Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……….
23.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията г.
д. № 1441 по описа за 2019 г. на Районен съд - Провадия, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е
по повод на подадена молба от К.Д.А. за издаване на заповед за защита на
молителя против С.И.П. - внук на молителя.
В
молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен
твърденият акт на домашно насилие. Твърди се, че страните живеят в една къща.
Тази къща била подарена от молителя и покойната му съпруга през 1997 г., като
двамата прехвърлители си запазили правото на ползване върху имота докато са
живи. От началото на годината внукът му постоянно го гонел от дома му, а на
31.01.2019 г. изгонил от къщата своята майка С.К.. Почти ежедневно ответникът
се заканвал, че ще убие молителя, не му позволявал да се придвижва свободно,
всявал страх у него, че ще го убие. Твърди, че се страхува да живее с ответника
в една къща, който го заплашвал постоянно с физическо насилие. Ползвал една
стая, но нямал достъп до останалата част от къщата. Живеел в постоянен страх,
че ще бъде подложен на насилнически действия от страна на ответника. Твърди, че
последният акт на домашно насилие бил на 09.09.2019 г., на рождения ден на
майката на ответника. На тази дата в дома им в с. ******* ответникът заплашил
молителя, че ще му „счупи кофата”, казал му, че няма майка и че няма да „струват”
година от смъртта на баба му. Уплашил го и го изгонил от къщата. Молителят
заминал за гр. ******, за да не му посегне ответникът.
При тези
фактически твърдения моли съда да издаде заповед за защита със следните мерки:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие,
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за определен от
съда срок и забрана на извършителя да се приближава до жилището и местата за
социални контакти и отдих на молителя, при условия и срок, определени от съда.
Горните факти и обстоятелства са
декларирани от молителя по надлежния ред с необходимата Декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Представени
са и други писмени доказателства. Отправено е било и искане от молителя по реда
на чл. 18 от ЗЗДН, което съдът е намерил за неоснователно и е оставил същото
без уважение. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е
подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката между
молителя и извършителя попада в хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. Следователно
страните по делото, съобразно твърденията в молбата, разполагат с процесуална
легитимация за целите на специалното производство.
Ответникът,
чрез своя процесуален представител, е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че няма обяснения относно мотивите на молителя К.А., негов дядо по
майчина линия, да сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Отрича наличието на основания за подобно искане, тъй като нищо от това, което
се твърди в молбата не се е случвало нито на 09.09.2019 г., нито преди или след
тази дата. Счита, че подобни действия са „режисирани” от трето лице – неговата
майка и дъщеря на молителя. Посочва, че не е в добри отношения със своята майка
от дълго време. Отношенията им се влошили чувствително, когато баща ѝ –
молителят К.А., изгонил дъщеря си от дома им. Причината за това, според
ответника, била отдавна съществуваща вражда между баща и дъщеря. Предполага, че
дядо му е бил манипулиран от майка му, която преследвала някакви други
намерения и цели. Твърди, че с тези си действия майка му цели да го отстрани от
съсобствения им дом. Твърди, че изнесеното в молбата не отговаря на
фактическото положение на нещата. В тази връзка посочва, че до преди месец и
половина – два семейството му и молителят са вечеряли винаги заедно в дома им и
съпругата му е приготвяла вечерята. Къщата е съсобствена – негова и на майка
му, а молителят имал право на ползване. Къщата била на два етажа, като
молителят ползвал първия етаж, а ответникът – втория. Двата етажа били с
отделни входове и всеки влизал в жилището си през отделни врати. В самия имот
се влизало през врата, която нямала брава и била тип „резе”. В този смисъл
счита за несъстоятелно твърдението на молителя, че не бил допускан до жилището
си, защото той /ответникът/ му заключвал вратата.
В съдебно заседание молбата се поддържа
от молителя К.А. и процесуалния му представител адвокат Д.И.. Ангажира гласни доказателства.
