Р Е Ш Е Н И Е № 260061/29.4.2021г.
29.04.2021 година
гр.Ямбол
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 06 април 2021
година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
2. ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар П. У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 524 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд -
Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "СТУДИО МЕДИЯ" ЕООД, представлявано от управителя А.Т.Н.,***, пл.„Xаджи Димитър" №4, против Решение
№429/08.05.2020 г. на СлРС, постановено по гр.д.№2637/2018 г.
С атакуваното решение: 1. „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр.Сливен и съдебен адресат адв.Б. от СлАК е осъдено да заплати на осн.чл.49 във вр. с
чл.52 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** и съдебен адресат - адв.Е.В. от САК,
последния на адрес: *** сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на излъчената в програмата „Канал
6", разпространявана от ответника в телевизионен ефир на територията на
гр.Сливен, на 26.01.2018 г. информационна емисия с начало 20.30 ч., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018 г.
до окончателното й изплащане, като иска за разликата над 2000 лв. до пълния
претендиран от ищцата размер на обезщетението - 3000 лв. е отхвърлен;
2. „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на осн.чл.49
във вр. с чл.52 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** сумата 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на излъчената в програмата „Канал 6", разпространявана от
ответника в телевизионен ефир на територията на гр.Сливен, на 30.01.2018 г.
информационна емисия с начало 20.30 ч., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018 г. до
окончателното й изплащане;
3. „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на осн.чл.49
във вр. с чл.51 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** сумата 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
излъчената в програмата „Канал 6", разпространявана от ответника в
телевизионен ефир на територията на гр.Сливен, на 31.01.2018 г. информационна
емисия с начало 20.30 ч., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над 1500 лв. до
пълния претендиран от ищцата размер на обезщетението - 3000лв. е отхвърлен;
4. „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на осн.чл.49
във вр. с чл.51 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** сумата 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на излъчената в програмата „Канал 6", разпространявана от
ответника в телевизионен ефир на територията на гр.Сливен, на 01.02.2018 г.
информационна емисия с начало 20.30 ч., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над 1500 лв. до
пълния претендиран от ищцата размер на обезщетението - 3000 лв. е отхвърлен;
5. „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.49
във вр. с чл.51 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** сумата 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на излъчената в програмата „Канал 6", разпространявана от
ответника в телевизионен ефир на територията на гр.Сливен, на 06.02.2018 г.
информационна емисия с начало 20.30 ч., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска за
разликата над 1000 лв. до пълния претендиран от ищцата размер на обезщетението
- 3000 лв. е отхвърлен. Съдът с решението си е присъдил в полза на страните и
разноски съразмерно с уважената и с отхвърлената част от исковете.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и
незаконосъобразно, а така също и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила - чл.37 - чл.50 от ГПК, чл.56, ал.3
от ГПК и чл.131 от с. к., тъй като съдът е допуснал разглеждането на делото,
без да е била спазена процедурата по връчване на книжата, като по този начин е
била ограничена възможността на въззивника - ответник да подаде отговор на
исковата молба и да ангажира доказателства за твърденията и възраженията си по
предявените искове. Освен това, съдът е дал ход на делото в с.з., проведено на
20.06.2019 г., без да е бил спазен срока по чл.56, ал.3 от ГПК за призоваването
на ответника. В с.з., проведено на същата дата пълномощникът на ответника изложил подробни съображения във връзка с
посочените по-горе оплаквания, но съдът не взел предвид същите и дал ход на
делото. Това представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и водело след себе си отмяна на постановеното решение и връщането на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Сочи се също, че по предявените искове, ищцата била
