Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11398 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 166129 от 29.07.2020 г. постановено
по гр.дело № 71462/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 29.07.2020 г./ е признато за незаконно и отменено на основание
чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.3 от КТ, дисциплинарното уволнение на П.С.И., с
ЕГН **********, наложено със заповед № 3282з-3559/03.12.2019 г. на директора на
Главна Дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи;
възстановена е П.С.И. на заеманата преди уволнението длъжност „ системен
оператор на ГКПП-Кардам от ГПУ Ген.Тошево към РД „ Гранична полиция“-Русе;
осъдена е на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, Главна Дирекция
Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи да заплати на П.С.И., с ЕГН **********, сумата 5380,20 лв.-
обезщетение за оставане без работа за периода 05.12.2019 г. до 05.06.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба/06.12.2019 г./
до окончателното изплащане, както и сумата 700 лв., съдебни разноски за
адвокатски хонорар. С решението на съда е осъдена Главна Дирекция Гранична
полиция при Министерство на вътрешните работи, с ЕИК *****, да заплати в полза
на СРС държавни такси в размер на 314,20 лв., както и сумата 300,00 лв.-
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. С решението на съда е
постановено на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа.
Срещу решението на СРС, 58 с-в е постъпила
въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи, гр.София, подадена чрез юрк.Александрина Мартинова с искане
същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което
бъдат отхвърлени изцяло предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправни и материалноправни разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец П.С.И., чрез
пълномощника си адв.Е.Й., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения
подробно изложени в депозирана по делото писмена защита. Моли съда, жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищцата П.С.И. срещу ответника Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, гр.София при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т.
3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Със
заповед № 3283з-3559/03.12.2019 г., издадена от Главен комисар С.К.-Директор на
Главна Дирекция“ Гранична полиция“ при Министрество на вътрешните работи,
относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на лице работещо по
трудово правоотношение в Гранично полицейско управление-Генерал Тошево към
Регионална дирекция „ Гранична полиция“- Русе, при Главна дирекция „ Гранична
полиция“, на основание чл.192, ал.1 от КТ, във връзка с чл.186, чл.187, т.8,
предложение второ и т.10, чл.188, т.3 и чл.190, т.7 от КТ, при спазване
разпоредбите на чл.189, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „ уволнение“ на П.С.И.- лице работещо по трудово правоотношение на
длъжност системен оператор на ГКПП- Кардам от Гранично полицейско
управление-Генерал Тошево към Регионална дирекция „ Гранична полиция“- Русе,
считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е прието за
установено, че на 27.09.2019 г., около 14,30 часа в гр.Добрич, от магазин „
Мания“, находящ се на бул.“ *****, П.С.И.- лице работещо по трудово правоотношение на
длъжност системен оператор на ГКПП- Кардам от Гранично полицейско
управление-Генерал Тошево към Регионална дирекция „ Гранична полиция“- Русе, е
извършила кражба на дрехи и обувки- установено от В.С.В.- управител и МОЛ на
магазин „ Мания“. Материалите по случая били докладвани в Районна прокуратура-
Добрич и е било образувано досъдебно производство БП 795/2019 г. по описа на
Първо РУ-Добрич, по което П.С.И. е била привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл.194 от НК- кражба на дрехи и обувки на обща стойност 195,22
лв./ установено в хода на разследването чрез съдебно- стокова експертиза/.
Установява се също така, че с деянието си, изразяващо се в извършване на кражба
на дрехи и обувки от магазин „ Мания“ на 27.09.2019 г., служителката П.И.
виновно е нарушила изискванията на чл.2, ал.1, предложение първо/ дейността на
служителите се осъществява при спазване принципите на законност,…/ и ал.5/
служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба,
не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и
личен живот/ от Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация
/КПСДА/, с който П.И. била запозната видно от протокол № 15671/02.09.2013 г.,
съгласно чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.142, ал.5, извършила е
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, предложение второ/ уронване
на доброто име на предприятието/ и т.10/ неизпълнение на други трудови
задължения , предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение/ от Кодекса на труда, във връзка с
чл.107а, ал.21 от КТ/ при изпълнение на трудовите си задължения служителите
трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация/. Прието е също така в мотивите на заповедта, че деянието на П.С.И.
е от обективно естество, което водело до уронване доброто име и престижа на
МВР, като същото е станало известно, както на служители от други структури на
МВР, на други държавни институции/ Районна прокуратура Добрич/ във връзка с
проведеното досъдебно производство и граждански лица- служителки от магазин „Мания“
в гр.Добрич. С оглед събраните в хода на проверката доказателства е направен
обоснован извод от работодателя, че П.С.И. е извършила описаните в заповедта
тежки нарушения на трудовата дисциплина, представляващи „ други тежки нарушения
на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ. От отбелязване
върху заповедта се установява, че ищцата П.С.И. е получила екземпляр от
заповедта на 05.12.2019 г.
Със
заповед № 3282з-3581/05.12.2019 г., издадена от Главен комисар С.К.-Директор на
Главна Дирекция“ Гранична полиция“ при Министрество на вътрешните работи, е
прекратен без предизвестие трудов договор № 1055/12.11.1999 г. на П.С.И.-
системен оператор на Граничен контролно- пропускателен пункт-Кардам от Гранично
полицейско управление-Генерал Тошево към Регионална дирекция „ Гранична
полиция“-Русе при Главна дирекция „ Гранична полиция“-МВР, считано от датата на
връчване.
От
постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.10.2019 г.,
издадено от Р.С.- прокурор при Районна прокуратура Добрич, се установява, че е
било прекратено наказателното производство по бързо досъдебно производство №
795/2019 г. по описа на 01 РУ на МВР Добрич, пр.№ 2409/2019 г. по описа на РП
Добрич. Изрично е указано в диспозитива на постановлението, след изтичане на
срока за обжалване пред съда, препис от постановлението ведно с досъдебното
производство, да се изпрати на Началника на 01 РУ на МВР Добрич с оглед
правомощията му за налагане на административно наказание глоба по чл.218 б НК
спрямо П.С.И.. В мотивите на постановлението е прието за установено, че деянието извършено от П.С.И. съставлява маловажен
случай на кражба - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. Съставен е акт бл.№ 395760/24.10.2019 г. за
установяване на административно нарушение против П.С.И. /отнемане на 27.09.2019
г., в гр.Добрич, в магазин „ Мания“ на чужди движими вещи – дрехи и обувки на
обща стойност 195,22 лв./ От наказателно
постановление № 1717а-2731, издадено на 31.10.2019 г. в гр.Добрич от Главен
инспектор Д.П.П., на длъжност Началник Първо РУ, гр.Добрич при ОДМВР-Добрич, се
установява, че на П.С.И. е била наложена глоба в размер на 100/ сто/ лева.
В мотивите на наказателното постановление е
прието за установено, че е бил съставен акт с бл.№ 395760/24.10.2019 г. против П.С.И.,
ЕГН **********, затова, че на 27.09.2019 г. около 14.00 часа в гр.Добрич, в
магазин „ Мания“, находящ се по бул.“ 25-ти септември“, същата е отнела чужди
движими вещи- дрехи и обувки на обща стойност 195,22 лв. от владението на В.С.П.от
гр.Добрич- управител на магазина, без нейното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Прието е също така, че с това деяние П.С.И.
виновно е нарушила чл.218б от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, поради което
й е наложена глоба в размер на 100 лв. С оглед на което съдът приема, че на
ищцата е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено административно
нарушение по чл.218б, вр. с чл. 194, ал.3 от НК – за маловажен случай на
престъплението кражба на чужда движима вещ. Наказателното
постановление е връчено на П.С.И. на 01.11.2019 год. Не се установява същото да
е било обжалвано по съдебен ред. Не се оспорва от страните обстоятелството, че
същото е влязло в законна сила.
Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищцата П.С.И. срещу
ответника Главна дирекция „ Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи/ МВР/, гр.София при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във
връзка с чл. 225,
ал.1 от КТ. Доводите
в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 3283з-3559/03.12.2019 г., издадена от Директор на
Главна Дирекция“ Гранична полиция“ при Министрество на вътрешните работи,
относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на лице работещо по
трудово правоотношение в Гранично полицейско управление-Генерал Тошево към
Регионална дирекция „ Гранична полиция“- Русе, при Главна дирекция „ Гранична
полиция“, с която на основание чл.192,
ал.1 от КТ, във връзка с чл.186, чл.187, т.8, предложение второ и т.10, чл.188,
т.3 и чл.190, т.7 от КТ, при спазване разпоредбите на чл.189, ал.1 и чл.193,
ал.1 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на П.С.И.- лице
работещо по трудово правоотношение на длъжност системен оператор на ГКПП-
Кардам от Гранично полицейско управление-Генерал Тошево към Регионална дирекция
„ Гранична полиция“- Русе, считано от датата на връчване на заповедта.Главна
дирекция „ Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи/ МВР/, са неправилни и в противоречие
на
материалния закон. Изводите на съда не са
и обосновани с оглед данните по делото и събраните доказателства.
В настоящия случай, от събраните
по делото доказателства,
съдът приема за безспорно установено извършването на описаното в
заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушение от страна на ищцата, а именно
че на 27.09.2019 г., около 14,30 часа в гр.Добрич, от магазин „ Мания“, находящ
се на бул.“ *****, П.С.И.- лице работещо
по трудово правоотношение на длъжност системен оператор на ГКПП- Кардам от
Гранично полицейско управление-Генерал Тошево към Регионална дирекция „
Гранична полиция“- Русе, е извършила кражба на дрехи и обувки. Същите обстоятелства
се установяват от постановление за
прекратяване на наказателно производство от 08.10.2019 г., издадено от Р.С.-
прокурор при Районна прокуратура Добрич, както и от акт бл.№ 395760/24.10.2019
г. за установяване на административно нарушение против П.С.И. /отнемане на
27.09.2019 г., в гр.Добрич, в магазин „ Мания“ на чужди движими вещи – дрехи и
обувки на обща стойност 195,22 лв./ В
този смисъл е и наказателно постановление № 1717а-2731, издадено на 31.10.2019
г. в гр.Добрич от Главен инспектор Д.П.П., на длъжност Началник Първо РУ,
гр.Добрич при ОДМВР-Добрич, с което на ищцата П.С.И. е била наложена глоба в
размер на 100/ сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.218б, вр.
с чл. 194, ал.3 от НК – за маловажен случай на престъплението кражба на чужда
движима вещ.
В процесния случай, деянието е
квалифицирано от работодателя, като уронване доброто име на предприятието от страна на ищцата - нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.8, предл. 2 от КТ. Обоснован е извода на работодателя, че
деянието на ищцата П.С.И. е от обективно естество, което водело до уронване
доброто име и престижа на МВР, като същото е станало известно, както на
служители от други структури на МВР, на други държавни институции/ Районна
прокуратура Добрич/ във връзка с проведеното досъдебно производство и
граждански лица- служителки от магазин „Мания“ в гр.Добрич. С оглед на така
установените факти по делото, настоящия въззивен състав приема, че извършеното
деяние от ищцата съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, уронващо доброто име на предприятието. Уронването на доброто
име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към работодателя. Тъй
като трудовото правоотношение е правоотношение с оглед личността, то изисква от
работника и служителя да се отнася към работодателя почтено и да зачита, и утвърждава неговото добро име.
Уронването на доброто име е нарушение, при което работодателят се злепоставя
пред третите лица. То е формално нарушение, тъй като не се изисква настъпването
на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно независимо от формата на
вината - умисъл или небрежност. Фактическият състав по чл.187, ал.1, т.8, предл. 2 от КТ –уронване на доброто име на предприятието
е осъществен, когато работникът или служителят злепоставя работодателя пред
третите лица, което може да се отрази неблагоприятно на ефективността на
неговото предприятие, като това нарушение е формално и е съставомерно
независимо от формата на вината – умисъл или небрежност. Безпротиворечива е както съдебната практика,така и
теория,че злоупотребата с доверие и уронването на доброто име на предприятието,
разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото
на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други
средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187,т.8 и т.9 от КТ не са
обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги
утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са
нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на
дължимата грижа.
С посочените по-горе действия ищцата е
извършила кражба на чужди движими вещи- дрехи и обувки. Без значение е обстоятелството, че в
процесния случай е налице маловажен
случай на престъплението кражба на чужда движима вещ по смисъла на чл.194, ал.3
от НК, тъй като с действията си ищцата е уронила доброто име на предприятието.
С оглед на което правилно работодателя е приел, че е налице нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ от страна на ищцата. От друга
страна, съгласно разпоредбата на чл.126, т.9 от
КТ, работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. С
действията си ищцата П.С.И. е уронила
името на службата. Както бе
изложено по-горе нарушението уронващо доброто име на предприятието е формално, тъй
като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е
съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или небрежност.
Нарушението на ищцата е тежко и
обосновава налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 190, ал.1, т.7 от КТ. В този
смисъл са решение № 141 от 30.03.2000 г., по гр.дело № 1104/1999 г. на ВКС,
Г.К., ІІІ г.о., определение № 717 от 08.07.2009 г. по гр.дело № 646/2009 г. на
ВКС, Г.К., ІV г.о., определение № 995 от 26.07.2013 г. по гр.дело № 2391/2013
г. на ВКС, Г.К., ІV г.о. и решение № 60162 от 15.07.2021 г. по гр.дело №
2967/2020 г. на ВКС, Г.К., ІІІ г.о.
На
следващо място, в настоящия случай, въззивният
съд намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищцата е мотивирана
съгласно изискванията на
чл.195, ал.1 от КТ. В нея са посочени нарушителят, мястото и датата на
извършване на нарушението, нарушените разпоредби и наложеното наказание.
Посочените законови текстове съответстват на въведените в заповедта фактически
твърдения за неизпълнението на задълженията на ищеца. Освен това според установената съдебна практика, релевантни
са фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие
между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава
уволнителната заповед. Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното
наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Съгласно разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на
изискването по чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, за съобразяване
на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити
ефективно, поради което когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В
настоящия случай процесната заповед за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 КТ- отразените в нея дисциплинарни нарушения са
индивидуализирани достатъчно ясно и подробно, с посочване на време и място на
извършването им и в какво се изразяват, по начин, който дава възможност на
работника да узнае за конкретните факти, които са причина за наказването му.
Работодателят е
посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните
нарушения.
На следващо място, съдът
намира, че спазено е и изискването на чл.193, ал.1 от КТ, като изложените в
този смисъл възражения от ищцата са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на
трудовата дисциплина /решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 826/2009 г./. Работодателят
не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, тъй като такава процедура, като динамичен
фактически състав, с отделни фази в хронологична последователност, не е
предвидена и уредена в КТ/ решение № 629
от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 279/2009 г. и решение № 8 от 1.04.2011 г. на
ВКС, ІV
г.о. по гр.дело № 1035/2009 г./. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от
работника или служителя по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната
му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено
за какво се искат обясненията. В
процесната хипотеза от съдържанието на дадените от ищцата обяснения е видно, че те са дадени
именно във връзка с обстоятелствата, които са счетени от работодателя за
нарушения на трудовата дисциплина, констатирани при извършена проверка. Целта на предварителното изслушване или приемане на
писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред
субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните
дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е
било надлежно упражнено. Предвид на изложеното съдът намира, че в процесния
случай е спазено
и другото формално изискване на закона, обуславящо законността на уволнението-
работодателят надлежно е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да изиска
писмените обяснения на ищцата преди да му наложи дисциплинарното наказание. Следователно
от формална страна заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата е издадена
законосъобразно, при спазване на императивните изисквания на чл.193, ал.1 от КТ, чл.194 и чл.195, ал.1 от КТ. В настоящия случай, при налагане на
дисциплинарното наказание-уволнение на ищцата за извършено от нея нарушение на трудовата
дисциплина, работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение,
като се е ръководил от критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Налице е съответствие
между тежестта на нарушението и наложеното наказание. При налагане на
дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл.193- чл.195 от КТ.
Дисциплинарното наказание уволнение е наложено в съответствие с изискванията на
чл.189, ал.1 от КТ. Наред с това по същество, уволнението на ищцата се явява
също законно.
По изложените
съображения, въззивният съд приема, че наложеното наказание - дисциплинарно
уволнение се явява законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ- неоснователен.
С
оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено
решение, с което предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора
по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обективно съединените обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на основание
чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва
да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете инстанции. Искането
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззивника- ответник съдът намира за основателно.
Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззивника –
ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17
г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с
оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението,
което следва да се присъди, когато
юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по
реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемата
страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско възнагражение следва
да се определи от съда в размер на 200
лв. за двете съдебни инстанции/ 100 лв. за първата инстанция и 100 лв. за въззивната инстанция/.
Въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-
ответник и сумата от 157,10 лв., заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, или общо дължими разноски за двете съдебни инстанции в размер на
сумата от 357,10 лв. На въззиваемата страна- ищец, разноски за въззивното
производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 166129 от 29.07.2020 г.
постановено по гр.дело № 71462/2019 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 29.07.2020 г./ и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените
от П.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Главна дирекция „ Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи/
МВР/, с адрес: гр.София, бул.“ *****, обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ- за признаване на
дисциплинарно уволнение , извършено със заповед № 3283з-3559/03.12.2019 г.,
издадена от Главен комисар С.К.-Директор на Главна Дирекция“ Гранична полиция“
при Министерство на вътрешните работи за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „системен оператор“ на Граничен контролно-
пропускателен пункт-Кардам от Гранично полицейско управление-Генерал Тошево към
Регионална дирекция „ Гранична полиция“-Русе при Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР, и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа
за периода от 05.12.2019 год. до 05.06.2020
год., в размер на сумата от 8508 лв./ осем хиляди петстотин и осем лева/, ведно
със законната лихва считано от 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „
Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи/ МВР/, с адрес:
гр.София, бул.“ *****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, сумата от 357,10 лв. / триста
петдесет и седем лева, и 10 стотинки/, представляваща направените пред двете
инстанции разноски.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.