№ 55
гр. Дупница, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102559 по описа за 2024 година
С. Л. Н., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адвокат Л. Б., съдебен адрес: гр. ***, е
предявила срещу „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Средец", ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.,
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и при условия на евентуалност иск с
правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № 936508 от 29.09.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 656 лв.,
представляващи недължимо платено по договор за потребителски кредит № 936508 от
29.09.2023 г.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение
на ответника, че уговорената в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 936508 от 29.09.2023 г. клауза за неустойка е нищожна.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 29.09.2023 г. като заемополучател сключил със "Сити кеш"
ООД като заемодател договор за потребителски кредит № 936508, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 600 лева за срок от 8 месеца, с 3 месечни
вноски по 22, 25 лева и 5 вноски по 133, 67 лева, като общодължимата сума за целия период
на заема е в размер на 735, 10 лева. Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят е следвало да
обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или поръчителство,
отговарящо на определени изисквания; съгласно чл.11 при неизпълнение на това задължение
в тридневен срок от сключването на договора заемателят дължи неустойка в размер на 520,
90 лв., платима на вноски съобразно погасителния план по договора.
Ищецът е погасил изцяло задълженията по кредита, като е заплатил общо 1256 лв.
1
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и поради прекомерност на
уговорената възнаградителна лихва. При условия на евентуалност счита за нищожна
клаузата за неустойка.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността
на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води
до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е
включена в ГПР, като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР
по договора. Не се оспорва получаването по договора на сума в общ размер на 1256 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит 936508 от 29.09.2023 г., получаването от заемателя на сумата по него
и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми, както и плащането
по договора на заемодателя на сума в общ размер на 1256 лв., в която е включена и сумата
520, 90 лева - начислена неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл.11 от
договора; че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора.
Съгласно чл.3 от договора, предоставеният заем е в размер на 600 лв., със срок за
погасяване 8 месеца, 8 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 735, 10 лв., годишен
лихвен процент: 44, 5 %, ГПР: 54, 74 %.
В чл.5, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение -
банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени изисквания, при
неизпълнение на което в тридневен срок от сключването на договора в чл.11 е уговорена
неустойка в размер на 520, 90 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора,
съгласно погасителния план.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
2
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.11 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 54, 74 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
3
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил по договора общо 1256 лв., от които 600
лв. за главница. Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23 ЗПК,
няма основание за получаване на остатъка от платената сума – 656 лв.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването на сумата 656 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа власт
върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до
обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно
основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 656 лв., е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.2 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 100 лв.
/по 50 лева по иска с правно основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и по
иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД/.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА
е основателен доводът на ответника, че следва да бъде взето предвид подаването на две
искови молби от ищцата срещу ответника, по които са образувани настоящото и гр. д. №
2558/24 г. по описа на ДнРС. При съпоставката на двете искови молби се установява, че са с
аналогично съдържание, във връзка със съдържащи идентични клаузи договори за кредит.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/ и с цената на предявения осъдителен иск,
която е сравнително ниска. Защитаваният имуществен интерес е на ниска стойност, което
обуславя и минимален размер на адвокатското възнаграждение; при договаряне на
адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на защитавания
интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид конкретните
обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на адвокат Л. Б. на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Л.
Н. в общ размер на 400 лв. по двата предявени иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между С. Л. Н., ЕГН **********, и „Сити
кеш" ООД, ЕИК ********* договор за потребителски кредит № 936508/29.09.2023 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на С. Л. Н., ЕГН
**********, сумата 656 лв. като получена без правно основание по недействителен договор
за потребителски кредит № 936508/29.09.2023 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд –
гр. Дупница държавна такса в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Л. Б. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. Л. Н. в общ размер на 400 лв. по двата предявени иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5