№ 1771
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110113270 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „****” ЕАД, ЕИК
**********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД срещу С.К. в условията на
обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми:
1./ 70, 01 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни
услуги от 04.08.2018г. за мобилен № 0899 751 031, която сума е обективирана във фактура №
**********/20.10.2018г., № **********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до
19.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ 97, 20 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни
услуги от 20.09.2018г. за мобилен № 0890 138 698, която сума е обективирана във фактура №
**********/20.10.2018г., № **********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до
19.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ 53, 03 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни
услуги от 20.09.2018г. за мобилен № 0894 434 778, която сума е обективирана във фактура №
**********/20.10.2018г., № **********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до
19.11.2018г.,
4./ 111, 80 лв. , представляваща 20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от
месец януари 2019г. до месец август 2020г. по договор за лизинг от 20.09.2018г. за
мобилно устройство HUAWEJ Y6 2018 Dual Black, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
5./ 5, 59 лв., дължима на осн. чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг от 20.09.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
1
6./ 127, 80 лв., представляваща 20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от
месец януари 2019г. до месец август 2020г. по договор за лизинг от 20.09.2018г. за
мобилно устройство HUAWEJ Y6 2018 Dual Gold, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
7./ 6, 39 лв., дължима на осн. чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг от 20.09.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
са основани на твърдения, че страните са обвързани от валидно сключени договори за
мобилни услуги, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да предостави
услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е заплатил в пълен размер.
Наред с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал
предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови вноски,
които не са заплатени от потребителя.
Ищецът претендира предсрочно изискуеми лизингови вноски по двата договора за
лизинг и по една последна при изпълнение на условията по чл. 1, ал. 2 и ОУ от всеки един
от тях, позволяващи му придобиване на собствеността върху двата мобилни апарати.
Правният интерес от предявяване на исковете се обосновава с хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.К., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че потребителят е ползвал предоставените му услуги по
трите договора за мобилни услуги.
Релевирано е възражение за нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ, позволяваща
на мобилния оператора да претендира предсрочно изискуеми лизингови вноски, тъй като в
нея не е посочена причината за прекратяване на възникналите облигационни отношения
между страните, нито продължителността на забавата в плащанията по тях.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 262265/11.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
14988/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК, произтичаща от договор за мобилни
услуги от 04.08.2018г. с предпочетен номер 0899 751 031
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че
между страните по делото е сключен на 04.08.2018г. договор, по силата на който операторът
е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги за период
от 24 месеца, чрез предпочитан № 0899 751 031 при стандартен месечен абонамент в размер
на 30, 99 лв. с ДДС.
За периода от 20.09.2018г. до 19.11.2018г., „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури, в
2
чиито приложения начислените суми по повод избрания абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/20.10.2018г. за отчетен период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г. в
размер на 42, 13 лв. с ДДС;
2./ № **********/20.11.2018г. за отчетен период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. в
размер на 28, 40 лв. с ДДС;
Основанието, от което вземането произтича, е сключеният договор, а не издадената
фактура, която обективира размера на всяко месечно задължение за предоставените услуги и
с посочване на всеки отчетен период.
В случая, длъжникът получава право да ползва мобилни услуги, чрез мрежата на
мобилния оператор. Дали същият се е възползвал от тях е ирелевантно след като
потребителят е поел задължение за заплащане на стандартен месечен абонамент, чиито
размер е известен на ответника.
Следователно, С.К. дължи на мобилния оператор сумата от 70, 53 лв. и доколкото
липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил от абоната, то предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до размера
от 70, 01 лв. при спазване на диспозивтиното начало, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК, произтичаща от договор за мобилни
услуги от 20.09.2018г. с предпочетен номер **********
На 20.09.2018г. страните по делото са сключили договор, по силата на който
операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни
услуги за период от 24 месеца, чрез предпочитан № ********** при стандартен месечен
абонамент в размер на 24, 99 лв. с ДДС.
