№ 298
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение №
48/24.04.2025 г., с което ответното Народно читалище „Х. Смирненски-1904“ е
осъдено да заплати на ищеца ЕТ „А. - С. Я. С.“ сумата от 500 000 лв. с ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за изработка
№001/15.04.2022г., предявен като частичен от иск с цена 634 928,08 лв. с ДДС,
ведно с лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 7 577,22 лв. за периода от
28. 11. 2022г. до 18. 01. 2023 г., и следващите се законни лихви върху
претендираната главница от предявяване на ИМ - 18.01.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 28 345,22 лв. – обш размер на
разноските по делото.
В срока по чл.248 ГПК от ответното читалище, чрез пълномощника адв.
П. И. е постъпила молба с вх. № 5661/27.05.2025 г. за изменение на решението
в частта за разноските. Поискано е намаляване техния размер от 28345,22 лв.
на 20 145,22 лв., т.е. без на ищеца да бъдат присъждани въобще разноски за
адв. възнаграждение, които съда приел, че са в размер на 8200 лв., или
алтернативно – да се намали размера на присъденото адв. възнаграждение на
справедлив размер, като се отчете свършената от адв. М. С. работа по делото.
Изложени са подробни съображения, че сумата на присъдения хонорар от
8200 лв. е формирана като сбор на разходите съгласно представения списък, а
именно: 3000 лв. +300 лв. + 300 лв. + 300 лв. + 4000 лв.
Описано е, че тези суми са инкорпорирани в представените от страната
Договор за правно обслужване от 21.09.2023 г. (за изплатено адв.
възнаграждение в размер на 3000 лв.), и към него - Анекс №1/31.10.2023 г. (за
изплатено доп. адв. възнаграждение в размер на 300 лв. на осн. чл.7, ал.9 от
НМРАВ), Анекс № 2/16.01.2024 г. (за изплатено доп. адв. възнаграждение в
размер на 300 лв. на осн. чл.7, ал.9 от НМРАВ) Анекс № 2/16.01.2024 г. (за
изплатено доп. адв. възнаграждение в размер на 300 лв. на осн. чл.7, ал.9 от
НМРАВ); Анекс № 3/05.03.2024 г. (за изплатено доп. адв. възнаграждение в
1
размер на 300 лв. на осн. чл.7, ал.9 от НМРАВ); Анекс № 4/22.04.2024 г. (за
изплатено доп. адв. възнаграждение в размер на 300 лв. на осн. чл.7, ал.9 от
НМРАВ) и Анекс № 5/24.03.2024 г. (за изплатено доп. адв. възнаграждение в
размер на 4000 лв.). Акцентира се обаче, че всички те са били сключени между
ищеца и адв. М. Г. С. (САК), но не и с адв. Х. Б., който всъщност единствен
представлявал ЕТ в производството. Наред с това се изтъква и че последният
от своя страна бил и само пълномощник на ищеца, но с него не бил сключван
договор за правна защита и съдействие, като описаните по-горе договор и 5
бр. анекси към него касаели заплащането единствено към адв. М. С.. Отчетено
е, че единствената съвместна работа на двамата адвокати било изготвяне и
подписване на депозираната искова молба по делото.
Освен това договорът за правно обслужване с предмет „правна защита
и процесуално представителство“ бил подписан на 21.09.2023 г., т.е. 8 месеца
след подаване на ИМ на 18.01.2023 г. и в него липсвала клауза, че изплатеното
адв.възнаграждение към адв.С. обхваща и работата по изготвяне и подписване
на ИМ.
С оглед на изложеното се поддържа, че от страна на адв. С. по делото не
са извършвани никакви процесуални действия, с изключение на подписване и
подаване на ИМ и то съвместно с адв. Б., поради което и на ищеца следва да се
присъждат разноски за заплатеното й адв. възнаграждение. Наред с това
същата не се явявала в нито едно от о.с.з. по делото, за да бъде присъждано и
такова на основание чл.7, ал.9 от НМРАВ.
На следващо място се изтъква, че като доказателство относно
извършеното плащане по Анекс № 5/24.03.2024 г. на адв. М. С. бил представен
документ, представляващ „заснет екрана на компютъра“ от някакво
приложение, но не и банково платежно нареждане в съответната форма и
съдържание, което да удовлетвори изискването същото да е извършено по
банкова сметка на с титуляр адв. М. С..
Сочат се съображения.
В постъпилия отговор на основание чл.248, ал.2 ГПК се съдържа
подробно становище за неоснователност на искането.
Съдът намира, че молбата по реда на чл.248 ГПК е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Същата се явява неоснователна.
В разглеждания случай и при конкретната преценка на всички
релевантни обстоятелства по делото съдът намира, че не са налице основания
за ревизия на постановеното решение в частта му за разноските.
Неоснователно е възражението, че по делото липсват доказателства за
заплащане на присъденото адв. възнаграждение.
Въпросните доказателства за плащане на възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца са представени в о.с.з. по делото и от
същите е видно, че сторените разноски са били реално заплатени. Наред с това
2
следва да се посочи, че насрещната страна не е направила своевременно
възражение относно т.н. „форма“, касаеща описаното заснемане от екрана на
компютър на въпросното платежно нареждане за платеното възнаграждение
от 4000 лв., договорено по Анекс № 5, а на този етап от производството при
произнасянето по реда на чл. 248 ГПК самостоятелното оспорване на това
доказателство вече се явява недопустимо.
По отношение останалите доводи следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските за заплатеното от ищеца
възнаграждение на един адвокат се дължат от ответната страна съразмерно
уважената част на претенцията. В случая ищецът е бил представляван по
пълномощие от двама процесуални представители, като съгласно
представените доказателства възнаграждението е било заплатено само на
единия от тях, поради което и при настоящото произнасяне съдът приема, че
възражението на ответната страна, че от страна на адв. С. по делото не са
извършвани никакви процесуални действия и затова не й се дължи
възнаграждение, се явяват неоснователни. В правомощието на ищеца е да
реши на кой от двамата упълномощени представители да заплати съответното
адвокатско възнаграждение, доколкото има право да претендира такова само
за единия от тях. А отделно е видно от данните по делото и че адв. С.
съвместно с другия процесуален представите адв.Б. е изготвила и подписала
ИМ по делото, поради което дори формално няма как де се приеме, че същата
не е извършвала никаква работа по делото.
Несъстоятелно е и възражението, че представения договор за правно
обслужване е бил сключен след датата на подаване на ИМ. След като
въпросния договор е бил изготвен и представен към релевантния момент след
иницииране на делото и преди приключване на съдебното дирене, то и същият
може да служи като основание за присъждане на договореното
възнаграждение за посочения в него адвокат.
По-нататък следва да се отбележи, че в конкретната хипотеза с оглед
размера на уважения интерес в случая минималния размер на дължимото адв.
възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, възлиза на 24
650 лв. Затова, според настоящия състав на съда, дори по съществото си
обсъдените по-горе възражения да бяха основателни, то при съобразяване на
фактическата и правна сложност на конкретния казус, съпоставени с размера
на присъдения хонорар и вземайки за основа всички релевантни
обстоятелства, определящи за неговата адекватност спрямо обема на
свършената работа и справедливото заплащане на положения адвокатски
труд, то в разглеждания казус също не са налице основания за намаляване на
присъдения хонорар.
Необходимо е по повод изтъкнатото и в съдебно заседание възражение
за прекомерност да се посочи, че преценката дали заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно се извършва от съда въз основа на фактическата
и правна сложност на спора, определена от обема на подлежащите на
3
доказване факти и събраните доказателства за тях, дължимото правно
разрешение на релевантните правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След преценка на тези обстоятелства, ако се
установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар. А намаляването на разноските съставлява
следствие от преценката, че уговореното от насрещната страна
адв.възнаграждение не съответства (и то съществено) на пазара на труда за
дела с подобна правна и фактическа сложност, при което трудът на адвоката е
бил надценен.
В конкретния казус горната преценка обаче не води до такъв резултат.
Според настоящия съдебен състав присъдения хонорар в размер на 8200
лв. изцяло кореспондира с обема на извършената работа и останалите
релевантни за определянето му обстоятелства, поради което не са налице
основания за ревизия на решението в частта му за разноските, в т.ч. и в
призмата на цитираното от ответника решение на СЕС и практиката на ВКС
по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5661/27.05.2025 г.,
съдържаща искане за изменение на Решение № 48/24.04.2025 г. по т.д. №
93/2024 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4