Р Е Ш
Е Н И Е
№
2736 10.07.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично съдебно заседание на четеринадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16325 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с иск с правна
квалификация чл. 226, във вр. с чл. 267 от КЗ /отм./
и чл. 49 от ЗЗД предявени от К.Т.Г. /******/ с ЕГН: **********,***, Д.К.Т. /******/
с ЕГН: **********,*** и Л.К.Г. /******/ с ЕГН: **********,*** и тримата със
съдебен адрес ***, партер, офис-* – ***. А.С. в качеството им на ********* на *********
ищца М.Е.Г. /конституирани с
определение на съда от 27.06.2016г./ против Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, регистърен номер 71103 /регистър на Р. Кипър/, със седалище
и адрес на управление в гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „Агапинорс
и Архиепископ Макариус ІІІ“ № 2, Кула Ирис, ет. 2, офис
401, представлявано от З. Д., А. Т. С., С. Е., действащи заедно и поотделно,
чрез Застрахователна компания Олимпик – Клон
България“, Клон на чуждестранен търговец с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ № 142 – 142А“,
представлявано от В. Г. М. за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 4000 лева съобразно наследствения им дял /по
1/3 –та за всеки от ищците/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
21.06.2015г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят,
че са ********* на М.Е.Г., п. на 20.06.2016г. Твърди се в исковата молба, че на
21.06.2015г., около 06.00 часа наследодателката им превозвала пътник, като се
движила по бул. „Ц. Б. ІІІ О.“ в посока М. п. – П.. Движейки се в обратна
посока, в съседното платно, автомобил марка „*****“ с рег. № *****извършил
маневра „завой на ляво“ на кръстовището с ул. „С. П.“, като отнел предимството
на Г. и блъснал управлявания от нея автомобил. В следствие на удара,
таксиметровият автомобил се отклонил от посоката на движение и се блъснал в *****
ограничителни колчета вдясно, извън пътното платно. Наблизо имало таксиметрова стоянка и ***** на пострадалата
се отзовали на помощ. Твърди се, че водачът на автомобилът с марка „*****“ бил
във ***** ****** състояние и въпреки, че събралите се хора се опитали да го
задържат на мястото на инцидента, той напуснал ПТП – то. Поради силният удар
обаче регистрационният му номер останал на улицата. От удара ищцата изпаднала в
безсъзнание. В констативния протокол било записано, че видимите телесни
увреждания на пострадалите лица са: ***** рани по ***** на ищцата и ***** на лявата ***** на пътника. Според констативния протокол
лекият автомобил „*****“ бил застрахован с полица № ***** /05.03.2015г. на
застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, чрез Застрахователна компания „Олимпик
– клон България“ КЧТ.
Твърди се в
молбата, че Спешната медицинска помощ установила, че ищцата е претърпяла силен
удар в гл. и г.. При първоначалния медицински преглед
били констатирани оплаквания от болки в ******* мишница, ******* и болки в *****
***** половина, за облекчаване на които й бил изписан „паратрамол“,
който да приема 3 пъти дневно.
На 29.06.2015г.
М. Г. посетила лекар за консултация, като основната поставена й диагноза била
„контузия на ******* пояс и ****“. Назначеното й лечение включвало
рехабилитация и прием на аналгетици, което продължавало и до настоящия момент.
Във връзка с причинените й неимуществени вреди подала искане до застрахователя
за обезщетяването им, но от клона на последния получила отговор, че следва да
представи допълнителна документация, както и че е необходимо време за
установяване на обстоятелствата, свързани със заплащане на обезщетението. В
края на месец август получила писмо, с което й отказали заплащане на
обезщетение, тъй като не било приключило досъдебното разследване и не била
установена вина на ***** на автомобила „*****“.
Ищците твърдят,
че в резултат на настъпилото ПТП наследодателката им претърпяла голям обем
неимуществени вреди, които се изразяват в следното:
Изпаднала след
инцидента в безсъзнание, а в последствие изпаднала в шок, чувствала се
дезориентирана и не смеела да излезе от автомобила. Три часа след удара не
можела изобщо да се движи от ужасяваща болка в дясното рамо и гръдния кош. При
постъпване в болничното заведение била положена на носилка в близост до
пострадалия пътник и освен за собственото си здраве изпитвала притеснения и за
здравето на лицето, което возила в автомобила. При удара ищцата наранила *******
си и получила *** тежки отока, които отшумяли след
няколко седмици, но тя била принудена да съобразява положението на главата и *****
си, както и да приема аналгетици. В продължение
на няколко месеца била обездвижена и принудена да лежи, като изпитвала силна
болка и имала нарушения в съня. Чувствала се изтощена и била принудена да
разчита на помощта на близки при обслужването си и при извършване на
ежедневните дейности. В последствие трябвало да посещава рехабилитационни
процедури, които също били много болезнени. С оглед нуждата от средства била
принудена да започне работа преди да се
възстанови напълно и изпитвала затруднение при шофиране. Преди ПТП – то
работила пълноценно по 8 часа на ден, а след него чувствала умора още на 4 – я
час. Към настоящия момент продължавала да изпитва болка, като й предстояли още
рехабилитационни процедури.
Ищцата Г.
/заличена като страна след смъртта й, настъпила в хода на процеса/ твърди, че
се явява пострадало от ПТП лице и за претърпените от нея неимуществени вреди
следва да се ангажира отговорността на ответния застраховател, тъй като ***** на автомобила, причинил инцидента имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност. Въз основа на гореизложените твърдения ищцата
е сезирала съдът с искане да постанови Решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за причинените й при
настъпилото на 21.06.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Поради
настъпила смърт на ищцата в хода на процеса и въз основа на подадена молба от *********
й, с определение от 27.06.2016г. М. Г. е заличена, като ищец и на нейно място
са конституирани ********* й – К.Т.Г. /******/ с ЕГН: **********, Д.К.Т. /******/ с
ЕГН: ********** и Л.К.Г. /******/ с ЕГН: **********, като всеки от тях
претендира осъждане на ответника да му заплати по 1/3 част от претендираната от
наследодателката им сума или в размер на по 4000 лева съобразно наследствения
дял на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
21.06.2015г. до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски, за
които е представен списък, както и определяне по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение на ***. А. С. за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищците и
допълнително възнаграждение за явяването му в 9 поредни заседания в размер по
100 лева за всяко от тях.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, регистърен номер 71103 /регистър на Р. Кипър/, със седалище
и адрес на управление в гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „Агапинорс
и Архиепископ Макариус ІІІ“ № 2, Кула Ирис, ет. 2,
офис 401, представлявано от от З. Д., А. Т. С., С. Е,
действащи заедно и поотделно, чрез Застрахователна компания Олимпик
– Клон България“, Клон на чуждестранен търговец с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ № 142 –
142А“, представлявано от ********* на клона В. Г. М., чрез пълномощника му – ****.
М. П. Д. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Ответника счита за недоказана претенцията
на ищцата. Оспорва твърденията на механизма на настъпване на процесното ПТП,
твърдението й че е претърпяла описаните в молбата травматични увреждания, които
да са й причинили неимуществени вреди в претендирания размер. Счита, че не са
налице основанията за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите, като твърди, че ищцата е нарушила правилата за движение и в
частност – движела се със скорост над
разрешената и не била с поставен обезопасителен
колан. Отделно от това твърди, че не е
установен по безспорен начин нито механизма на настъпване на ПТП – то,
нито твърдението на ищцата, че същото е причинено по вина на застрахования при
него водач. Оспорва и размера на претендираните от ищцата вреди, като
прекомерно завишен. Въз основа на гореизложените твърдения ответника моли съда
да отхвърли предявения главен иск и акцесорния за обезщетение за забава, като
при условията на евентуалност – моли съдът да приеме за основателно
възражението за съпричиняване и да намали
размера на обезщетението. Претендира присъждане на направените разноски,
в това число и възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от налични травматични
увреди, като установи всяка една от тях.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възражението си за съпричиняване, включително и наведените възражения за
това, че ищцата е нарушила правилата за движение, като се движела със скорост
над разрешената и не била с поставен обезопасителен
колан.
С влязло в сила Определение, постановено по НОХД № ****/2016г. по описа на
ПРС, ***** наказателен състав е одобрено постигнато между страните
споразумение, по силата на което ***** Г.
А. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. б, б. „а“, предл. 2 – ро, вр. с ал. 1, б. „б“,, пр. 2 –
ро, във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, за това, че на 21.06.2015г. в гр. П., при управление на моторно
превозно средство – л. а. „*******“, с рег. № ******** е нарушил правилата за
движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. 1 – во от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил
средна ******* ******* на М. А. П., изразяваща се в ***** на лява ***** ,
причинило трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за повече от един
месец, като деецът е избягал от местопроизшествието.
Цитираният съдебен акт има последиците на влязла в
сила присъда и съобразно правилата на ГПК, с обвързваща настоящия съд сила
разрешава въпросите относно извършване на деянието, от което ищцата твърди да
са претърпени неимуществени вреди и неговата противоправност, както и виновността
на ***** - Г. А. М.
От събраните в хода на настоящото
производство писмени доказателства и в частност – застрахователна полица с № ***** /05.03.2015г.
на застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, чрез Застрахователна компания „Олимпик
– клон България“ КЧТ се установява, че за автомобилът, с който е реализирано
ПТП – то, към датата на настъпването му е имало валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите.
От заключението на
приетата в хода на настоящото производство автотехническа експертиза, извършена
от в. л. С. М. се установява, че най – вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на пътно – транспортното произшествие:
На 21.06.2015г. около
05.-05.30 часа, л.а „*******“ с рег. № **********, управляван от Г. А. М. се
движи по най – ***** лента на западното платно на бул. „Ц. Б. 3 О.“ в посока от
***** на ***. В същото време л.а. „********“ с рег. № РВ ********, управляван
от М.Е.Г. и още един пътник се е движил в ****** лента на същия булевард в
посока от ** на ****. Скоростта на този
автомобил е била около 49 км.ч. Когато и двата автомобила приближават зоната на
кръстовището с ул. „С. П.“, водачът на л.а. „******“ предприема маневра завой *****.
Предприетата от ***** на **** маневра
създава опасност от удар с л.а. „*********“. Водачът му предприема реакция с
волана и отклонява автомобила ********. Последвал е ******* между двата
автомобила в ястото,
което е разположено на границата между ***** и ***** ленти за движение. Зоните
на контакт между двата автомобила са преден **** край за л.а. „****“ и *****
ляв край за л.а. „*********“ След сблъсъка с ******, л. а. се насочва надясно
към края на платното за движение и там възкачва с десните си колела ****** и
спира. Скоростта на л.а. „**********“ е била около 49 км.ч. Съгласно спецификацията мястото на ****** е
било оборудвано с обезопасителен колан. С оглед
механизма на удара и посоката на движение на ***** на пострадалата и като се имат предвид
посочените в анализа данни от изследванията за травмата при ПТП, то според в. л.
следва, че най – вероятно ******* е била с поставен предпазен колан. В момента на удара скоростта
на л.а. „********“ е била около 13 км.ч., а преди предприетата маневра „*******“
е била около 30 км.ч. В момента на удара скоростта на л.а. „**********“ е била
около 49 км.ч. Ако скоростта, с която л. а. „*******“ е била със стойност, по –
близка до горната граница /30км.ч./ на технически вероятния диапазон, то ***** на л.а „**********“
не е имала техническа възможност да предотврати удара чрез екстремно спиране.
Ако скоростта на л.а. „********“ е била в стойности по – близки до долната
граница /13 км.ч./ на технически вероятния диапазон, то ***** на л.а. „**********“ е имала техническа
възможност да предотврати ********* чрез екстремно спиране.
От заключението на
съдебно – медицинската експертиза, извършена от вещото лице С.С. се установява,
че при инцидента на 21.06.2015г. на М.Е.Г. са причинени контузия на главата и
мозъчно сътресение, както и контузия на ******* ******* става, наложила ЛФК и
медикаментозно локално лечение, като всяка от тези травми сама по себе си е
довела до ***** на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
Според в. л. в
конкретния казус от данните по делото не може да се приеме, че ****** Г. е била
в безсъзнателно състояние до степен на ****** *****. Наличните данни говорят за
наличието на степенно ********** на съзнанието /*********/ за сравнително
кратък период от време. По отношение на установените месец след ПТП – то
коренчеви симптоми от страна на шиен или гръден прешлен според експерта не може
да се отговори категорично, че е причинно – свързано с травмата от инцидента.
Описаните травматични увреждания са причинени по най – общ механизъм на удар с/или
върху твърд, тъп предмет и е възможно да са получени при ПТП –травма в купето
на лекия автомобил. Травматичните увреждания са в пряка причинно – следствена
връзка с претърпяното ПТП. Те са от различно естество като характер, претърпени
болки, неудобства, период на лечение и продължителност на оздравителните
процеси. Травмата на главата е оздравяла сравнително бързо, тъй като не се
споменава нито в болничните, нито в амбулаторните листове. Несъмнено според
експерта, най – продължително като болезненост и житейски дискомфорт е
контузията на дясната раменна става, което е довело до затруднения за
пълноценна работа и умерено затруднено самообслужване в острия следтравматичен период. Оздравителните процеси следва да са
приключили за 45 дни. В. л. не открива данни за остатъчни явления, които да са
отразени в медицинските документи по делото.
Предвид разясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание при изслушване на експертизата, а
именно, че не е извършил личен преглед на пострадалата, както и че при
изготвяне на заключението е работило само по наличната в кориците на делото
медицинска документация и по искане на пълномощника на ищците по делото е
извършена и допълнителна съдебно – медицинска експертиза, от в. л. А. А..
От заключението на
същата се установява, че при инцидента на 21.06.2015г. на М.Е.Г. е причинено:
-контузия на главата
и мозъчно сътресение
Имайки в предвид медицинската
документация, в. л. посочва, че черепно – ***** травма е довела до ***** на здравето по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. ***** състояние /***** / при Г. е било за кратък
период от време и не е довело до степен на ***** . При прегледа в СО на УМБАЛ
„Св. Георги“ тя е била адекватна, контактна, без отклонения в неврологичния
статус.
-Контузия на дясната
раменна става, наложило ЛФК и медикаментозно локално лечение
Тази травма също е
довела според вещото лице до ***** на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК/. Ограничена е вътрешната ротация на дясната ръка към края на месец май
2016г. – другите движения са възстановени,видно от приложените медицински
прегледи. Принципно при по – продължително време за възстановяване се ползват
болнични, представяне на ТЕЛК за трудоустрояване или определяне на група
инвалидност, каквито документи не се установяват в случая. Според вещото лице А.
не би могъл да се посочи точен период на възстановяване, тъй като при всеки
индивид то е индивидуално, а могат да настъпят и други фактори, които да
утежнят този процес, като например възрастта и други дегенеративни промени.
Установените от невролог коренчеви симптоми от страна на шиен гръбнак не могат
категорично да се свържат с травмата от ПТП.
От устните разяснения
на в. л. А. се установява, че констатираната вътрешна ротация е свързана със
завъртане на дясната ръка навътре и е свързана освен с болезненост, също и с чувство
на неудобство, непохватност и ограничаване на движенията.
Съдът кредитира
заключенията на САТЕ и съдебно – медицинските първоначална и допълнителна, като
компетентно извършени, с необходимата квалификация и опит, отговарящи пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.
За установяване на
фактическите си твърдения ищците са ангажирали и гласни доказателства
посредством показанията на св. К. Г., св. С. О. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 12.05.2016г./ и св. А.Г. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 09.06.2016г./
От показанията на св.
Г. /****** на пострадалата Г./ се установява, че през 2015г. ****** му
претърпяла инцидент, при който била ударена от ******. Нейни ***** я докарали в къщи, имала проблеми с дишането,
била замаяна, ******* й ръка била ******* през първите дни, а имала и подутини
по *******. В първите дни след ПТП – то не можела да се обслужва сама, а после й
помагали малката им ****** и ****** й. Приемала обезболяващи, като постепенно
ръката й се подобрявала. Започнала да ходи и на рехабилитация. Можела да ползва
още болнични, но се наложило да се върне на работа.
Св. О. /******* на
пострадалата/ установява в показанията си, че познава Г. от 15 години и
работели в една съща таксиметрова компания. Знае за инцидента, тъй като взел М.
от болницата. Докарали я в носилка и той помогнал да се качи в апартамента.След
около месец се върнала на работа. Опитала да шофира и по – рано, но не можела
да превключва скоростния лост. По време на ПТП – то в колата имало и пътник –
клиент, който също пострадал.
В хода на настоящото
производство са снети и показания от *****, съставил процесния протокол за ПТП
– св. А.Г., които напълно подкрепят установения от доказателствата по делото
механизъм на настъпване на ПТП, по отношение на който не е налице и спор.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните св. /като тези на св. Г. цени при условията на чл. 172 от ГПК/,
тъй като същите намира за обективни, св. имат непосредствени възприятия досежно
установените от тях факти и показанията им съставляват първичен източник на
доказателства. Същите взаимно се допълват, помежду им съдът не констатира
противоречия и намират опора в доказателствената съвкупност по делото – както
писмените доказателства, така и съдебно – медицинските и авто
- техническата експертизи.
Като писмени доказателства по делото са
приети още констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.06.2015,
кореспонденция с ответния застраховател, трудов договор, пълномощни, справка за
сключена застраховка „гражданска отговорност“, многобройна медицинска
документация относно извършените прегледи, лечение и издадени болнични и
амбулаторни листове на ищцата М.Г., заверено копие на застрахователна полица
„ГО на автомобилистите“, съобщение и препис- извлечение от акт за смърт и
удостоверение за *********, заверено копие от протокол от съдебно заседание,
проведено по НОХД № ****/2016г. по описа на ПРС, ***** наказателен състав,
копие на удостоверение за техническа изправност на а., рег.
т. и св. за регистрация и договор за
отдаване на автомобил под наем,
При тези данни, след анализ на
доказателствената съвкупност по делото съдът намира за доказано по категоричен
начин, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищците механизъм.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че поведението на ***** не било противоправно и виновно, тъй като по
този въпрос е налице влязъл в сила съдебен акт и пререшаването му е недопустимо
в рамките на настоящия процес.
С одобреното от
наказателния съд споразумение е установена вината на ***** Г. А. М., фактът, че същия е нарушил правилата за движение и допуснал настъпването
на ПТП. От многобройните писмени доказателства и заключенията на приетите
експертизи се установява, че в резултат на инцидента, на М. Г. са причинени
описаните в исковата молба травматични. Причинените телесни повреди и механизма
на настъпване на пътно – транспортното произшествие се установяват и от
приетите по делото автотехническа и съдебно – медицинска експертизи, които
сочат именно на описания в исковата молба и възприет от съда механизъм. Горното
води до несъмнен извод за наличие на един от елементите от фактическия състав
на претенцията – наличие на противоправно поведение. Вината при извършване на
това деяние се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, още повече че в
конкретния казус този въпрос е разрешен посредством съдебен акт, имащ
последиците на влязла в сила присъда.
По категоричен начин се установи
в хода на настоящото производство въз основа заключението на съдебно –
медицинските експертизи, че на наследодателката на ищците са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания, съставляващи леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и същите са настъпили в пряка
причинно – следствена връзка с противоправното и виновно поведение на ***** Г. М.. Видно от кредитираното от съда
заключение, при инцидента на 21.06.2015г. на М.Г. са
причинени следните увреждания:
- ***** травма, довела до ***** на здравето по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
-контузия на *******
раменна става, наложило ЛФК и медикаментозно локално лечение, довела според в.
л. до ***** на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
Уврежданията, периодът на
възстановяване и претърпените болки и страдания от ищцата, се установяват и от
показанията на разпитаните св. – К. Г. и С. О.. Същите имат непосредствени
възприятия досежно състоянието на ищцата след инцидента, възстановителния
процес и преживените от нея комплекс от негативни емоции.
Съдът съобразява изложените факти
относно вида на получените увреждания и свързаните с тях болки и страдания,
като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищцата е именно претендираната с исковата молба сума от
12 000 лева, от които на всеки от конституираните на нейно място *********
е дължима сумата от по 4000 лева съобразно притежавания от тях дял в
наследствената маса /по 1/3/.
За да
определи размера, съдът взе предвид следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характера
на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалите /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката им с оглед степента
на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба
болки и страдания от ищците бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреждания и оздравителния процес при Г.
се правят и въз основа на заключението на съдебно- медицинските експертизи и
многобройната приобщена по делото медицинска документация. Касае се при ищцата
за мозъчна травма, довела до ***** на здравето по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и контузия на дясната
раменна става, наложило ЛФК и медикаментозно локално лечение, която е причинила
значителен дискомфорт, тъй като е свързана според устните разяснения на в. л. А.
с вътрешна ********, болезненост и ограничени движения.
Извън тези
неимуществени вреди, свързани с обичайния дискомфорт от подобни травми съдът
отчете и факта, че по време на инцидента ищцата е изпълнявала таксиметров курс
и е превозвала пътник, който също е пострадал. Това е било свързано с
допълнителни притеснения за ищцата, още повече, че в резултат на травмата
същата не можела да шофира за определен период от време, което на практика е
свързано с невъзможност да полага труд.
Отделно от това болки и страдания ищцата е търпяла на практика до края на
живота си, тъй като видно от приетия по делото акт за смърт, същата е п. точно
една година след инцидента отново при пътно – транспортно произшествие.
Размерът на така определеното обезщетение за неимуществени вреди не подлежи на
намаляване, тъй като ответникът не доказа правонамаляващото
си възражение за съпричиняване. Този размер съдът счита за адекватен и
справедлив, съобразен с всички посочени по-горе критерии за преценка на
обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски имат ищците, които се
констатираха от съда в размер на 982 лева заплатени държавни такси и депозити
за свидетели и вещи лица и конкретно – сумата от 15 лева за частна жалба, 480
лева държавна такса за предявения иск, 300 лева депозити за в. л., 30 лева
депозит за св., 10 лева депозити за съдебни удостоверения и 152 лева депозит за
в. л., като заплащането им следва да се възложи в тежест на ответната страна.
За осъщественото на всеки от
тримата ищци процесуално представителство следва да се определи на ***. А.С.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
по 510 лева или в общ размер на 1530 лева, като на същия се дължи и сумата от
900 лева, представляваща допълнително дължимо на основание чл. 38, ал. 2, т. 3,
предл. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 8 от
НМАВ възнаграждение за явяване в 9 поредни съдебни заседания, след второто
проведено по делото или общо дължимата на ***. С. сума възлиза в размер на 2430
лева, която следва да се заплати на последния от ответната страна.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Олимпик“ Лимитид,
регистърен номер 71103 /регистър на Р. Кипър/, със
седалище и адрес на управление в гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „Агапинорс и Архиепископ Макариус
ІІІ“ № 2, Кула Ирис, ет. 2, офис 401, представлявано от З. Д., А. Т. С., С. Е.,
действащи заедно и поотделно, чрез Застрахователна компания Олимпик
– Клон България“, Клон на чуждестранен търговец с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ № 142 –
142А“, представлявано от В. Г. М.да заплати на всеки от ищците - К.Т.Г. /******/ с ЕГН: **********,***,
Д.К.Т. /******/ с ЕГН: **********,*** и Л.К.Г. /******/ с ЕГН: **********,*** и
тримата със съдебен адрес ***, партер, офис - * – ***. А.С. в качеството им на *********
на ********* ищца М.Е.Г. сумата
от по 4000 лева /четири хиляди
лева/ съобразно наследствения им дял /по 1/3 –та за всеки от ищците/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 21.06.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Олимпик“ Лимитид,
регистърен номер 71103 /регистър на Р. Кипър/, със
седалище и адрес на управление в гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „Агапинорс и Архиепископ Макариус
ІІІ“ № 2, Кула Ирис, ет. 2, офис 401, представлявано от от
З. Д., А. Т. С., С. Е, действащи заедно и поотделно, чрез Застрахователна
компания Олимпик – Клон България“, Клон на
чуждестранен търговец с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ № 142 – 142А“, представлявано от В.
Г. М.да заплати на ищците К.Т.Г. /******/ с ЕГН: **********,***,
Д.К.Т. /******/ с ЕГН: **********,*** и Л.К.Г. /******/ с ЕГН: **********,*** сумата
от общо 982 лева /деветстотин осемдесет и два лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“
Лимитид, регистърен номер
71103 /регистър на Р. Кипър/, със седалище и адрес на управление в гр. Никозия,
Р. Кипър, ул. „Агапинорс и Архиепископ Макариус ІІІ“ № 2, Кула Ирис, ет. 2, офис 401,
представлявано от З. Д., А. Т. С., С. Е, действащи заедно и поотделно, чрез
Застрахователна компания Олимпик – Клон България“,
Клон на чуждестранен търговец с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ № 142 – 142А“,
представлявано от В. Г. М. да заплати на *** А.В.С., личен номер на *** *****,
вписан в *****, с адрес на кантора в гр. П., ул. „С.“ № *, офис № * сумата от
общо 2430 лева /две хиляди
четиристотин и тридесет лева/, представляваща определено от съда възнаграждение
за осъщественото на всеки от ищците процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.