№ 8902
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110116080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 61150/29.03.2022г., с правно основание чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, подадена от Д. ИЛ. Д., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу В.
П. АНГ., син на мъжа, с когото живее във фактическо съжителство. В молбата се твърди, че
на 27.03.2022г. около 9 часа сутринта ответникът В.А. се появил в къщата, намираща се на
адрес гр. София, в.з. „Люлин” № 999, ул. 1003, в която живеела молителката, с неговия баща
и започнал да я души, да я блъска в главата и да заплашва, че ще я убие. След като
молителката се отскубнала от него и се опитала да избяга, ответникът А. започнал да я
преследва в двора на къщата и да я заплашва, че ще я убие. Към молбата е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и съдебно-медицинско удостоверение № 116/2022г. за
състоянието на молителката Д.. С допълнителна молба е представен амбулаторен лист № 78
от 09.05.2022г. , заедно с рецептурна бланка от същата дата.
В съдебно заседание молителят пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника. Развива съображения за основателност на молбата. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът е представил становище, в което потвърждава, че на посочената дата е
бил в дома на молителката Д. и неговия баща. Не отрича, че между страните се е породил
спор, но твърди, че молителката е била активната страна, която го е предизвикала словесно
и блъскала физически. След това е извикала баща му като е твърдяла, че ответникът й е
нанесъл побой. В откритото по делото съдебно заседание от 21.07.20122г. отвтникът лично
заявява, че оспорва подадената срещу него молба по ЗЗДН. Процесуалният му представител
твърди, че в случая става въпрос за междуличностен конфликт, а не за актове на домашно
насилие. Поради което моли за оставяне на молбата без уважение, а при евентуалното й
уважаване пледира за по-ниско наказание по – ограничени мерки за защита. Претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от молителя разноски.
Заповед за незабавна защита е издадена по делото на 15.12.2021 г., като с нея съдът е
наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт
на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН е налице валидно сезиране
на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че ответникът е
осъществил спрямо нея акт на домашно насилие на 13.12.2021 г., молбата до съда е
подадена на 14.12.2021 г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, с оглед на което молбата е допустима.
По делото не се спори, че ответникът е син на лицето, с което молителката живее
във фактическо съжителство. Това обстоятелство, по което страните не спорят, налата
извода, че ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита
по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 9 от ЗЗДН.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие
спрямо молителката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство". Съгласно това
определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за
него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от
молителката не може да бъде доказателство за деянията на ответника, доколкото същата е
обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други
събрани доказателства, какъвто не е настоящият случай. Съобразно изложеното от
молителката в сезиращата съда молба и последващите уточнения, на процесния случай е
имало пряк очевидец, поради което декларацията не следва да се ползва с доказателствената
стойност, придадена от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията, развили се в
посочения ден, час и място, по делото е разпитан свидетелят Петко Василев А. – баща на
ответника и лице, с което молителката живее във фактическо съжителство. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А. доколкото са логични, последователни и
пресъздават непосредствени впечатления за точната динамика на процесния случай, като в
тях се съдържат преки данни за последния. От показанията на св.А., които съдът преценява
по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 27.03.2022г. около 9 часа сутринта
ответникът дошъл изневиделица в дома на молителката, развикал се, че са му спрели
телефона, обиждал я с думите „ да ти еба майката курво, ще те пребия, ще те убия“ и
започнал да я удря в областта на главата и врата с шамари, опитал се да я удуши.
Молителката излязла на терасата, за да търси помощ от свидетеля, който бил в двора на
къщата им. На терасата ответникът продължил да блъска и бута молителката, на което
непосредствен очевидец станал свидетелят А.. Свидетелят разказва, че след описания акт на
насилие закарал молителката до №6 РПУ да подадат жалба и по пътя се зачервили местата,
които били ударени от ответника в областта на главата и врата. В резултат на нанесения
побой молителката се наложило да посещава психиатър и да пие успокоителни хапчета до
настоящия момент.
По делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение № 116/2022г., съставено
в резултата на извършен преглед на 27.03.2022г. около 12.25 ч. на молителката. При
медицинския преглед са установени следните травматични увреждания: оток и
кръвонасядане на лява ушна мида, три групирани кръвонасядания на шията отляво,
контузия на ляво рамо с обширно кръвонасядане, причиняващи ограничаване в обема на
2
движения на горния ляв крайник, поради болков синдром на лявата раменна става. Това
съдебно-медицинско удостоверение кореспондира показанията на свидетеля А. за актовете
на насилие, които е възприел на 27.03.2022г. извършени от страна на ответника А. по
отношение на молителката.
По делото е представен и амбулаторен лист от 09.05.2022г. От него се установява, че
молителката Д. е развила силен страх и тревожност след нанесения й побой на 27.03.2022г.
При провежданата терапия й е предписано медикаментозно лечение.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по делото че на
процесната дата 27.03.2022г. ответникът А. е нападнал молителката Д. в дома й, находящ се
във вилна зона Люлин на гр. София. Влизайки в дома около 9 ч. сутринта, в който
молителката живее на семейни начала с бащата на ответника, последният е започнал да
удря, души и обижда. С тези свои действия ответникът е е осъществил домашно насилие,
под формата на психическо и физическо такова.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на акта на домашно насилие
спрямо молителката от ответника В.А., доколкото по делото са ангажирани
непротиворечиви гласни доказателства, които установяват по достатъчно конкретен начин
извършването на физическо и психическо насилие спрямо молителката, осъществено
посредством заплахи, както и на физически действия спрямо личността на молителката по
време на възникналия конфликт на соченото от молителката място. Същевременно не се
установява в конкретния случай молителката да е проявил каквато и да е вербална или
физическа агресия спрямо ответника, като този извод съдът обосновава въз основа на
депозираните в хода на производството свидетелски показания. Актът на домашно насилие
е извършен от ответника виновно, а умисълът му е обективиран в поведението му - вербално
и физически.
Ответникът не е провел насрещно доказване, за да разколебае извода на съда,
доколкото по отношение на заявеното становище от ответника в първото открито по делото
съдебно заседание, че между страните е възникнал конфликт, като агресията е дошла от
страна на молителката. За установяване на това обстоятелство не са ангажирани каквито и
да е доказателства от страна на ответника.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета на акта на
домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие спрямо пострадалото лице и забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице на разстояние по-малко от 100 метра. Чрез посочените мерки ще се даде защита на
пострадалото лице, като няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника,
доколкото неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
С оглед приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната дата
ответникът е извършил актове на насилие, определената от съда мярка по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН следва да мотивират ответника към неагресивно поведение към
пострадалото лице, както и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се определя
срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно
негово законово задължение и не е ограничено във времето. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗЗДН следва да се наложи за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на
заповедта за защита, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както
извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове
3
на домашно насилие, каквито се установиха в настоящото производство.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1
от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът, при преценката
си относно размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника,
преценява, че същото се отличава с особена жестокост и агресия от страна на силен мъж по
отношение на сама и беззащитна жена в нейния дом, и намира, че на ответника следва да се
наложи глоба в размер на 300 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено молителката, като
същата е претендирал присъждането на такива в размер на сумата от 1700 лева,
представляваща адвокатски хонорар, за който е представил договор за правна помощ и
съдействие и разписка за заплащането му. Ответникът А. чрез процесуалния си представил е
направил своевременно възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.21 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв. С оглед предмета на спора,
неговата правна и фактическа сложност претендираният размер е прекомерен, поради което
в полза на молителката следва да се присъди сумата от 400 лв., а за разликата до 1700 лв. да
се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да
се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25, 00 лв. и
ответникът В.А. следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу В. П.
АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40 да се
въздържа от актове на домашно насилие спрямо Д. ИЛ. Д., ЕГН ********** с настоящ
адрес гр. София, вилна зона „Люлин” № 999, като налага следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. І ЗЗДН на В. П. АНГ., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40, да се доближава
до лицето Д. ИЛ. Д., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, до
жилището й, местоработата, до местата за социален отдих, освен в съдебни сгради, сгради
на социалните служби или сгради на органи на полицията, за срок от осемнадесет
месеца, считано от 29.03.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника В. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на ответника В. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер от
300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА ответника В. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
4
от по 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ответника В. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Слатина” бл. 43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40, да заплати Д. ИЛ. Д., ЕГН ********** с настоящ
адрес гр. София, вилна зона „Люлин” № 999 сумата от 400 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, като отвхвърля претенцията за разноски за разликата над 400 лв. до 1700
лв. като неоснователна.
ЗАДЪЛЖАВА В. П. АНГ. , ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Слатина” бл.
43а, вх. Б, ет. 6, ап. 40 да посещава СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ ИЗДАВАНЕ НА
НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД при честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ НА МЕСЕЦ на
свои разноски в „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРАВОНАРУШЕНИЯТА“ с адрес:
София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. А, тел.: 089/ 858 30 19 и 088/ 283 80 44, ел. поща:
********************@*******.**, където да се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ
ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7 дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл.
20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5