РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Сливница, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от О. Д. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 20-1204-
002198/20.10.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
поддържа, че автомобилът е собственост на трето лице и жалбоподателят не е
знаел, че регистрацията му е била прекратена.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, но се представлява от адв. С., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е
направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди
наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 30.09.2020 г., около 11:38 часа, жалбоподателят ОЛ. Д. АТ.
управлявал лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. № ********** и се
движел по път I-8 в Община Божурище. Управляваният от жалбоподателя
1
автомобил бил собственост по талон на М.В.А., а по договор за продажба бил
собственост на Т.Г.Т..
Свидетелят Г. И. Б. и колегата му Н. Б. Г. – мл. автоконтрольори при
ОДМВР-София изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя автомобил. При извършената проверка било
установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 25.06.2020 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За констатираното нарушение актосъставителят Г. И. Б. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор Пътна полиция, в присъствието
на свидетеля при установяване на нарушението – Н. Б. Г., издал на
жалбоподателя АУАН серия GA № ******* от 30.09.2020 г., за това че на
посочената дата, в 11:38 часа в в община Божурище, на път граница
Югославия –Калотина – София – Пловдив – Хасково – Свиленград - Кап.
Андреево - граница Турция, управлявал лек автомобил марка „Ф.”, модел
„Г.”, с рег. № **********, собственост по СРМПС на М.В.А., като при
извършената проверка автомобилът е със служебно прекратена регистрация, с
което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.
По случая била извършена и проверка по пр. пр. № 1506/2020 г. по
описа на РП – Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК. С постановление от 23.11.2020 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че
извършеното от жалбоподателя не покрива признаците от субективната
страна на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за
престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед
на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Директора на
ОДМВР-София за преценка реализирането на административно наказателната
отговорност на въззивника.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в
АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № ******* от 30.09.2020
г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.11.2020 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните
работи; акт за встъпване в длъжност на И.Т., заповед № 8121к-
1385/21.04.2015 г., заповед 517з-520/07.03.2017 г., акт за встъпване в
длъжност на Г. И. Б., справка за нарушител-водач, справка за регистрация на
2
МПС, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля
Г. И. Б.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетеля
въпреки, че същите не са достатъчно детайлни и подробни и не съдържат
фактически данни за случая. Свидетелят потвърждава фактическата
обстановка посочена в АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на
26.03.2021 г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 26.03.2021
г./, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити, обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от
министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от
цитираната заповед.
Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата
документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същите формално се
съдържат в двата документа.
По съществото на нарушението:
3
Във връзка с регистрацията на превозните средства приложение
намират редица разпоредби, измежу които чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП /по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места/; чл. 143, ал.
15 от ЗДвП /служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство/; чл. 145, ал. 2
от ЗДвП /приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, което правило се прилага и за
придобити превозни средства извън страната/.
Съобразно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Санкционната норма чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която
съдържа в себе си и материално-правните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези,
при които е възможно налагане на административно наказание на виновно
лице при управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си
отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства,
неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно
нарушение.
По делото несъмнено се установи, че жалбоподателят е управлявал
посочения автомобил на посочените в НП време и място. В АУАН и в
обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се
свежда до това, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил
със служебно прекратена регистрация на 25.06.2020 г., т. е. описанието на
нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП. От представените по делото доказателства обаче не се установява
жалбоподателят да е знаел, че управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред или такъв с прекратена регистрация. Обективните признаци
от състава на административното нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са
били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото
деяние. За да е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да е
съзнавал, че автомобилът е с прекратена регистрация и въпреки това да го
управлява. В конкретния случай, жалбоподателят не е нито собственик на
автомобила, нито е уведомен от настоящия собственик, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2
от ЗДвП правото на собственост върху МПС се придобива с писмен договор с
4
нотариална заверка на подписите. По делото не са представени доказателства,
че жалбоподателят е собственик или съсобственик на процесния лек
автомобил. Напротив в АУАН е посочено, че лекия автомобил е собственост
на М.В.А. по СРМПС и собственост на Т.Г.Т. по договор за продажба.
Същото е посочено и в НП. В административно-наказателното производство
тежестта на доказване е на административния орган. От страна на последния
не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на
деянието, а именно наличието на знание у дееца за обстоятелството, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и
обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като
автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на проверката.
Ето защо съдът счита, че нарушението, предмет на оспореното НП не е
осъществено от субективна страна.
Гореизложеното налага извод за неустановяване на нарушението от
субективна страна, което обуславя отмяна на атакуваното наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски, а и не е направил искане за
присъждането на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1204-
002198/20.10.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя О. Д. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5