РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 09.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15948/2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 165521/07.12.2017 г., предявена от С.Р.Ш., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 23.07.2016 г., в гр.
Плевен, на ул. ,,Иван *********, С.Ц.А.,
при управление на лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********, нарушил правилата за движение по пътищата, и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с мотоциклет „Дукати“, с рег. № ******, управляван от ищеца С.Р.Ш..
По случая било образувано НОХД № 1335/2017 г.
по описа на Районен съд – Плевен, по което с влязла в сила присъда №
140/26.06.2017г., С.Ц.А. бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 НК.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното
ПТП, са му били причинени следните увреждания:
Политравма;
Тежка черепномозъчна травма с излив на кръв в черепната кутия; Травматичен САХ и контузия на мозъка в
дясно; Мозъчен оток; Двустранно счупване
на двете китки - в ляво с отворено с показване на костите; Обездвижени и
металносвързани фрагменти на костите на китките; Счупени тазови кости; Симфизиолиза; Множество
охлузвания и натъртвания.
След настъпване на процесното ПТП, ищецът бил приет в УМБАЛ ,,Д-р ******“ ЕАД -
гр. Плевен, в безсъзнание. В състояние
на кома, ищецът останал около 20 дни. След приемането му била извършена
оперативна интервенция - остеокластична трепанация темпорално в дясно,
направена била евакуация на наличния хематом, и бил поставен епидурален дрен.
Били поставени и метални фиксатори на двете китки, външен фиксатор на седалищните кости на таза,
както и катетър. Ищецът твърди, че е провеждал
физиотерапия и рехабилитация, както и че е приемал и към предявяване на
исковата молба, продължавал да приема медикаменти - болкоуспокояващи,
водно-солеви разтвори, разтвори за парантерално хранене. Възстановяването на
ищеца продължавало, като поставените
метални фиксатори в двете китки нямало да бъдат премахнати. В процеса на възстановяване, настъпила
промяна в размера на тестисите на ищеца, като десният бил със силно намален
размер. Една година след настъпване на процесното ПТП, ищецът започнал да получава припадъци.
Уврежданията
на ищеца довели до говорни, координационни и двигателни нарушения - дистална
слабост на лявата ръка. Месеци наред
ищецът бил обездвижен, изцяло зависим от
своите близки, тъй като бил в пълна
невъзможност да задоволява ежедневните си битови нужди и потребности.
И към
предявяване на исковата молба, ищецът бил всекидневно зависим от помощта на
своите близки.
След
настъпване на процесното ПТП, ищецът бил психически травмиран, не можел да спи,
сънувал кошмари, изпаднал в депресия, довела до остро душевно
разстройство, не искал да се вижда с
никого, затворил се е в себе си, депресирал се е от настъпилите промени,
притеснявал се за бъдещето си, изпитвал панически страх, че вече съществуват
пречки за създаване на семейство. И към предявяване на исковата молба, ищецът
продължавал да изпитва болки и дискомфорт, които създавали пречки за лично и
професионалното му израстване. Освен
това, ищецът имал белези по цялото тяло, които не спирали да му напомнят за ПТП
и да оказват негативно влияние върху самочувствието му.
Ищецът
твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 5575 лева, изразяващи се в заплатени потребителски
такси, импланти, рехабилитация и др.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********, включително и на
водача С.Ц.А..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
-
сумата от 500 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди (с оглед
увеличението в размера на иска, направено с молба от 04.02.2019 г., л. 396 от
делото), ведно със законната лихва, считано от 23.07.2016 г. до окончателното им изплащане, както и
-
сумата от 5575 лева –
главница, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно
със законната лихва, както следва: върху сумата от 3100 лева – от 05.08.2016
г., върху сумата от 1400 лева – от 26.08.2016 г., върху сумата от 58 лева – от
22.08.2016 г., върху сумата от 945 лева – от 21.04.2017 г., върху сумата от 72
лева – от 02.05.2017 г., до окончателното плащане (с оглед уточнението,
направено с молба от 24.07.2019 г., л. 324).
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********.
Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди като предявен в значително
завишен размер, който не отговаря на реално понесените от ищеца негативни
последици, както и на съдебната практика.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
изразяващо се в действията му в качеството му на водач, който без да спре на
знак „Б1-Пропусни движещите се по пътя с предимство“, е навлязъл в кръстовището.
Освен това, ищецът допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като
е управлявал мотоциклет „Дукати“, с рег.
№ ЕН ****, без поставена предпазна каска на главата. Излага съображения, че
съпричиняването на пострадалия е било взето предвид при постановяване на присъдата и се е
отразило при индивидуализация на наказанието.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва
възраженията на ответника.
В
представените на 13.05.2019 г. писмени бележки, ищецът излага подробни съображения
за основателност на исковете в предявените размери. Счита, че ответникът не е
провел пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване. Силата на
присъдено нещо на влязлата в сила присъда не установявала приноса на ищеца, а
заключението по извършената по настоящото дело автотехническа експертиза се
основавало на нехнически неправилни изчисления.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към 23.07.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 21.12.2015 г. във
формата на застрахователна полица № BG/22/115003120608, валидна от 21.12.2015 г.
до 08.10.2016 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********,
включително и на водача С.Ц.А.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ
се в отношенията между страните по делото (с определението от 29.06.2018 г.), а
и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л.186).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 23.07.2016 г., в гр. Плевен, на ул.
,,Иван *********, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел
Астра”, с рег. № *********, управляван от С.Ц.А., и мотоциклет „Дукати“, с рег. № ЕН ****, управляван от ищеца С.Р.Ш..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 24.07.2016 г. от
разследващ полицай при ОДМВР-гр. Плевен.
Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Тези
факти се
установяват и от присъда № 140/26.06.2017 г. по НОХД № 1335/2017 г. по описа на
Районен съд – Плевен, с която С.Ц.А., с ЕГН: **********, е
признат за виновен в това, че на 23.07.2016 г., в гр. Плевен, на ул. ,,Иван *********, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********, нарушил правилата за движение, както следва:
- чл.5, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.”;
- чл.5, ал. 2, т.1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.”;
- чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти- да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.”;
- чл.20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”
- чл. 21, ал. 1 ЗДвП: „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км./ч: за пътно превозно средство от
категория „В“ в населено място- 50 км./ч.”,
като с
деянието си по непредпазливост причинил на С.Р.Ш., средни телесни повреди, изразяващи се в:
-
политравма,
-
тежка черепно мозъчна травма с излив на кръв в
черепната кутия и контузия на мозъка;
-
двустранно счупване на двете китки и
-
счупени тазови кости,
довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота и трайно затрудняване движението на горните крайници и на снагата, като деянието е осъществено при условията
на независимо съпричиняване със С.Р.Ш., който по същото време и на същото място управлявал
моторно превозно средство- мотоциклет марка „Дукати“ с регистрационен с рег. №
ЕН ****, поради което и на основание чл. 343,
ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 НК, във
вр. с чл. 78а от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“.
Видно
от извършеното отбелязване, присъдата на Районен съд – Плевен е влязла в сила
на 11.07.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановената от Районен съд – Плевен, присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че С.Ц.А.
е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено
виновно, както и че на ищеца е причинена
вреда, изразяваща се в описаните в присъдата увреждания – „политравма, тежка черепно мозъчна травма с излив на
кръв в черепната кутия и контузия на мозъка; двустранно счупване на двете китки
и счупени тазови кости”. Доколкото
тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна
телесна повреда, то силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда обхваща
и установяването на неговия вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 23.07.2016
г., на ищеца са причинени описаните в присъдата увреждания – „политравма,
тежка черепно мозъчна травма с излив на кръв в черепната кутия и контузия на
мозъка; двустранно счупване на двете китки и счупени тазови кости”.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП са му били
причинени и следните увреждания: Травматичен САХ; Мозъчен оток; Симфизиолиза;
Множество охлузвания и натъртвания.
Видно
от Експертно решение № 0464 от 28/09.02.2017 г. на ТЕЛК, (л. 150) и Експертно
решение № 1145 от 70/11.04.2017 г. на ТЕЛК, (л. 152) на С.Р.Ш. е била
определена временна неработоспособност.
С
Експертно решение № 1548 от 97/31.05.2017 г. на ТЕЛК, (л. 156) и с Експертно
решение № 1472 от 89/17.05.2018 г. на ТЕЛК, (л. 321), на С.Р.Ш. е била
определена 50 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, за срок от 1
година (съответно до 01.05.2018 г. и до 01.05.2019 г.).
