№ 261
гр. гр.Велинград, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100133 по описа за 2023 година
Предявен и иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
266, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЕТ „Санд- С. А.“, ЕИК: *********
против „Симба груп“ ЕООД, ЕИК: ********* за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 7 200 лв. с ДДС, представляващо
незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за прахово
боядисване на оркектрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането
по издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. 1136/2022
г. на Районен съд Велинград.
Ищецът твърди, че в средата на месец юли 2022 г. ответникът му
възложил да извърши прахово боядисване на оркестрина. Уговорили да бъде
заплатено възнаграждение в размер на 6 000 лв. без ДДС или 7200 лв. с ДДС.
Срок за изпълнение на работата не бил уговорен, но същата била изпълнена
своевременно и качествено. Възложителят приел боядисаната оркестрина
лично от изпълнителя, без възражения. За оказаната услуга била издадена
фактура № 18969/10.08.2022г. на стойност 7200 (седем хиляди и двеста) с
ДДС. Фактурата била изпратена и получена от възложителя и осчетоводена в
счетоводството на двете дружества.
След получаване на металното изделие, респективно фактурата, която
се считала за покана за плащане, ответното дружество извършило плащане на
сумата.
Въпреки многократно водените разговори с управителя на длъжника,
задължението не било погасено.
1
На 14.11.2022г. на ответното дружество била връчена покана на
доброволно плащане, но след получаването й и до момента, плащане не
последвало.
В полза на ищеца била издадена Заповед № 580/15.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 1136/2022г. на РС Велинград, с
което било разпоредено ответникът да заплати сумата от 7 200 лв. по договор
за прахово боядисване на оркестрина, ведно със законна лихва за периода
14.12.2022г. до заплащане на вземането. След постъпило възражение от
ответника предявявил настоящия иск.
Иска от съда да признае за установено, че „Симба груп“ ЕООД, ЕИК:
********* дължи на ЕТ „Санд-С. А.“, ЕИК: ********* сумата от 7 200 лв. с
ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между
страните договор за прахово боядисване на оркектрина, за която е издадена
фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за периода 14.12.2022
г. до изплащане на вземането по издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд Велинград.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва допустимостта и
основателността на иска.
Счита, че ищцовата претенция е неясна. Не ставало ясно дали се иска
доказването на извършена качествено и доставена в срок поръчка, с което е
изпълнено едно облигационно задължение, въз основа на което се претендира
дадена сума или се претендира забава в изпълнение на някакво задължение на
ответника.
Оспорва основателността на иска с доводи, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение, от което да произтича
процесното задължение.
Възразява, че „СИМБА ГРУП“ ЕООД, пряко в качеството си на
Възложител е договярало изготвянето на метална конструкция или прахово
боядисване на ЕТ Санд - С. А. ЕООД, поради което липсвали документи,
обективиращи наличието на зададена поръчка.
Не оспорва издаването на фактура за „Прахово боядисване на
оркестрина“, но липсвали представени от ищеца доказателства за предаването
на изготвена метална конструкция, както и че е извършено самото прахово
боядисване.
На следващо място намира, че изработваното на самото изделие,
включвало и задължението, то да е боядисано, тъй като не било логично да
бъде поръчано изделие в неговата цялост и в същото време част от
изработката му да бъде третирана като допълнително възложена услуга.
Счита, че от исковата молба не ставало ясно ищецът само прахово боядисване
ли твърди ,че е извършил или и самата оркестрина. Как е направена
поръчката, как е доставено изделието, как е прието?
2
По тези съображения, счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 1136/2022 г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
580/15.12.2022 г., с която е разпоредено Симба Груп ЕООД, ЕИК: *********
да заплати на ЕТ „Санд-С. А.“ ЕИК: ********* сумата от 7200 лв. незплатено
задължение по договор за прахово боядисване на метална конструкция-
оркестрина, възложено от Симба груп ООД на ЕТ „Санд-С. А.“, ведно със
законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за процесната сума
е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е
идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което
същият е допустим.
На 10.08.2022 г. ищецът ЕТ „С. А.“, ЕИК: ********* е издал фактура №
********** за извършена услуга „прахово боядисване на оркестрина“ с
получател ответникът „Симба груп“ ЕООД, ЕИК: ********* на стойност 7
200 лв. с ДДС. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, процесната фактура е осчетоводена
през месец август в счетоводствата на двете дружества. Включена е като
приход от основната дейност на ищеца в дневника за продажби на стойност
6000 лв. и в справката декларация по ЗДДС. Начисленият ДДС в размер на 1
200 лв. е внесен в бюджета. Данните са подадени в НАП.
Процесната фактура е включена в счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ на стойност 6 000 лв. и счетоводна сметка 4531 „ДДС
покупки“ на стойност 1200 лв. на ответника. Включена е в дневника за
покупките и в справката декларация по ЗДДС. Ползван е данъчен кредит в
размер на 1 200 лв., колкото е начисленията ДДС. Данните са подадени в
НАП. Няма данни да е извършено плащане по фактурата.
Доколкото се претендира вземане по сключен договор за изработка,
ищецът изпълнител следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по което е изпълнил задължението
си според уговореното, че работата е приета от ответника, а ответникът
възложител, че е заплатил уговорената цена.
Правната уредба на договора за изработка се съдържа в чл. 258- чл. 269
ЗЗД. Тези разпоредби са приложими и при договорите за изработка, сключени
между търговци, т.е., когато договорът за изработка е търговска сделка по арг.
на чл. 288 ТЗ. Законът не предвижда форма за действителност на договора за
изработка, поради което същият се счита сключен с постигане на съгласие
3
между възложителя и изпълнителя относно вида на работата /трудовия
резултат/ и цената за извършената работа.
Според трайно установената практика на ВКС фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение и осчетоводяваното им от
ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях /в този смисъл решение № 45/28.03.2014 г.
по т. д. 1882/2013 г., I т. о. на ВКС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.
№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на
ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. Дори
неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от
възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните
регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този
смисъл решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О, решение
№ 34 от 22.02.2010 г. по т. д.№ 588/2009 г./.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД възнаграждение се дължи за
извършена и приета работа. Установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени
видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата, счетоводните
книги и усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит като доказателство за
възникналото между страните правоотношение, недвусмислено признание на
задължението и доказателствената им сила за неговото съществуване е даден
в решение № 138/17.10.2011г. по т. дело № 728/2010г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение № 42/15.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, решение № 166/26.10.2010г. по т. дело № 991/2009г. на
ВКС, ТК, Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В
тях се приема, че ако възложителят, респективно негов представител е
подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора
между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори да не са съставени
други писмени документи за извършени СМР /Решение № 65/16.07.2012г. по
т. д. 333/2011 г. II т. о. ВКС/.
4
В случая осчетоводената от дружеството фактура № ********** от
10.08.2022 г. за извършена услуга „прахово боядисване на оркестрина“
доказва както сключване на договор за изработка между двете дружества,
така и приемане на уговорената работа от възложителя-ответника „Симба
груп“ ЕООД. Същата съдържа съществените елементи на договора-предмет и
цена. Включена е в счетоводствата на двете дружества. В счетоводството на
ищеца е отразена в дневника за продажби и в справката декларация към НАП.
Внесен е в приход на бюджета дължимия ДДС в размер на 1 200 лв. В
счетоводството на ответника е включена в дневника за покупките и в
справката декларация към НАП за месец август 2022 г. и е ползван данъчен
кредит в размер на 1 200 лв.
По тези съображения съдът намира, че ищцовата претенция е доказана
по основание и размер, доколкото относно цената на услугата страните не
спорят.
Видно е от съдържанието на фактурата, че плащането е следвало да се
извърши по банков път. Няма данни да е уговорен срок за плащане, поради
което съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ задължението следва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Фактурата е издадена на 10.08.2022 г. Няма данни кога ответникът я е
получил, но доколкото според съдебно-счетоводната експертиза фактурата е
отразена в счетоводните книги на двете дружества за месец август 2022 г. и в
подадените справки декларации към НАН на същия период, а съгласно чл.
125, ал. 5 ЗЗДС справките декларации се подават до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, т. е. до 14 септември 2022 г., следва да се приеме,
че фактурата е получена от ответника най-късно на 13.09.2022 г.
Следователно задължението е следвало да бъде изпълнено на 27.09.2022 г.
Подадената искова молба за установяване съществуване на вземането на
ищеца следва да се счита като покана за плащане на задължението.
От ответника не се представиха доказателства за извършено плащане по
банков път на претендираната сума от 7 200 лв. с ДДС-платежно нареждане
или вносна бележка за сумата, която да е преведена по посочената от ищеца
банкова сметка във фактурата до приключване на делото пред настоящата
инстанция, поради което исковата претенция е основателна и доказана.
Предвид неплащане на задължението длъжникът е изпаднал в забава, за
което дължи законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение -14.12.2022 г., до окончателното
плащане на сумата.
По тези съображения съдът намира, че предявения иск е основателен и
следва да се уважи, като се признае за установено, че „Симба груп“ ЕООД,
ЕИК: ********* дължи на ЕТ „Санд-С. А.“, ЕИК: ********* сумата от 7 200
лв. с ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между
страните договор за прахово боядисване на оркектрина, за която е издадена
фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за периода 14.12.2022
5
г. до изплащане на вземането.
При този изход на правния спор на ищеца се дължат разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производство.
Ищецът е заявил своевременно искане за заплащане на разноски още с
исковата молба.
От ищеца са направени разноски за държавна такса в настоящото
производство в размер на 144 лв. и 200 лв. депозит за назначената съдебно-
счетоводна експертиза или общо 344 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответника.
В производството по делото ищецът е бил представляван от адв. Д. Ж.-
САК, но не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На ищеца се дължат разноски за държавна такса в заповедното
производство в размер на 144 лв., както и разноски за процесуално
представителство в размер на 600 лв. с ДДС, съобразно представените по ч.
гр. д. 1136/2022 г. на РС Велинград фактура от 11.12.2022 г. и преводно
нареждане от 13.12.2022г., от които се установява размерът на договореното
възнаграждение за процесуално представителство и че същото е заплатено по
банков път.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Симба груп“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 2
дължи на ЕТ „Санд-С. А.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Зона Б-5, бл. 14, вх. А, ет. 9, ап. 91 сумата от 7 200
лв. с ДДС /седем хиляди и двеста лева с ДДС/, представляващо незаплатено
възнаграждение по сключен между страните договор за прахово боядисване
на оркектрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със
законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Симба груп“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 2
да заплати на ЕТ „Санд-С. А.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Зона Б-5, бл. 14, вх. А, ет. 9, ап. 91 разноски по гр.
д. 133/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на общо 344 лв. /триста
четиридесет и четири лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Симба груп“ ЕООД, ЕИК: *********
6
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 2,
да заплати на ЕТ „Санд-С. А.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Зона Б-5, бл. 14, вх. А, ет. 9, ап. 91, разноски по ч.
гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на общо 744 лв.
/седемстотин четиридесет и четири лева /, от които 144 лв. държавна такса и
600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7