 468 865 със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, район Северен, ул. "Самара" № 18, ет. 3, ап. 7 сумата в р-р на 150 000лв. дължима по
договор за кредит №183/22.01.2015г. ,анексиран с анекс от 27.04.2015г. ,с Анекс от 05.08.2015г.
,Анекс от 06.03.2017г. и споразумение от 07.12.2017г. дължима от общо предоставени 518
670,19лв. по посочения по-горе договор за кредит ,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, както и сумата в
общ р-р на 6 500 лв. от които заплатена Д.Т в р-р на 6 000лв. и платена такса за изготвяне на
експертиза в р-р на 500лв. съобразно списък на разноските по делото които да се изплатят по
банкова сметка на ищеца в Общинска Банка“АД с BG ,с титуляр М. М. К..
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15