длъжна да докаже наличието на противоправно деяние от двамата служители на ответника,
с което са я увредили и че тези вреди са в пряка причинна връзка с това
увреждане, но тези обстоятелства не били установени. Твърди се, че от цялостния
характер на отделните емисии можело да се изгради мнение, че авторите са направили
собствена оценка и анализ на изложените обстоятелства. Сочи се освен това, че
решението е неправилно, тъй като съдът не изложил мотиви, от които да стане
ясно разграничение кои обстоятелства по исковата молба представляват обида за
ищцата и кои твърдения били клеветнически. В тази връзка, съдът бил длъжен да
направи разграничение и между фактически твърдения и оценъчни съждения, за да
отговори на въпроса, свързан с предмета на делото, доколко изнесената в
отделните емисии информация представлява клевета или обида за лицето, за което
се отнася. Твърди се, че изнесеното в емисиите не можело да се приеме като
нарушение на Конституцията и моралните принципи, залегнали в обществото и да се
счете за престъпление. Водещите в случая не изразили свои собствени твърдения,
а получена информацията от други лица, която била съобщена, чрез медията. Не
ставало ясно как точно съдът преценил отражението на отделните емисии и
повтарянето на едни и същи твърдения върху състоянието на ищцата. Тъй като за
установяването на тези обстоятелства били събрани само гласни доказателства, то
от същите не можело да се направят такива изводи, тъй като двете свидетелки не
били депозирали
показания в подобен смисъл. Освен това, свидетелките следвало да се считат за
заинтересовани от изхода на делото, тъй като и двете имали близки служебни и
лични отношения с ищцата, а свид. Я. била нейна подчинена. Твърди се също,
че определените размери на обезщетенията били завишени. Предвид посоченото, а и по другите подробни
съображения в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата
Б.В.М.
е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба.
Изразява се становище, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Изразено е несъгласие с
доводите на противната страна, че имало процесуални нарушения във връзка с
връчването на ответника на книжата и на призовката за първото заседание по
делото. Тези въпроси били поставени няколко пъти и първоинстанционният съд им
дал ясен и категоричен отговор, изцяло в унисон със закона.
Твърди се, че ищцата, която към процесните
дати е началник на Регионално управление на образованието-Сливен (РУО-Сливен)
към Министерство на образованието и науката, е възприела разгласените по неин адрес
обиди и клевети към момента на съответното им разпространяване по кабелната
телевизия на ответното дружество - въззивник, като лично ги е гледала на
съответните дати. Те били персонално насочени към нея, защото името и
длъжността й многократно се споменавали във всяка една от процесните
информационни емисии. По този начин тя в пряка причинно-следствена връзка
претърпяла неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания,
реализирани в момента на възприемане на всяка една от процесните информационни
емисии и период след това - тежко засегнато е доброто й име в обществото,
честта и личното й достойнство. Деликтното поведение се изразявало в
създаването на процесните информационни емисии по възложение на ответното
дружество-въззивник, вкл. с участието на водещата М. Г. и репортера С.Т. /чиято вина се
презюмирала по силата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД/ и тяхното разпространяване по
кабел и в интернет, като част от сливенската телевизионна програма „Канал
6". Претендира
се, жалбата да бъде отхвърлена, и да се присъдят направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника - ответник "СТУДИО
МЕДИЯ" ЕООД не се представлява.
В о.с.з. въззиваемата - ищец Б.В.М.
не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат поддържа
становището за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на
атакуваното решение.
Въпреки поисканата и
предоставената им от съда възможност, никоя от страните не представи писмени
бележки.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд прие следното от фактическа и правна страна:
Т.к. заявената претенция в жалбата е да бъде отменено
изцяло атакуваното решение, с Определение №250/07.10.2020 г., съдът е приел
недопустимост на жалбата в частта й, с която се обжалва решението в
отхвърлителната му част, поради липса на правен интерес у жалбоподателя и въззивното производство е прекратено в тази част.
В
останалата част въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения
в закона преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение - правилно.
Неоснователни са
възраженията за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение,
направени с въззивната жалба. Твърдението на въззивника, че атакуваното решението
е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е
допуснал разглеждането на делото, без да е била спазена процедурата по връчване
на книжата на ответника, като по този начин е била ограничена възможността му
да подаде отговор на исковата молба и да ангажира доказателства за твърденията
и възраженията си по предявените искове се опровергава от доказателствата по
делото. Видно от приложеното на л.33 от делото съобщение на ответника е бил
връчен препис от исковата молба с приложенията с указание за подаване на писмен
отговор в едномесечен срок, като от разписката на гърба на съобщението се
установява, че връчването е извършено на 02.10.2018 г., а получател на книжата
е А.Т.Н. - управител на ответното дружество. След като от ответника не е
постъпил отговор на ИМ в предвидения срок, съдът е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з. Не отговаря на истината и не кореспондира с доказателства
и другото твърдение на въззивника за допуснато от съда процесуално нарушение, а
именно, че е даден ход на делото в с.з., проведено на 20.06.2019 г., без да е
бил спазен срока по чл.56, ал.3 от ГПК за призоваването на ответника, като в
с.з., проведено на същата дата
пълномощникът на ответника изложил
подробни съображения във връзка с посочените по-горе оплаквания, но съдът не
взел предвид същите и дал ход на делото. Видно от протокола на проведеното на 20.06.2019
г. о.с.з. съдът е взел становище по заявените от пълномощника на ответника
възражения касателно връчването на съдебните книжа и призоваването за о.с.з.,
като е изложил подробни мотиви, въз основа на които ги е оставил без уважение и
е дал ход на делото. Настоящия съд изцяло споделя изложеното от РС.
Действително в кориците на делото е налице призовка за о.с.з. на 20.06.2019 г.,
връчена на управителя на ответното дружество на 17.06.2019 г. в канцеларията на
съда. Налично по делото е обаче и предходно (по-ранно) съобщение, видно от
което след като на адреса не е намерено лице, което да получи съобщението,
връчителя е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, след което съда с нарочно
Разпореждане от 12.06.2019 г. (л.41 от делото) е приел връчването за редовно по
реда на чл.50, ал.2 ГПК и това е станало преди връчването на последващото
съобщение.
При изложеното до тук оплакването за допуснато от първостепенния съд
съществено
нарушение на съдопроизводствените правила се прецени от настоящия съд за
неоснователно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена
от първоинстанционния съд и се възприема и от въззивния съд. Пред въззивния съд
не се събраха нови доказателства, които да доведат до промяна в установената
фактическа обстановка.
По делото не са
спорни, а и съдът с доклада си ги е приел за такива ненуждаещи се от доказване,
следните факти: че
ответното дружество „Студио Медия"ЕООД е доставчик на съдържание и създава
програмата „Канал 6", излъчвана в телевизионен ефир на територията на
гр.Сливен; че М. Г.
работи по трудов договор в същото, а С. Т.
е репортер на свободна практика и бива ангажиран от ответното дружество при
определени случаи, както е било и когато са създадени репортажите, излъчени в
емисиите, цитирани в исковата молба.
От
заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза се
установява, че представения по делото на диск запис не е манипулиран и е
напълно автентичен и еднакъв, сравнен от ВЛ със записите, които са на сайта на
телевизия „Канал 6". От приложените към заключението разпечатани от вещото
лице на хартиен носител основни кадри от емисиите и възпроизведения чрез
изписването му под тях текст се установява следното: 1. Осем минути и четиридесет секунди след началото на емисията от
20.30 ч. на 26.01.2018 г., нейния водещ - М. Г., изрича следния текст: "На
второ място, необузданата агресия и заплахи към директори и учители на
потърпевшите училища от страна на сивия кардинал на реформата д-р Б.М. - В.";
2. Две минути и четиридесет секунди
след началото на емисията от 20.30 ч. на 30.01.2018 г. в кадър е водещата М. Г. на фона на сградите на Съдебната
палата и Община Сливен, а 10 секунди по-късно е излъчен репортаж, на който се
различават ищцата и друга жена, на фона на който водещата прави следния
коментар: „Истинското недоволство и революционна обстановка в Сливен настъпиха
когато в реформата връхлетя д-р Б.М.-В.. Самозабравилата се диктаторка на
РУО-Сливен и представител на Министерство на образованието в Сливенска област
започна да мачка, изнудва и заплашва директори, учители, родители и ученици,
погазвайки грубо същността и юрисдикцията на предложението. Ако непредвидената
грипна ваканция и заповедта на Министъра на образованието за проверка на М.-В.
