№ 3468
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110113482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявен иск от “***“ С.А., чрез „***“ С.А., клон Б., ЕИК ***, срещу
Г. И. Д., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от:
- 4635,69 лв. – представляваща главница по договор за кредит с номер CARD –
14550046;
- 286,69 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.08.2021г. до 10.11.2021г.;
- 250,81 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
03.11.2021г. до 16.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове.
Твърди се в исковата молба следното: Вземането на ищеца се основава на сключен
между страните Договор за потребителски кредит CARD – 14550046. С договора било
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои
суми по кредита по указания от кредитора начин. Договорът се счита за сключен от момента
на първата транзакция по кредитната карта. Уговорен бил кредитен лимит и съответни
погасителни вноски. Сочи се, че за договори от отворен тип, какъвто е процесният, не се
изготвя погасителен план. Към момента на подаване на заявлението в съда ответницата не е
погасила задълженията си към кредитодателя. Уговорената законна лихва е в размер на ОЛС
плюс 10%.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че исковете са неоснователни. Сочи се, че ответницата не е
подписвала Приложение към договора за потребителски кредит от 02.07.2021г. Не се
оспорва, че ответницата е подписала основния между страните договор за кредит от
18.07.2016г. В чл. 12 от този договор е посочено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв.
Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не по – късно от 18 месеца от
1
първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,
този раздел не произвеждал действие между страните. Първата погасителна вноска е била на
дата 20.08.2016г. Следователно кредитната карта е следвало да бъде издадена не по – късно
от 20.02.2018г., а приложението, по което се търсят процесните суми, е от дата 02.07.2021г.
Следователно чл. 12 от основния договор не произвежда действие. Излага се още, че
основният договор за кредит е изцяло недействителен. Противоречи на ЗПК.
Отговорът е бил депозиран от адв. М. Л., като към приложенията липсва адвокатско
пълномощно. В съдебно заседание от 13.07.2023г. съдът е дал указания на адв. Л. да
представи пълномощно по делото, което да установи неговата представителна власт, с оглед
подаването на отговор на исковата молба. Съдът е указал, че при непредставяне на
пълномощно ще приеме, че отговор не е подаден. С молба от 08.08.2023г. адв. Л. е изложил,
че няма контакт с ответницата, поради което не може да представи пълномощно по делото.
С оглед на това и доколкото исковата молба е била връчена на адв. И., предвид
пълномощното по ч.гр.д. с номер 6648/2022г. по описа на ВРС и посочения адрес за
връчване на съдебни книжа, то съдът намира, че исковата молба е била редовно връчена на
ответницата, като липса подаден отговор.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че за процесните суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6648/2022г. по
описа на ВРС.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 13627215,
от който се установява, че на 18.07.2016г. в гр. Варна страните сключили този договор, като
размерът на кредита за потребителски цели бил в размер на 22 800,00 лв. Уговорен бил
погасителен план с конкретизирана месечна вноска. Ответникът не спори, че е подписал
този договор.
На стр. 23 от делото е приложено Приложение към Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 13627215 с номер CARD - 14550046. Установява се, че кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4500,00 лв. Кредиторът е
издал и кредитна карта „М.“. Уговорен е ГПР от 25,79%. Липсва положен подпис от страна
на кредитополучателя – Г. Д..
Допуснато е извършването на ССЧЕ, като вещото лице Т. установи следното: В
конкретния случай се касае за кредитна карта „М. Г.“ към Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS – 13627215. Кредитната карта е била с първоначален кредитен лимит от 2500,00
лв., по която е издадена е издадена и банкова сметка при ищеца с титуляр Г. И. Д..
Титулярът се е разпореждал с картата и сумата в нея, като е извършвал плащания чрез
ПОСТ устройства и е теглил суми чрез АТМ. В последствие кредитният лимит по картата е
увеличаван, като за м.02.2020г. е достигнал 4500,00 лв. На дата 08.01.2019г. е активирана
картата и кредитът, като е извършен превод от кредитната карта в размер на 2500,00 лв. в
полза на разплащателна сметка и по този начин кредитният лимит е бил усвоен. Към дата
26.05.2022г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда
задължението на ответницата е било в размер на – 4635,69 лв. – главница, 286,69 лв. –
договорна лихва за периода от 01.08.2021г. до 15.10.2021г. и 263,97 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за периода 03.11.2021г. до 26.05.2022г.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно
2
наличието на валидно договорно правоотношение по договор за потребителски кредит
между страните, както и настъпването на изискуемост на задължението.
В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения.
По делото безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 13627215. Към този договор е сключено и Приложение,
видно от което кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
4500,00 лв. и е издал кредитна карта „М.“. За установяване на този факт служи и
заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо изцяло на поставените въпроси. Установи се, че в конкретния случай се касае за
кредитна карта „М. Г.“ към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 13627215.
Кредитната карта е била с първоначален кредитен лимит от 2500,00 лв., по която е издадена
е издадена и банкова сметка при ищеца с титуляр Г. И. Д.. Титулярът се е разпореждал с
картата и сумата в нея, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и е теглил суми
чрез АТМ. В последствие кредитният лимит по картата е увеличаван, като за м.02.2020г. е
достигнал 4500,00 лв. На дата 08.01.2019г. е активирана картата и кредитът, като е извършен
превод от кредитната карта в размер на 2500,00 лв. в полза на разплащателна сметка и по
този начин кредитният лимит е бил усвоен. Към дата 26.05.2022г. – датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда задължението на ответницата е било в размер на
– 4635,69 лв. – главница, 286,69 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2021г. до
15.10.2021г. и 263,97 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода
03.11.2021г. до 26.05.2022г.
Ответницата не успя да установи, че е погасила задълженията си към ищеца.
Исковете са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на „***”, сторените разноски в заповедното и исковото производство, в
общ размер от 585,43 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. И. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, дължи на „*** С.А., П.“, чрез „*** С.А.“, клон Б., ЕИК ***,
сумата от 4635,69 лв. – представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS – 13627215 и Приложение с номер CARD – 14550046, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
27.05.2022г., до окончателното изплащане на задълженията, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 6648/2022г. по описа на
Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, дължи на
„*** С.А., П.“, чрез „*** С.А.“, клон Б., ЕИК ***, сумата от 286,69 лв. – възнаградителна
лихва, начислена върху главницата от 4635,69 лв. по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS – 13627215 и Приложение с номер CARD – 14550046, за периода от 01.08.2021г.
до 10.11.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
3
ч.гр.д. номер 6648/2022г. по описа на Районен съд - Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, дължи на
„*** С.А., П.“, чрез „*** С.А.“, клон Б., ЕИК ***, сумата от 250,81 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата от 4635,69 лв. по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS – 13627215 и Приложение с номер CARD – 14550046, за периода от 03.11.2021г. до
16.05.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. номер 6648/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, дължи на „*** С.А., П.“, чрез
„*** С.А.“, клон Б., ЕИК ***, сумата от 585,43 лв., представляваща сбор на дължимите и
сторени разноски в настоящото исково производство и заповедното производство по ч.гр.д.
номер 6648/2022г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4