РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500042 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 143/31.10.2024 год. по гр.д. № 175/2023 год. по описа на
Окръжен съд-Ямбол е отхвърлен иска по чл.153, ал.1 ЗОНПИ /с предишно
заглавие ЗПКОНПИ/ на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /понастоящем КОНПИ/
против Б. Ц. Ж. с ЕГН ********** от гр.Е., за отнемане в полза на
Държавата, на основание чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от ЗОНПИ, на имущество
на ответника на стойност 41 532,70 лв., а именно:
- Лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *, първа регистрация на
02.11.1995 г., рама VF1C57B0513953086, двигател №E7JT716C008526,
придобит на 25.06.2019 г. с договор за покупко - продажба на МПС, с пазарна
стойност на автомобила към настоящия момент 900 лв.
- Сума в размер на 40 632,70 лв. със следните купюри: 762 бр. с
номинал 50 лв., 25 бр. с номинал 100 лв., 2 бр. с номинал 10 лв., 1 бр. с
номинал 5 лв., 3 бр. с номинал 2 лв., 1 бр. монета с номинал 1 лв., 1 бр. монета
с номинал 0,50 лв. и 1 бр. монета с номинал 0,20 лв., иззети с протокол за
претърсване и изземване от 15.05.2013 г. на лек автомобил марка „Тойота",
модел „Пикник" с рег. № *, ползван от Б. Ц. Ж., по досъдебно производство
№93/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура -
Бургас, ДП №3034/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас,
1
съхраняващи се надлежно като веществено доказателство № 278 в банкова
касета №169, наета от Окръжна прокуратура - Бургас в трезора на „Уникредит
Булбанк" АД - клон Бургас, в гр.Бургас, ул.„Александровска" № 22. Осъдена е
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /сега КОНПИ/ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ЯОС, държавна такса в размер на 1661,31 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, чрез процесуален
представител - старши инспектор Е. Д.. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон, при пренебрегване на основните принципи залегнали в
специалния закон. Твърди се, че решаващият извод на окръжния съд за липса
на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице не кореспондира със събраните по делото доказателства,
от които се установяват всички предпоставки за отнемане на незаконно
придобито имущество, включително значително несъответствие. Сочи се, че
от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява несъответствие между нетния доход и имуществото
на ответника в размер на - 583 260,54 лв. - стойност, значително надхвърляща
установения в закона праг от 150 000 лв. Твърди се, че първоинстанционният
съд недопустимо е тълкувал разширително закона и е въвел допълнителна
материална предпоставка за основателност на иска, която липсва в ЗОНПИ,
тъй като законът не поставя изискване за минимална стойност на имуществото
като предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество. Сочи
се, че това противоречи на законодателната воля за ефективно
противодействие на незаконното обогатяване, независимо от неговия размер, а
в легалната дефиниция на „значително несъответствие“ в §1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ, такова ограничение за минимална стойност на имуществото не е
поставено. Извършен е сравнителен анализ на законодателната воля уреждаща
предпоставките за отнемане на имущество в исторически план, като се твърди,
че целта на тези закони е обхващане на всички случаи на незаконно придобито
имущество и липсата на праг като предпоставка за отнемане на имуществото.
Твърди се, че изводът на съда, че нетният доход може да бъде само
положителна величина противоречи на правната и житейска логика.
Установеният недостиг на парични средства показва, че доходите, приходите
или източниците на финансиране на проверяваното лице и членовете на
семейството му не съответстват на финансовото му състояние, което е
съществено обстоятелство за преценката на несъответствието. Концепцията за
нетен доход в икономическата и счетоводната практика допуска възможността
за отрицателни стойности и може да индикира наличие на недекларирани или
незаконни източници на средства, а игнорирането на това обстоятелство би
довело до изкривена представа за реалното имуществено състояние на
проверяваното лице. Твърди се, че от събраните доказателства и приетата СИЕ
е установено значително превишаване на стойността на извършените разходи:
2
установените доходи, приходи и източници на финансиране са в размер на 79
500,47 лв., а обичайните и извънредни разходи са в размер на 608 790,78 лв. –
т.е. налице е недостиг на законни източници на средства, които да покрият
извършваните разходи, като значителна част от направените разходи са
реализирани с парични средства, чиито източник е незаконен. Твърди се, че
въвеждането на стойностен праг за размера на имуществото, подлежащо на
отнемане, нарушава принципа за равно третиране, който е фундаментален за
правовата държава и е закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България. Твърди се, че за разлика от прага на имуществото, прагът на
несъответствието от 150 000 лв. е създаден като комплексен механизъм,
насочен към осигуряване на справедливост в процеса на определяне на
относимите за несъответствието елементи и компенсира възможни
неточности, произтичащи от използването на презумпции за обичайните
разходи и методите за оценяване на активи, като е гаранция за
пропорционалността на намесата в индивидуалната собственост. Твърди се, че
решаващият правен извод на окръжния съд не кореспондира и с тълкуванията
на върховните съдии в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на
ВКС, което не съдържа становище относно невъзможността да се отчете
отрицателния нетен доход при определяне на несъответствието. Цитирано е
Определение № 4810/24.10.2024 г. по гр.д. № 704/2024 г. на ВКС, III г.о., като
даващо ясни насоки относно неправилността на въвеждането на формален
праг на стойността на имуществото при преценка на несъответствието.
Цитирано е и Определение № 50228/08.06.2023 г. по гр.д. № 2831/2022 г. на
ВКС, четвърто г.о. и Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д. № 4647/2021 г. на
III г.о. на ВКС, в което изрично е прието, че нетният доход може да бъде
отрицателна величина. Твърди се, че в случай, че първоинстанционния съд
беше приложил закона в унисон с неговата цел, логика и разпоредби, щеше да
достигне до извод за наличие на значително несъответствие от 583 260,54 лв.,
тъй като установените по делото разходи в размер на 608 790,78 лв.
надвишават многократно законните източници - 79 500,47 лв., като размерът
им е формиран по следния начин: платени публичноправни задължения -
441,11 лв., издръжка на семейство /по данни на НСИ/- 102 761,81 лв.,
придобити моторни превозни средства, неналични към края на проверявания
период: 3 500 лв., вноски по банкови сметки - 573 лв., разходи за преводи към
трети лица - 8 469 лв., погасителни вноски по кредити: 7 681,07 лв., плащания
на ПОС -4 241,11 лв., банкови такси - 703,24 лв., установени суми по
наказателното производство - 480 420,44 лв.
Твърди се, че установените парични средства внесени по банковите
сметки на ответника и тези, представляващи облагата от престъпната дейност,
станала повод за започване на проверката са разходи при определянето на
несъответствието, което следва и от мотивите по Тълкувателно решение по ТД
4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди се, че с въвеждането на допълнителни предпоставки съдът на
практика извършва недопустима законодателна дейност, в нарушение на
3
фундаменталния конституционен принцип за разделение на властите,
закрепен в чл. 8 от Конституцията, тъй като въвеждането на нови,
непредвидени в закона елементи за доказване на основанията за отнемане,
изцяло противоречи на конституционно установената компетентност на
съдебната власт, създава правна несигурност и затруднява както
правоприлагащите органи, така и гражданите при разбирането и прилагането
на закона, а това е в противоречие с основни принципи на правовата държава
и върховенството на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за решаване на спора по същество чрез уважаване на
предявените искови претенции и присъждане на съдебните разноски за
двете инстанции.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Б. Ц. Ж..
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по
предявен иск по чл.153, ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от ЗПКОНПИ,
сега с изменено заглавие ЗОНПИ.
С определението си № 68/06.02.2025 год. по делото, въззивният съд е
указал на ищеца по делото - КОНПИ, че е негова тежестта на доказване за
наличието на връзка /пряка или косвена/ между престъплението/ята, дало/и
повод за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито
имущество по ЗОНПИ или друга престъпна дейност и придобиването на
имуществото, претендирано за отнемане от ответника, като му е
предостаовена възможност да изложи фактически обстоятелства за такава
връзка и да ангажира доказателства в този смисъл.
В постъпило писмено становище Комисията е посочила, че дадените
указания от съда не са в съответствие с изискванията на закона, че ЗОНПИ не
въвежда изисквания за излагане на обстоятелства от Комисията в този смисъл,
а дадените указания противоречат на изричната воля на законодателя и по
същество я изменят, създавайки нови правни норми, но въпреки това е
посочено, че е налице връзка между имуществото, чието отнемане е
предмет на иска и престъплението дало основание за започване на
производството, тъй като претендираните за отнемане парични средства са
придобити именно чрез извършените от ответника престъпни деяния и
показател за това е, че са приложени като веществено доказателство по
образуваното срещу него досъдебно производство.
В открито съдебно заседание на въззивния съд Комисията поддържа
подадена въззивна жалба и изразените становища, не ангажира други
доказателства, прави искане за присъждане на разноските, включително на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Б. Ц. Ж. не се явява пред въззивния съд, не взема
становище по въззивната жалба, не ангажира доказателства.
4
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Ямболския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество /след частичен отказ и изменение /л.548/, от Б. Ц. Ж.
с ЕГН ********** от гр.Е. на стойност опредЕ. от Комисията в размер на 41
532,70 лв., описано по-горе в отхвърлителния диспозитив на решението.
Сочи се от ищеца, че с Решение № 3201/28.11.2022 г. на КПКОНПИ /сега
КОНПИ/ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в КПКОНПИ
уведомление от Районна прокуратура Бургас, регистрирано с вх. №
УВКПКОНПИ-663-2/13.04.2021 г., че с постановление от 23.12.2016 г.
Районна прокуратура Бургас е привлякла Б. Ц. Ж., ЕГН ********** в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 57/2013 г. по описа на
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Бургас, ДП № 1654/2013 г.,
вх. № 6833/2013 г. по описа на Районна прокуратура Бургас - престъпление по
чл. 211, предл. първо вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10 от
ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. С Решение № 3202/28.11.2022 г. на КПКОНПИ
/сега КОНПИ/ е образувано производството за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в Комисията
уведомление от Районна прокуратура Бургас, регистрирано с вх.№
УВКПКОНПИ-776- 2/29.04.2021 г., че с постановление от 07.04.2021 г.
Районна прокуратура Бургас е привлякла Б. Ц. Ж., ЕГН ********** в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 93/2012г. по описа на
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, ДП №
3034/2018 г., по описа на Районна прокуратура Бургас - престъпление по чл.
211, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
което също попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/.
Проверки за установяване на значително несъответствие в имуществото
на лицето Б. Ц. Ж. са образувани с протокол № ТД03БС/УВ-3768/14.04.2021 г.
и с протокол № ТД03БС/УВ-4503/29.04.2021 г. С писмо вх. № ТД03БС/УВ-
6920/18.05.2022 г. Окръжна прокуратура-Бургас уведомила Комисията, че
двете досъдебни производства са обединени в едно под № 93/2012 г. по описа
на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Бургас, ДП № 3034/2018
г. по описа на Районна прокуратура Бургас, за което няма данни и към
момента да е приключило. Твърди се, че в резултат на извършените
престъпления по повдигнатите обвинения, от Б. Ц. Ж. за били причинени
имуществени вреди на пострадали трети лица в размер на 266 410 24 евро
5
с лелова равностойност 521 053,14 лв., която сума според Комисията следва
да бъде отразена като придобито имущество от лицето за процесния период.
Сочи се, че на 15.05.2013 г. е извършено претърсване на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Пикник“ с peг. № *, ползван от Б. Ц. Ж., като сред иззетите
вещи е сума в размер на 40 632,70 лв. със следните купюри: 762 бр. с
номинал 50 лв., 25 бр. с номинал 100 лв., 2 бр. с номинал 10 лв., 1 бр. с
номинал 5 лв., 3 бр. с номинал 2 лв., 1 бр. монета с номинал 1лв., 1 бр. монета
с номинал 0,50 лв. и 1 бр. монета с номинал 0,20 лв. От протокол за разпит на
свидетел А. В. П. от 16.05.2013 г. може да се направи обосновано
предположение, че иззетата сума е от извършваната в периода престъпна
дейност, за която Б. Ц. Ж. и М. Н. М. /съизвършител/ са привлечени като
обвиняеми. При проверката на Комисията за целия проверяван период по
двете преписки: от 14.04.2011 г. до 14.04.2021 г. и съответно от 29.04.2011 г.
до 29.04.2021 г., която проверка е обхванала ответника, съпругата му Д. П. П.,
сина му П. Б. Ж., дъщеря му М. Б. Ж., дружеството „БОБИ ПРОПЪРТИС“
ЕООД и „БП ЕСТЕЙТС“ ЕООД, в които проверяваното лице и бившата му
съпруга Д. П. П. са участвали в управлението и собствеността, след анализ на
събраните в хода на проверката доказателства се твърди, че е установено
значително несъответствие в имуществото. След извършен повторен анализ
съгласно депозираната молба за частичен отказ и изменение на иска се твърди,
че е установено несъответствие между доходите, приходите и източниците на
финансиране общо в размер на 81 261,77 лв., обичайни и извънредни разходи
в размер на 522 788,26 лв. и придобито имущество в размер на 41 834,70 лв.,
което несъответствие е в размер на 546 622,96 лв., и е значително по смисъла
на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ, вр. с §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, т.е. над 150 000 лв. за
проверявания период, поради което са налице основания за отнемане от
ответника на имуществото посоченото по-горе. Ищецът поддържа иска, прави
искане за уважаването му и за присъждане на съдебните разноски,
включително - юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът лично е получил препис от исковата молба /л.534/, но не е
депозирал отговор в дадения срок, не се е явил в проведените открити
съдебни заседания, не е изразил становище по исковите претенции, не е
ангажирал доказателства по делото.
Повдигнатите обвинения спрямо ответника по делото са за измами от
него в съучастие с друго лице М. Н. М. за периоди от 2011 год. до 2013 год.,
при които действайки като съизвършители в условията на продължавани
престъпления, с цел да си набавят взаимно имотна облага са възбудили и
поддържали заблуждение у различни лица предоставили им парични суми, че
ще закупят от тяхно име и за тяхна сметка недвижими имоти на територията
на Република България, но въпреки заплатените парични суми не са
извършили такива действия. От изложеното в исковата молба и от
заключенията на вещите лица по приетите от окръжния съд техническа и
икономическа експертизи се установява, че сумите преведени от пострадалите
лица в полза на ответника касаещи повдигнатите обвинения, след приспадане
6
на върнатите суми от него, са общо 521 053 лв., но от тях налични в
началото на периода са само 40 632,70 лв. Ответникът не е оспорил
твърденията на Комисията, че наличната сума от 40 632,70 лв. е с
произход – осъществена от него в проверяваните периоди престъпна
дейност, поради което и предвид останалите данни по делото, съдът
приема това обстоятелство за установено.
Наличното имущество в началото на периода обект на проверката от
Комисията, включва именно тази парична сума от общо 40 632,70 лв., върху
която е наложен запор и е иззета по купюри като веществени доказателства по
висящите досъдебни производства, както и л.а. „Рено Клио“ на стойност 1050
лв. Няма данни за друго налично или трансформирано имущество, към което
да са насочени претенциите на ищеца.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза извършена от
вещо лице С. /л.584/, която е посочила, че притежавания от ответника в
началото на проверявания период л.а. „Рано Клио“ с първоначална
регистрация 02.11.1995 год., към датата на придобиване 25.06.2019 год. е имал
пазарна стойност 1050 лв., а към датата на внасяне на исковата молба в съда
пазарната му стойност е била 720 лв., но към тази дата този автомобил вече е
бил предаден като вторична суровина за сумата от 228,15 лв. По поставени от
Комисията въпроси, окръжният съд е приел заключение по съдебно-
икономическа експертиза, извършена от вещо лице Д. /л.623/.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица и представените
писмени доказателства относно релевантните факти при съобразяване на
изискванията на закона и при комплексна оценка на отделните доказателства,
ведно с всички други доказателства по делото. Съдебно- икономическата
експертиза съдът кредитира частично относно отразяванията на безспорни
или подкрепени с доказателства факти и обстоятелства и въз основа на
данните по която, както и на тези по исковата молба, съдът извърши
собствен анализ за приходите и разходите на ответника и проверяваните
лица за проверяваните периоди и за придобитото имущество.
При анализа на релевантните обстоятелства на базата на събраните
доказателства и заключенията на вещите лица, съдът намира следното:
От изложеното в исковата молба от ищеца, от заключенията на вещите
лица, както и от останалите събрани по делото доказателства, при
съобразяване на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023 год. по ТД № 4/2021
год. на ОСГК на ВКС относно параметрите и методиката за изчисляване на
значителното несъответствие, по делото се установява следното:
Доходи, приходи и източници на финансиране от установени законни
източници за процесните периоди за проверяваните лица:
Безспорните доходи са общо - 79 500 лв.
Начално салдо по банкови сметки - 530,30 лв.
Усвоени в проверяваните периоди кредити - 23 521 лв.
Получен приход от продажба на л.а. „Опел Вектра“ - 3300 лв.
Общият размер на доходите, приходите и източниците на
7
финансиране е 106 851,30 лв.
Общият размер на платените публични задължения е 441,11 лв.
Разходи за придобиване на дружествени дялове - 2 лв.
Разходите за издръжка за процесните периода са 102 761,81 лв.
Разход за придобиване на л.а. „Опел Вектра“ -3 500 лв.
Погасителни плащания по кредити - 7 681,07 лв.
Платени банкови такси - 703,24 лв.
/Разходът за придобиване на „Рено Клио“ от 1050 лв. не се прибавя към
разходите при изчисляване на нетния доход, тъй като този автомобил е
налично имущество и следва да се включи като стойност на придобито
имущество от ответника./
Общият размер на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му е 116 139,23 лв.
Недостигът на парични средства е в размер на 8 253,93 лв.
Имуществото, което е придобито през процесния период е на стойност
41 682,70 лв. от които 40 632,70 лв. – налични пари и 1050 лв. – стойност на
л.а. Рено Клио към момента на придобиване.
Несъответствието е в размер на 49 936,63 лв., като е под предвидения
в закона размер на несъответствие над 150 000 лв., поради което
претенцията на ищеца се явява неоснователна по твърденията за
наличие на значително несъответствие.
Преминалите пари през банковите сметки на ответниците, за които не е
установен законен източник, които не са налични в края на периода, не са
взети предвид от съда при изчисляване на нетния доход и не са включени в
имуществото, като изчисленията на съда са за приходите и разходите на
ответниците за целия период, а не по години. Ето защо съдът не отчита при
изчисляване на нетния доход следните неналични, отразени в
заключението на вещото лице по икономическата експертиза суми, по
задачите на Комисията /л.644 и сл./: вноски извършени от Д. П. по банкови
сметки в размер на 573 лв., направените банкови преводи на ответника към
трети лица в размер на 8 469 лв., извършените плащания по банковите сметки
на ответника в размер на 4241,11 лв., суми превеждани от пострадалите лица
от престъпната дейност на ответника по банкови сметки на търговските
дружества, чрез които са извършвани престъпните деяния, които не са им
възстановени и не са налични, в размер на 480 420,44 лв.
В анализа за приходите и разходите са включени не само изразходваните
средства /по пазарни цени/ за покупка на автомобила „Опел Вектра“, но и
тези, които са получени от ответниците при продажбата на автомобила през
проверявания период. Погрешно и изцяло в противоречие със закона и трайно
установената съдебна практика е възприетото в исковата молба от страна на
Комисията, намерило отражение и при поставяне на въпроси на вещото лице
по икономическата експертиза от Комисията и отговорите по тези въпроси, че
извод за незаконно придобитото имущество може да се прави при анализ
8
отделно за всяка от годините от проверявания период, преди да е направен
извод за наличието на значително несъответствие за целия проверяван
период. Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КОНПИ, „значително несъответствие“ е
онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
Отделно от това, по повод начина, по който в исковата молба Комисията
е формирала извод за подлежащо на отнемане имущество, поради извод за
отрицателен нетен доход на ответниците за проверявания период, следва да се
има предвид, посоченото в Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2652/2023 г., III г. о., ГК, че имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото
от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г/, „нетни
доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла
на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т.нар.
„брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.
– оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в
отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗПКОНПИ /понастоящем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от
6.10.2023 г./.
Предвид всичко изложено по-горе, исковите претенции на Комисията по
делото са неоснователни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до същия решаващ краен извод, Ямболският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
Предвид изхода от делото в тежест на въззивника следва да се
възложи държавната такса за въззивно обжалване в размер на 830,65 лв.
Тъй като предявеният иск касае частни държавни вземания, не е налице
условието за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по
чл.84, ал.1, т.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.162, ал.1, т.5 от ДОПК е
неотносима, тъй като сред изброените в т.5 публични вземания на държавата:
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза
9
на държавата, при невъзможност за разширително тълкуване на
императивната правна норма, не попада отнетото в полза на държавата
незаконно придобито имущество по гражданския КОНПИ, при условията
на т.н. гражданска конфискация, която е различна от конфискацията по
наказателните и административнонаказателните закони. В подкрепа на това
становище на настоящия съд е и обстоятелството, че с разпоредбата на чл.158,
ал.4 от ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ законодателят е предвидил, че при
сключване на спогодба пред съда по този граждански закон държавната
такса се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата и се поема
поравно от страните. Ако законодателят е имал предвид, че вземанията на
държавата по ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ са публични вземания и по иска по
чл.153 и сл. от закона не се дължи държавна такса от Комисията, първо-това е
следвало изрично да бъде посочено в закона и второ - не би предвидил
хипотезата на чл.158, ал.4 от КОНПИ, при която Комисията винаги
дължи държавна такса наравно с насрещната страна. Последното е
недопустимо в случай, че се визира публично държавно вземане.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/31.10.2024 год. по гр.д. № 175/2023
год. по описа на Окръжен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
Булстат *********, да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 830,65 лв. /осемстотин
и тридесет лева и шестдесет и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10