не успеят да стопират неприкритите й приватизационни
интереси в сливенските училища, то недоволството на сливналии и Бог ще го
сторят. Амин". Седем минути и петнадесет секунди след началото на същата
емисия е излъчено интервю за Канал 6 с депутата Т.Е., който заявява по адрес на
ищцата: "сегашната ръководителка на РУО г-жа Б.В. ... Силно се надявам, че
тази жена ще бъде дисциплинарно уволнена от поста, който заема ... предполагам,
че са слухове, защото чак до там да го е докарала, да събира данък спокойствие
от директорите на училищата, за да не ги закачат. Неща, които са недопустими.";
3. Четири минути и четиридесет
секунди след началото на емисията, излъчена и на 31.01.2018 г. в 20.30 ч., на
фона на логото „Канал 6", репортера С. Т. заявява, че „Истинско недоволство
и революционна обстановка в Сливен настъпиха когато в реформата връхлетя д-р В.-М..
Самозабравилата се шефка на РУО-Сливен започна да мачка, изнудва и заплашва
директори, учители, родители и ученици, погазвайки грубо същността и
юрисдикцията на предложението. Ако непредвидената грипна ваканция и заповедта
на министъра на образованието за проверка на М.-В. не успеят да стопират
неприкритите й приватизационни интереси в сливенските училища, то недоволството
на сливналии и Бог ще го сторят, казват организаторите на протеста.... През 2013
г. шестима директори искат уволнението на Б.В.-М.. Някой знае ли какво се
случва по-късно с тези хора? Ние не знаем дали в оставащото й малко време до
пенсия В.-М. ще успее да придобие на безценица сградата на някое емблематично
сливенско школо, дори минавайки през трупове, но мислим, че в това оставащо й
малко време трябва да се намеси прокуратурата."; 4. Две минути и петдесет секунди след началото на емисията в 20.30 ч.
на 01.02.2018 г., на фона на кадър, показващ ищцата с надпис под лицето й
„новини", а в дясно от него - „канал 6" и „С. Т.-репортер", последния изрича
сходни твърдения: "... д-р Б.В.-М., самозабравила се държавна служителка и
функционер на партия ГЕРБ, започна да мачка, изнудва и заплашва директори,
учители, родители и ученици... Напористите действия на гражданката В.-М. не
могат да бъдат обяснени по друг начин, освен със зле прикритото й желание да
придобие едно или две училища в центъра на Сливен и както се казва, да си
построи комунизма. Страхът и ужасът в повечето училищни директори е обясним. В.-М.
се държи като цербер и диктатор. Но ние не сме нейни подчинени и поемайки
своята отговорност искаме да попитаме: прокуратурата, чрез икономическа
полиция, образувала ли е досъдебно производство срещу гражданката В.-М. през
м.юли 2016 г. Викани ли са да дават показания и да бъдат разпитвани директори на
училища и учители. Разследвана ли е гражданката В.-М. за провеждани обществени
поръчки и злоупотреби, свързани с храната на учениците. Провеждано ли е
разследване за екскурзиите, организирани от В.-М. и нейния приятелски кръг от директори
на училища, до Литва, Латвия, Естония, Русия и
други екзотични дестинации. Платеното участие на ученици, учители и родители в
медиаторския проект и почивката в Сарафово през лятото на 2016 г-. явяват ли се
такса спокойствие за училищните директори....Кой плати почивката на гражданката
В.-М. в Испания през- миналото лято. Г-жо В.-М. правили ли сте вече опит през
лятото на 2016 г. да закупите сградата на ПМГ."; 5. Три минути и петдесет секунди след началото на емисията в 20.30 ч.
на 06.02.2018 г., в кадър отново е репортера С. Т., който изговаря следния текст:
"Запознати твърдят, че зад пъкления план за реформа стои шефката на РУО Б.В.-М.,
която има пет месеца до пенсия. Мълвата в града дори й преписва приватизаторски
апетити, специално по отношение на сградата, в която се помещава Езикова
гимназия и която тя дели от години с Природо-математическата гимназия. Добре,
че кака Б. днес се покри дълбоко и не можа да чуе какви неща говореха по неин
адрес."
Установеното
от вещото лице по отношение съдържанието на описаните по-горе излъчени емисии
се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. С. Я. и С. Д. Г., които са гледали коментираните
емисии, тъй като ищцата им ги е изпращала след излъчванията, От показанията на
тези свидетели се установява и че след излъчването на емисиите ищцата е била
разстроена; докато говорела избухвала в плач; била силно притеснена; чувствала
се засегната и обидена; не искала да излиза на улицата и въобще да се показва
на обществени места и престанала да сяда на заведения в централната част на
Сливен, като това й поведение било продиктувано от желанието й да не среща
познати. Свидетелите установяват и че ищцата е била силно огорчена и е преживявала
много тежко случващото се, още повече, че скоро след излъчването на емисиите й
предстояло пенсиониране, а тя през цялото време е работила в сферата на
образованието и имала безупречна репутация.
От представеното
писмо на Окръжна прокуратура Сливен, с изх.№ 1427/19 от 14.06.2019 г. се
установява, че в Районна прокуратура - Котел, Районна прокуратура - Нова
Загора, Районна прокуратура - Сливен и Окръжна прокуратура - Сливен, както и в
ОСО при ОП-Сливен, не се водят досъдебни производства срещу Б.В.М. и не са й
били повдигани обвинения за извършени от нея престъпления от общ характер.
От
съдържанието на писмо от Община Сливен, изх.№1100-2043/17.06.2019 г. се
установява, че в общината няма открити процедури за приватизация на училища и
училищни сгради на нейна територия, както и че Б.М. не е заявявала
приватизационни намерения - нито в лично качество, нито пък като собственик или
управител на търговско дружество.
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба
и заявеният петитум предявените
в производството искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространяването
на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесните новинарски
емисии.
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД). Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.)
отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителя на определена работа, ако изпълнителите на работата - физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда,
като организациите ЮЛ отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. При
изложеното, за да проведе успешно доказване на претенцията си ищцата по
безспорен и несъмнен начин следва да установи наличието на следните кумулативни
предпоставки: претърпени от нея неимуществени вреди, които да са причинени от
лице, на което ответникът, като отговорен по чл.49 от ЗЗД, е възложил работата;
вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние, при и по повод
възложената работа, като вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД).
Ищцата претендира репариране на
претърпени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи
личността й факти, съдържащи се в процесните новинарски емисии. Разгласяването
на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице на такова
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация, укорими от гледна точка на общопризнатите морални
норми или отразяващи отрицателни качества на субекта, характеризиращи го
негативно, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да
компрометира честта и достойнството. Твърдението за позорното обстоятелство
трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени
параметри и всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия
като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в гражданския
процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Настоящият съдебен състав намира
за правилен и обоснован извода на първостепенния съд за липса на спор между
страните по делото по част от релевантните обстоятелства, а именно: че
ответното дружество „Студио Медия" ЕООД е доставчик на съдържание и
създава програмата „Канал 6", излъчвана в телевизионен ефир на територията
на гр.Сливен, че процесните информационни емисии са излъчвани в края на
м.януари и началото на м.февруари 2018 г., като в пет от тях е визирана
личността на ищцата; че действията са осъществени от две лица - М. Г., която работи по трудов договор в
дружеството и С. Т., който е репортер на свободна практика и когото
ответника ангажира при определени случаи, както е било и когато са създадени
репортажите, излъчени в емисиите, цитирани в исковата молба. Поради това съдът
приема за доказано възлагането на работата от страна на ответника на неговите
служители. Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че в
доказателствена тежест на ответника е установяване верността на публикуваната
информация, като в допълнение на това следва да се посочи, че ответникът носи
отговорност само за верността на информацията, но не и за негативни субективни
оценки и мнения на авторите, освен ако последните сами по себе не засягат
достойнството на лицето – т.е. самите те осъществяват престъпния състав на
обидата. Нормата на чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ прокламира основния
принцип на свободата на печата и другите средства за масова информация, която
свобода обаче не е неограничена, тъй като същата опира до границата, установена
от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията, а именно – правата и доброто име на
другите граждани. (в т.см. решение по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, 3-то ГО).
В конкретният случай ищцата
поддържа, че с процесните емисии е нарушена именно посочената рамка, установена
от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като с обидни и клеветнически
твърдения, изнесени в процесните ТВ предавания, е засегнато доброто й име в
обществото и човешкото й достойнство.
В конкретния случай настоящия съд
приема за установено, че е нарушен балансът на посочените конституционно
защитени ценности – свободата на словото от една страна и доброто име на
гражданите от друга. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:
Установено е по делото, че в
процесните новинарски емисии по отношение на ищцата са използвани следните изрази:
"необузданата
агресия и заплахи към директори и учители на потърпевшите училища от страна на
сивия кардинал на реформата д-р Б.М. - В. ...; самозабравилата се диктаторка на
РУО-Сливен и представител на Министерство на образованието в Сливенска област
... започна да мачка, изнудва и заплашва директори, учители, родители и ученици....;
самозабравилата се шефка на РУО-Сливен...; не знаем дали в оставащото й малко
време до пенсия В.-М. ще успее да придобие на безценица сградата на някое
емблематично сливенско школо, дори минавайки през трупове...; страхът и ужасът
в повечето училищни директори е обясним - В.-М. се държи като цербер и диктатор...
".
Едно изявление е противоправно
само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото
това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.39, ал.1 КРБ всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за
ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал.2 на посочения
текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е
правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата
като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. от чл.32, ал.1
КРБ). Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 НК), с
което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му. Безспорно е, че в посочените новинарски
емисии е изнесена информация, която свързва ищцата по категоричен начин с
твърдения за извършване на престъпления. В случая са изнесени данни, засягащи
пряко личността на ищцата, които представляват разгласяване на неверни позорни
обстоятелства и с които се приписва извършване на престъпление. Използваните
изрази осъществяват признаците на клеветнически твърдения, тъй като
представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени
факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те
трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност.
Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение, само ако
те са обективно позорни. В случая употребените изрази в процесните телевизионни
предавания, въведени като предмет на спора, се отнасят до факти за ищцата,
които могат да бъдат преценени като неморални, недостойни и са от естество да
предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. По делото не се
установи изнесените факти да са верни.
Настоящият състав на съда намира,
че описаните по-горе и използвани в процесните емисии думи и изрази създават
внушение за злоупотреба със служебно положение чрез твърдения за заплаха и
изнудване, което не само е укоримо и неморално, но и съставлява клевета, поради
приписването на неизвършени престъпления. Употребените изрази "самозабравила
се", "цербер" и "диктатор" са епитети, с които се
предават унизителни съждения за личността на ищцата, поради което съставляват
обида, като същевременно отново създават внушение за злоупотреба с власт, без
да почиват върху достатъчна фактическа база. Следователно думите и изразите в процесните
емисии са опозоряващи обстоятелства, които са от такова естество, че да
накърнят честта, достойнството и доброто име на личността в обществото и
ответникът следва да понесе гаранционно-обезпечителната отговорност.
Освен това по делото не са
представени доказателства, които да удостоверят верността на твърденията, че
всички действия на ищцата са продиктувани от нейно намерение да придобие на безценица
сградата на някое сливенско училище, напротив от предоставената от Община
Сливен информация се установява, че в общината няма открити процедури за приватизация
на училища и училищни сгради на нейна територия, както и че Б.М. не е заявявала
приватизационни намерения - нито в лично качество, нито пък като собственик или
управител на търговско дружество. Следователно, по отношение и на
тази изнесена информация, ответникът следва да понесе отговорност.
Както вече
се посочи по-горе в разпоредбите на чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ е закрепена свобода на печата и
другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността
и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси, но с
разпоредбите на чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2
от
Конституцията на РБ изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до там, откъдето настъпва засягане на други
конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите. Свободата
на словото не съдържа възможност за разпространяване на неверни данни, нито на
данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. В
конкретния случай се установи, че е нарушен балансът на посочените
конституционно защитени ценности - свободата на словото от една страна и
доброто име на гражданите от друга.
При съобразяване на посочените
констатации се налага извод за наличието на предпоставките на чл.49, вр. чл.52 ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, така и на възложителя на
работа, в лицето на ответника. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
При определяне на размера на
понесените вреди, съдът съобрази прието в константната практика на ВКС, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, причинен
чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се преценяват всички
обективно установени обстоятелства, в това число характерът на твърдението и в
каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия негативни емоции и
доколко това клеветническо твърдение се е отразило на общественото мнение за
личността, включително и с оглед заеманата от пострадалия обществена длъжност.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т.2 от ППВС №4/1968
г.), като вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и други. При определянето му съдът следва да
отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техния интензитет и
продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Съгласно
Решение №253/29.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№1251/2012 г., 3-то ГО при искове по
чл.49 за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни
или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния
акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни
преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на
общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и
приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт
- дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и
морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж
и стандартът на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла
на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
В случая причинените вреди и
причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събраните в
първоинстанцинното производство гласни доказателствени средства. Свидетелите Т. С. Я. и С. Д. Г. установяват, че след излъчването на емисиите ищцата
е била разстроена; докато говорела избухвала в плач; била силно притеснена;
чувствала се засегната и обидена; не искала да излиза на улицата и въобще да се
показва на обществени места и престанала да сяда на заведения в централната
част на Сливен, като това й поведение било продиктувано от желанието й да не
среща познати. Свидетелите установяват и че ищцата е била силно огорчена и е
преживявала много тежко случващото се, още повече, че скоро след излъчването на
емисиите й предстояло пенсиониране, а тя през цялото време е работила в сферата
на образованието и имала безупречна репутация. Показанията на свидетелите следва
да бъдат кредитирани като логични и отразяващи непосредствени възприятия
относно релевантните за спора обстоятелства, като в същите липсват вътрешни
противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за един и същи
факт, поради което липсва и основание същите да не бъдат приети за
безпристрастни. При преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК,
се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани - те не са опровергани
от други доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в
тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти.
От свидетелските показания безспорно
се установи, че процесните новинарски емисии са се отразили негативно на ищцата
и за нея е настъпила вреда, изразяваща се в негативни емоционални преживявания,
повлияли са на взаимоотношенията й с близки и познати, изпитвала е неудобство и
срам, засягане на доброто й име, честта, достойнството и професионалния й
авторитет. Същевременно, при определянето на размера на вредите съдът взе
предвид от една страна установените по-горе вид, характер и интензитет на
вредите, изразяващи се в накърняване най-вече на собственото на ищцата, чувство
за чест и достойнство, като това негативно емоционално изживяване е било сравнително
дълготрайно и е довело до това ищцата да поиска да напусне гр.Сливен и да не
желае да се завръща, както и начинът на причиняването им от страна на ответника
- чрез изричането на неверни твърдения и оценки на поведението на ищцата, които
я злепоставят и които са разпространени публично чрез ТВ програмата "Канал
6" на ответното дружество. Предвид естеството на причинените неимуществени
вреди, тяхната продължителност и интензивност, степента на преживените от ищцата
негативни емоции, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 г.,
както и конкретните икономически условия в страната през разглеждания период,
съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
настъпили в правната й сфера, вследствие на всяка една от процесните новинарски
емисии възлиза на сумата от по 1000 лв. за всяка една от тях, който размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането - датата на
излъчването на всяка емисия, така както е определено и от първостепенния съд.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която исковете са уважени: 1. за горницата над 1000 лв. до присъдените 2000
лв. за информационната
емисия от 26.01.2018 г.; 2. за горницата над 1000 лв. до присъдените
3000 лв. за информационната емисия от 30.01.2018 г.; 3. за
горницата над 1000 лв. до присъдените 1500 лв. за информационна емисия от 31.01.2018 г.; 4.
за горницата над 1000 лв. до присъдените 1500 лв. за информационна
емисия от 01.02.2018 г. и в тези части претенцията на ищцата да се отхвърли. В
останалата част атакуваното решение следва да се потвърди.
Предвид
изхода на въззивното производство на ревизиране подлежи първоинстанционното
решение и в частта за разноските, в която част то следва да се отмени и
разноските да се разпределят съобразно правилата на чл.78 ГПК. И двете страни
са поискали присъждане на разноски, съответно са представили доказателства за
сторени разноски и техния размер. Ищцата е представила и списъци по чл.80 ГПК
за разноските и пред двете инстанции.
Пред двете съдебни инстанции
ищцата е сторила разноски в общ размер на 3665 лв. (в т.ч. 2665 лв. - пред РС и
1000 лв. - пред ОС). В съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, на същата следва
да се присъдят разноски в размер на 1221,66 лв. за двете инстанции.
Пред двете съдебни инстанции
ответника е сторил разноски в общ размер на 1180 лв. (в т.ч. 1000 лв. - пред РС
и 180 лв. - пред ОС). В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете на същия следва
да се присъдят разноски в размер на 786,66 лв. за двете инстанции.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№429/08.05.2020 г. на СлРС, постановено по гр.д.№2637/2018 г. в частите, с които „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с
ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и съдебен адресат адв.Б. от СлАК е осъдено да заплати на осн.чл.49 във вр. с
чл.52 от ЗЗД на Б.В.М. с ЕГН: ********** и съдебен адресат - адв.Е.В. от САК,
последния на адрес: *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на излъчените информационни емисии в програмата „Канал
6", разпространявана от ответника в телевизионен ефир на територията на
гр.Сливен, както следва: 1. за горницата над 1000 лв. до
присъдените 2000 лв. за информационната емисия от 26.01.2018 г.; 2. за
горницата над 1000 лв. до присъдените 3000 лв. за информационната емисия от 30.01.2018 г.;
3. за горницата над 1000 лв. до присъдените 1500 лв. за информационната
емисия от 31.01.2018 г.; 4. за горницата над 1000 лв. до
присъдените 1500 лв. за информационната емисия от 01.02.2018 г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.В.М. с ЕГН: ********** да бъде осъдено „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК
********* да и заплати на
осн.чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на излъчените информационни емисии в програмата „Канал
6", разпространявана от ответника в телевизионен ефир на територията на
гр.Сливен, както следва: 1. за горницата над 1000 лв. до присъдените 2000 лв. за информационната
емисия от 26.01.2018 г.; 2. за горницата над 1000 лв. до
присъдените 3000 лв. за информационната емисия от 30.01.2018 г.; 3. за
горницата над 1000 лв. до присъдените 1500 лв. за информационната емисия от 31.01.2018 г.;
4. за горницата над 1000 лв. до присъдените 1500 лв. за информационната
емисия от 01.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№429/08.05.2020 г. на СлРС, постановено по гр.д.№2637/2018 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Б.В.М. с ЕГН: **********,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 1221,66 лв. - сторени по делото разноски пред
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Б.В.М. с ЕГН: ********** да заплати на „СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД с ЕИК *********,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 786,66 лв. - сторени по делото разноски пред
двете съдебни инстанции.
Решението,
на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.