РЕШЕНИЕ
№ 21184
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110150058 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответницата В. Б. С. е потребител на
топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес гр.С., община К. с., бул.
„Х.Б.“ № ..., ап. ...
Ответницата не е заплатила дължимата сума за доставка на енергия в
законоустановените срокове.
Дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът възразил, поради което се води настоящия установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че В. Б. С. дължи сумата в
размер на 3155,99 лева от които 2783,93 лева, представляваща цена на
доставеното от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 314,09 лева, представляваща мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 12.10.2022г., както и сумата от 48,60 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.03.2020г.
до м.04.2021г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 9,37 лева,
1
представляваща лихва за периода от 16.05.2020г. до 12.10.2022г.Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата, в който
отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че не е
задължена за посочените суми за доставената в процесния имот топлинна
енергия. Твърди, че задължен за процесните суми е наемателят на имота К.
С..Посочва, че в диспозитива на т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК, е прието, че
когато между лицето, което ползва топлоснабден имот на договорно
основание и с топлопреносното предприятие има сключен договор за доставка
на ТЕ, тогава задължен за цената на доставената ТЕ е ползвателят, а не
собственикът на имота.Поддържа, че в мотивите на същото решение е
посочено, че подаването на заявление за откриване на партида, придружено с
доказателства за договорното отношение, на което лицето ползва имота,
откриването от ТПП на индивидуална партида на лицето, издаването на
счетоводни документи на това лице, са обстоятелства, които свидетелстват и
установяват, че между ТПП и ползващото на договорно основание лице има
сключен договор за доставка на ТЕ.Твърди, че ищцовото дружество е
представило като писмено доказателство към ИМ, договор за наем от 1
февруари 2018г., сключен между собствениците на имота В. Б. С. и И. Д. Ст. и
с наемателя К. И. С.. Заявява, че ищцовото дружество е наясно с това, че
клиент на ТЕ за процесния имот е именно К. С., тъй като дружеството е
предявило срещу същото лице иск за сметките за ТЕ за същия имот за периода
месец май 2018г. – месец април 2020г., по който иск е било образувано г.д. №
2022/111/01/22414 по описа на СРС, ГО, 157 състав.Поддържа, че в
процесният период имотът е бил ползван на валидно договорно основание от
лице, различно от неговите собственици, а именно от наемателя К. С..Твърди,
че посоченият наемател е отправил до ищцовото дружество искане партидата
на имота при дружеството да бъде променена на името на наемателя,с което
К.С. е заявил и пред ТПП, че същият ще бъде клиент на доставките на ТЕ в
процесния имот Посочва, че ищцовото дружество е променило данните по
партидата на процесния имот, като е посочило за неин титуляр К. С.,
начислявало е сметките за имота на негово име и ги е претендирало от
него.Твърди, че представения договор за наем от 1 февруари 2018г. е сключен
за срок от 2 години.Заявява, че наемателят е продължил да ползва процесния
имот и след изтичането на срока на наемния договор, без противопоставяне от
2
страна на наемодателите. Твърди, че това ползване продължава и към момента
на подаване на ОИМ.Поддържа, че между ТПП и К. С., в качеството му на
ползвател на договорно основание на процесния имот, съществува договор за
доставка на ТЕ съгласно посоченото в т.1 от ТР № 2/2017г. ОСГК на
ВКС.Заявява, че намиращата се в имота абонатна станция снабдява с ТЕ и
съседна сграда. Твърди, че в същата тази станция липсват монтирани преди
присъединителните топлопроводи и водопроводи контролни топломери за
отопление и контролни водомери за топла вода. Заявява, че оспорва не само,
че цената на доставената в процесния имот ТЕ не се дължи от ответницата В.
С., но също и че тази цена въобще не е дължима, тъй като количеството
доставена ТЕ не е измерено и разпределено съгласно повелителните
разпоредби на Наредбата за топлоснабдяването и ЗЕ. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло.Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
Отношенията между наемодател и наемател на топлоснабден имот не
могат да се противопоставят на топлоснабдителното предприятие, ако то не е
било надлежно уведомено за тяхното възникване, изменение и прекратяване.
Дружеството е било уведомено за сключения на 1 февруари 2018г. договор,
променило е титуляра на партидата и за срока на наемния договор е
съобразило наемателя като потребител. За дружеството не съществува
задължение да проверява дали правоотношението е подновено след изтичане
на срока, посочен в договор за наем. Следователно, дружеството правилно е
приело, че за задълженията на абоната за времето след настъпване на крайния
срок по наемния договор отговорност носи лицето, притежаващо вещно право
върху имота - ответникът В. Б. С..
По делото бяха приети техническа и счетоводна експертизи, които
установиха както размера, така и стойността на потреблението за исковия
период. Посочените в исковата молба размер и стойност на потребление,
както и размера на дължимите за забавата лихви са коректно изчислени от
ищеца. Исковете следва да бъдат изцяло уважени, а ответникът дължи на
ищеца 676,24 лева разноски. Съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че че В. Б. С. ЕГН ********** дължи
на „Т. С.“ ЕАД сумата в размер на 3155,99 лева от които 2783,93 лева,
представляваща цена на доставеното от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. включително, ведно със законната лихва
от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 314,09 лева,
представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 12.10.2022г.,
както и сумата от 48,60 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г. включително, ведно
със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 9,37 лева, представляваща лихва за периода от 16.05.2020г.
до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 676,24 лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на
ищеца – „Б. Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4