№ 69
гр. Враца, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. В.а
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5487/04.12.2024 г. на Нина
Кръстева, в качеството й на прокурор при Районна прокуратура-Враца,
Териториално поделение-Мездра, против Решение № 237/20.11.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 308/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което са
уважени предявените от Е. Ц. П. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В жалбата се изразява становище, че предявените искове са изцяло
недоказани, както по своето основание, така и по размер. Навеждат се доводи,
че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест
на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с
повдигнатото обвинение. Въззивникът счита, че районният съд е възприел
безкритично показанията на разпитаните свидетели - приятели и бивши
колеги на ищеца, които са заявили, че по време на наказателното
производство ищецът е бил притеснен от изхода му, чувствал се неудобно от
близките и познатите си, притеснявал се е за работата си и е спрял да излиза
от дома си, без да отчете, че няма данни Прокуратурата на РБ да е огласявала
разследването и то да е станало достояние на други хора.
Според изложеното в жалбата, по делото не е събрана медицинска
документация, която да налага извод, че ищецът е имал здравословни
проблеми във връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Изтъква се, че установените заболявания на ищеца са с голяма давност и
1
датират преди образуването на наказателното производство, като в тази
насока се извършва позоваване и на заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза. Посочва се, че единствено новооткритата
тиреотоксикоза е възможно да е отключена от преживения стрес, но в тази
насока липсва категорично заключение на вещото лице, а е налице единствено
вероятност. Според въззивника, въпреки тези данни районният съд
безкритично е описал всички заболявания на ищеца, техния ход и
усложненията им и ги е вменил в тежест на Прокуратурата на РБ.
В жалбата се извършва и анализ на изслушаната съдебно-психологична
експертиза, като се изтъква, че според заключението на вещото лице отсъства
депресивна симптоматика, не е отчетена посттравматична рефлексия върху
психиката, не са установени абнормални изменения на психиката.
В обобщение се заключава, че събраните по делото доказателства не
обосновават извод за търпени неимуществени вреди като пряк резултат от
повдигнатото обвинение, което е основен елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 ЗОДОВ.
Въззивникът намира, че уваженият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52
ЗЗД – не е съответен на твърдените вреди, установената съдебна практика по
аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната. Развива
съображения, че при определяне размера на това обезщетение следва да бъдат
съобразени негативните последици върху личността и психиката на лицето,
срещу което е упражнена наказателна репресия, продължителността на
воденото наказателно производство, постановените ограничения в хода на
същото, взетата мярка за неотклонение. Изтъква, че в случая срещу ищеца е
била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е
променила значително начина му на живот, както и че същия е бил привлечен
като обвиняем на 28.06.2021 г., а обвинителният акт е внесен в съда на
02.07.2021 г.
Въззивникът намира за недоказан и предявения иск за имуществени
вреди.
Твърди, че ищецът, въпреки че е дългогодишен служител на МВР, е
нарушил законовите разпоредби относно държането и съхранението на
оръжия и боеприпаси, като е държал посоченото в обвинителния акт
количество боеприпаси без надлежно разрешение за това. Счита, че районният
съд неправилно не е обсъдил това възражение, а е посочил примери,
неотносими към настоящия спор. Прави възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, като поддържа, че недобросъвестното
поведение на ищеца е довело до повдигане и поддържане на обвинението
срещу него.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове като недоказани. В условията на
евентуалност се иска да бъде намален размера на присъдените обезщетения.
Постъпил е отговор вх.№ 5735/17.12.2024 г. от Е. Ц. П., чрез
пълномощника му адв.С. Г., в който оспорва подадената въззивна жалба.
Изразява становище, че районният съд е обсъдил подробно събраните
доказателства и е направил законосъобразни изводи за основателност на
предявените искове.
В отговора се изразява несъгласие с оплакванията, че съдът е възприел
2
безкритично показанията на разпитаните свидетели. Навеждат се доводи, че
тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, както и че от
своя страна прокуратурата на не е ангажирала доказателства, които да ги
опровергават. Същите съображения са излагат и по отношение на събраните
доказателства относно здравословното състояние на ищеца, като се изтъква,
че действително голяма част от заболяванията са хронични и с голяма
давност, но наказателното производство се е отразило неблагоприятно
относно хода им и е налице влошаване, а новооткритото заболяване на
щитовидната жлеза е станало по време на делото и е свързано с преживения
стрес, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.
Въззиваемият намира за неоснователни и оплакванията, касаещи
заключението на съдебно-психологическата експертиза, като посочва, че с
научни методи вещото лице е установило дали е налице преживян стрес,
нивото на същия и отражението върху личността, както и че това заключение
е прието без възражения от страните.
Счита за неоснователно и направеното възражение по чл.5 ЗОДОВ за
изключителна вина или принос за настъпване на увреждането. Изтъква, че е
признат за невинен, вкл. и за незаконно притежаване на боеприпаси, поради
което доводите за неправилно съхранение на същите са неоснователни.
В отговора се излагат аргументи, че размерите на присъдените
обезщетения са справедливи и съответстват на критериите по чл.52 ЗЗД и
съдебната практика. Посочва се, че адвокатските възнаграждения по
наказателното дело са в минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, независимо от броя
на съдебните заседания пред първата инстанция и положените усилия за
събиране на доказателства.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на Е. Ц. П., ЕГН
**********, с която против Прокуратурата на Република България са
предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат от незаконните действия на длъжностни лица на ответника по
образуването на бързо производство, без наличие на законен повод и
достатъчно данни; извършване на претърсване и изземване в дома му, в
наследствения му имот, в автомобила му; привличането му в процесуалното
качество на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение и
криминалистическата му регистрация; отнемане на законно притежаваното от
3
ищеца бойно и ловно оръжие; явяване на разпити и предявяване на
разследването, явяването му в множество съдебни заседания пред първата
инстанция, внасянето и поддържането на обвинение в съда и поддържането на
протеста от Врачанска окръжна прокуратура;
2/ Иск за сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – заплатени възнаграждения на защитника му
в досъдебното и съдебното производство.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху всяка една от
сумите, считано от 24.01.2024г. (влизането в сила на оправдателната присъда)
до окончателното изплащане, както и направените по гражданското дело
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е НОХД № 329/2021 г. по описа на МРС.
Допуснати и изслушани са специализирани съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психологична експертиза, чиито заключения са приети от съда като
обективни и компетентни.
С обжалваното Решение № 237/20.11.2024 г., постановено по гр.д.№
308/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра са уважени изцяло исковите
претенции.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и наведените в
отговора на същата доводи и в рамките на дължимата проверка по чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Правното основание на исковите претенции е чл.2, ал.1, т.3, пр.1
ЗОДОВ.
Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна.
За уважаването на предявените искове е необходимо да бъде доказано
наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда;
наличието на вреди (неимуществени и имуществени) и причинно-следствена
връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите
вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Пред въззивната инстанция, както и в първоинстанционното
производство, не се спори, че ищецът Е. Ц. П. е бил обвинен в извършването
на престъпление по чл.339, ал.1 НК, по което е оправдан с влязъл в сила
съдебен акт. Спори се относно настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени и имуществени вреди, техния размер, както и наличието на
причинна връзка между претендираните вреди и действията на органите на
ответника.
След като обсъди събраните по делото доказателства, потооделно и в
тяхната пълнота, настоящият съдебен състав прави следните фактически и
правни изводи:
4
По иска за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установеното
обстоятелство по повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по
което ищецът е оправдан, само по себе си е достатъчно, за да бъде направен
извод, че е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ и за
държавата е възникнало задължение да обезщети пострадалото лице за
причинените му неимуществени вреди. Това е така, тъй като е житейски
логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца. В трайната си практика ВКС
приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство,
а също и че по човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционално негативни изживявания, страх от
неоснователно осъждане, укор от близките, ограничения в личния живот.
Наличието на тези негативни изживявания се презумира от повдигане на
незаконното обвинение и през целия период на висящност на наказателното
производство. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер
по своя преценка /в този смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г- по гр.д.№
273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483 от 09.06.2020 г. по гр.д.№
1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При установената основателност на ищцовата претенция, спорният
въпрос е свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
В трайната си практика касационната инстанция приема, че при иска за
обезщетение на вреди от процесния деликт, не е необходимо ищецът да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от
лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е
оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение (особено при задържане под сража) и от евентуално
постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна
присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях
и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда. При условията на пълно главно доказване следва да се установят
обаче всички останали вреди (които – в противовес на посочените обичайни и
типични такива, практиката често определя като "специфични") и причинната
връзка между тях и незаконното наказателно преследване, приключило с
оправдаването на ищеца.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
5
следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ такива правно-релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са:
- тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността и начина на развитие на наказателното производство
срещу ищеца, приключило с оправдаването му, включително дали в рамките
на същото срещу него е била постановявана осъдителна присъда и за какво
наказание, както и дали продължителността на незаконното наказателно
преследване надхвърля или не разумните срокове за провеждането му, като
тази преценка се обуславя от фактическата и правната сложност на
наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, която от своя
страна се определя от броя, вида и характера на престъпленията, за които е
повдигнато обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на останалите
участници в производството, обема на доказателствения материал и пр.;
- вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и
другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките
на наказателното производство;
- дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства,
по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и
наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения, а ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.,, т.3,
пр.1 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и
стандарта на живот страната, но най-вече – с оглед особеностите на
конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния случай от приложеното наказателно производство се
установява, че на 23.06.2021 год. е извършено претърсване и изземване от
органите на МВР в имот, находящ се в *** и на основание чл.212 ал.2 и чл.356
ал.З НПК, е започнато бързо производство № 86/2021 година по описа на ОД
6
на МВР Враца /пр.пр.№ 3166/2021 г.по описа на ВРП- ТО Мездра/ за
престъпление по чл.339 ал.1 НК. С Постановление от 29.06.2021 г. Е. Ц. П. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.339, ал.1 НК и му е взета
мярка за неотклонение "Подписка". На същата дата е разпитан в качеството на
обвиняем и материалите по разследването са му предявени.
На 02.07.2021 г. РП-Враца, ТО-Мездра е внесла обвинителен акт в
Районен съд Мездра, въз основа на който е образувано НОХД № 329/2021 г.
по описа на съда. По делото са проведени шест съдебни заседания – на
26.10.2021 г., на 14.12.2021 г., на 15.02.2022 г. , на 24.03.2022 г., на 12.05.2022
г., на 28.06.2022 г. и на 24.11.2022 г. Обвиняемият П. не се е явил единствено в
първото от тези заседания, когато не е даден ход на делото, но не по негова
или по вина на защитника му. В останалите пет заседания е присъствал лично
и по време на същите е провеждано съдебно следствие и са събирани
доказателства. С постановена по същото дело Присъда № 19/24.11.2022 г.
подсъдимият Е. Ц. П. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.339 ал.1 НК.
От прокурор в РП-Враца, ТО-Мездра е подаден протест, въз основа на
който е образувано ВНОХД № 769/2023 г. по описа на ОС-Враца. По делото е
проведено едно съдебно заседание – на 30.11.2023 г. , по време на което Е. П. е
присъствал лично. С постановено по същото дело Решение № 19/29.01.2024 г.
ОС-Враца е потвърдил присъдата на районния съд.
Във връзка с твърденията за настъпили неимуществени и имуществени
вреди са събрани следните относими писмени доказателства:
От приложените в досъдебното и съдебното наказателно производство
справки за съдимост е видно, че Е. Ц. П. не е осъждан.
Също в досъдебното производство е представено заверено копие от
Разрешение № 201601867727 от МВР, от което е видно, че ищецът е имал
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнесрелни оръжия и
боеприпаси за тях.
От приложеното към исковата молба заверено копие от приемо-
предавателен протокол от 30.06.2021 год. се установява, че на същата дата
ищецът е предал на длъжностно лице към Служба КОС при РУ-Мездра
законно притежаваните от него оръжия/ловни пушки и боен пистолет/ и
боеприпаси.
След приключване на наказателното производство, на 07.03.2024 г.
ищецът е отправил искане до ОДМВР-Враца за снемане на
криминалистическата му регистрация на основание чл. 18 и сл. от Наредбата
за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация предвид влязлата
в сила оправдателна присъда.
Към исковата молба са приложени заверени копия от 10 броя
амбулаторни листове за извършени прегледи на ищеца в процесния период,
както и 2 епикризи от проведено болнично лечение.
Представено е и Експертно решение № 92471 от зас.№ 107 от
08.06.2023г на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, от което е видно,
че на Е. Ц. П. е определена пожизнено 100% ТНР. Водещата диагноза е
Неинсулинозависим захарен диябет с неврологични усложнения и
придружаващи заболявания: Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност; Предсърдно мъждене и трептене; Друга хронична
обструктивна белодробна болест и др.
7
От съдържащите се в наказателно производство 3 броя договори за
правна помощ се установява, че ищецът е ангажирал защитник-адвокат, както
в ДП така и в двете съдебни инстанции, на който е заплатил съответно 1 000
лева за БП №3166/2021г по описа на РП Враца ТО Мездра /БП №86/2021 г.по
описа на ОД на МВР Враца/; 100 лева за първата инстанция по НОХД №
329/2021 г. на Районен съд Мездра и 1 500 лева за въззивната инстанция по
ВНОХД № 769/2023 г. на ОС Враца.
За установяване на претърпените неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т. Д. Х., който е без родствени връзки с ищеца, и И. Б. Б., който е
далечен раднина на ищеца.
Свидетелят Т. Д. Х. заявява, че познава ищеца от 35 години като честен
и доблестен човек. Знае, че е работил като следовател в гр.Враца и оттам се
познават. Знае също, че е имало дело срещу него, което е приключило с
оправдателна присъда. Свидетелят посочва, че ищецът е имал диабет,
разболял се е и е лежал в кардиологията. Според свидетелските показания,
ищецът е унил през последните няколко години и не е същият жизнен човек
като преди. Сега няма настроение и е унил. Свидетелят посочва, че Е. П.
много пъти му се оплаквал, че се е чувствал зле по време на воденото дело,
включително и към момента. От свидетелските показания се установява, че
ищецът е бил ловец и е имал законно оръжие, но свидетелят Х. не знае дали
това оръжие е било отнето и дали П. е ходил на лов по време на делото.
Свидетелят И. Б. Б. посочва, че се познават с ищеца от деца и заедно са
израснали, след което заедно са работели в МВР, където са се и пенсионирали.
Сочи също, че Е. П. произхождал от авторитетно семейство, баща му дълги
години е бил кмет на селото и на тази длъжност се пенсионирал. Познава Е.
като жизнено, любознателно, добронамерено момче, което активно е
участвало в обществения живот. Свидетелят знае, че преди 3 години е имало
наказателно дело за незаконно притежание на оръжие и боеприпаси, по което
ищецът е бил оправдан. Твърди, че в последно време П. се е бил изолирал от
обществения живот, макар че членувал и посещавал организациите на МВР и
ветераните. Разказва, че когато го потърсил по телефона, ищецът му казал, че
не му е до мероприятия, защото е в положение на следствие. След настояване
от страна на свидетеля, ищецът му споделил за какво става дума. Свидетелят
разбрал, че ищецът е получил и здравословни проблеми и че посещавал личен
лекар и лекари-специалисти вследствие на проблеми, които е придобил след
случая. Знае, че е бил в Кардиологичното отделение на Окръжна болница.
Имал и други проблеми със сърцето, с краката, невроза и не можел да спи
спокойно. Като го канили на мероприятията му казвал, че първо се срамувам
от колектива и второ не може да стои продължително време на едно място.
Свидетелят заявява, че е разбрал, че ищецът е получил диабет и щитовидната
жлеза е пострадала. Посочва, че още преди да е служител на МВР ищецът
членувал в Ловно-рибарския съюз, като по едно време бил и активист на
дружинката в с.***. Свидетелят разбрал, че във връзка с делото е извършен
обиск и му е иззето ловното оръжие и ловния билет е иззет и при това
положение не може да ловува. Според свидетеля, този случай е станал
достояние на хората и колегите- ветерани в гр.Мездра, защото научавал някои
новини от тях. Ищецът не можел да преживее какво се случва, но не споделял
тези неща, защото се срамувал.
8
Пред първоинстанционния съд са изслушани и експертни заключения,
които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективни и
компетентни.
В заключението на съдебно-медицинската експертиза се посочва, че от
представената по делото медицинска документация се установява, че ищецът
страда от дълги години от неинсулинозависим захарен диабет и артериална
хипертония с хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.
Според вещото лице, преживяването на стрес може да повлияе на
здравословното състояние на ищеца чрез усложняване на тези съществуващи
болести. В заключението се сочи, че неврологичните усложнения от захарния
диабет - Диабетна полиневропатия и Периферна ангиопатия при болести
класифицирани другаде, не са във връзка с преживяния стрес, а същите се
явяват в естествения ход на развитието на заболяването, т.е. при по-
продължителен период с това заболяване. Възможно е хроничният стрес да
доведе до по-трудно контролиране на хипертонията с антихипертензивна
терапия т.е пациента по-трудно да се повлиява от терапията, което да доведе
до увеличаване на дозите на медикаментите или до смяна с други
медикаменти.
Според заключението, в хода на наказателното производство е налице и
новооткрито заболяване – тиреотоксикоза, по отношение на което стресът
може да е отключващ момент за клиничната изява. Посочено е, че няма данни
преди това ищецът да е страдал от това заболяване. Към момента все още
провежда лечение на същото.
Сочи се също, че е налице и новопоявило се предсърдно мъждене и
трептене. Вещото лице посочва стреса като отделна причина или като
причина отключваща тиреотоксикозата, която самостоятелно да причини
предсърдно мъждене и трептене - това е един от многото й симптоми, защото
това заболяване дава симптоми в много органи и системи, поради факта, че
ексцесивното /увеличеното/ количество тиреодни хормони чрез кръвта
проникват във всички органи и системи/.
От заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза
се установява, че вследствие на съдебния процес недвусмислено е имало
вариране в нивата на стрес върху личността на ищеца. След проведените
изследвания става ясно, че той е предразположен към тревожни тенденции,
когато личността се почувства застрашена. Продължителността на процеса
също оказва влияние върху общите нива на стрес. Това се изразява с
напрежение, неспокойствие и сензитивност към външни стимули.
Емоционалната палитра изхождаща от процеса съдържа чувства и емоции
свързани със: страх от заплаха за личностния авторитет, обида, разочарование,
гняв. Въпреки че ищецът се характеризира с добра прагова съпротива на
стрес, заплахата за личността — това как тя ще се възприема от обществото,
репутацията и имиджа, действа дезадаптивно и генерира психически
дискомфорт. Това не се отклонява от нормата при психично здрав индивид.
Според вещото лице, степента от преживяното стресово събитие не би
могло да бъде установена, тъй като се касае за период от минало време, но
може да се приеме, че личността не е имала време да се подготви за
предстоящите събития, също така изследваното лице се опитва да се
разграничи от събитието, за да намали влиянието върху личността. Отсъства
депресивна симптоматика, суицидно неангажиран. Към момента извършване
9
на експертизата и данните получени от проведеното обследване и
психометрия не е отчетена посттравматична рефлексия върху психиката, като
може да се приеме, че такава е преодоляна/компенсирана. Към същия момент
щецът е със здравословна ментална функция, включваща емоционални,
поведенчески и когнитивни компоненти, които му позволяват да се справя
успешно е живота и да има качествени междуличностни взаимодействия. Не
се наблюдават абнормални изменения на психиката.
При тези данни от фактическа страна, могат да бъдат направени
следните изводи: На ищеца Е. Ц. П. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.339, ал.1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от
две до осем години, т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК. В съда е внесен обвинителен акт, т.е. за него е могло да
възникне притеснение, че е застрашен от налагане на наказание "лишаване от
свобода". От момента на образуване на досъдебното производство до момента
на оправдателната присъда е изминал период от около 2 години и половина.
През това време обвиняемият е разпитан един път в досъдебното
производство, образувани са 2 съдебни дела пред две съдебни инстанции и са
проведени общо 7 съдебни заседания, като ищецът е присъствал лично на 6 от
тях. По време на наказателното производство по отношение на Е. П. е била
взета мярка за неотклонение "Подписка", която макар и да е най-леката такава
все пак има ограничителен характер и е търпяна по време на цялата
висящност на процеса.
От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на
СПЕ се потвърждава, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в
извършването на престъпление и е оправдано, а именно - стрес и притеснения
от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство,
страх от несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за
онеправданост от наложената мярка за неотклонение, накърняване на
чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на
лицето, както и на доверието му в държавността.
Освен тези вреди, по делото се доказаха и специфични вреди, които
надхвърлят обичайните такива и обосновават по-висок размер на дължимото
обезщетение.
На първо място, от приложената медицинска документация и
заключението на СМЕ се установи, че по време на наказателното
производство е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца,
изразяващо се в новопоявило се заболяване – тиреотоксикоза, както и
новопоявило се пресърдно мъждене и трептене. Вещото лице посочва, че
стресът е отключващ фактор за тези клинични изяви, с оглед на което и при
липсата на данни в този период ищецът да е бил подложен на стрес от друг
източник, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод за
причинно-следствена връзка между повдигнатото и поддържано от ответика
обвинение и констатираното влошаване на здравето на ищеца.
На второ място, от събраните по делото доказателства се установи, че
към момента на повдигане на обвинението и на приключване на
наказателното производство ищецът е бил с чисто съдебно минало. Нещо
повече – П. е бивш служител на органите на разследването, поради което
обвиняването му в извършване на престъпление е намерило по-широк от
10
обичайния обществен отзвук – не само сред неговите близки и съседи, но и
сред бившите му колеги и лица, с които е имал професионални отношения по
повод на работата си, съответно е довело до по-голямо засягане на
репутацията и имиджа му и до по-значително ограничаване на социалните му
контакти. Освен това формираната му самооценка и ценностна система във
връзка с упражняваната от него професия обуславя и по-висок интензитет на
негативните изживявания.
На следващо място се установи, че от ищеца са били иззети законно
притежавани оръжия и боеприпаси, което го е лишило от възможността да
ходи на лов, т.е. търпял е още едно ограничаване на права и още едно
неблагоприятно отклонение от обичайния му начин на живот.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетение в размер на 10 000 лв. справедливо би могло да репарира
неимуществените вреди, които Е. П. е понесъл вследствие воденото
наказателно производство, приключило с оправдаването му по повдигнатото
обвинение.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната
практика на касационната инстанция, относима към сходни случаи – напр.
Определение № 5042 от 6.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2024 г., III г. о.,
ГК; Определение № 414 от 31.01.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2382/2024 г.;
Определение № 938 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2024 г., III г. о.,
ГК и др.
По претенцията за имуществени вреди.
Както бе посочено, от събраните по делото доказателства се установи,
че имуществените вреди, т.е. доказаните реално направени разходи за платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, възлизат на 3
500,00 лв. и исковата претенция следва да бъде уважена в този размер.
Пред първата инстанция ответникът прави възражение за прекомерност
на договореното адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. Както бе посочено, за престъпление по
чл.339, ал.1 НК НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до
осем години. Изплатените адвокатски хонорари за досъдебното производство
и всяка от съдебните инстанции са в минимални размери, съобразно
действащите към момента на договорянето им редакции на чл.13, ал.1, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Пред двете съдебни инстанции Прокуратурата на РБ поддържа, че на
основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ не дължи обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, тъй като ищецът, въпреки че е
дългогодишен служител на МВР, е нарушил законовите разпоредби относно
държането и съхранението на оръжия и боеприпаси, като е държал
посоченото в обвинителния акт количество боеприпаси без надлежно
разрешение за това. Прави възражение и за съпричиняване по смисъла на
чл.5, ал.2 ЗОДОВ, като поддържа, че недобросъвестното поведение на ищеца е
довело до повдигане и поддържане на обвинението срещу него.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото именно наличието на
постановена оправдателна присъда е причината, заради която се дължат
обезщетениия за неоснователно воденото наказателно производство срещу
лицето, в производството по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е недопустимо
гражданският съд да преразглежда факти по инкриминираното деяние и
11
въпроса за вината, поради което не следва да бъдат обсъждани навежданите от
ответника доводи, че ищецът е нарушил законовите разпоредби относно
държането и съхранението на оръжия и боеприпаси, като е държал
посоченото в обвинителния акт количество боеприпаси без надлежно
разрешение за това. В хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ съдът може – при
направено подобно възражение – да изследва въпроса дали пострадалото лице
е проявило субективно отношение към вредоносния резултат, но не и да
поставя под съмнение изводът на съда, постановил оправдателната присъда за
вината на дееца. Съдът намалява размера на дължимото обезщетение само в
случай, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия - когато той с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Практиката приема, че
такива действия могат да бъдат – недобросъвестно направени неистински
признания, умишлено въвеждане на органите в заблуждение, с цел да се
забави или опорочи разследването или когато пострадалият недобросъвестно
с е набедил в извършване на престъпление. При преценката си, във връзка с
поведението на пострадалия, обаче гражданският съд не може да се позовава
на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано и за
неговата вина, като им дава различна оценка от дадената от наказателният
съд. В конкретния случай не се твърдят и не се констатират такива действия на
ищеца, с които да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките на чл.5, ал.1 ЗОДОВ за изключване отговорността на
ответника, респ. по ал.2 на същата законова разпоредба – за намаляване на
тази отговорност.
Като е достигнал до извод относно основателност на исковите
претенции и е уважил същите изцяло, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно и в частта, в която районният
съд е присъдил на ищеца разноски за първоинстанционното производство.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата съдебна истанция за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 950,00 лв., което видно от приложения договор за правна защита и
съдействие е изцяло изплатено на процесуалния му представител.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/20.11.2024 г., постановено по гр.д.№
308/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Е.
Ц. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Мездра, ***, сумата 1 950,00 лв.,
представляваща направени пред въззивната инставция разноски за адвокатско
12
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13