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
извършена от д-р М.Г.. Вещото лице, след като се е запознало с представената по
делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца на 07.12.2018 г.,
е приело, че при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания:
-
Политравма
- тежка черепно-мозъчна травма.
-
Травматичен
субарахноиден кръвоизлив.
-
Мозъчна
контузия в дясно слепоочно.
-
Мозъчен
оток.
-
Открито
счупване на лявата китка.
-
Счупване
на дясната лъчева кост на типично място.
-
Счупване
на таза - седалищната кост.
-
Симфизиолиза.
-
Множество
охлузвания и натъртвания.
Видно от СМЕ, в пряка и
непосредствена причинна връзка, е настъпило и очакваното усложнение на
черепно-мозъчната увреда - епилепсия. В последствие е настъпила в пряка зависимост
от травмата на таза - пълна
атрофия на десния тестис. Диагностицираният неинсулинозависим захарен диабет, без
данни за усложнения, напълно отговаря да е резултат от претърпяната политравма
с преживения стрес и посттравматичен шок наложили продъжителна реанимация, вкл.
и кръвопреливане.
Черепно-мозъчната травма
се е изразявала в мозъчна контузия и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Възникнало е тежко усложнение - оток на мозъка, като тези тежки травматични
увреждания са наложили оперативна интервенция - трепанация на черепа. Въпреки
това е възникнало най-тежкото усложнение на тази черепно-мозъчна травма -
епилепсия, което налага продължаващо наблюдение от специалист невролог, в
последствие може да се наложи и налюдение и лечение от психиатър и да се
провежда с години, правилно противоепилептично лечение с Конвулекс.
Вещото лице е категорично,
че е съществувала реална опасност за живота на ищеца, непосредствено след
претърпяното процесно ПТП от мозъчния оток, която опасност съществува и при
изготвянето на СМЕ (представено в СГС на 13.01.2019 г.) от развилата се
епилепсия.
В СМЕ е посочено, че политравмата
с тежката черепно-мозъчна травма, травматичият субарахноиден кръвоизлив,
мозъчната контузия в дясно слепоочно и развилият се мозъчен оток, и
впоследствие настъпилата епилпесия причиняват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Откритото
счупване на лявата китка и счупването на дясната лъчева кост на типично място всяко
едно по отделно причиняват трайно затрудняване движенията на двата горни
крайника за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на таза - седалищната кост причинява
трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Отделно и
самостоятелно симфизиолизата причинява трайно затрудняване движенията на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Епилепсията причинява постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота и е резултат на претърпяната от
процесното ПТП тежка черепно-мозъчна травма. Атрофията на десния тестис причинява
трайно затрудняване на функциите на половият орган, без причиняване на
детеродна неспособност /по данни на освидетелствания/. Неинсулинозависимият
захарен диабет без доказани усложнение е нововъзникнал и е във връзка с
претърпяното тежко по своя характер ПТП и причинява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, при спазване на определен режим на хранене, живот
и лекарствен прием. Този
диабет, атрофията на тестиса и епилепсията, ще съществуват до края на живота и
ще налагат постоянен лекарски контрол и евентуално допълнително лечение.
След ПТП, на ищеца е било
проведено спешно интензивно, оперативно
- неврохирургично и оперативно ортопедо-травматично лечение. Лечението е
напълно съобразено с установената практика при такава тежка транспортна травма.
Вещото лице е уточнило, че е било
проведено неврохирургична и ортопедо-травматологична оперативни интервенции.
Извършена е животоспа сяваща
трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлив в черепната кухина.
Извършено е открито наместване
и метална остеосинтеза на счупените кости в
областта на двата горни крайника.
Продължава да се провежда поддържащо лечение за настъпилото тежко
усложнения - епилепсията, както и лечение за новозъникналия неинсулинозависим
захарен диабет наложило се диетично хранене.
Настъпило е най-тежкото
усложнения на дифузната мозъчна увреда - епилепсия. Оплакванията са свързани с
чести и силни по интензитет пристъпни главоболия, пристъпи от световъртеж. Продължава
да се налага противогърчово лечение и следва да се извършва постоянен контрол
на развитието на мозъчната увреда, която при липса на поддържащо лечение и неспазване на
правилен режим на живот - да настъпи постравматична деменция (оглупяване).
