М О
Т И В И
към
присъда №84/ 20.04.2016г. по НОХД № 300 от 2016г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против Д.Й.К., ЕГН ********** *** с обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в”, вр.чл.342, ал. 1 от НК.
В проведеното предварително
изслушване подс. Д.К. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и заявява
съгласие за същите факти да не се събират доказателства в съдебно производство
по общия ред. Подсъдимата признава
вината си и изразява искрено съжаление за случилото се. Защитата й споделя
приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за определяне на минималното предвидено наказание
лишаване от свобода, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК с една трета, като изпълнението му се
отложи по реда на чл.66 от НК.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно доказано.
Пледира в съответствие с чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а от НК на подсъдимия да се
наложат наказанията 2 години лишаване от
свобода и три години и четири месеца лишаване от право да управлява МПС, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода
се отложи за изпитател срок от четири години.
Повереникът на частните
обвинители Ф.Б.Т., Т.П.Т., Г.П.Л. и Д.П.Е. споделя
фактическите и правни изводи на държавното обвинение. Предлага на съда преди
редукцията по чл.58а от НК да отмери наказанията лишаване от свобода и лишаване
от право да управлява МПС в размер от
четири години.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимата Д.К.
е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 23.01.2012 година и не е санкционирана за допуснати нарушения
от ЗДвП.
На 10.12.2012 година около 18.00
часа, подсъдимата , управлявайки лек автомобил марка „Рено Клио“, с peг. № А 9593 КХ се движила от центъра на гр.Бургас към ВХТИ, като преминала през пл. „Трапезица“.
Около 18.05 часа тя се намирала на ул.“
Одрин“, преди завод „Спартак“.
В този участък пътя е прав, пътното платно е широко
14.00 метра, разделено на две ленти с единична непрекъсната линия M1. Подсъдимата
се движила в дясната лента на движение, която била широка 5,50 метра. Вдясно от
пътното платно имало тротоар с ширина 3,10 метра. На 8.00 метра след локален
път за паркинг на завод „Спартак“ е бил разположен електрически стълб с
поставен на него пътен знак Д 17 „пешеходна пътека“ и непосредствено след него
очертана напречна пътна маркировка М 8.1 „Пешеходна
пътека”.
Времето било облачно, пътната
настилка била суха, без неравности. Уличното осветление било включено, но
пътният участък не бил добре осветен. Движението било интензивно и в двете
посоки на движение. Подсъдимата се движила в тъмната част на денонощието, с включени къси
светлини, като далечината на осветеност от левият фар достига 40-48 метра и
около 3,75 метра в страни от левия габарит, а десния фар достига до 75 метра
пред него и 3,75 метра от десния габарит. Управлявайки лек автомобил марка
„Рено Клио“, с peг. № А 9593 КХ, със скорост на
движение около 52,5км/час, обвиняемата приближавала пешеходната пътека.
По същото време, отляво надясно
на пътното платно, пред лекият автомобил, управляван от подсъдимата,
пострадалият П. Т.А., ЕГН **********,
със спокоен ход, предприел пресичане на ул.“Одрин“ на 1-2 метра пред
пешеходната пътека. Свид. Г. А., управляващ движещият
се в противоположната лента за движение лек автомобил „Мицубиши“
с peг. № А 1559 КТ, възприел пешеходеца и спрял за да
го пропусне. Когато пешеходецът тръгнал да пресича пътното платно - навлизайки
първо в лявата(насрещна) за подсъдимата лента, нейният автомобила е отстоял на
около 147 метра от мястото на удара. Тогава пешеходецът не е бил в осветената й
зона, но още този момент вече е представлявал опасност за движението. Пешеходец
П. Т.А. навлязъл в дясната
лента, когато автомобила на
подсъдимата е бил вече на около 46.00
метра от мястото на удара. Когато същия автомобил е бил на около 35 метра преди мястото на удара,
пешеходецът се намирал в осветеното пространство от късите светлини на фаровете
на автомобила на подсъдимата и на около 3,00 метра в ляво от лекият автомобил. Обзорността напред и встрани не е била ограничена,
обвиняемата имала възможност да възприеме своевременно пешеходеца, тъй като
видимостта й пред лекият автомобил била по-голяма от опасната му зона за
спиране - 32,60 метра, да спре с голям запас на 1-2 метра преди пешеходната
пътека и да го пропусне. От това разстояние обвиняемата имала директна видимост
към пешеходеца.
През това време подс.К. без да възприеме пешеходецът управлявала лекия автомобил със скорост от 50-55 км/час(приетата
от експертизите стойност е 52,5км/час). Внезапно видяла пред предното панорамно
стъкло на лекият автомобил пострадалият А., след което незабавно последвал удар.
Мястото на удара по дължината на пътя е на 1-2 метра преди пешеходната пътека,
а по широчината на пътя - в дясната лента за движение на 1,60-1,70 метра от
десния бордюр на ул.“Одрин“. След удара
подсъдимата предприела аварийно спиране,
като автомобила преустановил движението си на 12-13 метра от мястото на удара.
