№ 309
гр. Плевен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500455 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 723/21.05.2023г. по гр. д. № 5304/2022г. на ПлРС съдът
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 240 ал. 1, във вр. с чл.79 ал. 1 от ЗЗД, на З. Д. М., ЕГН
********** от гр. Плевен, **********, сумата от 1 600 лева, дължима по
договор за заем от 01.06.2022г.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.10.2022г. до окончателното й изплащане, като претенцията за
законна лихва от 07.09.2022г. до 09.10.2022г., като неоснователна,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 240 ал. 1, във вр. с чл.79 ал. 1 от ЗЗД, на З. Д. М., ЕГН
********** от гр. Плевен, **********, направените разноски по делото в
размер на 813,15лв.
Недоволен от решението е останал М. Б. Н. от гр.Плевен, ЕГН
**********, който с въззивна жалба чрез адв.С. М. от ПлАК – особен
1
представител го обжалва в законния срок в осъдителната Част. Твърди, че
решението е необосновано и взето при неправилна преценка на фактите –
след като е отказал да издаде Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
въз основа на Запис на заповед с липсващи реквизити, ПлРС е приел, че този
документ представлява разписка за предаване на паричен заем с посочени в
нея лица, суми и подписи. Навежда доводи, че с Отговора е оспорил
съществуването на вземането по договор за заем, което е довело до
задължение на ищеца да докаже предаването на сумата за да се установи
сключването на Договора за заем и основание да се претендира връщане на
сумата. Позовава се на практиката на ВКС на РБ съгласно, която сключването
на Договора и предаването на сумата по заема следва да се докаже с
доказателства извън самия Запис на заповед.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС в
осъдителната Част и да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС З. Д. М.,
ЕГН ********** чрез адв.К. Д. от ПлАК в молба от 12.07.2023г. изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното
Решение и да му присъди разноски за настоящата инстанция съобразно
Списък.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
ОСНОВАТЕЛНА.
В отхвърлителната Част за иска за законната лихва върху главницата
считано от 07.09.2022г. до 09.10.2022г. решението не е обжалвано и не е
предмет на въззивна проверка.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че по делото е
представен документ, именуван Запис на заповед от 01.06.2022г., в който
ответникът М. Н. е посочил, че ще заплати на поемателя З. Д. М. сумата от
1600лв. безусловно и неотменимо, без разноски и протест. Издателят на
2
документа е удостоверил в него и че документът му е предявен за плащане на
01.07.2022г.
Поемателят е подал на 07.09.2022г. заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
4783/2022г на PC – Плевен, което е приключило с отказ за издаване на
исканата Заповед. Съдът е счел, че представения документ не представлява
Запис на заповед, т.к. не отговаря на изискванията и реквизитите по чл.535 и
чл.536 от ТЗ - в документа липсва думата обещание или задължаване на
издателя на документа да заплати определена сума пари, каквото е
изискването на чл.535 т.2 от ТЗ. Самият документ по чл.535 от ТЗ е строго
формален и следва задължително да има всички реквизити, посочени в
нормата, като изрично чл.536 ал.1 от ТЗ сочи, че документ, който не съдържа
някои от реквизитите, посочени в чл.535, не е Запис на заповед, освен в
конкретно изброени в закона случаи, в които настоящият не попада. Поради
това, заповедният съд е счел, че заявителят не може да се възползва от
дадената от закона възможност на базата на този документ да се снабди със
Заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист.
Намерил също така, че в хода на делото ответникът не сочи
доказателства за плащане на процесната сума, или че задължението е
погасено по друг начин.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приел, че искът е
основателен и доказан. От представения документ, който въпреки че няма
всички реквизити на Запис на заповед, но представлява разписка с посочени в
нея лица, сума, дата на създаване на документа и дата на предявяването му,
може да се изведе твърдяното в исковата молба сключване на устен договор
за заем на 01.06.2022г. за сумата от 1 600 лв.
От положения подпис след основното изявление се удостоверява и
датата на покана за плащане – 01.07.2022г., като на тази дата е явно, че
изявлението за плащане на кредитора е достигнало до ответника и той е
удостоверил това предявяване. Документът или подписите на издателя –
ответник М. Н. не са оспорени, и съдът, тълкувайки съдържанието на
документа, го приел за доказателство относно наличието на сключен Договор
за заем, чрез предаване на сумата от 1 600лв., което е послужило за
изявлението на издателя „…да заплатя по този запис на заповед…“.
3
Преценявайки основателността на иска, ПлРС счел че следва да се
изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, предаването на сумата по
заема, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С
представеното доказателство ПлРС приел, че ищецът е доказал наличие на
сключен между него и ответника Договор за заем на 01.06.2022г. за сумата от
1 600.00лв., с падеж 01.07.2022г., изтекъл към датата на подаване на исковата
молба. Ответникът не сочи никакви доказателства относно връщането на
процесната сума, което е в негова тежест.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Основното оплакване на ответника е, че носейки доказателствената
тежест при осъдителен иск по чл.79 вр. чл.240 ЗЗД ищецът не е доказал
предаване на сумата от 1 600лв. и с това сключване на Договор за заем от
01.06.2022г., както е уточнил в съдебно заседание на 25.04.2023г. – л.48 от
делото на ПлРС.
Оплакването е основателно. Настоящият състав на решаващия съд не
споделя изводите на ПлРС, че нередовния Запис на заповед представлява
разписка, удостоверяваща предаване на сумата 1 600лв. от ищеца на
ответника на 01.06.2022г.
Приложено е заповедното производство и в хода на исковото по
осъдителен иск по чл.79 вр. чл.240 ЗЗД други доказателства не са
представени.Няма не само преки, но и косвени доказателства за предаване на
сумата от 1 600лв. от ищеца на ответника на 01.06.2022г. и поради това не е
установено сключване на Договор за заем на тази сума като източник на
задължението. Дори и да се докаже в процеса връзка между Записка на
заповед и твърдения Договор за заем от ищеца от 01.06.2022г., сключването
на Договора и предаването на сумата следва да се извърши с други
доказателства извън самия Запис на заповед. В този смисъл е и трайната
4
съдебна практика на ВКС на РБ, изразена в решения №№ 78/17.07.2009г. по
т.д. № 29/2009г. на първо т.о.; 21/15.03.2012г. по т.д. № 1144/2010г. на първо
т.о. и 88/27.05.2013г. по т.д. № 374/2012г. на второ т.о.
Поради несъвпадане на изводите на ПлОС с тези на ПлРС по
съществото на делото, обжалваното решението следва да се отмени в
осъдителната Част и вместо него да се постанови друго, с което искът да се
отхвърли като неоснователен.
Ответникът по жалбата претендира разноски за делото, но предвид
изхода на спора същите следва да останат за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 723/21.05.2023г. по гр. д. № 5304/2022г. на РС
гр.Плевен в обжалваната осъдителна Част и за разноските като
незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД на З. Д. М.,
ЕГН ********** от гр.Плевен, ********** против М. Б. Н., ЕГН **********
от гр. Плевен, ********** за сумата от 1 600 лева, дължима по Договор за
заем от 01.06.2022г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.10.2022г. – датата на ИМ до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на З. Д. М., ЕГН **********
от гр.Плевен, **********, за осъждане на М. Б. Н., ЕГН ********** от гр.
Плевен, **********, да заплати направените разноски по делото в размер на
813,15лв. за първата инстанция и в размер на 563,63лв. за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6