Ответникът се явява в съдебно заседание
лично и с процесуалния си представител адвокат А.А.. Оспорва молбата. Ангажира
гласни доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т.
1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на
формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката
ѝ за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са
легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и
ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. С оглед на това съдът
намира, че молителят А. има право на защита по ЗЗДН.
Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съгласно посочената разпоредба, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В представената такава се съдържат
твърдения за упражнено психическо, емоционално насилие, изразяващо се в заплахи
за физическа саморазправа с молителя, заявление, че нямал майка, почти
ежедневно силно пускане на музика, за да попречи на съня му, както и
икономическо насилие, изразяващо се в гонене от дома му, забрана да ползва
банята и тоалетната, отказ да бъде направено ”струване” - една година от
смъртта на съпругата му, теглене на заем заради ответника, поради което на
молителя не му оставали пари за храна и лекарства, всички те посочени като осъществени
от ответника на процесната дата. Същевременно в декларацията се твърди, че
прояви на домашно насилие спрямо молителя от страна на ответника, изразяващи се
в заплахи и гонене от дома му, също са били налице в предходни периоди от време
– през последните девет месеца почти ежедневно.
Страните по делото не спорят, че са роднини по низходяща линия, както и
че с договор за дарение молителят и покойната му съпруга С.Р.А. са прехвърлили
на дъщеря си С.К. Г. и на внука си С.И.П. собствения си недвижим имот - дворно
място, находящо се в с. *******, област ****, ведно с построените в него къща и
гараж, като дарителите са си запазили правото на ползване на целия имот до
своята смърт, което се установява и от представените с молбата удостоверения за
родствени връзки и нот. акт № 69, т. III, дело № 1559 от 26.09.1997 г. на
провадийски районен съдия Янка Станева.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и приобщени гласни
доказателствени средства, които условно могат да се разделят на две групи:
първата група са ангажирани от молителя, а втората - от ответника.
Свидетелят С.К. Д. /дъщеря на молителя
и майка на ответника/ заявява, че баща ѝ и синът ѝ живеят в
двуетажна къща в с. *******. На долния етаж живеел баща ѝ, който имал
стая с кухня, баня и тоалетна, а на втория етаж живеел синът ѝ със
семейството си и имал три стаи, кухня, баня и тоалетна. Всичко вървяло нормално
до 31.01.2019 г., когато синът ѝ я изгонил от къщата, защото не можел да
я понася. Тя излязла на квартира и след това се принудила да отиде в Германия.
Оттогава поддържала контакти с баща си по телефона, за да не разбира синът
ѝ, защото се заканил и казал „…нямаш син… нямаш внук…”. Баща ѝ
казал, че С. му изключвал бойлера, заканвал му се; че нямал нищо за ядене и
други неща. Баща ѝ изтеглил заем заради сина ѝ, като вноските по
заема били 180лева, а лекарствата му стрували 100лева. Баща ѝ имал слабо
сърце, високо кръвно, подагра. Синът ѝ заплашвал дядо си, че ще продаде
къщата, че ще го изгони от къщата, че къщата била негова. Изключвал телефоните.
От два – три месеца баща ѝ постоянно се оплаквал, ходил по улиците и
нейна братовчедка го прибрала. Свидетелят Д. се видяла принудена да се върне от
Германия и да предприемат тези действия. Баща ѝ започнал да вдига кръвно
от този психически тормоз. Синът ѝ бил казал на баща ѝ, че ще му
„счупи кофата”, че ще го изхвърли на улицата и че ще умре като куче на долния
етаж. След оплакванията на баща ѝ за случващото свидетелката се прибрала
в *****. Последният конфликт между тях бил в началото на месец септември. На
името на баща ѝ имало регистрирани животни и се получили субсидии. Баща
ѝ казал на сина ѝ да покрият заема, защото не му стигали
средствата, но последният му отказал. Наскоро дошло писмо от ДФ „Земеделие”, че
тези пари трябва да бъдат върнати. Синът ѝ взел документите и не ги
давал, имал пълномощни. Фактически сега баща ѝ трябвало да връща субсидиите.
