Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 991
гр.
Пловдив, 24.6.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 8.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР
КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2058/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Атеншън
ренталс ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление №
16-002762/02.03.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на Атеншън ренталс" ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни пороци при издаване
на НП. Сочи се, че в АУАН и НП не са
описани всички съставомерни белези на извършеното нарушение и по този начин
нарушителят се поставя в невъзможност да разбере за какво е наказан. Счита се,
че извършеното е несъставомерно по възведената правна квалификация, доколкото
от една страна не се касае за допустителство, а от друга към момента на
извършване на командироването между работодателя и работника не е съществувало
валидно трудово правоотношение. Пледира се, че при издаване на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото бил подписан само от един свидетел,
който не бил очевидец. Моли се за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговото потвърждаване по
следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят
е наказан за това, че на 17.12.2019г, е извършена проверка на „Атеншън
ренталс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември" № 152, офис 1-2Б, по повод постъпило чрез Информационната
система на вътрешния пазар, поддържана от Европейската комисия, предназначена
за обмен на информация между компетентните органи по спазване на трудовото
законодателство, запитване от Кралство Белгия за командировани лица - работници
на дружеството на територията на друга държава членка на ЕС. На 20.12.2019 г. и
на 24.01.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив, упълномощено
лице на работодателя „Атеншън ренталс" ЕООД е представило документи, от
които е установено, че на 25.10.2019г. от страна на работодателя „Атеншън
ренталс" ЕООД е допуснато
командироването на Г. П.Г., ЕГН **********, на длъжност „работник,
изграждане и ремонт на покривни покрития", в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава
членка на ЕС - Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент", за
срок от 25.10.2019Г. до 07.11.2019г.,
без да е сключил с него споразумение за изменение на трудовото правоотношение
за срока на командироване по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. Командироването на работника е в изпълнение на договор от 01.10.2019
г. между „Атеншън ренталс" ЕООД и „Фърст тент" за извършване на
строителни и монтажни работи на покриви и палатки, и е извършено със
заповед № 26/25.10.2019 г., издадена по седалище и адрес на управление на
дружеството работодател.
Съдът намира, че изложеното в
АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно чл. 416, ал.1 КТ редовно
издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното.
В процесния случай констатациите
в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства.
На първо място
отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно
заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН.
Изложеното в АУАН
изцяло кореспондира и със събраните по
делото писмени доказателства- Трудов договор № 006/29.10.2019г., Заповед №
26/25.10.2019г., Договор за услуги от 01.10.2019г. между Атеншън ренталс"
ЕООД и „Фърст тент" BVBA , приложен в заверен
препис на английски език.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентността
на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от
страните, а и се установява от чл. 20,
ал.3, т.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), както и от Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 25.10.2019г. и е
установено в рамките на физическа и документална проверка осъществена на
17.12.2019г., 20.12.2019г. и 24.12.2019г. АУАН е издаден на 24.1.2020г., а НП - на 02.03.2020г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми,
поради което и изричното възражение в жалбата в този смисъл се явява
неоснователно.
В тази
връзка с оглед нарочния довод на
защитата следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП пределно ясно са
посочени нарушените правни норми, а именно, чл. 7, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. В чл. 2, ал.1 от Наредбата изрично е
посочено, че тя намира приложение в
случаите на командироване по смисъла на чл. 121а, ал.1, т.1 КТ. Действително в тази норма на КТ са
предвидени няколко алтернативно предвидени хипотези. В текста, както на АУАН,
така и на НП ясно и изрично е
посочено обаче коя е приложимата хипотеза в процесния случай, а именно,
че командироването в друга държава членка /Белгия/ е извършено в изпълнение на
договор от 01.10.2019 г. между „Атеншън ренталс" ЕООД и „Фърст тент"
за извършване на строителни и монтажни работи на покриви и палатки. Тоест
приложимата хипотеза е тази на чл. 121а, ал.1, т.1, б. „а“ КТ. Доколкото с думи са посочени всички фактически
признаци на допуснатото нарушение, както
и конкретните нарушени правни норми от Наредбата, то пропуска да се
посочи с цифри нормата на чл. чл. 121а,
ал.1, т.1, б. „а“ КТ, към която нормата на чл. 2, ал.1 от Наредбата препраща, по
никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице.
Нещо повече
от следваната линия на защита е видно, че наказаното лице е напълно наясно не
само с фактическите, но и с правните рамки на вмененото му нарушение, поради
което и не може да се говори за каквото и да било нарушаване на правото му на
защита.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи и че при издаване на АУАН в
максимална степен са охранени интересите на наказаното лице, доколкото АУАН е съставен в присъствието и е
връчен на лице, което е било снабдено с изрично пълномощно да подписва актове
за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления.
Изцяло
неоснователно е възражението свързано с качеството на лицето подписало АУАН
като свидетел. От значение в случая е, че АУАН реално е бил съставен в присъствието на свидетел и надлежно е подписан от него,
като това обстоятелство, ведно с присъствието
на представител на наказания субект, снабден с изрично пълномощно при съставяне
на АУАН е достатъчна гаранция за
законосъобразността на издаването на АУАН.
В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика нарушения
свързани с броя свидетели, които са
подписали АУАН или тяхното качество очевидец никога не са съществени и могат да
бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, още повече в случаи като процесния,
в който фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства, а правата на наказания при съставяне на АУАН
са били реално охранени от присъствието на негов представител снабден с изрично
пълномощно за подписване на АУАН.
Така
изрично . Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2678 от 17.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2915 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1473 от 21.06.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1577 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение
№ 2629 от 23.12.2015 г. по н. д. № 3083/2015 г. на Административен съд -
Пловдив Решение № 2135 от 21.10.2014 г. по н. д. № 1871 / 2014 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1722 от 17.07.2012 г. по к.
адм. н. д. № 1744 / 2012 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение
№ 2598 от 26.11.2014 г. по н. д. № 2922 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив , Решение от 20.04.2010 г. по адм.д. № 393/2010
г. на Административен съд Пловдив, Решение 1614 от 21.10.2011 г. по а.н.д. №
1464/2011 г. на Административен - съд Пловдив и много други.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 7, вр.
чл. 2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
В тази връзка е изцяло
неоснователно възражението, че деянието било несъставомерно, доколкото към
момента на командироването между страните не било налице трудово
правоотношение.
От съвместното тълкуване на
представената по делото заповед № 26/25.10.2019 г., трудов договор от 29.10.2019г. и показанията на
актосъставителя може да се направи несъмнен извод, че трудовото правоотношение между жалбоподателя и работника Г. Г.е
съществувало още към датата на извършване на командироенато-25.10.2019г.
Обстоятелството, че трудовия
договор е оформен в писмена форма на по-късна дата-29.10.2019г. може да
обоснове извод, че жалбоподателят е
извършил и допълнително нарушение на трудовото законодателство по чл. 61 КТ,
за което той не е наказан, но
не и да подкрепи аргумент за несъставомерност на деянието.
С ненаказването на дееца и за нарушение по чл.
61 КТ той реално е поставен в по-благоприятно материално правно положение, но
не може да черпи и допълнителни облаги
от това обстоятелство.
Изцяло неоснователни са и твърденията,
свързани с формата на изпълнително
деяние допустителство, която изисквала бездействие. В тази връзка следва да се
отбележи, че дееца не е наказан за
допустителство по смисъла на чл. 10 ЗАНН, а за активно поведение
изразяващо се в командироване на лице в чужбина, без да е сключено съответното
допълнително писмено споразумение. В случая, както в АУАН, така и в НП е
използван термина допуска не
за да се означи допустителство като форма на деянието, а само и единствено
защото този термин е изрично използван
от законодателя в сочената като нарушена разпоредба на чл. 7 от
Наредбата. Освен това според настоящия
състав използването от контролните органи на термините, така
както са посочени от законодателя в съответната нарушена правна норма
спомага за гарантиране в максимална степен правото на защита на наказаното лице
и може да буди само адмирации, но не и да бъде основание за отмяна на НП.
Приложена е правилната санкционна
норма- чл. 414, ал.1 КТ, като наложения размер на санкцията е в рамките на
специалния минимум, което изключва необходимостта от по-нататъшен коментар.
Особеностите на конкретния случай
не го разкриват като такъв отличаващ се с по-ниска конкретна степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения по чл. 7, вр. чл. 2, ал.1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, поради което и случаят не може
да се приеме за маловажен и чл. 28 ЗАНН е неприложим.
При
този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП право на разноски има въззиваемата
страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено
становище и в открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетели, намира, че
справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се
присъди възлиза на 100 лв.
По
аргумент от т.6 от
ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се
присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
към министъра на труда и социалната политика.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002762/02.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Пловдив, с което на Атеншън ренталс
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Атеншън ренталс ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по
Труда" сумата от 100 лева, представляваща разноски за защита пред районен
съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.