Пострадалият пешеходец А. попаднал върху предният капак на лекият автомобил,
управляван от подс.К., ударил се в предното панорамно
стъкло и паднал на пътното платно пред него.
Непосредствено след това, подсъдимата
слязла, за да окаже помощ. Виждайки случилото
се на помощ се притекъл и свид. Г.А.,
който се обадил на телефон 112 за
настъпилото пътно транспортно произшествие. Местопроизшествието е било посетено
от органите на полицията и от екип на Спешна помощ. Пострадалият пешеходец П. Т.А. ***.
В резултат на ПТП пешеходецът П. Т.А.
е получил тежка черепно-мозъчна травма (фрактура на черепа с контузия на
мозъка), фрактура на таза, фрактура на прешлени, фрактура на главичката на
малък пищял, контузия на белите дробове. След консервативно лечение и
подобрение на състоянието на 20.12.12 година е бил изписан. За два месеца са последвали
нови три (02.01. 13г, 09.01.13г., 29.01.2013г.)
хоспитализации на пострадалия , а на 09.02.13 година той починал.
Изложените фактически
обстоятелства са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка се
установява без съществени противоречия от събраните в досъдебното производство
доказателства - показанията на
свидетелите Т.П.Т.,
Ф.Б.Т., Г.П.Л., Д.П.Е., И.Я.А., Г.И.А., заключенията на вещите лица, изготвили – основна и повторна съдебномедицински
експертизи, основната и допълнителна автотехнически експертизи,
приложената медицинска документация, протоколи
за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 1048/11.12.2012 г. на пострадалия и
№1049/11.12.2012 г. на подсъдимата, удостоверения за наследници, акт за смърт,
справка от КАТ Бургас за подсъдимата, свидетелство за съдимост, както и
останалите писмени документи, приложени
към досъдебното производство. Съдържащите се в посочените доказателствени
източници факти потвърждават направеното от подсъдимия самопризнание и описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка.
От протоколите за изготвени химически експертизи (т.1, л.108, л.112), се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на пострадалият от 2,17 ‰ и липса на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимата.
Механизъма на ПТП се изяснява от заключението
на автотехническа експертиза (л.125 -л.136, т.І от досъд.п.).
На установената от вещото лице скорост от
52,5км/ч, с която подсъдимата е управлявала лекия автомобил, съответствала
опасна зона за спиране – 32,60м. Приближавайки към мястото на удара, подс.К. е имала обективната възможност да възприеме
придвижването на пешеходеца А., когато последният се е намирал както в
осветената от късите светлини част от пътя, имайки предвид, че далечината на
осветеност от десния фар достига до 75 метра, а левия - 40-48 метра. Пешеходецът
е представлявал опасност за движението на подсъдимия от около 147 метра, която опасност се е увеличавала с пресичането му на пътното
платно. След като той е навлязъл в
лентата за движение на подсъдимата, и управлявания от нея автомобил се е
намирал около 35 метра преди мястото на
удара, пострадалият пешеходец се намирал в осветеното пространство от късите
светлини на фаровете на лекият автомобил на подсъдимата и не е попадал в опасната му зона за спиране,
която е била по-голяма - 32,60м. Тогава подс.К. е имал обективна възможност да възприеме
пешеходецът като опасност за движението й и е имала възможността да спре преди
мястото на удара.
Показанията на свид. Р.Р.М. (л.206,т.І от досъд.п.) за придвижване на пешеходеца върху очертаната
пешеходна пътека, пресичайки в посока от завод“Спартак“ към отсрещните фургони
противоречат на показанията на очевидеца на ПТП – свид.Г.А..
Те се опровергават и от заключението на допълнителната АТЕ, според която в такъв
случай пешеходеца не би имал контакт с предното стъкло на автомобила и
нараняванията по тялото му биха били от лявата страна на тялото му.Съдът намира
показанията на свид. М. за неверни и не ги кредитира.
Вида на получените телесни
увреждания и причината за леталния изход на пострадалия се установяват от заключенията на СМЕ и комплексната СМЕ(т.І,
л. 18-20, т.ІІ, л.41-43 от досъд.п.). Според
заключенията на вещите лица от удара с автомобила пострадалият П. Т.А. е получил тежка
черепно-мозъчна травма (фрактура на черепа с контузия на мозъка), фрактура на
таза, фрактура на прешлени, фрактура на главичката на малък пищял, контузия на
белите дробове. След консервативно лечение и подобрение на състоянието на
20.12.12 година пострадалият е изписан. На година пострадалият отново постъпил
по повод изхрачване на гнойни материи,
силно измършавял. Състоянието е било овладяно и на 08.01.13 година е бил изписан.
Последвала е хоспитализация на 29.01.13 година по повод затруднено дишане, с
трудно откашляне и посиняване. При постъпването,
пострадалият е бил в тежко общо състояние, в сопор,
измършавял. След преодоляване на адинамията е бил изписан на 01.02.2013г.. На 09.01.13 година
пострадалият за пореден път постъпил в ОРФМ Бургас с изразена активитетна хипотрофия и хипотония
за долни крайници с невъзможна походка. След известно подобрение е изписан. На
29.01.2013 година, пострадалият пак постъпил в ОАИЛ Бургас с основна диагноза „Малнутриция“. Измършавял, със затруднено дишане, цианоза и след лечение е бил изписан на 01.02.13г. На 09.02.13 година, пострадалият А. починал. И двете
експертизи приемат, че след ПТП пострадалият е бил в състояние на политравматизъм и тежка черепно-мозъчна травма, довели с
времето до силно снижаване на съпротивителните сили на организма, правещи го
силно податлив на инфекции. Развивал е няколкократно инфекции на белите
дробове, които сами по себе си засилват наличната малнутриция.
Видно от приложената медицинска документация, непосредствената причина за
смъртта на пострадалият П. Т.А.
е пневмоничен процес. В съдебно заседание
двете вещи лица в отговори на допълнителни въпроси уточняват, че всяка черепно-мозъчна
травма води до смущения в работата на всички органи, което в случая в крайната
си фаза на развитие се изразява и в развития
малтинутриционен синдром и в непрекъснатите
белодробни инфекции, поради неефикасност
на белодробната респирация, довели до хипостатична пневмония. Вещите лица са категорични, че
между смъртта на пострадалият П. Т.А.
и предхождащото ПТП е налице пряка причинна връзка.
Смъртта на пешеходеца е в пряка
причинна връзка с настъпилото по вина на подсъдимата ПТП. Тя се е движел със скорост от 52,5 км/ч. Задължението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП за намаляване на скоростта или за спиране на превозното
средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението
– п.6 от мотивите на ТРОСНК № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г. Пресичащия платното за движение пешеходец е съставлявал
опасност за движението. Нейното съществуване е било факт, който е подсъдимата е
могла да възприеме в осветената от фаровете на автомобила й зона - 35 метра.
Пешеходецът е представлявал възникнала опасност в по-малка
степен, когато е пресичал насрещната
лента и непрекъснато увеличаваща се при приближаване на разделителната линия на
ул. „Одрин“. Когато е пресякъл тази
линия на платното за движение е възникнала опасната критична пътна ситуация,
която все още е могло да бъде преодоляна
от подсъдимата , предвид отстоянието й
от около 35 метра до мястото на удара и
съответната на скоростта й опасната зона за спиране от 32,60м. Подсъдимата не е проявила достатъчно внимание и не
реагирала своевременно по предписания начин да намали скоростта или спре. Така сама
се е поставила в невъзможност да предотврати удара.
Деянието на подсъдимата е съставомерно по чл.343, ал. 1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1от НК. На 10.12.2012 година, около 18:05 часа, в гр. Бургас, на ул. „Одрин“, до
завод „Спартак“, при управление на моторно превозно средство — лек автомобил
марка „Рено Клио“ с peг. № А 9593 КХ, те е нарушила
чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинила
смъртта на пешеходеца П. Т.А.,
ЕГН **********, настъпила на 09.02.2013г.
Деянието е извършено по непредпазливост,
при нейната форма небрежност. Подсъдимата обективно е причинила съставомерния резултат, без да е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава
правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика тя е
била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати.
За извършеното от подсъдимата
престъпление закона предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от
две до шест години и
лишаване от право за управление на
МПС. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК
наказанието на подсъдимият се определя при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието
съдът прецени, че деянието не се отличава с по-висока степента на обществена опасност
по сравнение с други от същия вид. Личната степен на обществена опасност на
подсъдимата е ниска-тя е криминално необременена, трудово ангажирана, с добри
характеристични данни от работодателя й – ********.
Видно от справката на сектор КАТ -Бургас подс. К. не
е била санкционирана по административен ред за нарушение по ЗДвП.
Като смегчаващи
вината обстоятелства съдът съобрази млада й възраст, признаването на вината и оказаното съдействие на разследването в
досъдебното производство, изразеното искрено съжаление в съдебното производство
и съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия, който в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП е предприел пресичане на
пътното платно извън пешеходната пътека
и несъобразявайки се разстоянията и скоростта на движение на приближаващите се ППТ. Тези смегчаващи
вината обстоятелства не са достатъчни
за да обосноват извод за наличие на изключителни или многобройни смегчаващи
вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Оценявайки съвкупно
изброените по-горе обстоятелства, съдът намери, че наказателната репресия
спрямо подс. К. следва да се реализира при сериозен привес на смегчаващи вината
обстоятелства, поради което й определи
наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер от две години и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години. След редукцията с една трета,
регламентирана по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимата наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Настоящото деяние е изолиран инцидентен случай в поведението на подсъдимата.
По мнението на настоящия състав и с
оглед всички изложени по-горе съображения
целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко поправянето на подс.К.
, не се налага отделянето й от обичайната й среда за реалното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
Според съда така определените по
размер и наложени наказания в своята съвкупност отговарят на изискванията на
чл.57, ал.2 от НК и са напълно
достатъчно за постигане целите както на специалната, така и на генералната
превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати в
полза на държавата направените съдебно деловодни разноски .
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:.......................