Ищецът следва да спазва строго лекарските
предписания за прием на противогърчови медикаменти, да не се претоварва
физически и мисловно. Да избягва гледане на телевизия, продължително четене,
места с висок шум.
Вещото лице е посочило, че се очакват
тежки последствия след подобна тежка черепно-мозъчна увреда, вкл. до пълно
оглупяване (посттравматична деменция).
Към момента на извършване на експертизата,
говорът е възстановен, но голяма част от него е трудно разбираем, поради
нарушена артикулация (замъглено, произвасяне на думи), забързан и забавен
говор, нарушена лицева мимика.
След претърпяната травма от
процесния ПТП инцидент, е настъпила пълна атрофия на десния тестис
Вещото лице е установило видими белези в
областа на двете ръце и на десния крак. Не може да се приеме обезобразяване на
горните и десния долен крайник.
В бъдеще, ищецът ще изпритва
болки при физическо натоварване и промяна на атмосферните условия.
Към момента на изготвяне на експертизата, няма
пълно възстановяване на пострадалия от черепно-мозъчната травма. Развила се е
посттравматична епилепсия, нарушен е говора от нарушен изговор на думите,
забързващо и забавено изричане при разговор на думите, без заекване.
Прогнозата за пълно
възстановяване на ищеца по отношение на централната нервна система, към момента
не е напълно
оптимистична, като все още има несигурна походка и неясен говор, като е
настъпило тежко усложнение от травмата на централната нервна система - посттравматична
епилепсия.
По делото е прието заключението по съдебно-психиатричната
експертиза, извършена от вещото лице д-р Т.Б.К.. Според вещото лице, ищецът е преживял
реакция на стрес след хронична психотравма. Приел е, че е налице разстройство в
адаптацията. Протрахирана реактивна депресивна реакция. Вещото лице е посочило,
че при ищеца не се констатира постравматично стресово разстройство, имащо
клинични характеристики.
Експертното изследване е
констатирало негативно емоционално състояние, като последица от преживения
стрес. Негативното емоционално преживяване е било силно в началото, с времето е
намаляло по интензивност, но все още персистира към момента на прегледа, трудно
податливо на корекция. Настроението е дистимно, ищецът е съобщил за душевна
празнота и загуба на смисъл, като последствие от хроничната психотравмена
ситуация. Налице е пряка връзка между отрицателното емоционално състояние,
породено от последствията от ПТП-то и появилите се при него невротични разстройства.
Прогнозите за пълно
възстановяване на психичното здраве на ищеца
са в голяма степен оптимистични и зависят от рехабилитационните мерки,
психотерапевтичните мероприятия, социалното вграждане и личността му. За относително
пълното възстановяване на ищеца е необходим дълъг период от време.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Х.П.П., Ц. С. Ш.и М. Р.Ш..
Свидетелката Ц. Ш.е майка на ищеца, свидетелят Ш. е негов брат, а Х.П.заявява,
че е приятел на ищеца. На всички свидетели е известно, че ищецът е пострадал
при ПТП през 2016 г. И тримата свидетели са разпитани 26.09.2018 г.
Свидетелят Петков сочи, че състоянието на ищеца, след процесното ПТП е
било тежко – ищецът бил в кома, с опасност за живота. Свидетелят го посещавал в
болницата и виждал как ищецът буйства, откачал шините си на ръцете, разкървавявал
се. След като го изписали от болницата,
ищецът бил на легло и не можел да се обслужва сам. Майка му, която била „бивше
медицинско лице“ била постоянно край ищеца и постоянно се грижела за него.
Свидетелят предполага, че невъзможността ищецът да се обслужва сам е била за
период от шест месеца. Ищецът се залежал на легло, но с помощта на
рехабилитатори и масажисти, започнал да сяда, постепенно да се изправя, да сяда
на стол и да стои изправен. Имал, обаче, доста големи координационни проблеми.
Свидетелят сочи, че и „към настоящия момент“, ищецът имал оплаквания и не се бил
възстановил напълно. Ищецът се оплаквал, че го болят китките, главата. Леко
накуцвал и към края на деня имал леки залитания в походката. Преди ПТП, двамата
със свидетеля ходили на фитнес, на
тенис, на лостове. Ищецът бил активен спортист, а след инцидента, не можел да
спортува. Ходел на различни рехабилитации и възстановителният период все още не
бил приключил. Имал белези, на главата в дясната част, над ухото, както и на
двете китки. Ищецът имал проблеми и в работата си, клиентите му го възприемали
по различен начин, били отблъснати от него, той не можел да ги обслужва
нормално. Ищецът се и асоциализирал. Близо година и половина, ищецът не излизал
никъде и доста от приятелите му го „зарязали“. Свидетелят си обяснява това и с
обстоятелството, че е станал по-буен, агресивен, а преди ПТП не бил такъв. Като цяло, ищецът не се чувствал добре след
станалото, посещавал психолог, притеснявал се, че и близките му са разстроени
от това, което е направил. Имал чувство за самообвинение, т.к. си купил мотора
Свидетелката Ш.сочи,
че след процесното ПТП, синът й е бил в кома 2 седмици. Свидетелката описва
уврежданият на ищеца (които са установени от влязлата в сила присъда и
заключението по СМЕ) и сочи, че цялото тяло на ищеца е било травмирано и синьо. След като бил изписан от болницата, около
половин година, ищецът бил неподвижен, било тежко да бъде обслужван. „Сега“ се
движел сам, но лявата му стлана продължавала да е паралитична, „като след
инсулт“ и си мятал крака „неестествено“. Личало му, като го видел човек. Продължавал да има оплаквания, нямал пълния
обем движения на ръцете. Болял го и кръстът.
Преди инцидента, ищецът бил активен физически, тренирал бокс, тенис. „Сега“
не можел да се занимава с тези спортове
най-вече заради ръцете, но и заради това, че координацията му била нарушена. Имал и промяна в говора. Като се
раздразнел, ставал агресивен и тогава говорът му още повече се променял. Преди
инцидента, ищецът бил слънчев, приветлив. „Сега“ бил затворен, усамотен и изолиран. Приятелите му
се оттеглили.
Свидетелката
сочи, че две години след инцидента, ищецът няма нещо, което да се е
възстановило напълно. Имал и белези – по
ръцете, главата, където е оперирана отдясно. Изпитвал затруднения при движение с ръцете, и при говор, когато се
ядоса. Имало и едно непредвидено заваляне и загубване на координация. През тези
две години, на два пъти изпитвал и затруднение при дишане, когато се хранел.
Променило се поведението му. Продължавал да има агресивни изблици. Като видел
нещо, реагирал спонтанно „като дете, без да помисли“. Бил по-сприхав,
раздразнителен, на моменти „чак невъзможен“. Като цяло бил доста
по-непълноценен от преди. Ищецът бил архитект и преди ПТП работел по професията
си. Сега работел при съпруга на свидетелката, който имал същата професия.
Според свидетелката, никой не би го наел, за да работи за него. Рисуването му било
трудно, а писането – невъзможно. Имало
драстична разлика.
Свидетелят
М. Ш. е видял брат си непосредствено след процесното ПТП. Свидетелят сочи, че брат му е бил в кома, бил
„отписан“ от полицаите, дори и докторите не давали надежди. После обяснили, че
шансът да е оцелее при подобна катастрофа е под 5%.
След изписването от болницата, ищецът продължил да
приема болкоуспокояващи и лекарства, които потискали епилептични припадъци.
Въпреки това, една година след инцидента, ищецът получил такъв припадък.
Свидетелят сочи, че след като е бил изписан от
болницата, ищецът бил частично парализиран и не можел да се движи въобще. Бил
неподвижен около 5-6 месеца, докато започнал да се опитва свидетеля да го
„изкара“ да се види с приятели. Не ползвал опорни средства, защото ръцете му били
счупени и имал метални фиксатори. Към третия-четвъртия месец, го изкарвали с
количка. Ищецът не можел да можел да мръдне от леглото сам. Заради фиксаторите,
в продължение на два месеца, не можел да се храни сам, не можел да се надигне
сам и въобще за всяко нещо трябвало да има някой да го обслужва. Преди
инцидента, ищецът имал много приятели, с всеки се разбирал, бил контактен и
много разбран. След инцидента, станал много раздразнителен, не споделял,
изнервял се бързо и станал агресивен. Клиентите се отдръпнали от него. Било му
трудно да работи. Трудно и говорел, получавало се „едно фъфлене“ в говора му.
Трудно изразявал и емоциите си. Приятелите му също се отдръпнали от него.
Свидетелят сочи, че ищецът е ходил на множество
прегледи, консултации и рехабилитации, които продължавали и „до днес“.
Ищецът имал само един припадък, но засега нямало
„гарантиран“ краен период, в който да спре лекарствата
Продължавал
да изпитва болки, все още накуцвал, имал проблеми с координацията, с баланса,
трудно тичал. Не можел да запази
достатъчно добър баланс в походката, в ръцете имал сковаване. Имал хващателна
способност, но не била рязка и точна. Всеки ден тренирал и правел упражнения.
Имал белези по главата, ръцете, които се виждали и притеснявали ищеца. Преди
играел тенис, футбол, бокс, ходел на лостове, а сега не можел. Преди имал
приятелка, а „сега“ нямал, което също му се отразявало. Според свидетеля, ищецът не се е възстановил нито физически,
нито психически.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява С.Р.Ш. (чл. 265, ал. 2
и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията (така, както
са описани по-горе), претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял и продължава да търпи пострадалия, възрастта
на ищеца към датата на ПТП, необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца;
неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалия след инцидента
и негативното им отражение върху качеството му на живот, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2016 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.Р.Ш., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 130 000 лева.
Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение:
Видно от представените по делото вносни бележки, талон, платежно нареждане,
фактура и фискални бонове (л. 178 – л. 183), ищецът е заплатил, както следва: на
05.08.2016 г. - сумата от 3100 лева за
метални импланти, на 26.08.2016 г. - сумата от 1400 лева за метални импланти, на
22.08.2016 г. - сумата от 58 лева – потребителска такса, на 21.04.2017 г.
- сумата от 945 лева – за рехабилитация,
и на 02.05.2017 г. - сумата от 72 лева – за балнеопакет.
Видно от заключението по СМЕ, приложените разходни документи са били във
връзка с извършваното лечение в лечебното заведение и рехабилитационен център.
Сборът на сумите, платени по посочените документи 5575 лева, която сума съдът приеме,
че представлят имуществена вреда, настъпила в резултат на
процесното ПТП.
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищецът е управлявал
мотоциклета без поставена предпазна каска на главата, както и че при наличието
на знак „Б1-Пропусни движещите се по пътя с предимство“, е навлязъл в
кръстовището, не е спрял, навлязъл е в кръстовището и не е пропуснал движещия
се с предимство лек автомобил.
Видно от протокола за оглед, на
местопроизшествието е намерена „Каска, черна на цвят – отстои на 3 метра
западно от Ор и северно от южния бордюр на 40 см.“. Както беше посочено,
протоколът за оглед е официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила. Видно от заключението по СМЕ, възможно е и при поставена
каска да се получат толкова тежки черепно-мозъчни травми. С оглед на така
събраните доказателства, съдът приема, че това възражение е неоснователно.
По делото е прието заключението по
извършената автотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е констатирало, че местопроизшествието
се намира в гр. Плевен, кръстовище на ул. „Иван Миндиликов“ за посока ул.
„Българска авиация“ и към кръгова връзка за гр. София (до бензиностанция
„Шел“).
Процесното ПТП е реализирано в тъмната част
на денонощието, при сухо пътно платно, топло време, включено улично осветление,
асфалтова настилка, прав и хоризонтален пътен участък без неравности и
особености.
Преходът от правата част на ул. „Иван
Миндиликов“ към ул. „Българска авиация“
и към кръгова връзка е с дължина 33 м. Широчината на платното на отклонението е
10 м.
На разстояние 6 метра източно от ОР на северния
тротоар е поставен пътен знак „път с предимство“ и допълнителен под него указващ
че пътят с предимство е за отклонението на ляво. За идващите от ул. „Българска авиация“ по
посока изток има поставен пътен знак за пресичане на път с предимство. Същият е
поставен западно от ъгъла на кръстовището на разстояние 3 метра на южния
тротоар. Светофарната уредба на кръстовището не е работела, същата е била
мигаща жълта светлина
Мястото на
удара, по широчина на пътното платно, се е намирало на 3,5 - 4,5 метра вдясно
от левия край на платното за движение на ул. Иван Миндиликов“, считано в
посоката на автомобила (от Централна автогара към ул. „Българска авиация“ и кръговата
връзка за гр. София). Мястото на удара, по дължина на пътното платно, се е
намирало на 4,0 - 4,5 метра след Ориентира, считано в същата посока.
Скоростта на
автомобила в района на произшествието и към момента на удара е била 46 км/ч.
Скоростта на мотоциклета
в района на произшествието и към момента на удара е била 60 км/ч.
Отстоянието,
на което се е намирал автомобилът в момента, в който мотоциклетът е навлязъл в
кръстовището е 22 м.
Опасната зона
за спиране на автомобила за конкретните пътни условия и скорост 46 км/ч е 35 м.
Опасната зона
за спиране на мотоциклета при конкретните пътни условия и скорост
60 км/ч е 44-45 м., а при
движение с разрешената в населено място скорост 50 км/ч е 34-35 м.
Водачът на
автомобила, движейки се със скорост 46 км/ч непосредствено преди ПТП, от
момента в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището, не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Мотоциклетистът,
движейки се със скорост 60 км/ч непосредствено преди ПТП, от момента в който автомобилът
е навлязъл в траекторията му, не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
При
така установените факти, съдът приема, че ищецът е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, тъй като при наличието (в неговата посока на
движения) на пътен
знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не е спрял преди кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *********,
управляван от С.Ц.А.. Ако пострадалият беше спазил предписанията на
вертикалната маркировка - да спре пред
кръстовището и да пропусне автомобила, ПТП е нямало да настъпи. Следователно, поведението на пострадалия
е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на
разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Съдът
приема, че поведението (допуснатите нарушения) и на двамата водачи е поставило в опасност всички участници в
движението и е повлияло на възможността на водача А. да прецени адекватно
ситуацията и да предприеме съответното поведение. Това дава основание да се приеме, че
допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са еднакви по
тежест с нарушенията, допуснати от водача на лекия автомобил. Възраженията на
ищеца, в тази връзка, включително и изложените в писмените бележки, са
неоснователни. Приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 50%, с
колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Следователно,
искът за неимущуствени вреди е основателен и доказан за сумата от 65 000 лева (130 000 лв. – 50
%), а за имуществени – за сумата от 2787.50
лева (5575
лв. – 50 %). За разликата до пълните предявени размери,
исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 23.07.2016 г.
Обезщетението
за имуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от настъпването
им, т.е. от датата, на която е направен съответния разход. Поради това, сумата
от 2787.50 лева е дължима ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1550 лева (3100 лева –
50 %) – от
05.08.2016 г., върху сумата от 700 лева (1400 лева – 50 %) – от 26.08.2016 г., върху
сумата от 29 лева (58 лева – 50 %) – от 22.08.2016 г., върху
сумата от 472.50 лева (945 лева – 50 %) – от 21.04.2017 г., и
върху сумата от 36 лева (72 лева – 50 %) – от 02.05.2017 г., до
окончателното плащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, сумата от 1816.07 лева, съразмерно
на уважените части от исковете 11 641.50 лв. + 20 % ДДС = 13 969.80
лева х 0.13.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
348 лева от общо направените
разноски в размер на 400 лева (400 лв. х
0.87) - депозити за експертизи. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 391.50 лева (450 х 0.87) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 3511.50 лева, които
включват: държавна такса – 2711.50 лева (67 787.50 лв. х 4%) и депозити за експертизи – 800 лева, от
внасянето на които ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на С.Р.Ш., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, както
следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 130000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.Р.Ш. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 23.07.2016 г., в гр. Плевен, ведно със законната лихва, считано
от 23.07.2016 г. до окончателното плащане, и
-
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 2787.50 лева – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за
претърпените от С.Р.Ш. имуществени вреди от ПТП, реализирано на 23.07.2016
г., в гр. Плевен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1550 лева –
от 05.08.2016 г., върху сумата от 700 лева – от 26.08.2016 г., върху сумата от
29 лева – от 22.08.2016 г., върху сумата от 472.50 лева – от 21.04.2017 г., и
върху сумата от 36 лева – от 02.05.2017 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни:
-
иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 65000 лева до пълния
предявен размер от 500 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и
-
иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 2787.50 лева до пълния
предявен размер от 5575 лева – обезщетение за имуществени вреди;
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И.“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1816.07 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Р.Ш., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 348
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 391.50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3511.50 лева – държавна такса и
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: