Присъда по дело №4488/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 114
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20213110204488
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 06.12.2021г. по НОХД № 4488/2021г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против АТ. ЕМ. С.- ЕГН **********
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК за това , че за времето
от 00.05 часа до около 04.00 часа на 29.04.2021 г. в град Варна, бул. „Република", от
паркиран товарен автомобил марка „МАН" с per. номер В 5299 НХ, чрез използване на
техническо средство - неустановен метален предмет, маркуч и пластмасови туби, отнел
чужди движими вещи - 149 литра дизелово гориво на стойност 309,92 лева, 17 броя
тресчотки на обща стойност 212,50 лева и 17 броя колани на обща стойност 340,00
лева, всичко на обща стойност 862,42 лева (осемстотин шестдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки), собственост на ЕТ „Анди-И.Н." ЕИК:*********, от
владението на А.А.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои..
По делото от ЕТ „Анди-И.Н.“, чрез представляващият го св.И.Н. бе предявен
граждански иск в размер на 500лв. за претърпени имуществени вреди , причинени
му от престъплението на подсъдимия. Предявеният граждански иск бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес и ЕТ „Анди-И.Н.“ бе конституиран в
процеса като граждански ищец. .
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното
против подс. С. обвинение като счита, че същото е доказано както от обективна, така
и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви
и категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подс. С. да бъде определено наказание от 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, което след като бъде намалено с една трета на основание
чл.58 „а“ ал.1 от НК, да бъде наложено наказание от 1 година „Лишаване от
свобода“.Представителят на ВРП счита, че изпълнението на наказанието следва да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Той изразява становище, че
гражданският иск е основателен и доказан до размера, посочен в обвинителния акт,
поради което и пледира да бъде уважен в тази част. Прокурорът пледира още на
подсъдимия да се възложат направените по делото разноски.
Представител на гр.ищец не се явява.
Подс. А.С. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител.По време на досъдебното производство твърди, че е
показал на полицейските служители къде се намират отнетите от него вещи, които е
предал доброволно. В хода на съкратеното съдебно следствие прави самопризнания
, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
1
акт.С последната си дума изразява съжаление за извършеното и заявява, че в момента
работи в чужбина.
Процесуалният представител на подс. С. - адв. К. , пледира с оглед
направените самопризнания , оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство и изразеното съжаление за стореното, да му бъде наложено наказание,
чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на гр.иск
защитата също изразява становище, че е основателен и следва бъде уважен до размера,
посочен в обвинителния акт.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. И.Н. бил собственик и управител на ЕТ „Анди - И.Н." , което имало за
предмет на дейност товарен автомобилен транспорт. Като шофьор към него работел
св.А.А., който на 28.04.2021г. извършвал курс от Македония до България. Той
управлявал товарен автомобил марка „Ман" с per. № В 5299 НХ, собственост на ЕТ
„Анди - И.Н." . Превозното средство било оборудван със 17 броя тресчотки и 17
броя колани лева. На 28.04.2021г. в района на гр.Велико Търново св. А. съобщил на
св. Н., че са му свършили часовете за шофиране. След известно време, на място
пристигнал св. И.Н., който поел управлението на товарния автомобил в посока град
Варна. Около 23.30 часа на 28.04.2021 г. свидетелят пристигнал в гр.Варна и паркирал
автомобила на бул. „Република" пред главния вход на строителна база „Топливо".В
непосредствена близост до това място, в къща на ул. „Банат" 43, живеел подс. А.С..
След като св. Н. паркирал автомобила, той си тръгнал, а на място останал св. А.А..
Около 00.05 часа на 29.04.2021г. св. А. си легнал да спи в каросерията на товарния
автомобил.
Междувременно подс. А.С. забелязал паркирания товарен автомобил и решил да
източи от него дизеловото гориво, което в последствие да продаде и да си набави
парични средства. За това за времето от малко след полунощ до около 04.00 часа на
29.04.2021г, той излязъл от дома си и взел общо 9 пластмасови туби, в които да
напълни източеното гориво от резервоара, както и един маркуч. След това подс. С. се
доближил до автомобила и се уверил, че шофьорът спи.После отворил капачката на
резервоара и установил, че има поставен метален филтър. Подсъдимият взел
неустановен метален предмет, с който огънал металния филтър и го извадил. След
това той поставил маркуча в резервоара и започнал да точи с него дизелово гориво.
Подс.С. последователно напълни четири туби с по 20 литра дизелово гориво, две
туби с по 19 литра дизелово гориво, две туби с по 11 литра дизелово гориво и една туба
с 9 литра дизелово гориво. Така подсъдимият напълнил общо 149 литра дизелово
гориво в общо 9 броя туби. Докато пълнил дизеловото гориво, той разлял от него.
Последователно той преместил всичките туби във външната тоалетна на жилището си,
като докато правел това, част от горивото се така, че останала диря, която водила към
дома му. След това подс.С. решил да разгледа товарния автомобил и да отнеме от него
каквито вещи намери. В средната част на автомобила, той видял кутия и я отворил. От
нея той последователно взел 17 тресчотки и 17 броя колани. Той прибрал 12 тресчотки
и 2 броя колани в къщата си, а с останалите 5 броя тресчотки и 15 броя колани се
разпоредил по неустановен по делото начин, след което легнал да спи в дома си.
Около 04.00 часа на 29.04.2021г. св. А.А. се събудил и станал да се изпикае.
Когато излязъл от каросерията на автомобила, той усетил силна миризма на дизелово
гориво. Тогава забелязал, че около автомобила имало следи от разлята нафта, които
2
водели до къщата на ул. „Банат" 43. Св. А. се обадил на св. Н., който веднага
пристигнал на място. Св. И.Н. уведомил полицията и на място пристигнали
полицейските служители от ІІІ РУ - Варна - св.П.М. и К.К.. Св. Н. и А. разказали на
полицейските служители за случилото се. Полицейските служители възприели дирята
от дизелово гориво, която водила до къщата на подс.С.. Те влезли в двора и там ги
посрещнал подсъдимия. В тоалетната свидетелите М. и К. видели деветте туби с общо
149 литра дизелово гориво. Те поискали обяснение от него и същият признал, че
източил горивото от автомобила. Той заявил, че в къщата имало и два колана и
дванадесет тресчотки, които поискал да предаде доброволно.
На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано
настоящото досъдебно производство.
С протокол за доброволно предаване от 29.04.2021г. подс. С. предал 4 броя туби с
по 20 литра дизелово гориво, 2 броя туби с по 19 литра дизелово гориво, 2 броя туби с
по 11 литра дизелово гориво и 1 брой туба с 9 литра дизелово гориво, 12 броя
тресчотки и 2 броя колани.С разписка от 29.04.2021г. тези вещи били върнати на св.
И.Н., като представител на ЕТ „Анди - И.Н.".
В хода на разследването за изясняване на обективната истина, била назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
неоспорено от страните и дадено обективно , компетентно и пълно. От него се
установява, че стойността на отнетото дизелово гориво възлиза на 309,92 лева, 17 броя
тресчотки са с единична стойност от 12,50 лева, обща стойност 212,50 лева; 17 броя
колани са с единична стойност 20 лева, на обща стойност 340 лева. Общата стойност на
отнетите вещи възлизала на 862,42 лева.
Подс. АТ. ЕМ. С. е роден на 21.07.2000г. в гр.Варна, живее в гр. Варна,
българин, български гражданин, не женен , не работи, с начално образование.
Към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. А.С., които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по
досъдебно производство № 477 /2021г. на ІІІ РУП – Варна , инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК- докладни записки , протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, справки,
заключение на съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост,
характеристична справка и други, които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. АТ. ЕМ. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 29.04.2021 г. в
град Варна, бул. „Република", от паркиран товарен автомобил марка „МАН" с per.
номер В 5299 НХ, чрез използване на техническо средство - неустановен метален
предмет, маркуч и пластмасови туби, отнел чужди движими вещи - 149 литра дизелово
гориво на стойност 309,92 лева, 17 броя тресчотки на обща стойност 212,50 лева и 17
броя колани на обща стойност 340,00 лева, всичко на обща стойност 862,42 лева
3
(осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), собственост на ЕТ
„Анди-И.Н." ЕИК:*********, от владението на А.А.А., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените
права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба -
отнемането, е извършено от подсъдимият чрез поредица от действия – отиване до
товарния автомобил, собственост на ЕТ «Анди-И.Н.», отварянето на капачката на
резервоара, отстраняването на металния филтър с неустановен метален предмет,
източването с маркуч на дизеловото гориво в предварително подготвени туби ,
занасянето им в тоалетната на къщата му, последвалото връщане и вземане на колани и
тресчотки от автомобила, отдалечаването на подс.С. от мястото и последвалото
разпореждане с тях. По този начин е прекъснато упражняваното на фактическа
власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към него момент , като е
безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК е доказан с
оглед данните за това, че за отстраняване на металния филтър на резервоара е бил
използван неустановен метален предмет като необходимо условие за достъп на
горивото.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на инкриминираните
вещи, като е предвиждал обществено опасните последици на своето деяние, съзнавал е
неговия обществено опасен характер и е целял пряко настъпването на престъпния
резултат.Било му е безусловно ясно, че отнема чужди движими вещи от владението на
техния собственик , без неговото съгласие, и пряко е целял този резултат.
При горните констатации , и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна А.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.Като смекчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелства съдът възприема поведението му в хода на
досъдебното производство, където е признал авторството на деянието и е предал
голяма част от отнетите от него вещи, както и чистото му съдебно минало и
изразеното от него съжаление.Самопризнанията му в хода на съдебното следствие не
биха могли да се приемат за такова обстоятелство, доколкото са единствено основание
за разглеждане на делото по предвидена в НПК диференцирана процедура и за
налагане на редуцирано наказание.Поради това, като съобрази и общата стойност на
отнетите и невъзстановени вещи, която не е висока, съдът намира, че смекчаващите
отговорността на подс. С. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни,
поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. С
оглед на това, като взе предвид не високата степен на обществена опасност на
подсъдимият, както и всички обстоятелства, свързани с извършване на настоящото
престъпление и неговата високата степен на обществена опасност с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България , съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК в
4
минималния предвиден от закона размер от 1 година „лишаване от свобода” , като
съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.След определяне на
това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс. С. да изтърпи наказание от 8 месеца
„Лишаване от свобода”. Съдът намира, че това наказание е съответно на извършеното
деяние и на личността на подсъдимия, като и че неговото поправяне е необходимо да
бъде изолиран за по-дълъг период от време от обществото.
При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимия не е
бил осъждан за извършени престъпления от общ характер и за неговото поправяне не е
необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и съдът
отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на предявеният граждански иск :
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата , и
съобрази законния принцип ,че гражданската отговорност следва деликтната , както и с
оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени , че
предявеният от гр. ищец ЕТ „Анди-И.Н." граждански иск против подсъдимият за
обещетяване на претърпените от него имуществени вреди е основателен и доказан до
размер от 362,50 лв., колкото е стойността на отнетите и невъзстановени вещи
съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза. Поради това и осъди
подс. С. да заплати на гр. ищец тази сума , а в останалата част до претендираните
500лв. гр. иск бе приет за недоказан и отхвърлен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати
направените по делото разноски в размер на 146, 40 лв. в полза на бюджета на ОД-
МВР-Варна и 50лв., представляващи държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5