Баща ѝ си давал картата на сина ѝ, за да вървяло всичко нормално. Когато
баща ѝ се обаждал, тя от своя страна се обаждала на братовчедка си в гр. ******,
която отивала да го вземе, за да се успокои, защото се изнервял. До преди две
седмици всички врати били заключени и баща ѝ нямал достъп до горния етаж.
Нямал храна. Синът ѝ пускал музиката до дупка нарочно. Казвал, че като
мине делото, ще изхвърли баща ѝ на улицата и ще продаде къщата. Свидетелят
заявява, че всичко това ѝ било разказано от баща ѝ и от братовчедка
ѝ /св. Р.К./. До 31.01.2019 г. всичко било нормално, докато на въпросната
дата синът ѝ решил да я изгони. През 2016 г. на името на баща ѝ
били закупени 32-34крави, но парите за закупуването им били дадени от баща
ѝ и сина ѝ. С. продал кравите в края на месец септември – началото
на месец октомври 2019 г. Твърди, че от сметката на баща ѝ са изтеглени
1160лева, които са от ДФ „Земеделие”, за подпомагане на животните. Титуляр на
сметката бил баща ѝ, но той давал картата си на С.. Баща ѝ и синът
ѝ били в лоши отношения след 31.01.2019 г. Свидетелят Д. изпращала пари
на баща си, за да оцелява. Ответникът заплашвал баща ѝ и той му давал
картата си. Точно тогава станали големите разправии. Това го разбрала от баща
си. Парите били изтеглени в началото на месец август. Р. /св. Р.К./ вземала
баща ѝ от улицата, за да не види С. и за да не ѝ правил проблеми.
Вземала го е поне 5-6 пъти през периода юли, август, септември. На гроба на
майка ѝ имало паметник, който С. е направил с негови средства.
Свидетелят Р. П.К. /роднина на страните
– нейният баща и покойната съпруга на молителя били първи братовчеди/ дава
показания, че К. се свързал с тях в средата на месец август. Първо с тях се
свързала дъщерята на К., за да отиде свидетелят К. да го вземе от тях, за да се
разсеел, малко. Обикновено ходила сутринта да го взема и то от главния път, за
да не ставали скандали. Вечер го връщала пак на същото място. К. разказвал, че го
било страх за живота му, че бил подложен на някакъв тормоз. Свидетелят ходила
да го взема около 5-6 пъти, а самият той идвал и сам или с автобус или с влак.
Свидетелят К. оставяла К. да си говорят с баща ѝ и излизала. Не е била
пряк свидетел на разговорите им. Докато пътували, по пътя той и разказвал, че
са му изключвали бойлера, завързвали торбичките с храна във фризерите, за да не
се пипат, изключвали хладилника, като по този начин са му развалили храната,
която той си бил взел от техния магазин. Твърди, че са давали пари на К.,
защото не можел да изкара месеца. Тези пари след това дъщеря му им ги върнала.
Давали са му и консерви с храна. К. бил по – разведрен от деня, който прекарвал
с тях, в сравнение със сутринта. Сутринта бил подтиснат, а вечер – във видимо
добро настроение, смеел се и се шегувал. Последният път е взела молителя,
когато отишли с дъщеря му, около 30 септември.
Според показанията на свидетеля М.П.П./съпруга
на ответника/ тя и съпругът и дошли да живеят при молителя след смъртта на
съпругата му, за да не е сам. В началото всичко вървяло добре, но в един момент
молителят спрял да яде храната, която тя приготвяла. Тя не знаела защо. Един
ден молителят извикал съпруга ѝ и му казал, че свидетелят П. трябва да
влиза при него, за да му чисти. Съпругът ѝ отговорил на молителя, че
трябва всички да изчистят, тъй като жена му се занимава с детето и готви.
Тогава молителят казал: „Не, жената трябва да чисти!”. Това се случило през
лятото и оттогава всичко тръгнало наобратно. Тя не знаела какво се е случило.
Оттогава молителят спрял да ходи при семейството на внука си и се хранил сам.
Разказва, че още когато дъщерята на молителя живеела в къщата, молителят казал
на дъщеря си, че тя трябва лично да му слага и да му вдига масата. Двамата се
скарали и по думите на свидетеля молителят „ошамарил” дъщеря си и я изгонил.
Дъщеря му си тръгнала през месец януари, след това заминала за Германия и се
върнала преди дни. Докато е била в Германия не се е обаждала на сина си. Свидетелят
не знае свекърва ѝ да е пращала пари. Къщата била на два етажа, с два
отделни входа за всеки етаж, като на първия етаж живеел молителят, а на втория
– нейното семейство. Вратата към двора била метална и не се заключвала, била с
резе. Имало един период, когато молителят излизал и го нямало с часове. Мъжът
ѝ му звънял, за да го попита къде се намира, но той не казвал нищо.
Отговарял, че ще се върне след малко, а когато се връщал, влизал в къщата и на
никого не казвал къде ходи. На 09.09.2019 г. свидетелят П. си била вкъщи.
Твърди, че молителят си бил на етажа и гледал телевизия. Свързва тази дата с
това, че бил рождения ден на свекърва ѝ, но на този ден последната не
била в *****. Случвало се е свидетелят
да е искала да влезе на първия етаж, но да не може. Фризерът бил при молителя,
но той си заключвал вратата и тя не можела да влезе. Нямала ключ за неговата
врата. Молителят имал достъп до фризера, тъй като той не се заключвал. Имало и
втори фризер на първия етаж, който също не се заключвал и до който молителят
също имал достъп. Във фризерите имало храна, която била за двете семейства в
къщата. Миналата година мъжът ѝ, негови приятели и кръстникът направили
зала. Като се правила залата всички се хранили заедно, късали са плодове и
зеленчуци от двора. Последно през месец юни са вечеряли заедно. Молителят
гледал около 50бр. крави, но свидетелят не знае къде са кравите. Нямало ги от
два месеца.
Свидетелят И.Г.И. /кръстник на
ответника/ дава показания, че познава страните от дете. Отношенията им били
много добри, но сега свидетелят разбрал, че не са добри. Отношенията им били
влошени отскоро. Свидетелят ходил в дома им един – два пъти в седмицата.
Къщата, в която живеели страните била на два етажа – всеки с отделен вход. С.
живеел на втория етаж, а дядо му – на първия. В двора имало градина със
зеленчуци, дървета и постройка. Като е ходил на гости, свидетелят се е хранил с
тези плодове и зеленчуци. Участвал е в ремонта на сградата. Последно свидетелят
е виждал страните заедно на масата преди около два – три месеца, максимум
четири. Майката на С. ***, но свидетелят не знаел какво се е случило. Посочва,
че С. работи. Имали животни, мисли, че са крави. Мисли, че кравите били на
молителя, а С. помагал. Не знае колко са били животните и какво е станало с
животните. Твърди, че С. не му е споделял да има проблем с дядо си.
В своите обяснения, дадени в съдебно
заседание, молителят твърди, че истинската причина била тръгнала отдавна, още
през лятото, когато ответникът изгонил дъщеря му. Било лъжа, това което
казвали, че са му готвили. Отрича да е удрял дъщеря си и да се е карал с нея.
От дома им дъщеря му била изгонена от внука му на 31 декември. На 9 септември
празнували рождения ден на дъщеря му и внукът му уж щял да „слага” годината на
баба си, която починала на 12 септември. Твърди, че на 9 септември не може да
си спомни точно какво е било. Те били постоянно в конфликти.
