№ 13560
гр. София, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110129310
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 20,00 лв. /предявен като частичен от 307,00 лв./, представляваща останала непогасена
част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № E21990011379/28.06.2021 г., за причинени вреди
на л. а. „...., вследствие на ПТП от 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата Б. С. Б. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 30.07.2021 г., около 13:00 часа, в тъмен
безистен, находящ се в гр. Варна, ...., при извършване на маневра за излизане от вътрешен
двор на сграда е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на собствения л. а. „...., а именно: увреждане на заден десен калник.
Поддържа, че в качеството му на застраховател по застраховка „Каско на МПС“ - на
04.08.2021 г. е уведомила ответника ...Д за настъпване на застрахователното събитие, като
последният е извършил оглед и опис на щетите по автомобила, образувайки щета №
**********/04.08.2021 г. при него. Сочи, че от страна на застрахователя е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 23,00 лв., което счита за силно
занижено, тъй като сумата не е достатъчна за извършване на ремонта за отстраняване на
щетите по автомобила. Пояснява, че след проучване на пазарните цени в няколко сервиза е
установила, че сумата, необходима за възстановяване на щетите възлиза в размер на на
330,00 лв., поради което счита, че след приспадане на платената сума от 23,00 лв.
ответникът е останал задължен за разликата от 307,00 лв., от която претендира сумата от
20,00 лв. под формата на частичен иск. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ...Д е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № E21990011379/28.06.2021 г., по отношение на л. а. „..... Сочи, че е
определил, а на 03.11.2021 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 23,80 лв.
по щета № **********/04.08.2021 г., с което претенцията на ищцата следва да се счита за
1
изцяло удовлетворена. Посочва, че платената сума касае единствено отремонтирането на
щетата, тъй като същата е била налична към момента на сключване на застрахователния
договор, позовавайки се на протокол за извършен оглед и маркиране на автомобила.
Оспорва претенцията и по размер, тъй като няма основание за възстановяване на щетите по
цени на ремонта в оторизиран сервиз на марката, доколкото към момента на настъпване на
процесното ПТП – 30.07.2021 г. автомобилът е бил в експлоатация над 14 години и не е бил
гаранционен. Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности и части, които не
са били необходими, както и че сумите за доставка, монтаж и въвеждане на автомобила в
експлоатация са силно завишени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на
настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди в т. ч. и основанието за отремонтиране
на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това;
изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в предвидения срок.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
11.07.2022 г., срещу който те не са възразили, а именно: наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
по отношение на собствения на ищцата Б. С. Б. л. а. „...., по време на действието на което –
на 30.07.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, в резултат на което на последния са причинени материални вреди,
както и, че в изпълнение на договорното си задължение извънсъдебно ответникът ...Д е
заплатил на ищцата сумата от 23,80 лв., касаеща процесната щета № **********/04.08.2021
г. Нещо, повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна полица
№ Е21990011379/28.06.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“ с период на действие от 00:00
часа на 03.07.2021 г. до 24:00 часа на 02.07.2022 г. при уговорена застрахователна сума от 6
110 лв., добавък № 1 към нея и общи условия по застраховка „Каско на МПС“, според които
клауза „Пълно каско“ обхваща пътно-транспортно произшествие при сблъскване или удар
на МПС с други подвижни или неподвижни предмети, свидетелство за регистрация на МПС
– част I, уведомление за щета от 04.08.2021 г., материалите по щета №
**********/04.08.2021 г., както и извършеното от ответника плащане от 03.11.2021 г. в
размер на 23,80 лв./, което по същество представлява извънсъдебно признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се с висока доказателствена стойност
в процеса.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически
факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са доказани, като с оглед
релевираните от ответника възражения спорният по делото въпрос касае размера на вредите,
причинени на застрахования при него по застраховка „Каско на МПС“ л. а. „...., респ. какъв
е размерът на претендираното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
2
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на
КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. В тази връзка по делото е
изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, изясняващо, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а. „....
е, както следва: 311,64 лв. /с включени бояджийски операции/ и 48,00 лв. /без включени
бояджийски операции/. Експертът е описал кои са констатираните щети по собственото на
ищцата МПС, като е посочил, че процесната такава, изразяваща се хоризонтално задиране
/надлъжно ожулване/ по външната повърхност на заден десен панел, се намира в причинна
връзка с процесното ПТП от 30.07.2022 г. Изрично вещото лице заявява, че така
констатираното увреждане се различава от другото такова върху същия детайл, изразяващо
се в липса на бояджийски слой в обособена точка, което е констатирано към момента на
сключване на застрахователния договор, и което не е предмет на процесната щета №
**********/04.08.2021 г. Ето защо, не би могло да се приеме, че в настоящия случай става
въпрос за обезщетяване на вреди, които са били налице към момента на съставяне на
протокола за оглед и маркиране от 02.07.2021 г., поради което те са част и се обхващат от
предмета на застрахователното покритие, до какъвто извод е достигнал и ответният
застраховател, доколкото с извършеното от него извънсъдебно плащане той е потвърдил
този факт. Нещо повече, изрично при изслушването си в открито съдебно заседание на
17.11.2022 г. експертът посочва, че с оглед характера на процесното увреждане се изисква
боядисване на целия детайл – заден десен панел. Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да бъде възприета средната пазарна стойност за отстраняване на щетата с включени в
нея бояджийски операции, а именно: сумата от 311,64 лв. Последната съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за
отстраняване на щетите по л. а. „.... възлиза на посочения по-горе размер от 311,64 лв., като
между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е възстановил на ищцата сумата от
23,80 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 287,84 лв. Нещо повече, дори
и да се възприеме посочената от вещото лице пазарна стойност без включени в нея
3
бояджийски операции от 48,00 лв., до какъвто извод съдът не достигна, то след приспадане
на извънсъдебно платената от ответника сума от 23,80 лв., настоящата частична искова
претенция за сумата от 20,00 лв. също би била изцяло основателна. Ето защо, предявеният
частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло в пълния
заявен размер от 20,00 лв., като посочената сума следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на
700,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса, 170,00 лв. – депозит за САТЕ и
480,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 11.11.2022 г., в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка /л.
82 от делото/. Релевираното от ответника възражение за неговата прекомерност съдът счете
за неоснователно, доколкото претендираният размер от 480,00 лв. съответства на
минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /според актуалната редакция,
действаща към момента на сключване на договора/, при съобразяване и на начисления
върху него ДДС. При този изход на спора, сторените от ответника разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...Д, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на Б. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 20,00 лв. /предявен
като частичен от 307,00 лв./, представляваща останала непогасена част от застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № E21990011379/28.06.2021 г., за причинени вреди на л. а. „...., вследствие на ПТП
от 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...Д, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на Б. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4