Решение по дело №258/2019 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е  № 146

 

гр. Самоков, 25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 258 по описа на същия съд за 2019 г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Ищецът В.К.К. *** е предявил срещу ответника „ВЕНТЕМ” ЕООД-гр.Самоков ,представлявано от управителя Венцислав Иванов Темелакиев иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК –за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане за ищеца за неизплатени трудови възнаграждения в размер на 2 175.00 лева,за периода от 11.01.2016 год. до 01.11.2016 год., 500 лева лихва за забава върху сумата ,считано от 25.02.2016 год. до датата на предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва ,считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .Претендира направените по делото разноски.

            В исковата молба ищецът сочи ,че с трудов договор ,сключен на 08.01.2016 год.,на 11.01.2016 год. е започнал работа в ответното дружество на четиричасов работен ден ,с месечно трудово възнаграждение в размер на 210 лева.Твърди ,че на 01.11.2016 год. трудовото правоотношение правоотношение с работодателя /ответното дружество/ е прекратено ,без да му бъде вречена заповедта и да му бъдат изплатени трудовите възнаграждения за този период.Ищецът сочи ,че ответникът не му е изплатил трудовото възнаграждение за процесния период-11.01.2016 год.-01.11.2016 год. в размер на 2 175 лева и 500 лева мораторна лихва за периода от 25.02.2016 год. до датата на образуване на ч.гр.д.№ 23/2019 год. по описа на РС-Самоков .Сочи още ,че при направена справка в НОИ е установил ,че за процесния период ответникът е внесъл социалните и здравните осигуровки.Обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК с подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на РС-Самоков по ч.гр.д.№ 23/2019 год. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е отговорил на исковата молба,в който е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложил съображения.Счита ,че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска ,тъй като е изплатило вземането на ищеца.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава предявения иск, оспорва го основание и размер.Ответникът не оспорва обстоятелството ,че с ищеца е имал сключен трудов договор № 50/08.01.2016 год. ,който е прекратен на 06.11.2016 год., с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 210 лева ,при четиричасов работен ден.Ищецът е бил назначен на длъжността „Мияч на превозни средства”/ръчно/.Сочи се ,че още с постъпването на работа на 11.01.2016 год. ,на ищеца е било възложено за извършва фактически трудовата функция –пране на килими ,която дейност същият е извършвал през целия процесен период.Ответникът сочи ,че възнаграждението на ищеца се е изплащало авансово почти ежедневно в края на всеки работен ден в съответствие с ВПРЗ на дружеството. Поддържа се ,че за полученото възнаграждение в автомивката се е водела специална тетрадка ,в която се е отбелязвала сумата ,получена от работника срещу негов подпис.Твърди се, че изплатените на ищеца суми за трудово възнаграждение под формата на аванс за целия процесен период се установяват от представената по делото тетрадка за изпиране на килими и плащания на работна заплата.На ищеца е заплатено за целия период на работа трудово възнаграждение в общ размер на 2 494,41 лева ,вместо полагащото му се трудово възнаграждение в претендирания общ размер от 2175 лева.  

Направено е възражение за прихващане на вземания срещу ищеца срещу задълженията на ответното дружество към ищеца за месец януари –март 2016 год.

Ответното дружество оспорва и акцесорната претенция в размер на 500 лева за процесния период.Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

Ищецът В.К.К. в качеството му на работник и ответника „ВЕНТЕМ” ЕООД в качеството му на работодател ,са сключили трудов договор № 50/08.01.2016 год. ,по силата на който ищецът е назначен на длъжността „Мияч на превозни средства”/ръчно/, с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 210 лева ,при четиричасов работен ден.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед за прекратяване на трудовия договор № 56 от 06.11.2016 год.на основание чл.330,ал.2 ,т.6 от КТ ,вр.чл.188,ал.1,т.3 ,чл.190,ал.1,т.2 от КТ.

По делото се представени:Длъжностна характеристика на длъжността „Мияч на моторни превозни средства”;Вътрешни правила за работната заплата на дружеството ;Извлечение от тетрадка за пране на килими и за плащания на работната заплата за 2016 год.;Запорно съобщение и преводни нареждания.

По делото е извършена съдебно –счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява следното:съгласно трудов договор № 50 от 08.01.2016 год. ищецът В.К.К. е назначен на работа при ответника „ВЕНТЕМ” ЕООД-гр.Самоков на длъжност „Мияч на превозни средства”/ръчно/, на четиричасов работен ден с БТВ 210.00 лева ,считано от 11.01.2016 год.Отразено е,че по разплащателни ведомости при ответника ежемесечно е начислявано БТВ на ищеца за периода от м.януари 2016 год. –м.ноември 2016 год.,начислени удръжки и чиста сума за получаване на ищеца ,срещу които суми „Чиста сума за получаване” няма подпис на получател.Начисленото брутно трудово възнаграждение по разплащателната ведомост за периода месец януари 2016 год. до месец ноември 2016 год. ,е в размер на 2089.69 лева.Чистата сума за получаване по РВ е в размер на 1573,49 лева.

Получените суми от ищеца по тетрадка за пране на килими и за плащания на работната заплата за 2016 год. ,за процесния период м.01.2016 год. –м.01.11.2016 год. е в размер на 2 494.41 лева.Изплатени в по-малко от чистата сума за получаване е в размер на 158.98 лева .Изплатени в повече от чистата сума за получаване е в размер на 1079.90 лева.Разликата между чистата сума за получаване по разплащателна ведомост и получените по тетрадката за пране на килими възлиза на 920.92 лева .

Всички удръжки своевременно са удържани и превеждани.

От показанията на свидетеля Ивайло Христов Иванов се установява,че ищецът е работел при ответника ,на автомивка и основно е извършвал дейността пране на килими, това е било негово задължение. Когато ищецът е отсъствал ,свидетелят го е замествал.За извършваната дейност се води документация –тетрадка за пране на килими.Води се от управителя на дружеството.Свидетелят сочи ,че ищецът всеки ден ,в който е бил на работа е получавал заплащане за труда си.Виждал е лично ищецът в края на всеки работен ден ,след приключване на работа да получава заплащане. 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 245,ал.2 КТ, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство против длъжника законоустановения срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд,вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.Изплащането на уговореното трудово възнаграждение е не само задължение на работодателя по чл.128 вр. чл.270 КТ, но и гарантирано от закона право на работника да го получи в пълен размер /арг. чл.242 КТ/, като основен източник на средства за издръжка.

В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е изпълнявал задължението си да престира труд през процесния период ,съгласно представената по делото длъжностна характеристика /.Установи се ,че с постъпването му на работа на 11.01.2016 год. ,на ищеца е възложено за извършва фактически трудовата функция –пране на килими ,която дейност същият е извършвал през целия процесен период до прекратяване на трудовото правоотношение.

Разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ по императивен начин установява начина на плащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите.Съгласно чл.270, ал.3 от КТ, плащането се извършва лично по ведомост или срещу разписка, по писмено искане на работника – на негови близки или по банков път- на влог в посочена от работника банка.

В тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на трудовото възнаграждение.По делото се установи ,че възнаграждението на ищеца се е изплащало авансово, ежедневно в края на всеки работен ден в съответствие с вътрешните правила за работната заплата на дружеството. Представената по делото тетрадка за изпиране на килими и плащания на работна заплата установява изплатените на ищеца суми за трудово възнаграждение под формата на аванс за целия процесен период.Установи се ,че ищецът срещу подпис, в качеството си на работник е удостоверявал получаването на трудовото си възнаграждение в нарочна тетрадка.Следва да се отбележи ,че изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно.То не изключва възможността плащането да бъде доказано с всички, допустими по ГПК доказателствени средства.Не съществуват ограничения за доказване на факта на получаване на трудовото възнаграждение на работника с определен вид документ.Годно доказателствено средство за получаването на плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ, включително и тетрадката, в която срещу подпис са записвани получените като трудово възнаграждение суми.

От заключението на вещото лице ,неоспорено от страните се установява ,че на ищеца е заплатено за целия период на работа/ процесния период/ трудово възнаграждение в общ размер на 2 494,41 лева ,вместо полагащото му се трудово възнаграждение в претендирания общ размер от 2175 лева.Така към датата на предявяване на исковата молба ,ответното дружество е заплатило трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период.  

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск ,неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 500 лева за претендирания период.

По разноските.

 С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

По възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат.

По смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК,ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС решаващият състав не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението и до предвидения там минимум.

По преценката за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът не изхожда единствено от цената на иска, а основно от действителната фактическа и правна сложност на делото,като се базира и на преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото.

Ответникът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв.Оцетова ,която е участвала в производството по делото, приключило в едно заседание.Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.422,ал.1,вр.чл.128 т. 2 и чл. 245,ал.2 КТ ,което се характеризира с по-ниска степен на фактическа и правна сложност.Съдът намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по гражданско дело пред настоящата инстанция,но така уговореното адвокатското възнаграждение се явява прекомерно ,съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и подлежи на редуциране до размер на 350 лева /чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.

Предвид изложеното ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 150 лева за възнаграждение за вещо лице и 350 лева адвокатско възнаграждение ,както и 100 лева в полза на РС-Самоков ,представляващи разноски за вещо лице.

Воден от горното ,съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В.К.К. *** срещу ответника „ВЕНТЕМ” ЕООД-гр.Самоков, представлявано от управителя Венцислав Иванов Темелакиев иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК –за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане за ищеца за неизплатени трудови възнаграждения в размер на 2 175.00 лева,за периода от 11.01.2016 год. до 01.11.2016 год., 500 лева лихва за забава върху сумата ,считано от 25.02.2016 год. до датата на предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва ,считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал…. от ГПК В.К.К. *** да заплати на ВЕНТЕМ” ЕООД-гр.Самоков, представлявано от управителя Венцислав Иванов Темелакиев направените по делото разноски в размер на 150 лева - възнаграждение за вещо лице и 350 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.К.К. да заплати 100 лева в полза на РС-Самоков ,представляващи разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: