№ 11382
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110142132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. ИЛ. ИЛ. ЕГН ********** и М. Б. ИЛ. ЕГН
**********, като наследници на И------ С------- И. ЕГН **********, поч.на 03.10.2020
г. против „Т--------“ ЕАД ЕИК ------, с предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника разделно и
поравно сумата от 2327,34 лв. главница за незаплатена стойност на топлинна енергия
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. съгласно фактура №**********/31.07.2016
г., мораторна лихва в размер на 678,86 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 30.07.2019 г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от
21.01.2020 г. по ч.гр.д.№46561/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 268/2020 г. по описа на ЧСИ Б-----, рег.№ ----
при КЧСИ и район на действие СГС. Ищците навеждат, че задължението касае период
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., същото е периодично и не е установено със съдебно
решение, поради което и предвид разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /09.08.2019
г./ и образуване на изпълнителното дело с подаване на молба от ответника, вземанията
са погасени по давност.
Съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено като
процесуално недопустимо поради следните съображения:
По реда на чл.129 ал.2 ГПК настоящето производство е оставено без движение с
указания до ищците да посочат кои са новонастъпилите факти след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на което е издадено изпълнителното основание,
като съобразят обстоятелството, че исковете по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК могат да
се основават единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
1
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С писмена молба от 20.09.2021 г. ищците поддържат, че, тъй като процесните
вземания касаят период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и същите се погасяват с
кратката тригодишна давност, към момента на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /09.08.2019 г./ и предприемане на изпълнителни
действия вземанията са били вече погасени по давност. Навеждат, че давността не се
прекъсвала с влизане в сила на заповедта за изпълнение и изтичане на срока за
възражение по чл.414 ГПК, предвид ограничителната норма на чл.116 ЗЗД.
При така посочените факти и обстоятелства съдът намира, че предявените искове
са недопустими, като исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.
На основание чл. 439, ал. 2 ГПК отрицателният установителен иск, с който се
оспорва изпълнението, може да се основава само на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, като с оглед конкретиката на изложеното от ищците- на
такива, настъпили след 21.01.2020 г. Ищците не твърдят и не установяват техният
наследодател да е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение в
срока по чл.414 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 21.01.2020
г. /датата на издаване на изпълнителния лист/, т.е. ищците се позовават на период,
настъпил преди изтичане на срока за подаване на възражението. Същите упражняват
чуждо възражение, което обаче не е било релевирано в срок, поради което не са налице
основания за приложение на чл.424, ал.1 ГПК. Ищците се явяват наследници на
длъжника, спрямо който е постановена влязла в сила заповед, доколкото не е упражнил
възражение в срок, поради което и не могат да заявят възражения на своя наследодател,
които е следвало да се направят в срока по чл.414 ал.2 ГПК. Следователно
възражението за изтекла погасителна давност в полза на техния наследодател не може
да се противопостави на кредитора към настоящия момент, с оглед пропускане на
срока за подаване на възражение.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно
посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за
защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за
жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за
незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това
произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ
от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права
(съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано
производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези
разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като
предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна
2
защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само
депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране
на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по
исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените
способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава
основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита
в заповедното производство.
В изложения смисъл е константната практика на Върховния касационен съд –
Определение № 688 от 14.12.2009 год. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 год. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 244 от 12.05.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 год. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 год. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 год. на ІІ ТО,
ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 год. на ВКС по ч. гр. д. №311/2012 год., I ГО,
ГК.
Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда
на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на срока по чл.
414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство,
като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие
отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията (така определение №
310 от 30.05.2014 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 2814 от 2014 г., I ГО).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№28640/19.07.2021 г., депозирана от Д. ИЛ. ИЛ. ЕГН
********** и М. Б. ИЛ. ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№42132/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4