В обясненията си, дадени в съдебно
заседание ответникът твърди, че дядо му изгонил майка му от дома, че на 9
септември нищо не се е случило. Той бил на горния етаж със съпругата си, а дядо
му бил на долния етаж и нищо не са празнували. Отрича да са се карали. Сложил
на баба си паметник и по думите му е „подавал” на човека, който е сложил
паметника, „подавал” е и на къщите, както се „подава”. Признава, че е влизал в
помещенията на дядо си, но отрича да е вземал нещо негово. Твърди, че няма ключ
за вратата на молителя и не е заключвал входната му врата. На двата етажа имало
бани и той не е изключвал бойлера на молителя, и не го е заплашвал, не му е
казвал че ще му счупи кофата.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъдат установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие от
страна на ответника на посочената в молбата дата.
Във
връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане
са само актове, извършени в рамките на 1-месечния преклузивен срок по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. С оглед на това всички събития, датиращи преди датата –
09.09.2019 г., са без значение за делото. Относимите за производството
твърдения са за насилие спрямо молителя, осъществени на 09.09.2019 г.
От дефиницията на домашно насилие, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
В конкретния случай се твърди наличие
както на психическо и емоционално насилие,
така и икономическо насилие.
Законодателят принципно е улеснил
доказването на акта на домашно насилие посредством декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед
обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено
доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК.
Въпреки предвидената в закона доказателствена стойност на тази декларация
обаче, тя не може да бъде зачетена, ако удостовереното в нея се опровергава или
разколебава от останалите доказателствени материали.
Няма спор по делото, че
страните се намират в родствени връзки
като обитават два самостоятелни етажа на една къща.
От
анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се
установява, спрямо молителя да е извършен от ответника твърденият в молбата акт
на домашно насилие.
От
ангажираните по делото доказателства следва изводът, че отношенията между
страните по делото са влошени заради битови спорове, но най – вече заради
финансови спорове.
В
това производство обаче съдът не следва да разрешава облигационни спорове между
страните.
Освен това по делото, няма нито едно
доказателство, установяващо, че на 09.09.2019 г. ответникът е извършил спрямо
молителя описаните от последния в молбата му актове на домашно насилие.
Напротив,
свидетелят П., чийто показания съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, установява, че на 09.09.2019 г. молителят си е бил на етажа и е гледал
телевизия.
Това
обстоятелство се потвърждава и от самият молител, който установява, че на 9 септември
празнували рождения ден на дъщеря му и че на 9 септември не можел да си спомни
точно какво е било.
Нещо
повече, от показанията на четиримата, разпитани по делото свидетели – двамата в
подкрепа на изложеното от молителя и двамата съответно в подкрепа на изложеното
от ответника, на трима от които съдът ги преценява при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че влошаването на отношенията между молителя и ответника е настъпило
през лятото на 2019 г. – месеците юли – август.
Не е без
значение и обстоятелството, че възприятията на посочените от ищеца свидетели не
са непосредствени,
а те възпроизвеждат това, което им е разказал самият молител. От друга страна
единственият свидетел, който съжителства ежедневно в дома на страните и има
задълбочени и пълноценни възприятия за личните им взаимоотношения това е
свидетелят П.. Независимо от нейната заинтересованост свидетелят посочва, че
последно през месец юни всички са сядали заедно да се хранят. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля И., който посочва,
че последно е виждал страните заедно на масата преди около два – три месеца,
най – много четири. Освен това, според свидетеля П. фризерите се намирали на
етажа на молителя, не се заключвали и в тях имало храна, която се ползвала от
всички. Прави впечатление и изнесеното от свидетеля обстоятелство, че когато
молителят излизал и не казвал къде отива, като при това го нямало с часове,
съпругът ѝ се обаждал по телефона да го попита къде е. Това говори за
проява на някаква форма на загриженост, а не за индиферентност по отношение на
това какво се случва с дядо му. Всички тези твърдения не бяха отречени от
молителя. Същевременно не се оспорва и обстоятелството, че именно ответникът –
със собствени средства, е направил паметник на гроба на покойната съпруга на
молителя и че е „подавал”, по повод смъртта ѝ.
На следващо място, всички свидетели са
единодушни, че къщата, в която живеят страните, е двуетажна с два отделни входа
за всеки етаж и със санитарни помещения към всеки етаж. При това положение няма
логично обяснение защо ответникът би забранил на молителя да ползва
банята и тоалетната след като има собствени такива, нито е уточнено за
коя баня и коя тоалетна става въпрос.
По отношение на зачестилите пътувания
на молителя до гр. ****** при роднини на покойната му съпруга, по думите на
свидетеля Д. – от месец юли 2019 г. , а по думите на свидетеля К. - от средата
на месец август 2019 г., не е казано нито дума в молбата и декларацията, а така
също и за причините за тези пътувания. Пътуване до гр. ****** е упоменато само
във връзка с твърдения акт на домашно насилие на 09.09.2019 г., но както вече
беше посочено, на тази дата не се установява да е имало такъв.
Още по – объркани и противоречиви са
твърденията, свързани с финансовите спорове между молителя и ответника, а те, според
преценката на съда, са основната причина за дълбокия разрив в отношенията между
страните. Единственото твърдение в молбата в тази насока е това, че молителят е
изтеглил заем, заради ответника, но след удържане на съответната вноска, не му
оставали пари за храна и лекарства. От своя страна свидетелят Д. дава показания
за ползване на банковата карта на баща ѝ от сина ѝ. По думите
ѝ синът ѝ заплашвал молителя и последният му давал картата, за да
нямало разправии. По сметката, за която била издадена картата, били превеждани
субсидиите от ДФ „Земеделие”, които баща ѝ получавал, тъй като отглеждал
крави. Твърдението за насилствено отнемане на картата противоречи на посоченото
от същия свидетел, че синът ѝ работел с пълномощни. От последното може да
се направи извод, че тези пълномощни са дадени на ответника от баща ѝ,
защото между страните няма спор, а това се потвърждава и от свидетелските
показания, че животните са били закупени от молителя, за да се „плащат по – малко осигуровки”, а
ответникът помагал на дядо си в отглеждането им. Няма никакво съмнение и
относно факта, че молителят доброволно е изтеглил посочения в молбата кредит,
като се предполага, че преди да предприеме такава стъпка човек добре обмисля и
преценява възможностите за неговото връщане, т. е. не е възможно отговорността
за подобно решение да се вмени във вина на ответника.
Твърди се още в
молбата, че ответникът заплашвал дядо си, като се цитира единствено заплахата, че ще му „счупи
кофата”. Тази заплаха темпорално пак е отнесена към датата 09.09.2019 г., за
която същият този молител в съдебно заседание посочва, че не си спомня точно
какво е било.
Всички събрани по делото доказателства
установяват, че страните са във влошени отношения, както и че молителят е бил
притеснен. До голяма степен причинените на молителя отрицателни емоции са
вследствие на липсата на средства за храна и лекарства. Тези предизвикани
емоции обаче не представляват последица от осъществен акт на домашно насилие. Същите
биха били претърпени от молителя и без да са налице твърдени от последния
заплахи към него и гонене от дома му от страна на ответника. Обстоятелството,
че дъщеря му изпращала пари докато е била в Германия и че след завръщането
ѝ в ***** е изплатила разноски, направени за него от трети лица, следва
да се приеме като изпълнение на един морален дълг, проява на загриженост и
внимание, а това дали ответникът осъзнава подобен свой нравствен дълг към
собствения си дядо не е предмет на установяване в настоящото производство.
Целта
на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно
насилие, какъвто не е конкретния случай.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че молбата на К.Д.А. против С.И.П., за предприемане на мерки за защита
срещу домашно насилие е неоснователна.
С оглед изхода от спора К.Д.А.
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00
лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на К.Д.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, против С.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** за защита срещу упражнено спрямо него от ответника на 09.09.2019 г.
домашно насилие.
ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Провадия държавна такса в размер на
25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - **** в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: