Решение по дело №573/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.09.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	01.09.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		573		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Я.И., с ЕГН ********** с адрес *** (адвокатска кантора на адв. В. Стефанов) против Наказателно постановление № 181139-001633 от 09.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция“ Кюстендил, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката чрез процесуалния си представител излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.09.2018 г. около 18.40 ч. в с. Джерман по ул. ,,Явор“ в посока гр. Дупница срещу дом № 18 жалбоподателката И.Я.И. управлявала лек автомобил ,,Фолксваген Голф“ без регистрационни табели с рама № WWZZZ1KZ9P401815. При извършен справка с РСОД било установено, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия № 18-1139-001633 от 15.09.2018 г. от А.Г. – мл. автоконтрольор при КПДГПА ОДМВР Кюстендил в присъствието на свидетеля И.Д., в който контролният орган е квалифицирал нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта и на нарушителя са наложени съответни наказания. С постановление от 20.09.2018 г. прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница на основание чл. 199, ал. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1 в сл. на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК  във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК прекратил наказателното производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Свидетелите Г. и Д. – служители на въззиваемата страна заявяват пред съда, че поддържат констатациите отразени в акта. От показанията на същите, както и тези на св. Марио Костадинов става ясно, че на 15.09.2018 г. И. взела автомобила от сервиз в с. Джерман за да го придвижи до дома си в същото село, като изминала разстояние от около 50-60 метра, когато била спряна за проверка от полицейските служители, на които обяснила, че автомобилът е докаран от Италия и веднага е закаран за ремонт и затова е без регистрационни табели.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с нарушението. 

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото й на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него, като към момента на съставяне същия не е направила възражения по редовността му. Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП. Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено като извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 15.09.2018 г. жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред.

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство – автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Авторството на нарушението е установено с категоричност на извода от събраните в производството доказателства, като същото не се оспорва и от жалбоподателката.

От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че управлява МПС, нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целял това.

При тази фактология и оценявайки причините и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да се направи извод, че то съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателката не е имала типичното поведение на водач, който управлява целенасочено нерегистрираното МПС с намерение да го ползва по предназначение и да се придвижва от една точка до друга с него. Управлявала го е на съвсем кратко разстояние с намерение да прибере автомобила след извършен ремонт. Този факт се явява безспорно доказан, тъй като се установява от показанията на всички разпитани свидетели, както на жалбоподателката, така и на административнонаказващия орган.

При наличието на описаните по-горе факти, които са били известни на административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за ,,маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР №1/12.12.2007г. по тълк. н.д. №1/2005г. ОСНК – ВКС).

Процесният случай с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите такива нарушения, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. ,,а“ от ЗАНН.

По тези съображения съдът ще отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1139-001633 от 09.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция“ Кюстендил, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И.Я.И., с ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: