Р Е Ш Е Н
И Е № 378
гр.Пловдив, 28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май
две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №721
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ.
Ищецът Г.Й.Й., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Д.Г., съдебен адрес ****, , твърди, че е член на ответното сдружение. Твърди, че на
25.11.2017 г. е проведено общо събрание на членовете на сдружението с дневен
ред: 1. промяна на устава; 2. потвърждаване на всички решения на ОС, взети на
17.09.2016 г.; 3. потвърждаване на всички решения на ООИС, взети на 25.02.2017
г.; 4. потвърждаване на всички решения на ОС, взети на 10.06.2017 г.; 5. разни.
Поддържа, че всички взети на това събрание решения са незаконосъобразни. Като
довод за това изтъква, че събранието е свикано от управителен съвет в състав от
петима членове, вместо от девет, както предвижда клаузата на чл.5 от Устава на
сдружението. Твърди, че посочената клауза е била изменена с решение на ОС от
23.06.2012 г., като след промяната броя на членовете на УС е станал петима, но
впоследствие решението е било отменено с влязло в сила решение на ОС Пловдив по
т.д.№638/2012 г. Впоследствие с решение по т.д.№268/2015 г. на ПОС, в сила от
17.02.2017 г., е било отменено и решение на ООИС на сдружението от 29.03.2014
г. за потвърждаване на решението на ОС от 23.06.2012 г. за промяна на чл.5 от
Устава. А с решение по т.д.№248/2016 г. на ПОС е отменено решение на ОС от
09.04.2016 г., потвърждаващо всички взети на 29.03.2014 г. решения, вкл. това
потвърждаващо решението от 23.06.2012 г. за промяна на чл.5 от Устава. Така до
датата на събранието от 25.11.2017 г. няма нито една редовно извършена промяна
на разпоредбата на чл.5 от Устава, поради което законният състав на
управителния съвет е 9, а не 5 члена. Съответно незаконосъобразни са и
решенията, взети на това събрание, тъй като същото е ненадлежно свикано.
Изтъква, че под формата на „потвърждаване на всички решения на ОС, взети на
17.09.2016 г.; потвърждаване на всички решения на ООИС, взети на 25.02.2017 г.;
и потвърждаване на всички решения на ОС, взети на 10.06.2017 г.“ ответникът се
опитва без основание да валидира предходни оспорени и приети по съдебен ред за
незаконосъобразни решения на общото събрание. Излагат се и доводи, че решенията
са незаконосъобразни, тъй като членове на сдружението не са допуснати до
участие в провеждане на събранието. Твърди се, че с решението в т.5 от дневния
ред – „Разни“, ищецът е изключен като член на сдружението. С това решение е
потвърдено решение на управителния съвет на сдружението от 11.05.2015 г. за
изключването му като член на сдружението на основание чл.13, ал.1, т.3 от
Устава – поради неплащане на членски внос, системно неучастие в живота на
дружеството и системно причиняване щети и вреди с действието и бездействието
си. Поддържа, че решението на управителния съвет за изключването му противоречи
на устава на сдружението, тъй като е взето в присъствието на четирима членове
на съвета, а последният съгласно устава е следвало да бъде в състав от девет
членове. Нарушена е клаузата на чл.5, ал.4 от Устава относно кворума за вземане
на решения. Възразява още, че е плащал членски внос за всяка година по банков
път. Поддържа, че решението на УС за изключването му е немотивирано, досежно
твърденията, че ищецът системно не участва в живота на дружеството и причинява
щети с действията и бездействията си. Не са посочени конкретни действия и
бездействия, както и конкретни щети и вреди, които е нанесъл на сдружението.
Възразява, че неучастието му в живота на дружеството се дължи на недопускането
му до участие в общото събрание от председателя на сдружението, която
разпоредила да не се получава членски внос от определени членове, да не им се
дават членски карти и да не се допускат до събранията. Оспорва решението в т.5
от дневния ред – „Разни“ и с аргумент, че изключването му не е включено в
обявения дневен ред. Ищецът твърди, че на
10.07.2017 г. е подал жалба пред общото събрание против решението на УС от
11.05.2015 г., което му е било съобщено на 10.06.2017 г., но в дневния ред на
събранието не е включена нарочна точка за произнасяне по жалбата. Възразява
още, че в поканата до него за общото събрание на 25.11.2017 г. е посочен
неверен час, с цел да не може да присъства и да защити своите права и интереси.
По изложените съображения моли решенията, взети от общо събрание на членовете
на ответното сдружение, проведено на 25.11.2017 г., да бъдат отменени. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът „ТРАКИЙСКО
ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“, седалище и адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“
№49, представлявано от Н.Д.М., оспорва исковете. Възразява, че решението на УС
за свикване на процесното общо събрание е съобразено със съдебните решения,
цитирани от ищеца, както и, че събранието е организирано по реда на Устава от
2004 г. като обикновено, а не делегатско. Възразява, че взетите с 5 гласа
решения на УС не опорочават решенията на ОС, тъй като един от членовете на
първоначалния УС е починал, а други са напуснали и не могат да гласуват.
Възразява още, че жалбата на ищеца против решението за изключване на УС е
просрочена, като в тази връзка поддържа, че решението на УС е съобщено на ищеца
на 23.01.2017 г., както и, че същата е неоснователна. В тази връзка възразява,
че ищецът не може да се ползва от т.нар.“колективно внесен членски внос“ поради
императивното изискване на финансовото законодателство за лична идентификация
на вносителите при банкови преводи. Развива подробни съображения в тази насока.
Поддържа, че ищецът е извършил действия срещу интересите на сдружението, които
са основания за изключването му – без да е председател на последното, същият е
подписал анекс към споразумение с Народно читалище „Тракия-Пловдив-2008 г. и е
признал несъществуващи вземания на последното към сдружението, срещу които
читалището има право да задържи имот на сдружението на значителна стойност.
Възразява още, че ищецът е надлежно поканен за участие в процесното общо събрание
чрез покана, получена от адв.Г., но не се е явил. По изложените съображения
счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение
по т.д.№638/2012 г. на ПОС, търговска колегия, ХVІІ с., по искова молба на
настоящия ищец са отменени всички решения на общо събрание на ответното
дружество, взети на 23.06.2012 г., в това число е отменено и взетото на същото
събрание решение за промяна в устава на дружеството – чл.5, ал.1 и чл.13, ал.2
и ал.3. С окончателно решение от 30.03.2015 г. на
ПОС по ф.д.№1456/1990 г. са заличени от регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел промените в устава на сдружението, приети на ОС от 23.06.2012
г., а с ново решение от 29.11.2017 г. са вписани промени в устава, в това число
в чл.5, ал.1, който придобива следния вид: „Управителен орган на Тракийското
дружество е Управителен съвет в състав от пет члена“, както и в чл.13, ал.2,
който придобива следния вид: „Уреждането при прекратяване на членството с
изключване става с решение на Управителния съвет, като решението може да се
обжалва пред Общото събрание.“
С влязло в сила решение
по т.д.№268/2015 г. са отменени всички решения, взети на проведено на
29.03.2014 г. общо събрание на ответното сдружение, а с решение по
т.д.№248/2016 г. на ПОС са отменени решенията, взети на общо събрание на
ответното сдружение, проведено на 09.04.2016 г. Последното решение е в сила от
16.04.2018 г.
По делото е представен
протокол №4/11.05.2015 г. (л.241 – л.244) за проведено заседание на
управителния съвет на ответното сдружение в присъствие на четирима членове, на
което е взето решение да се прекрати членството на ищеца в ответното дружество
съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Устава – чрез изключване поради неплащане на
членски внос, системно неучастие в живота на дружеството и системно причиняване
щети и вреди с действието и бездействието си.
Установява се от
приложеното по делото извлечение от Държавен вестник, неофициален раздел, бр.84/20.10.2017
г., че с покана, публикувана в същия вестник, е свикано общо събрание на
ответното дружество на 25.11.2017 г. в 11 ч. в сградата на дружеството – дом „Тракия“,
гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“ №49, ет.2, с дневен ред, както следва: 1.
промяна на устава; 2. потвърждаване на всички решения на ОС от 17.09.2016 г.;
3. потвърждаване на всички решения на ООИС от 25.02.2017 г.; 4. потвърждаване
на всички решения на ОС от 10.06.2017 г.; 5. разни. В поканата е указано, че
регистрацията на участниците започва в 10,30 ч, а при липса на кворум
събранието ще се проведе същия ден в 12 ч. на същото място и при същия дневен
ред.
От приетия по делото
протокол №12/12.10.2017 г. на УС на ответното дружество се установява, че
горното събрание е свикано по решение на управителния съвет на заседание от 12.10.2017
г., на което са присъствали четирима членове на съвета, а петият член е
участвал чрез конферентна връзка.
Установява се, че до
ищеца е изпратена покана от председателя на ответното дружество за участие в
общото събрание на 25.11.2017 г., за да вземе участие в обсъждането по
т.“Разни“ на негова жалба срещу решение на УС, прието с протокол №4/11.05.2015
г. В поканата до ищеца е посочен час 12,00 ч.
Приет е по делото
протокол от общо събрание на ответното дружество, проведено на 25.11.2017 г. в
гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“ №49. От същия се установява, че поради липса на
кворум при първоначалната регистрация събранието е отложено с един час и същото
е проведено с начален час 12,02 в присъствие на 77 от общо 530 членове. Взето е
решение за промяна в устава на сдружението, в това число промяна в броя на
членовете на управителния съвет от девет на пет, както и промяна във възможността
за изключване на членове, като е предвидено това да става с решение на
управителния съвет, което може да се обжалва пред общото събрание – чл.5 и
чл.13. На същото събрание са взети решения за потвърждаване на всички решения
на ОС на тракийското дружество от 17.09.2016 г., 25.02.2017 г. и 10.06.2017 г. По
т.пета от дневния ред „Разни“ е докладвана жалба от ищеца от 11.07.2017 г.
против решение на УС, взето с протокол №4/11.05.2015 г. Взето е решение жалбата
да се отхвърли „като просрочена и неоснователна“, съответно решението на УС за
изключване на ищеца като член на сдружението е потвърдено.
Приет е като
доказателство по делото устав на ответното дружество от 2004 г. В чл.5, ал.1 от
същия е предвидено, че управителен орган на дружеството е управителен съвет в
състав от девет члена, а според ал.4 УС може да взема решение, ако на
заседанието му присъстват повече от половината му членове.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правото на иск по чл.25,
ал.4 и ал.6 ТЗ принадлежи на всеки член на сдружението, а правен интерес от
неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона
или с устройствения акт конкретно решение на общото събрание засяга правото на
членство или отделни членствени права на оспорващия. В аспекта на това, от
значение за процесуалната легитимация на ищеца е същият да установи наличието
на членствено правоотношение с ответното сдружение, което следва да се
преценява към датата на вземане на оспорените решения. В тази връзка първият
спорен въпрос, който се повдига, е дали ищецът е бил член на ответното
сдружение към датата на събранието от 25.11.2017 г. и дали членството му е
прекратено с твърдяното решение на управителния съвет, взето с протокол №4/11.05.2015
г. На последния въпрос съдът намира, че следва да се отговори отрицателно. На
първо място, няма спор в отношенията между страните, че ищецът е бил член на
сдружението към датата на горния протокол на УС. На следващо място, следва да
бъде съобразена силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№248/2016 г. на
ПОС, с което са отменени решения, взети от общо събрание на ответното
сдружение, проведено на 09.04.2016 г. Силата на пресъдено нещо на това решение
обхваща членственото качество на ищеца към датата на вземане на отменените с
него решения, или следва да се приеме, че в отношенията между страните ищецът
следва да се счита за член на сдружението към 09.04.2016 г. Следователно, няма
как правоотношението да е прекратено преди това, или с въпросното решение от
11.05.2015 г. на УС, което принципно има незабавно действие във вътрешните
отношения между страните. Възраженията на ответника, че членството на ищеца е
прекратено с това решение, следва да се считат преклудирани от силата на
пресъдено нещо на решението по т.д.№248/2016 г. на ПОС. Фактът на приемане на
посоченото решение на УС, както и фактът на изтичане на едногодишен срок от
приемането му, който в разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ е уреден като преклузивен,
са настъпили към датата на последното съдебно заседание по същество по т.д.№248/2016
г. на ПОС (03.05.2017 г.), поради което въз основа на същите факти, обхванати
от силата на пресъдено нещо на предходното решение, не могат да бъдат градени
противоположни изводи в настоящото производство. Следователно, и доколкото не
се установява в периода между 09.04.2016 г. и датата на приемане на оспорените
в настоящото производство решения да са настъпили обстоятелства, водещи до
прекратяване на членството на друго основание, съдът намира, че активната
процесуална легитимация на ищеца е налице. Отделно от това, в устава на
ответното сдружение е предвидено изключването да става с решение на
управителния съвет, в която хипотеза съгласно чл.22, ал.3 и чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ
решението може да бъде оспорвано пред общото събрание, а решението на
последното по повод това оспорване подлежи на съдебен контрол съгласно чл.25,
ал.4 от закона, както в хипотеза, в която е прието, че жалбата е неоснователна,
така и когато е счетено, че същата е просрочена – в този смисъл Определение
№819/14.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№789/2012 г., І т.о. В противен случай би
бил заобиколен контролът за законосъобразност върху решението за изключване,
който съобразно духа на закона следва да бъде извършен от съд. По изложените съображения
и тъй като е спазен преклузивният 1-месечен срок от взимане на решенията на ОС за
тяхното атакуване по съдебен ред, съдът намира, че исковете са допустими.
По съществото им съдът
намира следното:
В тежест на ответника по
исковете е да установи пълно и главно, че провеждането на ОС и взетите решения
съответстват на закона и устава в аспекта на направените от ищеца възражения.
Първото възражение на
ищеца е за нередовност при свикване на общото събрание. Релевира се, че същото
е свикано от управителен съвет в състав от петима членове, а към този момент
уставът на сдружението е предвиждал деветчленен състав на управителния съвет. В
тази връзка от доказателствата се констатира, че в устава от 2004 г.,
представен по делото, е предвиден 9-членен състав на управителния орган на
сдружението, който може да взема решения, ако на заседанието му присъстват повече от
половината му членове. Установява се още, че с решение от 30.03.2015 г. на ПОС
по ф.д.№1456/1990 г. са заличени от регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел промените в устава на сдружението, приети на ОС от 23.06.2012
г., в това число промяната в чл.5 относно състава на съвета от девет на петима
членове. Респективно с ново решение от 29.11.2017 г. по същото фирмено дело са
вписани същите промени в устава, в това число в чл.5, ал.1. Или в периода от
30.03.2015 г. до 29.11.2017 г. законният и съответстващ на устава състав на
управителния съвет е от девет членове. В този период е прието и решението на УС
на ответното сдружение за свикване на процесното общо събрание – протокол
№12/12.10.2017 г. на УС. Решението е взето с гласовете на петима членове –
четирима от тях са присъствали лично, а според удостовереното по реда на чл.32,
ал.3 ЗЮЛНЦ петият член е взел участие чрез конферентна връзка. Последното е
допустимо от закона и в случая е удостоверено по предвидения за това ред – чрез
нарочно отбелязване в протокола, подписан от председателстващия заседанието.
Взимането на решение с мнозинство от петима члена на УС удовлетворява
изискването на устава от 2004 г. за мнозинство от повече от половината членове
на съвета, поради което съдът намира, че решението за свикване на процесното
общо събрание е законно. Възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни.
Следващото възражение е
за това, че ищецът и други членове на сдружението не са били допуснати да
присъстват и вземат участие на общото събрание, чиито решения се оспорват. В
тази връзка съдът намира, че всеки член на сдружението има право да участва в
работата на общото събрание. С оглед гореизложеното, че твърдяното прекратяване
на членството на ищеца в ответното сдружение към датата на оспореното общо
събрание не се обосновава от данните по делото, следва да се приеме, че
последният също е имал правото да участва в процесното общо събрание. В тази
връзка от събраните по делото свидетелски показания се установява, че част от
членовете на сдружението са били ограничени откъм възможността да внесат
членския си внос. На същите, в това число на ищеца, е отказвано приемането на
членски внос от страна на сдружението, което е довело до изпълнение на
задължението по банков път, съответно внесеният по банков път членски внос е по
сметка на дружеството и не е възстановен на вносителите. Установява се, че са
подменени членските карти, като на членовете, чийто членски внос не е приеман,
не са издадени нови членски карти, без каквито същите не са допускани до
участия в общите събрания на сдружението, в това число до процесното общо
събрание. Установява се, че същите членове са „изключени“ с протоколи на
управителния съвет, с които не са запознати или които са им връчвани години
след посочената в тях дата. Като в тази връзка следва да се отбележи, че по
делото не е установена достоверната дата на приемане на решенията за изключване,
доколкото адресатите на същите или не знаят за това, че са изключени, или са
уведомени след изтичане на 1-годишния срок за оспорване решението на
управителния съвет пред общо събрание по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. От свидетелските
показания на св.М.А. се установява, че същата, както и други членове на
сдружението, не са допуснати до общото събрание от 25.11.2017 г. От показанията
й се установява още, че ищецът също се е явил в сградата, където е извършвана
регистрация на участниците, но между страните по делото няма никакъв спор, че
последният не е участвал в общото събрание. Ответникът оспорва правото му на
участие в отговора на исковата молба. От изпратената до ищеца покана, в която
за начален час на събранието е посочен часът 12,00 ч., за разлика от обявения в
Държавен вестник час 11,00 ч. и 10,30 ч. за регистрация на участниците, се
налага извод, че ищецът е бил поканен да участва в събранието само в частта
относно т.“Разни“, включваща обсъждане на подадената от него жалба, но правото
му да участва в работата на събранието по обсъждане на предходните точки от
дневния ред не е признато и гараантирано. Ето защо правноподобна с оглед
данните по делото е тезата на ищцовата страна, че ищецът не е допуснат до
участие в събранието при обсъждане на останалите точки от дневния ред, на което
същият като член на сдружението е имал право. От показанията на свидетелите на
ответника се установява, че до събранието са допускани само членове,
представили членска карта по последния одобрен от сдружението образец, с каквато
ищецът не е разполагал. От показанията на св.Г. също се установява, че е имало
хора, които не са били допуснати до събранието, като пропускателният режим се е
осъществявал от служители на сдружението. Или от страна на ответника не се
установява пълно и главно законността на събранието от гледна точка на това на
ищеца и на други членове на сдружението (на брой 114 според свидетелските
показания, което съществено би променило числения състав на мнозинството за
взимане на решения) да е осигурена възможност да участват в процесното общо
събрание. Което води до извод, че взетите на това събрание решения са
незаконосъобразни.
По-нататък съдът намира
за основателни възраженията на ищеца във връзка с обявения дневен ред на
процесното събрание. В дневния ред по т.2, 3 и 4 не са залегнали конкретни
решения, а е препратено към решения от предходни събрания, за които няма спор,
че са отменени по съдебен ред или са предмет на висящи съдебни производство по
оспорването им. По този начин не е било предварително ясно какви точно решения
предстои да се вземат на събранието, както и не е ясен предметът на взетите на
събранието решения по т.2, 3 и 4 от дневния ред.
В т.5, озаглавена
„Разни“ не е упоменато, че ще се разглежда жалбата на ищеца против решението за
изключване на УС, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
решението, взето по тази жалба. Що се отнася до възраженията на ответника, че
жалбата е била просрочена, същите са неоснователни, тъй като на първо място, не
се установява от събраните по делото доказателства ищецът да е уведомен по-рано
от сочената от него дата 10.06.2017 г., за която и от свидетелските показания
се установява, че му е връчен протоколът на УС за изключване от 2015 г. –
представените по делото писма не са му връчени, като в тази насока без значение
е обстоятелството, че същият не е бил намерен на адреса си в гр.****. Нито в
закона, нито в устава е предвидено задължение на членовете да осигурят
представителство на определен адрес за получаване на кореспонденция. На следващо
място, неоснователно е и възражението, че ищецът е узнал за въпросния протокол
в хода на производството по т.д.№248/2016 г. на ПОС, тъй като при сравнение
между приложения по същото дело протокол и този по настоящото дело се
установява, че същите са с различно съдържание. Което отново поставя въпроса
относно това коя е достоверната дата на същия документ и кое е достоверното му
съдържание и действително взетото от УС решение.
Основателни се намират и
възраженията за незаконен състав на УС, взел решението за изключване от 11.05.2015
г., тъй като, както се каза по-горе, в периода от 30.03.2015 г. до 29.11.2017
г. законният състав на съвета е включвал девет членове, с възможност да взима
решения при мнозинство, надхвърлящо половината от тях, а въпросното решение е
взето с гласовете на четирима.
В обобщение съдът
намира, че ответникът не доказва пълно и главно законосъобразност и
съответствие с устава на оспорените решения, поради което същите следва да
бъдат отменени.
При този изход на спора
и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, които се констатира да са в размер 50
лв., равен на внесената по делото държавна такса.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска на Г.Й.Й., ЕГН **********,***, решенията, взети от
общо събрание на „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“, гр.Пловдив,
представлявано от Н.Д.М., проведено на 25.11.2017 г. в 11 ч. в сградата на
дружеството – дом „Тракия“, гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“ №49, ет.2, както
следва: 1. промяна на устава; 2. потвърждаване на всички решения на ОС от
17.09.2016 г.; 3. потвърждаване на всички решения на ООИС от 25.02.2017 г.; 4.
потвърждаване на всички решения на ОС от 10.06.2017 г.; 5. разни.
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“, гр.Пловдив,
ул.“Димитър Талев“ №49, представлявано от Н.Д.М., да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***,
сумата 50 лв. (петдесет лева) – държавна
такса в производството по т.д.№721/2017 г. по описа на ОС Пловдив, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: