Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12429/2017 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от П.М.Т.“ ООД, ЕИК *********, съд. адрес:
*** против З.А.С., ЕГН **********,***, за заплащане на следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - сумата 72 000 евро,
представляваща дължимо, но
неизплатено възнаграждение по Договор за посредничество от 21.12.2013 г.; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – сумата 7 200 евро, представляваща дължимата съгласно чл. 6 от Договор за посредничество от
21.12.2013 г. неустойка поради забава на плащане на дължимото възнаграждение от
72 000 евро за периода 31.01.2017 г. -
09.02.2017 г.; на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 5 060 евро, представляваща законна лихва за
забава върху общата сума на дължимото възнаграждение и неустойка от 79 200 евро
за периода 10.02.2017 г. - 27.09.2017 г., както и законната лихва за забава върху сумите по т.1 и т.2, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 21.12.2013 г. бил сключен Договор за
посредничество между ответника З.А.С. и И.В.
Ц.-М., в
качеството им на Възложители, и ищеца, като
Изпълнител), по
силата на който „П.М.Т.“ ООД добросъвестно и в срок е
изпълнил своите задължения, а именно – да извърши дейности, представляващи
посреднически услуги, свързани с предлагането за продажба и намирането на
потенциални купувачи на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - МНОГОФАМИЛНА с
идентификатор 68134.104.64.1 със застроена площ от 307 кв.м. ведно с ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.104.64 с площ от 1130 кв.м., представляващ УПИ VII -
6, в кв. 427 по плана на гр. София, находящи се в
София, ул. „6-ти септември“ № 49. Сградата с идентификатор 68134.104.64 се
състои от 4 самостоятелни обекта, както следва: 1. самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.64.1.1, представляващ жилище, апартамент в западната
половина на приземния етаж, две мазета и три тавански помещения; 2.
самостоятелен обект с идентификатор 68134.104.64.1.2, представляващ жилище,
апартамент в източната половина на приземния етаж; 3. самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.64.1.3, представляващ жилище, апартамент в западната
половина на втория етаж; 4. самостоятелен обект с идентификатор
68134.104.64.1.4, представляващ жилище, апартамент в източната половина на
втория етаж. Изпълнителят – ищцово дружество се
задължил да организира срещи и огледи с потенциални купувачи, да посредничи в
преговорите по сключване на договор за покупко -
продажба на описаните Недвижими имоти и да съдейства за осъществяване на
цялостното изплащане на договорената продажна цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 3.5 от процесния
договор, Възложителите се задължили да заплатят на Изпълнителя посредническо
възнаграждение в размер на 3 % от
договорената и получена продажна цена на недвижимия имот, като офертната цена, записана в чл. 1.1.
на Договора, е 2 300 000 евро. В чл. 1.2. страните са уговорили 12-месечен срок
на Договора, като е предвидено, че, ако в този срок е започнала сделка с
посочен от Изпълнителя клиент, срокът му се удължава автоматично до окончателното
приключване на сделката.
С Протокол от 21.12.2013 г., Изпълнителят предоставил на Възложителите
информация относно потенциален купувач, който проявява интерес към закупуване
на недвижимия имот, като в Протокола било отразено, че купувачът е В.Г.Т. или посочено от него физическо или юридическо лице.
В резултат на осигуреното посредничество от
страна на Изпълнителя, на 26.01.2017 г. дружество „С.“ ООД, с управител В.Г.Т.
е придобило недвижимия имот за цена от 2 400 000 евро.
Според ищеца, посочената по – горе сделка е
сключена в резултат именно на посредничеството на „П.М.Т.“ ООД, поради което е
възникнало основание за заплащане от ответницата на възнаграждение в размер на сумата
72 000 евро, представляваща 3 % от
реално договорената и получена цена от 2 400 000 евро за недвижимия имот, в
съответствие с чл. 1.3 от Договора. Плащането е следвало да се извърши в срок
до 30.01.2017 г. , но и до настоящия момент това не е сторено от
ответницата.
По – нататък в исковата си молба ищецът твърди, че, в случай на
неизпълнение на задължението възложителите за заплащане на договореното възнаграждение,
в чл. 6 от Договора е предвидена и неустойка в размер на 1 % от дължимото и
неизплатено възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10 % и, следователно,
според него, ответницата дължи неустойка в размер на 7 200 евро за периода от
31.01.2017 г. до 09.02.2017 г., представляваща максималния уговорен размер от
10 % от неизплатеното възнаграждение.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди да заплати му заплати посочените суми, ведно със законните последици. Претендира разноски, включително и
разходите за адвокатска защита.
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на експертиза.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответницата З.А.С. оспорва предявените искове изцяло
по основание и размер. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
На първо място твърди, че договорът от 21.12.2013 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД, поради което
и не са налице задължения за заплащане на посредническо възнаграждение и
неустойка по него. Твърди, че „П.М.Т.“ ООД, ЕИК ********* никога не е извършвал
посредничество по сделки с недвижими имоти вкл. и по претендираното
в настоящето производство вземане.
Заявява, че се запознала с представителите на шццовото
дружество на 21.12.2013 г. - в деня на сключването на договора за
посредничество, като тогава й бил предоставен за подпис предварително подготвен
бланков договор за посредничество, който тя, без да има възможност да се
запознае с него и да прави корекции в съдържанието му, подписала. Впоследствие
установила, че с т. 1.3 от договора е задължена да заплаща 3 % посредническо
възнаграждение за „реално договорената и получена цена на целия имот”. Твърди,
че няма отношения, не е представлявала останалите продавачи на имоти в
сградата, няма никакви основания и не е искала да уговаря и заплаща
посредническо възнаграждение за продавани от трети лица имоти, поради което и
не дължи заплащане на посредническо възнаграждение.
Според отразеното по – нататък в отговора на исковата молба, при сключване
на договора са нарушени правото й на информация за услугата, нейната стойност и
начина на определянето й, правото й на защита срещу риск от услуга, която може
да застраши имуществото й и правото на
защита на икономическите й интереси при ползване на услуга при нелоялна
търговска практика и неравноправни договорни условия. Подписаният бланков
договор на ищеца не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и ответницата
като й налага приемането на клаузи, с които тя не е имала възможност да се
запознае преди сключването на договора.
Твърди, че договорът за посредничество от 21.12.2013 г. е привиден и ищецът
е действал като подставено лице на И. Ц.-М..
Навежда твърдения, че при сключването на договора за посредничество от
21.12.2013 г. тя е била подведена от ищеца и другия съдоговорител
– възложител И. Ц.-М. чрез умишлено въвеждане в заблуждение, поради което прави
възражение по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД.
На следващо място заявява, че ищецът не твърди да е постигнал договореност
или още по-малко да му е платено посредническо възнаграждение от другия възложител
И. Ц.-М. по договора за посредничество, което поставя въпроса защо се претендира
цялото вземане само срещу нея.
Въпреки цитираната нищожност и основанията за унищожаемост на договора, в Покана от 04.07.2016 г.
ответницата твърди да е отправила предизвестие до управителите на „П.М.Т.“ ООД
с волеизявление за разваляне на договора за посредничество от 21.12.2013 г. на
основание чл. 87 от ЗЗД. Тъй като писмен отговор на Поканата от страна на „П.М.Т.“
ООД не е бил даден, ответницата счита, че договорът е прекратен на основание
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
На следващо място релевира доводи за нищожност на
процесния договор за посредничество поради
противоречие с императивни разпоредби на Закона за защита на потребителите, както следва:
Според нея при сключване на договора са нарушени
правото й на информация за услугата, нейната стойност /договореното
възнаграждение/ и начина на определянето й - ч–. 1, ал. 2, т. 1 ЗЗП, правото на
защита на икономическите й интереси при ползването на услуга при нелоялна
търговска практика и неравноправни договорни условия – чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП.
Отделно от това, процесният
договор е бланков, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и, налагайки
на ответницата клаузи, с които тя не е имала възможност да се запознае преди
сключването му – чл. 143, т. 9 ЗЗП, не й позволява да прецени икономическите
последици от това сключване – съгласно чл. 143, т. 18 ЗЗД, задължавайки я при
неизпълнение да заплаща необосновано високо обезщетение или неустойка – чл.
143, т. 5 ЗЗП, включително и без да е получила услугата от търговеца. По тези
съображения ответницата се позовава на нормата на чл. 146ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗП, която прогласява неравноправните клаузи,
които са били изготвени предварително, без възможност потребителят да се
запознае със съдържанието им, за нищожни.
Представила е
доказателства в подкрепа на твърденията си.
По същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира
направените разноски по списък.
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирана като трето лице - помагач
на ответницата, И.В. Ц.-М., ЕГН **********,***, която, редовно уведомена, не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, че между ответницата З.С. и И. Ц.-М. – трето лице – помагач на ответника,
в качеството им на възложител, от една страна, и ищеца „П.М.Т.“ ООД, от друга, като
изпълнител, е сключен Договор за посредничество за покупко
– продажба на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - МНОГОФАМИЛНА с
идентификатор 68134.104.64.1 със застроена площ от 307 кв.м. ведно с ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.104.64 с площ от 1130 кв.м., представляващ УПИ VII -
6, в кв. 427 по плана на гр. София, находящи се в
София, ул. „6-ти септември“ № 49. Сградата с идентификатор 68134.104.64 се
състои от 4 самостоятелни обекта, както следва: 1. самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.64.1.1, представляващ жилище, апартамент в западната
половина на приземния етаж, две мазета и три тавански помещения; 2.
самостоятелен обект с идентификатор 68134.104.64.1.2, представляващ жилище,
апартамент в източната половина на приземния етаж; 3. самостоятелен обект с
идентификатор 68134.104.64.1.3, представляващ жилище, апартамент в западната
половина на втория етаж; 4. самостоятелен обект с идентификатор
68134.104.64.1.4, представляващ жилище, апартамент в източната половина на
втория етаж. В т.І, 1. От договора е посочено, че офертната
цена на имота е в размер 2 300 000 евро, като, съобразно т.1.3. и във
връзка с т. ІІІ, т. 3.5., определеното възнаграждение на изпълнителя –
комисионна за изпълнение на задълженията му по договора възлиза на 3 % от
договорената и получена цена за целия имот и се дължи от страна на възложителя в
тридневен срок от осъществяване на сделката и цялостното плащане на
договорената цена.
В т. ІІ от договора изчерпателно са посочени задълженията на изпълнителя и
те са: да консултира възложителя при определяне на цената на имота, с оглед
характеристиките на същия, да предложи имота на потенциални купувачи, да
оферира имота по подходящ начин, да организира срещи и огледи с потенциални
купувачи след предварително съгласуване с възложителя и да го информира за
текущото състояние на продажбата, в случаите на посредничество и по отношение
на купувача да води преговорите и да действа безпристрастно, да действа с оглед
интересите на възложителя до окончателното изплащане на продажната цена.
Съобразно
договора страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойка от страна на
възложителя, като максималният й размер е определен на 10 %.
Не се спори, че
на 26.01.2017 г. имотът, предмет на процесния
посреднически договор, е продаден на „С.“
ООД, за сумата 2 400 000 евро, съответно с нот. акт № 7, т. І, рег. 273, нот.д. № 6/2007 г. /за имота, собственост на ответницата и
третото лице – помагач/ и нот. акт № № 8, т. І, рег.
274, нот.д. № 7/2007 г. / за имота, собственост на Е.Н.и
Т.В./ на нотариус Д.Н., район на действие гр. София, вписана под № 037 в
Регистъра на НК.
По делото е
представен Протокол
от 21.12.2013 г., който не носи подписа на ответницата, за обстоятелството, че
изпълнителят е предоставил на възложителите информация относно потенциален
купувач, който проявява интерес към закупуване на недвижимия имот - В.Г.Т. или посочено от него физическо или юридическо лице. Представен е и
отговор от 12.07.2017 г. на И. Ц.-М. на изпратена от дружеството – ищец до нея
нотариална покана с дата 05.04.2017 г., в който тя заявява, че, поради
възникналите недоразумения от страна на възложителите по договора за
посредничество за размера на комисионното възнаграждение, М.не може да се
ангажира с конкретен размер на същото и желае да постигне отделно споразумение
с изпълнителя. Цитираната покана, изпратена от ищеца до възложителите, е
получена и връчена редовно - от С. на 06.04.2017 г., а от Ц.-М. – на същата
дата.
По искане на ответницата по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, приета
от съда и неоспорена от страните.
В заключението си вещото лице заявява, че, в
резултат на анализ на данните
от проучване в няколко от работещите
агенции за недвижими имоти в София, за периода 20.12.2013 г. – 30.09.2017
г. може да се определи като среден
размер на комисионната при посредничество - 2,6 % от продажната цена на имота, като
в този случай е отчетен и вида на конкретния
имот /скъп район, качествено и
луксозно изпълнение с включена покупка на имота/, а максималния
регистриран размер за такъв вид
имоти не надвишава -3,2 % от продажната цена. Според експерта
застроената площ на всеки от етажите на сградата с
идентификатор 68134.104.64.1.-
огледа на сградата е извършен на 16.06.2019 год. и поради липса на
проектна документация в архива на ДАГ, данните за техническите
параметри на сградата са посочени от АК и са, съответно: 307 кв.м. на партерния
етаж и 304, 95 кв.м. на първия етаж.
По искане на ответницата по делото бяха разпитани двама свидетели.
Свидетелят В.Г.Т. бе разпитан по делегация от РС,
Варна. В показанията си той заяви, че познава Н.М.от 2006 – 2007 г., а А.Л.–
около 2013 г, не поддържа връзка с тях, може би от 2014 – 2015 г. не са се
чували и виждали. За първи път свидетелят чува за ищцовото
дружество „П.м.т.“, ООД, няма и не е имал търговски отношения с него. При сделката,
с имота, предмет на процесния между страните договор,
свидетелят е представлявал дружеството – купувач „С.Х.“ , като заяви, че нито
той, като физическо лице, нито представляваните от него дружества са имали
взаимоотношения с него. За посочения имот е разбрал от Н., по телефона,
предложил му два или три имота в София, между които и този на ул. „Шести септември“,
договор не са сключвали. Н.не го е водил до имота да му го покаже, а само му
казал адреса и му изпратил скица, никога не е ставало дума за посредническо
възнаграждение за Н.или А.. Свидетелят заяви, че с В.М.и съпругата му И. Ц.-М.
се е запознал покрай сделката чрез Н.М.. Понастощем
нито ги е чувал, нито виждал след изповядване на сделката. Не е имал с тях
уговорки за посредническо възнаграждение.
По
– нататък свидетелят каза, че контактът между него и собствениците на имота
преди сключване на договора за продажба се е осъществявал посредством една от
съсобственичките, която имала юридическо образование – от името на всички
съсобственици, и неговия адвокат. Н.М.и А.Л.и/или ищцовото
дружество не са участвали в подготовката по сделките от 26.01.2017 г., не знае
да са правили справки за тежести, не знае за осъществяване съдействие от тяхна
страна за снабдяване с документи за продажбата, не са подготвяли документите по
сделката и нотариалния акт. Свидетелят не е информиран и за друго съдействие от
тяхна страна, включително и относно деклариране на имота в СО, Дирекция
Общински приходи, Триадица – Средец. Не са присъствали и при изповядването на
сделката. Съпругът на третото лице – помагач И. Ц.-М. се е познавал с Н.М., бил
представен на свидетеля като негов приятел и един от съсобствениците.
Свидетелят А.С.П.е близък приятел на
ответницата, още от училище. Знае за сделките, в частност за тази на ул.
„шести септември“ в София, той самият се занимава с посредничество за покупко – продажба на недвижими имоти от 1995 г.
Ответницата се е обръщала към него за съвет. В края на 2013 г. двамата често се
виждали. С. претърпяла злополука и счупила глезенна
става и била трудно подвижна и свидетелят й помагал, като през м. декември
често я посещавал. При едно от тези посещения тя го помолила да я придружи на
една среща. Помогнал й да слезе от апартамента, в който живее и който се намира
на третия ежа, до улицата, където в една кола се е провела срещата й, като са й
дали да подпише посреднически договор. В договора е било посочено посредническо
възнаграждение. Свидетелят е присъствал на изповядването на сделката. Заяви, че
на сделката са присъствали С., нейна братовчедка, която рабти
в БНТ и нейната сестра и още една собственичка, която е юристка, както и
купувача. Купувач е бил един предприемач от Варна. Документите за покупко – продажбата са били подготвени от една от
съсобственичките. Свидетелят знае, че собствениците след сделката са получили смс за превода на
сумите, представляващи продажната цена на имота. П.каза още, че от ответницата
знае, че тя е наемала адвокат, с помощта на когото да успее да прекрати
договора с посредническата фирма /ищеца/, пращала е покана до ищеца, но отговор
не е получила.
Във връзка с доказване претенцията на ищеца
съдът назначи и прие съдебно – счетоводна
експертиза. Според експерта размерът на лихвата за забава за периода
10.02.2017 г. – 27.09.2017 г. върху сумата 72 000 енро
– главница е 4 600 евро, а върху претендираната
неустойка от 7 200 евро – 460 евро. Вещото лице заяви също, че продавачите
– ответницата, М.В. Ц., И.В. Ц., Е.Т.Н.и Т.Ц.В.са получили от купувача по
извършената на 26.01.2017 г. покупко – продажба плащане
на продажната цена по нотариалния акт № 7, т. І, рег. 273, нот.д.
№ 6/2007 г. на нотариус Д.Н., район на действие гр. София, вписана под № 037 в
Регистъра на НК.
По реда на чл. 176 ГПК съдът постави
въпроси на двамата управители на дружеството – ищец.
Управителят Н.В.М. заяви, че по време на
сделката е участвал активно в преговорите, които са започнали през 2012 г. и е
водил преговори с И. Ц. и В. М.. Дружеството е сътрудничело по сделката, но не
и в писането на нотариалния акт, не са правили справки, нямат такова задължение
по договор. Проверявали са строителните параметри, застрояването, отстоянията, статута. Единствената задача е била намирането
на купувач.
Управителят А. А.Л.заяви, че те са
започнали продажбата, участвали са активно в преговорите, организирали са
огледи още през 2012 г. Сътрудничеството им се изразявало в запознанство с
купувача и предлагане на имота, нямат ангажимент за справки и изготвяне на
проект за нотариален акт.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неспорени от страите писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение.
В настоящия случай по делото се доказа, че между страните са съществували
договорни отношения и претенцията на ищеца следва да бъде разгледана в
съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Доказа се сключването на процесния посреднически
договор, доказа се и фактът на извършената покупко –
продажба.
Ищецът претендира, че именно този факт е основание за заплащане от
ответната страна на комисионно възнаграждение, тъй като именно ищцовото дружество е било посредник и е осигурило купувача
по договора, осъществило е преддоговорните отношения,
преговорите между страните.
Ответницата оспорва това обстоятелство с множество възражения.
На първо място заявява, че договорът е нищожен, като привиден, като прави
възражение, че ищецът е действал като поставено лице на другия възложител –
третото лице – помагач на ответника И. М., съобразно чл. 26, ал. 2, пр.
последно ЗЗД.
Съдът намира това възражение на ответната страна за недоказано, пред вид факта, че то не се подкрепя от нито едно
представено и прието по делото доказателство, поради което не следва да се
позовава на него.
От ответната страна е направено и друго възражение – такова по чл. 29, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, тъй като,
според нея, И. М.е действала с измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение на
ответницата да сключи процесния договор. Заявява, че
управителят на ищцовото дружество е бил познат на
съпруга й, като това е било повод М.да я уговори да се срещнат с него и да
говорят за бъдещата продажба на имота, но, вместо това, с управителите на „П.М.Т.“ ООД се видяла един път,
в колата им и подписали договора, с който тя дори нямала възможност да се
запознае, тъй като й бил връчен на момента. В тази насока ответницата ангажира
гласни доказателства, като свидетелят П.заяви, че знае за подписването на
договора в колата така, както ответната страна твърди, но, пред вид факта,
самият той че не е присъствал при това подписване, съдът не приема, че показанията
му, при липсата на други относими доказателства в
тази насока, доказват тезата на С. за наличие на измама, респ. на хипотезата на
чл. 29 ЗЗД при сключването на договора, което да прави същия унищожаем.
Ответницата е направила и друго възражение за нищожност на договора – поради противоречие с императивни
разпоредби на Закона за
защита на потребителите, а именно: - при сключване на договора са нарушени
правото й на информация за услугата, нейната стойност /договореното
възнаграждение/ и начина на определянето й - чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗЗП, правото на
защита на икономическите й интереси при ползването на услуга при нелоялна
търговска практика и неравноправни договорни условия – чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП.
Заявила е, че процесният договор е бланков, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и, налагайки на ответницата клаузи, с
които тя не е имала възможност да се запознае преди сключването му – чл. 143,
т. 9 ЗЗП, не й позволява да прецени икономическите последици от това сключване
– съгласно чл. 143, т. 18 ЗЗД, задължавайки я при неизпълнение да заплаща
необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, т. 5 ЗЗП, включително
и без да е получила услугата от търговеца.
При тези свои възражения и доводи С. се позовава на
нормата на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗП, която
прогласява неравноправните клаузи, които са били изготвени предварително, без
възможност потребителят да се запознае със съдържанието им, за нищожни.
Съдът намира тези възражения за основателни.
При
сключване на договора са нарушени
правото на ищцата на да получи информация за
предоставената услуга и нейната стойност, която представлява дължимото
възнаграждение и
начина
на определянето му /чл.
1, ал. 2, т. 1 ЗЗП/,
правото й на защита срещу риск
от услуга,
която
може да застраши имуществото й - чл.
1, ал. 2, т. 2 ЗЗП,
и правото на защита на икономическите й интереси при
ползване на услуга при нелоялна търговска практика и неравноправни договорни
условия, съобразно чл.
1, ал. 2, т. 3 ЗЗП). Вземайки пред вид
приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, според което дължимото при
покупко – продажба комисионно възнаграждение за
посредника е
3 % и то следва да се определи
върху стойността на продаваното от лицето имущество,
съдът счита, че, в случай на изпълнение на задълженията си по договора, ищецът би следвало да получи
възнаграждение в посочеиня размер
върху продаденото от ответницата
имущество на стойност 657 600 евро,, а не така, както е
уговорено - четири пъти повече от
обичайната търговска практика.
Неу се спори, че подписаният
договор е бил бланков и е бил изготвен предварително от
ищеца със съдържащите
се в него неравноправни клаузи,
и е даден на ответницата на момента, непосредствено преди
подписването му, поради
което тя, в качеството й на потребител, не
е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, По тези съображения съдът,
го приема за
нищожен на
основание чл. 146, ал. 1
във вр. с ал. 2 ЗЗП и във вр. с чл. 289 ТЗ, приемайки че: договорът не отговаря на изискването за
добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и ответницата като, й налага
приемането на клаузи, с които тя не е имала
възможност да се запознае преди
сключването на договора - съгл. чл. 143, т. 9 ЗЗП, не
й позволява, в качеството й на потребител, да
прецени икономическите последици от сключването
му - чл. 143, т. 18 ЗЗП,
като я
задължава и при неизпълнение на нейни
задължения
да заплаща
необосновано високо обезщетение или неустойка -
по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, включително и без
да е получила услуга от търговеца.
В производството
по делото ищецът се ограничи
само да оспори
възраженията на ответницата за
включените в процесния договор неравноправни
клаузи и, въпреки
дадената от съда възможност, не
ангажира доказателства относно оспорванията си.
С оглед всичко изложено съдът приема за доказани нъзраженията
на ответната страна за наличие на неравноправни клаузи в процесния
договор, като, пред вид факта, че тези клаузи се съдържат в съществени елементи
на същия, съдът намира, че целият
сключен между страните договор следва да се приеме за нищожен и, като такъв,
непораждащ правни последици.
По тези съображения съдът счита също, че не следва да се обсъждат другите направени
от ответната страна възражения по делото, но, само за пълнота, следва да се
отбележи, че в хода на производството не се доказа, че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесния договор, което да
поражда правото му да търси по съдебен ред реализация на претенцията си,
представляваща комисионно възнаграждение за свършената работа – така, както
това е уговорено..
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен, а, пред вид изхода на спора,
на ответницата следва да бъдат присъдени сторените разноски така, както са
поискани с представения списък - 5 100 лв. адвокатски хонорар и 450 лв. депозити.
В диспозитива на решението следва да бъде
посочено, че то е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника И.В. Ц.-М., ЕГН **********,***.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.Т.“ ООД, ЕИК *********, съд. адрес:
*** против З.А.С., ЕГН **********,***, иск за заплащане на следните суми: на основание чл. 79 ЗЗД - сумата 72 000 евро,
представляваща дължимо, но
неизплатено възнаграждение по Договор за посредничество от 21.12.2013 г.; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – сумата 7 200 евро, представляваща дължимата съгласно чл. 6 от Договор за посредничество от
21.12.2013 г. неустойка поради забава на плащане на дължимото възнаграждение от
72 000 евро за периода 31.01.2017 г. -
09.02.2017 г.; на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 5 060 евро, представляваща законна лихва за
забава върху общата сума на дължимото възнаграждение и неустойка от 79 200 евро
за периода 10.02.2017 г. - 27.09.2017 г., както и законната лихва за забава върху сумите по т.1 и т.2, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.М.Т.“ ООД, да заплати на З.А.С.
сторените по делото разноски, както следва: 5 100 лв. адвокатски хонорар и
450 лв. депозити.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника И.В. Ц.-М., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: