№ 4
гр. Котел, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20212210200051 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на И. В. М. против
наказателно постановление (НП) № ********** от 28.01.2021г на Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ) Сливен, с което на основание чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) ù е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 лева за извършено административно нарушение по
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба№ 1 от 30.01.2012г за контрола и опазването на
горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и
министъра на вътрешните работи, обн, ДВ, бр.11 от 07.02.2012г, в сила от
07.02.2012г, изм. и доп, бр.78 от 13.10.2015г, бр.66 от 23.08.2016г, бр. 89 от
12.11.2019 г.
Твърди се нарушение на правилата при съставяне и връчване на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) : не бил съставен в
нейно присъствие, без да е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН; не ù
било позволено да се запознае с констативния протокол, към който АУАН
препращал и по тази причина отказала да подпише АУАН. Констативният
протокол, въпреки изрично направеното впоследствие писмено искане, пак не
ù бил представен за запознаване.
Оспорва се компетентността както за съставяне на АУАН, така и на
НП.
1
Твърдят се нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да
се изложи пълно и прецизно описание на нарушението с неговите обективни
и субективни признаци.
Оспорва да е извършила административното нарушение, за което
била санкционирана : Нямало доказателства, че през целия посочен в АУАН
и в НП период от време била извършвала нарушението. За определен период
– част от този, посочен в НП, достъпът до обекта бил забранен и било
обективно невъзможно да е извършвала вмененото ù административно
нарушение.
Оспорва субективната страна на деянието с твърдение, че не била
формирала умисъл за извършването му, а от НП не ставало ясно при каква
форма на вина се твърди, че е извършила нарушението. Оспорва да е
извършила нарушението при условията на допустителство, което предполага
да се установи извършено от другиго нарушение, за което жалбоподателят
знаел и въпреки това допускал да бъде извършено.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебните заседания жалбата се поддържа лично от
жалбоподателката и от защитника ù адвокат Д.Й. от АК Сливен, който
пледира, че в хода на съдебното следствие се установило, че на терена нямало
прокарани нерегламентирана пътища, нито да е бил осъществяван извоз на
дървесина. За част от периода, посочен като време на извършване на
нарушението, жалбоподателката ползвала платен годишен отпуск, през който
тя нямала задължение да осъществява контрол над поверения ù обект.
За въззиваемата страна РДГ Сливен се явяват главен юрисконсулт В.
К.. и юрисконсулт Е. Д., които оспорват и молят НП да бъде потвърдено.
Оспорват се като неоснователни всички релевирани отменителни основания,
тъй като дори и да са били допуснати такива, те не били от категорията на
съществените, водещи до отмяна на НП. Твърди се, че лицензираният лесовъд
е задължен да осъществява правомощията си през времето на действие на
позволителното за сеч. Оспорва за заповедта за отпуск на жалбоподателката с
възражение, че е антидатирана и съставена единствено за целите на съдебния
процес. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и
2
от лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
През 2020г жалбоподателката И.М. работела във фирма „ДАНИ-1 Б“
ЕООД по втори трудов договор на длъжност „специалист лесовъдство“ при
непълно работно време от четири часа. Управител на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД е Д.
В. В., съпруга на свидетеля Б. Б., който извършвал организацията на
дейността на дружеството.
Жалбоподателката е вписана в регистъра на лицензираните лесовъди
по чл.108, ал.2 от ЗГ. Титуляр е на удостоверение № 11007/19.11.2014г, с
право да извършва дейности по планиране и организация на дейностите по
залесяване, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и
организация на добив на дървесина, планиране и организация на добива на
недървесни горски продукти.
На 18.06.2020г в полза на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД било издадено
позволително за сеч № 0562122 с очакван добив от 1589 плътни куб.м.
дървесина лежаща маса, с посочване на дървесните видове.
Жалбоподателката е посочена като представител на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД.
Мястото на сечта е в отдел 411, подотдел „а“, в землището на град Котел,
попадащо в района на ДГС Котел. Срокът на провеждане на сечта е определен
от 21.06.2020г до 31.12.2020г.
За сечта бил одобрен технологичен план № 1, в който на схема
визуално са нанесени местата на временните складове и и съществуващите
извозни пътища. В раздел ІІ, т.9 е посочено, че средното извозно разстояние е
600 метра. В раздел ІІІ е указано, че извозът ще се осъществява до
временните складове, съобразно технологичния план.
На 18.09.2020г свидетелите Н.П. и Ж. Б., както и Д. В. – всички
служители в ДГС Котел, извършили проверка в подотдел 411„а“. По време на
проверката в подотдела не се извършвала сеч, нямало работници и техника.
Свидетелите установили, че на място били прокарани пътища за извоз на
дървесина, в отклонение от технологичния план. От схемата към
технологичния план е видно, че подотдел 411“а“ е с овална продълговата
форма, през който са обозначени два вертикални извозни пътя, разположени в
посока север – юг. Свидетелят П. сочи в показанията си, че нанесените на
плана технологични пътища били съществуващи преди процесната сеч, тъй
3
като били прокарани по време на сечи, извършвани преди години. По
одобрения технологичен план не било предвидено прокарване на нови
пътища. На място обаче свидетелите констатирали, че били прокарани два
пътя, минаващи хоризонтално през отдела. Пътищата били широки около 3-4
метра. Чрез тези нерегламентирани пътища били свързани отворените по
време на сечта прозорци и по тях била извличана отсечената дървесина, за да
бъде транспортирана до временните складове. Свидетелят П. сочи, че тези
нерегламентирани два пътя не са били съществуващи преди започване на
сечта. Същото се установява и от показанията на свидетеля Б. Б., който сочи,
че когато със свидетеля П. обикаляли отдела, преди започване на сечта, той
казал на свидетеля, че по съществуващите пътища щяло да бъде невъзможно
да се извозва дървесината, защото били много стръмни. По време на
проверката свидетелите установили и отсечени в участъка на
нерегламентираните пътища немаркирани дървета, както и унищожен
подраст. На място установили, че дървесината била извличана с трактори по
нерегламентираните пътища, което се потвърди и от показанията на
свидетеля Б..
Свидетелят Ж.П. съставил констативен протокол фабричен №
041881, в който описал констатациите от проверката : броят на отсечените
немаркирани дървета с посочване на диаметрите на пъновете, както и че бил
извършван извоз на дървесина извън обозначените в одобрения технологичен
план извозни пътища. Протоколът бил подписан от свидетелите П. и П. и от
Д. В..
След като докладвали резултатите от проверката, на проверяващите
било указано да съставят АУАН на жалбоподателката. Знаели, че
жалбоподателката работи в Природонаучния музей в град Котел и отишли
там да я търсят, като помолили за съдействие свидетеля П.Д. – полицейски
инспектор в РУ на МВР Котел. Намерили жалбоподателката, която слязла на
паркинга, където били спрени автомобилите им. Служителите ù обяснили, че
ще ù бъдат съставяни актове за установяване на административно нарушение
– този по настоящото дело, както и за други административни нарушения.
Жалбоподателката се притеснила и започнала да разпитва защо ще ù съставят
актове. Върнала се обратно в музея, за да вземе личната си карта. Обадила се
на съпруга си, който пристигнал на място и поискал допълнителна
информация от служителите на ДГС Котел. Свидетелят П. съставил на
4
жалбоподателката АУАН, в който описал следното : „В качеството си на лице
по чл.108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч №
0562122/18.06.2020, не следи за спазването на одобрения технологичен план
за подотдел 411“а“, вследствие на което е извършен извоз на дървесина извън
обозначените пътища на одобрения технологичен план“. За време на
извършване на нарушението е посочен периода от 21.06.2020г до 18.09.2020г,
а време на откриването му – в 09:00ч на 18.09.2020г. За нарушена е посочена
разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г за контрола и
опазването на горските територии. В точка „Приложения“ е записано „КП №
41881/18.09.2020г“. Актосъставителят предявил на жалбоподателката и на
съпруга ù АУАН за запознаване, а те поискали да се запознаят със
съдържанието на цитирания в акта констативен протокол. Свидетелите П. и
П. отказали да им дадат протокола, заради което жалбоподателката отказала
да подпише АУАН. Свидетелят Д. се подписал като свидетел, удостоверяващ
отказа, но посъветвал жалбоподателката да получи препис от АУАН. АУАН е
подписан от актосъставителя П. и от Ж. Б. – като свидетел и на установяване
на нарушението, и на съставяне на УАУН. Жалбоподателката получила
препис същия ден – на 18.09.2020г.
Актосъставителят Н.П. работи в ДГС Котел и към 18.09.2020г заемал
длъжността „Началник ГСУ“, за която се изисква лесовъдско образование.
Същият придобил трета степен на професионална квалификация по професия
„техник-лесовъд“, специалност „Горско и ловно стопанство“ през 2014г и му
било издадено удостоверение № 10890/26.09.2014г в публичния регистър на
физически лица за упражняване на лесовъдска практика на ИАГ.
В тридневния срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (ДВ, бр.51 от 2007г)
жалбоподателката, чрез адвокат Д.Й., подала до Директора на РДГ Сливен
писмено възражение, в което се акцентира на отказаната ù възможност да се
запознае със съдържанието на констативния протокол, като се прави
подробно описание на съставянето на актовете, как са връчени и пр, вкл. за
проявено субективно отношение към нея, което било нарушило правото ù на
защита, затова НП не следвало да бъде издаван.
Административнонаказващият орган – Директора на РДГ Сливен,
счел възражението за неоснователно и въз основа на описания АУАН, на
28.01.2021г съставил обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната
5
фактическа обстановка и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ на
жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева.
Със заповед № РД-49-199/16.05.2011г Министърът на земеделието и
храните оправомощил директорите на регионалните дирекции по горите да
издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
НП е връчено лично на наказаното лице на 12.02.2021г. Жалбата е
подадена в предвидения към него момент в чл. 59, ал.2 от ЗАНН (ДВ, бр. 77
от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г) преклузивен седемдневен срок.
От изисканата от ДГС Котел справка е видно, че сечта в проверения
подотдел 411“а“ не е била спирана.
На 29.01.2021г, в присъствието на жалбоподателката, бил съставен
протокол № 0587690 за освидетелстване на сечището. Посочено е, че не са
отсечени всички маркирани дървета, били отсечени немаркирани дървета, не
бил спазен технологичния план, имало повалени и неразкроени стъбла и
корони. Дадена е незадоволителна оценка.
По делото се твърди, че през месец септември 2020г
жалбоподателката ползвала платен годишен отпуск, разрешен от
работодателя ù „ДАНИ 1-Б“ ЕООД. Представя молба № 44/11.09.2020г за
ползване на 10 дена платен отпуск от 11 до 25.09.2020г. Молбата е попълнена
във формата на обичайните за тази цел бланки. Със заповед № 44/11.09.2020г
работодателят разрешил ползването на 10 дена платен отпуск. С оглед
проверка на достоверността на представените документи, от работодателя
бяха изискани да представи предхождащите и последващите молби и
заповеди. Представени са молби №№ 42, 43, 45 и 46, подадени съответно от
служителите В. Б., Ж. Б., И. В. и И. Б., но всички от дата 31.08.2020г. Всички
молби са били уважени и работодателят издал заповеди, всички от
03.09.2020г. Тъй като молбата на жалбоподателката и заповедта за ползване
на 10 дни платен годишен отпуск са от 11.09.2020г, а последващите молби са
от 31.08.2020г, съответно последващите заповеди – от 03.09.2020г, съдът
приема, че нямат достоверна дата, поради което не служат за удостоверяване
на отразените в тях обстоятелства. Съдът се солидаризира с възраженията на
представителя на въззиваемата страна, че документите са били съставени
6
специално за целите на съдебното производство, но с допуснати неточности,
чрез които се доказва, че през месец септември 2020г жалбоподателката не е
ползвала платен годишен отпуск.
От месечните справките, подавани от работодателя до НАП, съдът
установи, че лицата, на които било разрешено ползване на неплатен годишен
отпуск – И. В., Ж. Б., В. Б. и И. Б., съответните дни не са отчетени като
отработени. За жалбоподателката в графа „16.1 – отработени дни и други дни
с осигурителни вноски“ са посочени 20 дни, без обаче да е възможно да се
установи дали по време на тези дни е ползвала платен годишен отпуск, тъй
като и дните платеният годишен отпуск се считат за отработени дни и за тях
се дължат осигурителни вноски.
Съдът кредитира прочетения на основание чл.283 от НПК писмен
доказателствен материал, с изключение на молбата на жалбоподателката за
ползване на платен годишен и заповедта за разрешаването ù по
съображенията, изложени по-горе. Показанията на свидетелите Н.П., Ж.П. и
П.Д. съдът кредитира в цялост, а показанията на свидетеля Б. – в частта им, в
които не противоречат на останалите доказателства.
Въз основа на така установеното съдът стигна по правния извод, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Относно компетентността за съставяне на АУАН и НП :
Съгласно §6 от ПЗР на Наредба № 1 от 30.01.2012г, наредбата се издава
на основание чл.148, ал.11, чл.196, ал.3, чл.198, ал.3, чл.200, ал.10, чл.203,
ал.3, чл.204 и чл.208 от ЗГ. Актосъставителят Н.П. е лице чл.37, ал.1, б.“а“ от
ЗАНН, тъй като отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ да съставя
АУАН за нарушенията по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането, вкл. и
по Наредба № 1 от 30.01.2012г, тъй като е служител в ДГС Котел и заема
длъжността „Началник ГСУ“, за която се изисква лесовъдско образование,
каквото той притежава.
Съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, НП по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Като беше
посочено по-горе, със заповед № РД 49-199/16.05.2011г Министърът на
земеделието и храните е определил по реда на чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.275,
ал.1, т.2 от ЗГ директорите на регионалните дирекции по горите да издават
7
наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Следователно Директорът на РДГ Сливен е оправомощено
лице да съставя НП по ЗГ, вкл. и процесното.
Относно останалите наведени от жалбоподателката твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила :
Акцентира се върху отказа на служителите на ДГС Котел да
предоставят на жалбоподателката да се запознае със съдържанието на
цитирания в АУАН констативен протокол, съставен на 18.09.2020г. Нито в
глава ІІІ, раздел ІІ от ЗАНН, нито на друго място в закона е установено
задължение за актосъставителя да предявява на лицето, срещу което съставя
АУАН, някакви доказателства освен АУАН – чл.43 от ЗАНН. По негова
преценка актосъставителят може да предяви на привлеченото към
отговорност лице да се запознае с определени доказателства, но отказът обаче
не е нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова.
Съдът не установи да са налице и твърдените нарушения на чл.40 от
ЗАНН при съставяне на АУАН. Установи се, че актосъставителят П. и
свидетелите П. и Д. намерили жалбоподателката и поискали тя да им
представи документ за самоличност, за да впишат в акта нейните данни.
Следователно, АУАН не е бил вече съставен, както се твърди в жалбата.
Техническото изписване на текста на АУАН, било на ръка, било на компютър,
не представлява съставяне на АУАН по смисъла на чл.36, ал.1 и чл.40 от
ЗАНН, докато актът не бъде подписан от съставителя му и по този начин да
обективира неговото волеизявление, направено именно в това му качество.
Декларативно е твърдението на жалбоподателката, че по някакъв било
нарушено правото ù на защита, щом тя все пак е била убедена от свидетеля Д.
да получил препис от акта, който е отказала да подпише, въпреки че тя и
съпругът ù обстойно са се запознали със съдържанието му. В тази връзка
следва да се подчертае, че субективното несъгласие със съставения акт и
емоционалното състояние, което актът предизвикал у жалбоподателката,
неправилно е приравнено на нарушение на правото ù на защита.
Съдът не установи и да са налице твърдените нарушения на чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано достатъчно ясно, точно и разбираемо, като е посочено
времето му на извършване (от датата на започваве на сечта, посочена
8
позволителното за сеч, до датата на проверката, при която нарушението било
открито), мястото на извършване, качеството на лицето, което го е
извършило, което не спазило технологичния план в частта му относно
обозначените пътища и дървесина била извозвана по нерегламентирани в
технологичния план пътища. Описаното нарушение е подведено под
съответстващата му правна норма и прецизно е издирена разпоредбата,
установяваща наказанието за този тип нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са допуснати
други, непосочени в жалбата, съществени нарушения на процесуалните
правила, което налага изследване на правилността на оспореното НП.
Разпоредбата, установяваща приложимото наказание, е тази на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ, според която се наказва се с глоба от 300 до 5000 лв, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Съгласно чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал.2 - лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
Според чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г, лицата по
чл.108, ал.2 след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл.53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г за сечите в горите, издадена от министъра на
земеделието и храните (обн, ДВ, бр.64 от 19.08.2011г, изм. и доп, бр.84 от
29.09.2020г, в сила от 29.09.2020г), в технологичния план се определят
схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични
просеки и трасета за въжени линии.
Няма спор по делото, че жалбоподателката притежава качеството на
лесовъд на частна практика, с което се свързва конкретно по вид и обем
задължение, закрепено в посочените в предходния абзац правни норми. Също
по категоричен начин е установено и обстоятелството, че тя е посочена като
9
представител на лицето, на чието иче е издадено позволително за сеч.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и то се състои в
неупражняване на контролно правомощие за спазване на одобрения
технологичния план, като в резултат на нейното поведение са създадени
извозни пътища в нарушение на приетия технологичен план. В този смисъл
неоснователно се явява възражението ù за приложение на чл.10 от
ЗАНН, според който допустителството е наказуемо само в предвидените в
закона случаи. Личната административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид
и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно
извършено лично от него административно нарушение, или в изрично
предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство
за това, че е допуснало да бъдат извършени административни нарушения при
осъществяване дейността на представляваното от него юридическо лице или
организация - чл.24, ал.2 от ЗАНН и други. Допустителството предполага
действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение
на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява
административно нарушение. Казано с други думи, допустителството
представлява невъзпиране да бъде извършено нарушение от друго лице. В
този смисъл, по ЗГ санкцията следва да е наложена на основание чл.269 от ЗГ,
според който текст се наказват с глоба от 50 до 500лв ръководителите или
възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено
административно нарушение по този закон и подзаконовите актове по
прилагането му при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации. Обвинението за неизпълнение на задължението за
допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго
във връзка с подлежащата на контрол дейност. Без такова доказване няма как
да се установи връзка между допустителя с деянието, наличието на
интелектуален и волеви момент за извършването му и съответно вина като
задължителен субективен елемент на нарушението.
В процесния случай обаче се касае за лична отговорност на
жалбоподателката, която възниква на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за
неизпълнение на лично задължение за контрол по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г, поради което е несподелим довода в жалбата, че
жалбоподателката няма как да знаела, че друго лице, без нейно значние, било
10
прокарало нерегламентирани пътища в обекта. В този ред на разсъждения е
правнонерелевантен и другият отменителен довод – че през месец септември
2020г била ползвала платен годишен отпуск и следователно не следвало да
бъде ангажирана административнонаказателната ù отговорност. Това е така
защото задълженията ù на лице по чл.108 от ЗГ произтичат от издаденото в
нейна полза позволително за сеч. Ако тя е била в невъзможност да изпълнява
задълженията си, е следвало да предприеме действия, с които да бъде
освободена от задълженията си, каквито данни по делото липсват. Логиката
на нейното възражение би довела и до извод, че тя, като работеща на половин
работен ден от четири часа, е следвало да следи за сечта в обекта само четири
час на ден.
В показанията на свидетелите П. и П. се съдържат категорични данни за
прокарани в обекта извозни пътища, в отклонение от тези, регламентирани в
технологичния план. Двамата свидетели установили на място, че били видими
следи от тежка техника, с която били извличани отсечените дървета. Същите
данни се съдържат и в показанията на свидетеля Б., който по същество не
отрече прокарване на нерегламентирани пътища, но обясни това
обстоятелство с невъзможността дърветата да бъдат извозвани по вече
съществуващите. В тази връзка съдът подчертава, че щом технологичният
план е бил одобрен с посочване на вече съществуващите извозни пътища и не
е бил изменен по реда на чл.53, ал.7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г за сечите в
горите, е следвало да се спазва във вида, в който е одобрен. Нито има данни,
нито дори се твърди такова изменение. Голословни са твърденията на
свидетеля Б., че още преди започване на сечта, докато обикаляли из обекта
заедно със свидетеля П., последният се бил уверил с непригодността на
съществуващите пътища и бил маркирал други, тъй като от значение се явява
само одобреният технологичния план. Издаденото в полза на
жалбоподателката удостоверение предлага знания от нейна страна на
нормативната уредба, уреждаща сечите, в т.ч. и коментираните в настоящото
решение разпоредби, вкл. и забраната да извършва действия в отклонение от
одобрения технологичен план.
По делото не се твърди маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
която да води до отмяна на това основание по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН, но
съдът, доколкото е задължен служебно да следи за всички отменителни
основания, дължи коментиране и този въпрос. Не са налице обстоятелства,
11
които да обосновават маловажност, тъй като извършеното разкрива
типичната за този вид нарушения обществена опасност.
Наложеното наказание е в размер на минималния предвиден, които
изключва възможността за неговата ревизия.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Последователна е съдебната практика, вкл. и на АС Сливен,
постановена по сходни дела – например решение № 78/06.07.2020г,
постановено по КАНД № 15/2020г, решение № 201/26.07.2018г, постановено
по КАНД № 181/2018г, решение № 31/28.02.2018г, постановено по КАНД №
221/2017г, решение № 276/06.11.2018г, постановено по КАНД № 249/2018г,
решение № 266/22.10.2018г, постановено по КАНД № 244/2018г, решение №
113/22.06.2021г, постановено по КАНД № 94/ 2021 и други.
Предвид неоснователността на жалбата, следва да бъде отхвърлена
претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените от нея
разноски.
Основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба. Приложимата разпоредба е тази на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правна помощ, предвиждаща възнаграждение в производства
по ЗАНН от 80.00 до 150.00 лева. Поради това, че по делото бяха проведени
четири съдебни заседания и се събра значителен по обем доказателствен
материал, може да се приеме, че делото се отличава с фактическа сложност,
поради което съдът следва да определи възнаграждение в размер на средния,
а именно 120.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от
28.01.2021г на Директора на РДГ Сливен, с което на И. В. М., ЕГН
**********, град Котел, ул. *****, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е
наложено административно наказание 300.00 лева за извършено по чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г за контрола и опазването на горските
територии административно нарушение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН И. В. М., ЕГН
**********, град Котел, ул. *****, да заплати на РДГ Сливен, град Сливен,
ул. Орешак 15А, представлявано от директора инженер Г. С. Д., сумата 120.00
(сто и двадесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателката И. В. М. за присъждане
на направените от нея разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
13