За периода от 20.09.2018г. до 19.11.2018г., „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури, в
чиито приложения начислените суми по повод избрания абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/20.10.2018г. за отчетен период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г. в
размер на 60, 12 лв. с ДДС, като от общата сума в приложението следва да се приспадне
вноска за лизинг в размер на 6, 39 лв. без ДДС;
2./ № **********/20.11.2018г. за отчетен период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. в
размер на 24, 98 лв., като от общата сума в приложението следва да се приспадне вноска
за лизинг в размер на 6, 39 лв. без ДДС;
Следователно, С.К. дължи на мобилния оператор сумата от 85, 10 лв. и доколкото
липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил от абоната, то предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до този
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 97, 20 лв., предявеният иск,
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК, произтичаща от договор за мобилни
услуги от 20.09.2018г. с предпочетен номер **********
Доказателствата по делото сочат, че на 20.09.2018г. страните по делото са сключили
договор, по силата на който операторът е поел задължение да предостави на потребителя
3
електронни съобщителни услуги за период от 24 месеца, чрез предпочитан № **********
при стандартен месечен абонамент в размер на 14, 99 лв. с ДДС.
За периода от 20.09.2018г. до 19.11.2018г., „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури, в
чиито приложения начислените суми по повод избрания абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/20.10.2018г. за отчетен период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г. в
размер на 29, 98 лв. с ДДС, като от общата сума в приложението следва да се приспадне
вноска за лизинг в размер на 5, 59 лв. без ДДС;
2./ № **********/20.11.2018г. за отчетен период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. в
размер на 14, 99 лв., като от общата сума в приложението следва да се приспадне вноска
за лизинг в размер на 5, 59 лв. без ДДС;
Следователно, С.К. дължи на мобилния оператор сумата от 44, 97 лв. и доколкото
липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил от абоната, то предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до този
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 53, 03 лв., предявеният иск,
следва да бъде отхвърлен.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от
20.09.2018г. на устройство HUAWEJ Y6 2018 DUAL BLACK
На 20.09.2018г. е сключен договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение
да предостави за временно и възмездно ползване на С.К. устройство HUAWEJ Y6 2018
DUAL BLACK, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена в размер на 243, 57 лв.,
разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 5, 59 лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие
собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на
срока след като заплати допълнителна сума от 5, 59 лв. /чл. 1, ал. 2/.
В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, които потребителят е
приел с полагането на подпис, е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащанията по договора за лизинг.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в договора за лизинг, С.К., е декларирал, че
лизингодателят й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно
и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе си факт,
а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е изпълнил основното
си задължение по лизинговия договор.
Корелативно на задължението на лизингодателя е това на лизингополучателя да
плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови
вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от
пороци водещи до неговата недействителност.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи е преустановяване плащането
от страна на потребителя - ответник на дължимите суми за предоставени и потребени
4
мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие
с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и
да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена
форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните
отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги.
Неформалният израз на воля за едностранно прекратяване на договора е достигнало
до насрещната страна по правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е
уведомен при сключването на договора.
Клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ не е нищожна. Основанията за прекратяване на
възникналите облигационни отношения между страните, са изрично посочени в чл. 10 ОУ,
със съдържанието на които потребителят, е декларирал, че се е запознал.
Продължителността на забавата няма отношение към възникване правото на прекратяване в
полза на изправната страна.
Не се твърди и не се доказва, че С.К. е заплатил дължимите лизингови вноски за
времето от месец януари 2019г. до месец август 2020г., поради което дължи сумата от 111,
80 лв. /20 вноски * 5, 59 лв./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество претендира и сумата от 5, 59 лв., която произтича от чл. 1, ал. 2
от същия договор за лизинг, която разпоредба предвижда, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта, в случай, че подпише договор за изкупуването й
най – малко 10 дни преди изтичане на срока, след изпълнение на условията, посочени в ОУ
и след като заплати сума от 5, 59 лв.
В конкретния случай, мобилният оператор не е ангажирал доказателства
установяващи, че потребителят е подписал договор за придобиване на собствеността най –
малко 10 дни преди изтичане на срока, което е условието за дължимост на сумата от 5, 59
лв., поради което претенцията, следва да бъде отхвърлена, ведно със законната лихва.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от
20.09.2018г. на устройство HUAWEJ Y6 2018 DUAL GOLD
На 20.09.2018г. е сключен договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение
да предостави за временно и възмездно ползване на С.К. устройство HUAWEJ Y6 2018
DUAL GOLD, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена в размер на 189, 47 лв.,
разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 6, 39 лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие
собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на
срока след като заплати допълнителна сума от 6, 39 лв. /чл. 1, ал. 2/.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в договора за лизинг, С.К., е декларирал, че
лизингодателят й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно
и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе си факт,
а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е изпълнил основното
си задължение по лизинговия договор.
Не се твърди и не се доказва, че С.К. е заплатил дължимите лизингови вноски за
времето от месец януари 2019г. до месец август 2020г., поради което дължи сумата от 127,
5
80 лв. /20 вноски * 6, 39 лв./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество претендира и сумата от 6, 39 лв., която произтича от чл. 1, ал. 2
от същия договор за лизинг, която разпоредба предвижда, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта, в случай, че подпише договор за изкупуването й
най – малко 10 дни преди изтичане на срока, след изпълнение на условията, посочени в ОУ
и след като заплати сума от 5, 59 лв.
В конкретния случай, мобилният оператор не е ангажирал доказателства
установяващи, че потребителят е подписал договор за придобиване на собствеността най –
малко 10 дни преди изтичане на срока, което е условието за дължимост на сумата от 6, 39
лв., поради което претенцията, следва да бъде отхвърлена, ведно със законната лихва.
При този изход на спора с право на разноски за уважената част от предявените искове
разполага ищцовата страна, чиито размер възлиза на 372, 75 лв. за настоящото производство
и 135, 12 лв. за производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат поради липса на
доказателства за заплащането на такъв.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД сумата от 70, 01 лв. /седемдесет лева и една ст./, представляваща
незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 04.08.2018г. за мобилен №
0899 751 031, която сума е обективирана във фактура № **********/20.10.2018г., №
**********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 19.11.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна по предявения от „****” ЕАД, ЕИК
**********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН
**********, ********** иск по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД сумата от 85, 10 лв. /осемдесет и пет лева и десет ст./,
представляваща незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
20.09.2018г. за мобилен № 0890 138 698, която сума е обективирана във фактура №
**********/20.10.2018г., № **********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до
19.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до претендираната от 97, 20 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
6
по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна по предявения от „****” ЕАД, ЕИК
**********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН
**********, ********** иск по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД сумата от 44, 97 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и
седем ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
20.09.2018г. за мобилен № 0894 434 778, която сума е обективирана във фактура №
**********/20.10.2018г., № **********/20.11.2018г. за периода от 20.09.2018г. до
19.11.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
претендираната от 53, 03 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед № 262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 415 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД сумата от 111, 80 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет ст./ ,
представляваща 20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от месец януари 2019г.
до месец август 2020г. по договор за лизинг от 20.09.2018г. за мобилно устройство
HUAWEJ Y6 2018 Dual Black, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 415 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН **********, ********** иск за установяване
дължимостта на сумата от 5, 59 лв. /пет лева и петдесет и девет ст./, представляваща
дължима вноска, на осн. чл. 1, ал. 2 от договор за лизинг от 20.09.2018г. за мобилно
устройство HUAWEJ Y6 2018 Dual Black, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 262265/11.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен
съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД сумата от 127, 80 лв. /сто двадесет и седем лева и осемдесет ст./,
представляваща 20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от месец януари 2019г.
до месец август 2020г. по договор за лизинг от 20.09.2018г. за мобилно устройство
HUAWEJ Y6 2018 Dual GOLD, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
7
която сума е издадена заповед № 262265/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 415 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****” ЕАД, ЕИК **********, гр. София с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.К., ЕГН **********, ********** иск за установяване
дължимостта на сумата от 6, 39 лв. /шест лева и тридесет и девет ст./, представляваща
дължима вноска, на осн. чл. 1, ал. 2 от договор за лизинг от 20.09.2018г. за мобилно
устройство HUAWEJ Y6 2018 Dual GOLD, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 262265/11.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София сумата от 507, 87 лв. /петстотин и седем лева и осемдесет и седем
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 372, 75 лв.
за настоящото производство и 135, 12 лв. за производството по ч.гр.д. № 14988/2020г. на
Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8