МОТИВИ
към НЧХД 1142/18г.
Производството е образувано по
тъжба на К.Й.К. *** против подсъдимият А.К. *** за това, че последният като свидетел по нчхд 159/18 на
ПРС в съдебно заседание на 22,03,18г. и
с думите „Караха ме да лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния К.К., срещу
баща ми. Майка ми, заедно с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам“ е приписал на
тъжителя престъпление по чл.293 НК - подбуждане към престъпление по чл.290,
ал.1 НК
В
съдебно заседание обвинението се
поддържа от повереника , който пледира за осъдителна присъда с признаване
виновността на подсъдимия и налагане на съответното наказание.
Защитникът на подсъдимия поддържа теза
за липса на обективна съставомерност и настоява за оправдателна присъда к.
Подсъдимият не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Св.С. и
св. С. са родители на подсъдимия. През 2016 г. родителите водели дело за развод-
гр.д. 2388/16, по което като свидетел в съдебно засеание на 24,10,16г. бил
разпитван подсъдимия. Разводът бил постановен с решение от 19,01,17г.
Още по
време на брака отношенията между съпрузите били много изострени и не се
подобрили след прекратяването му. По тъжба на съпругата св. С. било образувано
НЧХД 159/18 на ПРС, водено против бившия й съпруг св.К. С. за обида по чл. 146, ал.1 от НК. По това дело
подсъдимият бил разпитван като свидетел на 22,03,18г. и заявил „Караха ме да
лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния
К.К. срещу баща ми. Многократно са идвали и тук в Пазарджик да коментират какво
да се говори по делата. Майка ми, заедно с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам.
По всячески начин се мъчеха да опетнят баща ми. Не мога да бъда конкретен кога
ме караха да лъжесвидетелствам. Целта им беше майката ми да вземе къщата. Не
мога да си спомня точно какви лъжи са ми казвали да изричам. На тях целта им
беше да вземе къщата за ползване. Докато им бях полезен да вземе къщата ме
използваха, после ме изгони. „
На
17,07,18г. тъжителят К.К. подал настоящата тъжба против подс. С. за това, че
последният като свидетел по нчхд 159/18 на ПРС в съдебно заседание на
22,03,18г. и с думите „Караха ме да
лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния К.К., срещу баща ми. Майка ми, заедно
с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам“ му е приписал престъпление по чл.293 НК
- подбуждане към престъпление по чл.290, ал.1 НК.
Според
защитата, двата израза, които са инкриминирани с тъжбата не съдържат достатъчно
твърдения, за да се прецени дали има извършено престъпление по чл. 290 от НК,
което прави невъзможна преценката за извършено подбуждане към такова
престъпление. Наред с това защитната теза се опира и на факта, че цялото изявление на подсъдимия относно
процесните факти, депозирано от него като свидетел по НЧХД 159/18 не съдържа
конкретните обстоятелства, по които „бил каран да лъжесвидетелства“, поради
което не може да се прецени дали е лъжесвидетелствал, тъй като не е ясно дали
тези факти са били в предмета на доказване ( защото ако не са-няма извършено
престъпление по чл. 290 от НК. )
С
тъжбата са заявени във връзка с инкриминираното престъпление следните
обстоятелства : воденото дело между
съпрузите Симеонови за развод, участието на подсъдимия по него като свидетел ,
депозираните му показания с.з. на
22,03,18г. , като са цитирани изразите „Караха
ме да лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния К.К., срещу баща ми. Майка ми,
заедно с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам“, с което се счита , че е
извършено приписаното на подсъдимия престъпление - подбуждане към
лъжесвидетелстване.
Прав е защитникът да твърди, че клеветата ( и
в двете й форми ) изисква да бъдат ясно и в достатъчен обем заявени онези
обстоятелства, респ. в случая изрази, с които се счита,че са разгласени
позорящите неистински обстоятелства или ( както е в случая ) е приписано
престъпление. В случая, тъжителят, чрез повереника си, счита, че с
инкриминираните от него два израза „Караха
ме да лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния К.К., срещу баща ми. Майка ми,
заедно с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам“ престъплението по чл. 293 вр.
чл. 290, ал.1 от НК е извършено. Дали те по своя смисъл приписват престъпление и
дали са твърдение или мнение е правна оценка им, която следва да де даде със
съдебния акт. С тъжбата приписано е
престъпление, в което: подсъдимият е посочен като конкретен участник в един
наказателен процес - свидетел; отразена е датата, на която е прието, че е
извършил приписаното престъпление - с.з. на 22,03,18г. ; отразено е мястото -
разглеждането на НЧХД 159/18г. от РС Пазарджик; отразени са онези от
изявленията, които е направил, с които се счита, че е приписал „подбуждане към лъжесвидетелстване“ на
тъжителя. Следователно: с тъжбата са заявени всички обстоятелства по извършване
на инкриминираното престъпление и те позволяват преценката дали и защо
осъществяват състава на приписаното престъпление и респ.- извършил ли е
приписването на такова подсъдимият.
Права е защитата и като поддържа, че
инкриминираните изрази са извадени от цялото изявление на подсъдимия, което той
прави във връзка със заявеното, но
неоснователно се поддържа, че това е тенденциозно и преднамерено, за да се придаде смисъл, който
да обслужи обвинителната теза. Тъжителят е инкриминирал онази част от
изявлението му, с която счита е осъществено престъпление против личността му - „майка му и К.К. са го карали на делото за
развод да лъжесвидетелства“.
По НЧХД
159/18 на ПРС той е бил разпитван относно инкриминирания по това инцидент и
както става ясно от тъжбата, въз основа на която е образувано това НЧХД (л. 31)
той се е състоял в отправени псувни и
обидната дума „боклук“ на конкретна дата от бащата св. С. към майката св. С..
Поради това и подсъдимият по настоящото дело е разпитван основно относно този
инцидент. Доколкото обаче е депозирал различни твърдения относно факт, за който
е разпитван в бракоразводното дело , става ясно, че са му били поставени въпроси
относно различните твърдения за същите факти.
Тази ситуация е коментирана в съдебния акт достатъчно детайлно. , В мотивите към присъдата по НЧХД 159/18. (виж
на л. 43) се съдържа становището на Съда за недобросъвестност на св.Ал. С.,
причина за което е открита в стремежа да бъде оневинен баща му ( подсъдимия по
НЧХД 159/18). В мотивите ясно са
противопоставени: от една страна- заявените твърдения от Ал. С. като свидетел
по бракоразводното дело, които са представени чрез цитати от мотивите на гражданския съд по гр.д. 2388/16
, по което „разказал конкретен случай за удар с вила на полето“ и 2.заявените
по самото НЧХД 159/18 твърдения за липсата на спомени по бракоразводното дело да е разказвал за удар
с вила на баща му над майка му . Съдът по НЧХД 159/18 е приел, че свидетелят С.
е заявил липсата на спомен, но не дал логично обяснение „защо говорел на
бракоразводното дело от първо лице - като очевидец“. С тези мотиви показанията на С. са приети
като негодна основа за формиране на фактически изводи, като в тях е отчетен и
фактът, че С. не посочил конкретни обстоятелства, по които бил каран да
лъжесвидетелства.
Липсата
на такива е факт, изяснен със съдържанието на онази част от показанията на
подсъдимия като свидетел по НЧХД 159/18, в които той прави опит да даде
обяснение защо е депозирал твърдения по бракоразводното дело и то за смущаващ
факт - насилие на собствения му баща над собствената му майка, за което
по-малко от две години по-късно няма спомен. Тези твърдения са в края на
разказа на подсъдимия като свидетел по НЧХД, тъй като първоначално е заявил
факти относно ситуацията , в която следвало да провери отправянето на обидна
дума и псувни от баща му спрямо майка му ( предмет на НЧХД 159/18). Съдържанието
на относимата към настоящия спор информация, която Ал. С. е представил като
свидетел по НЧХД 159/18, е в протокола от съдебно заседание. Съгласно чл. 131 от НПК - протоколите,
съставени по реда и условията на НПК за доказателствено средство за извършените
действия, реда на извършването им,
събраните доказателства. Но - няма спор по делото какво точно като съдържание е
било това изявление на С. като свидетел по НЧХД 159/18, което касае заявеното от
него подбуждане към лъжесвидетелстването му. Спор няма, доколкото и защитата се позовава на това изявление, така,
както то е отразено в протокола от с.з. на 22,03,18 г. по НЧХД 159/18 и в
неговата цялост досежно
относимите към настоящия спор факти : „Караха
ме да лъжесвидетелствам - майка ми и
въпросния К.К. срещу баща ми. Многократно са идвали и тук в Пазарджик да
коментират какво да се говори по делата. Майка ми, заедно с К.К. ме караха да
лъжесвидетелствам. По всячески начин се мъчеха да опетнят баща ми. Не мога да
бъда конкретен кога ме караха да лъжесвидетелствам. Целта им беше майката ми да
вземе къщата. Не мога да си спомня точно какви лъжи са ми казвали да изричам.
На тях целта им беше да вземе къщата за ползване. Докато им бях полезен да
вземе къщата ме използваха, после ме изгони“. ( л. 37) .
Фактът, че като свидетел по НЧХД 159/18 С. е
заявил , че майка му и тъжителят го
карали да лъжесвидетелства, се установява и от признанията на св. С. -л. 63,
гърба. Тя призна, че узнала как синът й по конкретното дело я обвинил заедно с
тъжителя, че го карали да лъжесвидетелства и дори получила разяснение от адвоката, че има право да
подаде тъжба против него, но тъй като е неин син, се въздържала. Останалите
свидетели по делото ( вкл. С.) депозират твърдения, които касаят отношенията
между бившите съпрузи и инцидента, за който вече има съдебно решение - по НЧХД
159/18г. - тоест не са състоятелни на факти относно процесния спор направил ли
е и какво изявление подсъдимия по предходното наказателно дело, между баща му и майка му.
Така, при липсата на спор относно съдържанието на
изявлението, както е отразено в протокола от с.з. по 22,03,18г. по НЧХД 159/18,
следва то да се обсъди, но само в тази част, която се възпроизведе горе ( и
защитната реч) , тъй като тя е относима във връзка с преценката за
съставомерност. Става несъмнено ясно това, което се поддържа от защитата - че
като свидетел С. е завил, че тъжителят и майка му го карали за лъжесвидетелства
против баща си, но не е заявил за кои обстоятелства е каран за лъжесвидетелства
- не помнел, което е обсъдено ( както се посочи ) в мотивите по НЧХД 159/18
като причина за дискредитирането му като източник на информация за достоверни
факти. И, при липсата на установени обстоятелства от свидетеля за какви точно факти
бил подбуждан за лъжесвидетелства, въпросът резонно се поставя - ако
обстоятелствата са такива, че не касаят предмета на делото ( бракоразводното),
тогава няма да има състав за престъпление по чл. 290 ( защитна реч в пренията -
л.74, изр. последно). И тъй като изводите в случай, че има престъпление по чл.
290 ( тоест обстоятелствата, за които има подбуждане към престъпление са били
правно-релевантни по съответното дело) са ясни, то на обсъждане подлежи само
въпроса дали, ако обстоятелствата, за които е имало подбуждане към
лъжесвидетелстване, са били извън предмета на решавания спор, е налице
престъпление по чл. 293 вр. чл. 290, ал.1 от НК .
Престъплението по чл. 293 от НК е различно. Според Тълкувателно
решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК - „В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало,
че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в
което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако
престъплението не е осъществено, подбудителите и помагащите не се наказват.
Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за
подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този
текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване
не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо
по какви причини. ….. ..наказуемостта на подбудителя не отпада, когато
подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението ( б.м. независимо по какви причини, тоест и в
случаите, когато е депозирал твърдения досежно правно-ирелевантни за
решавания спор факти!) ) . Подбудителят в този случай
се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане
осъществява този състав. …“
Като се
има предвид цитираното ТР , следва,че дори и Ал. С. да е депозирал твърдения за
факти, които не били в предмета на бракоразводното дело и поради това да не е
извършил лъжесвидетелстване, ако е бил подбуждан към такова ( както той твърди)
от тъжителя и майка му св. С., то те са извършили престъпление по чл. 293 вр.
чл. 290, ал.1 от НК и следва да отговарят за него „. Затова при приписването на престъпление по
чл. 293 вр. чл. 290, ал.1 от НК е без значение съставомерността на
лъжесвидетелстването и следва да се преценяват обстоятелствата относно подбуждането, което в случая е ясно,
категорично и недвусмислено заявено „Караха
ме да лъжесвидетелствам - майка ми и въпросния К.К., срещу баща ми. Майка ми,
заедно с К.К. ме караха да лъжесвидетелствам“. При това, в случая С. сам е
внесъл уточнения, че лъжесвидетелстването е „против баща му“. И което е особено
важно- тези негови твърдения следва да
се имат предвид в хронологията на целия му разказ като свидетел по НЧХД 159/18.
До изявлението му, че „ го карали да лъжесвидетелства“ се стига след като е
признал, че не помни дали е заявявал по бракоразводното дело как видял баща му
да удря майка му с вила, което категорично е заявил по бракоразводното дело.
Следвало е подсъдимият да даде обяснение как може да не помни един такъв
смущаващ факт, който лично е възприел и тогава той признал „ че го карали да
лъжесвидетелства“ . Ясно е заявил кой - тъжителят и майка му, ясно е кога - на
бракоразводното дело , ясно и защо - „настройвали го срещу баща му“.
Горният
анализ установи, че деянието е обективно съставомерно, при това по предложената
правна квалификация на чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147, ал.1 пр.ІІ НК.
Изявлението, с което е приписал неизвършеното от тъжителя престъпление, е
направено от подсъдимия с показанията , които е дал като свидетел по НЧХД
159/18 в с.з. на 22,03,18 и в съдебната зала, където са били председателят на
едноличния съдебен състав, секретаря, повереника .Наличието на толкова хора
обосновава публичността на място по едни от възприетите в практиката два
критерия - то е публично по своето
предназначение ( магазин, площад и т.н) или присъстват поне трима души. Вярно е
също така, че съдебните заседания са публични ( отразено и в протокола) и така
възможността да присъстват повече лица е напълно обективна, а това също е
фактор за публичност.
В
субективно отношение подсъдимият е съзнавал, че приписва престъпление.
Изявлението, с което е сторил това , е направил пред съд в качеството си на
свидетел, след като дори е предупреден да отговорността, която носи по чл. 290
от НК ( виж протокола от с.з. от 2203,18 по НЧХД 159/18). Знаел е, че приписва на
тъжителя престъпление, което не е
извършено. Изводите за последното следват от показанията на св. С. ( не
съм съгласна с твърденията, които той каза, че сме го карали да
лъжесвидетелства , аз бях на всички заседания на бракоразводното дело и той не
каза нищо лъжовно…, не знам К. или някой
да е подбуждал А. да прави злини на баща си… К. доста му е помагал и не се опровергават от тези на свидетелите М.(
л. 54 - „ К. искаше да постигне нещо, но какви точно бяха разговорите не
знам“) и С. ( л. 53 , гърба „ А. не ми
каза К.какво го е карал да казва …каза
ми, че не помни, но той ми спестява всичко“). Съдебната практика е константа,
че както подсъдимият с обясненията си,
така и свидетелят с показанията си няма право да набедява, уличава другиго в
престъпление. Действал е със съзнанието
за публичност и възможността разпространените обстоятелства относно приписаното
престъпление да бъдат възприети от други лица ( присъстващите в съдебната зала
по време на разпита).
Предвид
изложеното Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 и 3, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2-ро от НК.
В
конкретния случай се констатираха материално-правните основания на чл.78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно:
1. За
извършеното от него деяние, се предвижда наказание в параметрите по чл. 78а,
ал.1 от НК.
2.подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV
от НК - л. 83
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите с
деянието обществени отношения.
Предвид
горното, Съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба.
При
отмерване на глобата прецени като завишена обществена опасност на деянието, тъй
като подсъдимият е направил процесните изявления, с които е преписал
престъпление на тъжителя в съдебно заседание при разпита му като свидетел, като
причина за тях е била дължимото от него обяснение защо е твърдял при
бракоразводното дело, че баща му ударил майка му с вила , а по НЧХД 159/18 е
заявил , че не помни да е казвал това. Решаващият съд основателно го е упрекнал
в недобросъвестност и е подложил на съмнение твърденията, че не помни. Тоест - процесната проява стои в контекста на едно
изначално неправомерно поведение на подсъдимия ( житейски нелогично е, както се
приема и по НЧХД 159/18, един син да забрави дали е казвало пред съд, че баща
му ударил майка му ).
Що се
отнася до дееца - той е с необременено съдебно минало - л. 51 и има позитивни
характеристични данни, преценката за което е от непосредствените впечатления на
Съда по повод проведеното съдебно следствие. Изключение от тази констатация се
явява процесното деяние и именно поради това то следва да се оцени като
инцидентно. Данни за имотното състояние
на дееца се съдържат в показанията на неговите родители .
Като
взе предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване
на размера на глобата, Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от
постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност
по чл. 12 от ЗАНН, на подсъдимия е
достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание за извършеното
от него престъпление – глоба в размер на 1200 лв.
Подсъдимият
Ал. С. бе осъден да заплати на тъжителя К.К. сторените от последния разноски в
размер на 419 лв..
По горните съображения Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: