Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря Ели Гигова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2837 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе пред вид:
Производството е
образувано по предявен иск от К.Ж.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Г., със съдебен адрес:***, против З. „Б.И.“ АД, ***,
с правно основание чл. 226, ал.1 ГПК /отм./
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2016 г.
около 10,50 ч., в землището на Община Стара Загора, на път II-66 на км. 50+700 м. се движел л.а. „Фолскваген Пасат“, Рег. № *****, управляван от
неправоспособния водач К.Р.Р. и след употреба на
канабис. В района на км. 50+700 м. поради движение с несъобразена скорост,
водачът изгубил контрол над автомобила и се е ударил в дърво, след което
напуснал пътното пътното платно и е заорал в
крайпътен канал. В резултат на ПТП е пострадала ищцата, която била пътник в процесното МПС, като е получила следните увреждания:
съчетана травма, контузии на главата, шията, гръдния кош и корема; мозъчно
сътресение, мозъчен оток, разкъсно-контузна рана на
главата челно и теменно и др.
Тъврди се още, че във връзка с ПТП било образувано
НОХД № 2089/2016 г. по описа на Старозагорски районен съд, което е приключило
със съдебно одобрено споразумение, по силата на което водачът К.Р. е признат за
виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
при първоначален строг режим на изтърпяване.
Относно лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з. п. № 02115002830594,
валидна за периода от 18.11.2015 г. до 17.11.2016 г. Това обстоятелство легимитирало застрахователя З. „Б.И.“ АД като ответник в
процеса за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на ПТП в размер на по 200 000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на ПТП – 14.02.2016 г. до окончателно
изплащане.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на
станалото ПТП и вината на водача на застрахования автомобил К.Р.. Твърди, че не
е налице причинно-следствена връзкамежду твърдяната
вина на застрахования водач и механизма на ПТП.
Оспорва представения
като доказателство Констативен протокол от 15.02.2016 г., досежно
съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Заявява, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалата, която пътувала в л.а. без поставен обезопасителен
колан, като степента на вината й е поне 90 %. Отделно от това счита, че
пострадалата е осъзнавала факта, че водача на л.а. е употребил наркотично
вещество и въпреки това е поела риск за живота си, качвайки се в автомобила.
На следващо място,
оспорва размера на претенцията, като заявява, че тя е многократно завишена и не
отговаря на критерия за справедливост според чл.52 ЗЗД. Оспорва по съдържание
представените по делото като доказателства Епикриза и
медицинска документация, като счита че ищцата не е претърпяла посочените от нея
увреждания, които да подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 268, т.9 КЗ (отм.).
По делото е конституиран
като трето лице-помагач на ответника К.Р.Р., ЕГН **********,*** и срещу него е приет за съвместно разглеждание обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК с посочено регресно основание: управление на застрахования автомобила
от неправоспособен водач след употреба на наркотично вещество.
Съдът, като взе предвид
представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
инициирано по допустима искова молба на ищеца К.Ж.Д., намираща своето
основание в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с §22 ПЗР КЗ
(отм.).
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица под 15.02.2016 г. на ОДМВР - Стара Загора се установява
фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие
на 14.02.2016 г. с посочените в него участници – л. а. Фолксваген Пасат
с рег. № *****, управляван от К.Р.Р..
Фактически и правни
изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното
му и виновно причиняване от водача на самокатастрофиралото
МПС съдът следва да направи въз основа на постановен акт по чл. 300 ГПК – одобрено
от съда споразумение по глава 29 НПК по НОХД № 2089/2016 г. по описа на Старозагорски
районен съд, по силата на което водачът К.Р. е признат за виновен, че е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал.1, чл.21, ал.1 ЗДвП в резултат на което по
непредпазливост причинил на К.Ж.Д. многостепенна средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на напречните израстъци на II, III и IV шийни прешлени, причинило трайно затрудняване
на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на I-IV ребра вдясно, причинило трайно
затрудняване на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, кръвоизлив и
навлизане на свободен въздух в гръдната кухина, както и подкожен емфизем, причинил разстройство на здравето, временно опасно
за живота, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество –
канабис и без водачът на л.а. да е разпологал с необходимата
правоспособност за управление на МПС.
При наличие на такова
споразумение настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на
наказателният съд относно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, като намира за
установен и доказан деликтния фактически състав.
Пред вид липсата на спор
относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по силата на
застрахователна полица № 02115002830594, с покритие „Гражданска
отговорност“, валидна за периода от 18.11.2015 г. до 17.11.2016 г., за л.а. „Фолскваген Пасат“, Рег. № *****, чиито водач К.Р.Р. е причинил катастрофата, се налага извод за доказаност и на фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането на
гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.
Като съществен за
решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране на
понесените от ищцата вреди.
Пред вид факта, че се
претендират за обезщетяване неимуществени вреди под формата на търпени болки и
страдания, настъпили в резултат на увреждане на телесното здраве на ищцата, съдът
следва да съобрази вида и степента на засягане на здравето на пострадалата. В
тази насока, приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза установява, че, в резултат на станалото ПТП, ищцата е получила
следните травматични увреждания: травма на главата, изразяваща се в счупване на
черепната основа, довело до разстройство на здравето на пострадалото лице,
временно опасно за живота, наред с това като съставомерни
вреди са описани в акта на наказателния съд и потвърдени от експертизата: счупване
на напречните израстъци на II, III и IV шийни прешлени, причинило
трайно затрудняване на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни, счупване
на I-IV ребра вдясно, причинило трайно затрудняване на движението на снагата за
срок по-дълъг от 30 дни, кръвоизлив и навлизане на свободен въздух в гръдната
кухина, както и подкожен емфизем, причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, контузии и рани по главата
и тялото, които са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Общият възстановителен период при ищцата е продължил около 6 месеца,
като през първите два месеца, търпените от нея болки са били с интензивен
характер.
Не са представени,
съответно анализирани от вещото лице, документи, установяващи усложнения в оздравителния
процес, поради което съдът приема, че този процес е приключил в посочения обичаен
за вида и тежестта на травмите период, уточнен от експертизата. Няма данни за
остатъчни състояния или негативни изменения в здравния статус на пострадалата,
които да я съпътстват трайно или до края на живота й.
Относно търпените
неимуществени вреди, съдът съобрази още, че се установява ищцата да е
провеждала болнично лечение в Клиника по реанимация /КАИЛ/ за периода от
14.02.2016 г. до 01.03.2016 г., но събрани надлежни доказателства /епикризи или друга медицинска докуметанция/
за други хоспитализации или провеждана рехабитация. При
отчитане на разсясненията, съдържащи се в ППВС №4/1968 г. относно приложението
на чл. 52 ЗЗД, и, на първо място, вида и тежестта на получените травми, продължителността
на възстановителния период, медицинската прогноза за състоянието на ищцата и възрастта
й, съдът намира че справедливата компенсация за претърпяната от нея вреда се съизмерва със сумата 80 000 лв.
Съдът намира, че, като
част от спорния предмет на делото, следва да бъде разгледано възражението на ответника за съпричиняване получения вредоносен резултат, което се поддържа от ответника в следните насоки –
твърди се, че ищацата е съпричинила
вредата като е пътувала без поставен обезопасителен
колан, като наред с това се поддържа, че същата се качила като пътник и е
пътувала в лекия автомобил, съзнавайки че водачът е неправоспособен и е
употребил наркотици.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
Същото е с отговора на исковата молба и се поддържа в
следните
Съобразно заключението на приетата по делото СМЕ, действително
тежките по своя характер получени от ищцата травми сочат, че пострадалата е
била без колан при настъпането на ПТП, като се
изразява становище, че те биха били в по-лека степен изразени в случай, че
същата е пътувала с правилно поставен колан. Същевременно, се сочи, че, пред вид
високата скорост на удара, тежките деформации по купето и сложното движение на
МПС, включващо преобръщането му (видно от фотоалбума), травматичните увреди пак
биха настъпили.
При така установените факти, съдът намира че наведеното
възражение за съпричиняване относно обезопасяването
на пътника с колан, не беше доказано в пълнота. Експертното заключение борави
със степен на вероятност относно настъпването или не на същите или по-леки
травми в случай, че ищцата е била с поставен колан. Вещото лице обосновава, че,
макар при инициалния челен удар коланът да е ефективен, при последващото
обръщане на МПС, дори и при поставен колан, съществува възможност да настъпят
тежките увреждания. Макар формално да е установено, че ищцата е нарушила
правилата за движение, като не е поставила колана си, това формално нарушение
не може пряко да бъде свързано като необходимо условие за настъпване на вредата.
Именно наличието на пряка и обективно съществуваща причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и настъпилата вреда може да обуслови извод за съпричиняване, а в настоящата хипотеза такава не се установява
що се отнася за обезопасителния колан.
По отношение на възражението за принос на пострадалата,
изразяващо се в съзнавано излагане на
риск чрез пътуване в л.а., управляван от неправоспособен водач, употребил
наркотично вещество, съдът съобрази следното:
Пътувайки в лекия автомобил, ищцата е била в състояние да
се информира за липсата на придобито свидетелство за правоспособността на
водача на увреждащото МПС и да вземе решение за собствената си безопасност,
което очевидно тя не е сторила или е пренебрегнала. Наред с това, по отношение
на употребата от страна на водача на наркотично вещество /тетрахидроканабинол/
- естествена съставка и основно психоактивно вещество на марихуаната, съдът
кредитира заключението по СМЕ, в което подробно са описани външните проявления
(психотропни и соматични ефекти), които отговарят на прием на това вещество. Сочи
се, че употребата на тетрахидроканабинол води до широк
спектър от неврологични и соматични реакции, които варират от еуфоричност, повишено възприятие на хумор, повишено чувство
за себевъзприятие до отпускане, летаргия, параноя и
др. Макар в СМЕ да не е даден точен отговор на поставения въпрос относно възможността
за трето лице да отчете тези промени в поведението на употребилия наркотичното
вещество, настоящият съдебен състав намира, че те са твърде характерни и често стоят
извън социалната норма за поведение, което ги прави разпознаваеми за страничен
наблюдател.
От правна страна, съдът счита, че ищцата е била в състояние
да възприеме промяната в поведението на водача на л.а., още повече, че се касае
за частен превоз между приятели, а не за публична услуга за превоз. С оглед на
това следва да се приеме за доказана тезата на ответника, че ищцата сама се е
поставила в опасност като е приела да бъде превозвана от водач, употребил
наркотично вещество.
В съдебната практика последователно е наложено виждането,
че съпричиняващо се явява всяко поведение, чрез което
пострадалият сам е създал условия и предпоставки за собственото си увреждане,
като следва да се установи обективна връзка между поведението му от една страна
и настъпването на вредата от друга страна. В настоящата хипотеза съдът намира тези
предпоставки за доказани, като, при съпоставяне на степените и интензивност на принос
на делинквента и пострадалата, приема доказано съпричиняване в размер, съответно: 40 % и 60 %.
С оглед изложеното и при
прието съпричиняване в посоченото съотношение, съдът счита,
че предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди е
основателен за сумата 48 000 лв.
Върху посочената сума
следва да се присъди и законната лихва, считано от дата на увреждането –
14.02.2016 т., до окончателното й изплащане.
По приетия за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск:
Основателен
и доказан в рамките на предявения размер 26 000 лева се явява и приетият за
разглеждане при условията на евентуалност, обратен иск, предявен от ответника -
застраховател З. „Б.И.“ АД срещу застрахования причинител на вредата К.Р.Р..
От приетото по делото
споразумение, одобрено от съда по НОХД № 2089/2016 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установяват като квалифициращи елементи на иникриминирания
състав и двете поддържани от ищеца по регресната
претенция основания, а именно: причинияване на
вредата от страна на застраховано лице, което е управлявало застраховано по ГО
автомобил след употреба на наркотично вещество/чл.274, ал.1, т.1 КЗ-отм./ и без
водачът да е имал валидно свидетелство за управление на МПС /чл.274, ал.1 КЗ-отм./.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски на основание
чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния им представител, като след, като съобрази липсата
на фактическа правна сложност на спора от една страна и защитения материален
интерес по делото, съдът приема, че на АД „В., У. и п.“, БУЛСТАТ *****, се
следва възнаграждение в размер на 1 970 лв. Ответникът претендира присъждане на
разноски в общ размер 18 400 лв., от които 18 000 лв. адвокатско
възнаграждение, по списък, депозиран в срока по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че
направеното от ответната страна възражение за прекомерност се явява основателно,
като при съобразяване защитения от ответника материален интерес и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се приложат разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на ответника се
следват разноски за правна защита в размер 4 570 лв. и съразмерна част от
разноските за платени депозити за експертизи и свидетели, с оглед отхвърлената
част от иска, в размер 342 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на К.Ж.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Г., със
съдебен адрес:***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр.
§22 ПЗР КЗ (отм.), сумата 48 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП от 14.02.2016
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.02.2016 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен
размер 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, да заплати на АД „В., У.и партньори“, БУЛСТАТ ***** адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 Закона за адвокатурата размер 1 970 лв.
ОСЪЖДА К.Ж.Д. да заплати
на З. „Б.И.“ АД съдебни разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК в размер 4 912
лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса по чл. 78, ал.6 ГПК в размер 1 920 лв.
ОСЪЖДА К.Р.Р., ЕГН ********** *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 274, ал.1, т.1 и чл.274, ал.2 КЗ /отм./ сумата
26 000 лв., след заплащането
й от З. „Б.И.“ АД на К.Ж.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
РЕШЕНИЕТО е поставено
при участието на трето лице-помагач на страната ответника: К.Р.Р., ЕГН ********** ***
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: