№ 32
гр. Варна, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 24845/24.11.2021 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 15700/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжниците СТ. АТ. М., ЕГН ********** и П. Г. Н., ЕГН **********
от гр. *****, е отхвърлено за сумата от 173,76 лв., обезщетение за забава
върху главницата за периода 06.04.2020 г. – 04.08.2021 г., сумата от 58,40 лв.,
обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода
06.04.2020 г. – 04.08.2021 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, тъй като заявителят има право да получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата и договорната лихва.
Договорната лихва представлява възнаграждение за ползване на отпуснатата
парична сума, поради което олихвяването й със законната лихва при забава не
е анатоцизъм. Претендираното вземане е формирано съгласно чл.12.1. от
договора в размер на ОЛП + 10%/
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
1
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, уточнено с
молба №41861/04.11.2021г. и №44525/16.11.2021г., на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* срещу СТ. АТ. М., ЕГН ********** и П. Г.
Н., ЕГН ********** от гр. *****, за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК за солидарно заплащане на сумите от сумата от 2602,18
лв., незаплатена предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № 30043282953/ 18.03.2020 г.; сумата от 874,60 лв., възнаградителна
лихва за периода 05.08.2020 г. до 04.08.2021 г., сумата от 721,99 лв.,
възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 1125,00 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 60,72 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
04.08.2021г. – 27.10.2021г., сумата от 20,41 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода
04.08.2021г. – 27.10.2021г., сумата от 16,85 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за
периода 04.08.2021г. – 27.10.2021г., сумата от 26,25 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга
Флекси за периода 04.08.2021г. – 27.10.2021г., сумата от 173,76 лв.,
обезщетение за забава върху главницата за периода 06.04.2020г. –
04.08.2021г., сумата от 58,40 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 06.04.2020г. – 04.08.2021г., сумата от 48,21 лв.,
обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за
периода 06.04.2020г. – 04.08.2021г. сумата от 75,13 лв., обезщетение за забава
върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 06.04.2020г. –
04.08.2021г.
По отношение на вземанията предмет на настоящото произнасяне в
заявлението липсва конкретизация.
В изпълнение на дадените с Разпореждане №21766/29.10.2021г.
указания, с молба №41861/04.11.2021г. заявителят е диференцирал размера на
претендираното обезщетение за забава върху всяко от главните вземания в
рамките на общия посочен размер от 355.50 лева и е посочил, че произтича от
клаузата на чл.12.1 от договора, която видно от представения препис от
2
същия предвижда мораторна неустойка в размер на ОЛП + 10% годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
С Разпореждане №23030/09.11.2021г. на заявителя са дадени указания
изрично да посочи дали приложеният лихвен процент при формирането на
обезщетението за забава възлиза на 51%, т.е. на сбора от годишния лихвен
процент (41%) и ОЛП+10%.
Във връзка с указанията е постъпила молба №44525/16.11.2021г., в
която без лихвеният процент да е посочен в абсолютен размер, се
възпроизвежда съдържанието на предходната молба, с допълнението, че
възнаградителната лихва и обезщетението за забава не следва да се
изчисляват както механичен сбор.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Заповедното производство е уредено като строго формално, като
редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата
редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Претенцията
следва да е конкретизирана недвусмислено по основание и размер.
Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи
индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване,
съществуване, начин на формиране и изискуемост.
В настоящия случай въпреки дадените надлежни и точни указания
претенцията за мораторна лихва е останала неуточнена по основание и начин
на формиране, което препятства и извършването на дължимата служебна
преценка за неравноправни клаузи. Нито в заявлението, нито в уточнителните
молби, е посочен точният размер като абсолютна величина на лихвения
процент, при който е начислена лихвата за забава върху главницата и
договорната лихва. Същият не е обвързан изрично и с размера на законната
лихва, както е процедирано с обезщетението за забава след датата на
предсрочна изискуемост – 04.08.2021г. Посочената нередовност е останалата
неотстранена и с частната жалба. Наведените в нея теоретични съображения,
че кредиторът има право да претендира законна лихва при забава, не могат
заместят липсващите твърдения, че процесните вземания за мораторна
3
неустойка са начислени именно в размер на законната лихва. Подобен извод
не може да се извлече и при тълкуване на клаузата на чл.12.1. от договора, на
която заявителят се позовава. По изложените съображения не е възможно да
се извърши преценка дали приложеният от заявителя лихвен процент е
съобразен с императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждаща
законната лихва като лимит на дължимото от потребителя обезщетение за
забава.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода по частната жалба, не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24845/24.11.2021 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 15700/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която подаденото от
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжниците СТ. АТ. М., ЕГН ********** и П. Г. Н.,
ЕГН ********** от гр. *****, е отхвърлено за сумата от 173,76 лв.,
обезщетение за забава върху главницата за периода 06.04.2020 г. – 04.08.2021
г. и сумата от 58,40 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 06.04.2020 г. – 04.08.2021 г.
В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4