РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Девня, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101364 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от М. В. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Варна против Д. Г. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК да бъде
прекратен сключения между страните на 28.09.1990 г. граждански брак с
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак, за което
е бил съставен Акт № 2 от 28.09.1990 г. от длъжностно лице при кметство с.
Неофит Рилски, обл. Варна, като от брака си страните имат родени две деца,
които към настоящия момент са пълнолетни. Сочи, че брачната връзка била
изпитание за ищцата, тъй като ответникът упражнявал постоянно физическо и
психическо насилие върху нея, отнасял се с жестокост към нея и към децата
им. След пореден нанесен от него побой върху ищцата и дъщеря им с
Решение № 139 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 575/2017г. на Районен съд -
Провадия са наложени мерки за защита, като ответникът Д. Г. Д. е бил
отстранен от семейното жилище на страните, находящо се в с. Неофит
Рилски, обл. Варна за срок от 18 месеца. Сочи се, че от м. май 2017 г.
ответникът не е живял в жилището в с. Неофит Рилски, обл. Варна, което
преди това е било семейно за страните. Известно време след това ищцата
1
заминала за РГърция, където се установила трайно, като от м. май 2018 г. не
поддържали никакви отношения с ответника. Ищцата счита, че бракът й с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, като брачната им връзка е
напълно изчерпана и продължава да съществува формално, поради което
желае прекратяване на брака с развод без да посочва по чия вина. Моли, след
развода да носи предбрачното си фамилно име Георгиева. Прави
доказателствени искания.
В постъпил в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответника Д.
Г. Д. излага, че също желае преустановяване на сключения с ищцата
граждански брак, тъй като фактическата им раздяла продължава вече повече
от 3 години. Сочи, че последното обстоятелство е приемливо основание за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им
отношения. Счита, че не съществува възможност за преодоляване на
отчуждението помежду им и съхраняване на брачната им връзка, като
предлага тя да бъде прекратена по взаимно съгласие. Алтернативно - в
случай, че ищцата заяви, че желае прекратяването на брака им по негова вина,
излага, че оспорва твърденията й за осъществен системен психически и
физически тормоз върху нея и децата им. Сочи, че причина за влошаване на
отношенията им е намесата на родителите на ищцата в тях, което се е
отразило на мъжкото му достойнство, на спокойствието, увереността, че
домашните ми могат да разчитат на него като съпруг и баща. Излага, че през
всички години на брака им грижи за семейството и прехраната му е полагал
основно той, като ищцата не е участвала в поддръжката на дома им,
издръжката на семейството и е работила инцидентно. Твърди също, че ищцата
се е пристрастила към хазартни игри, поради което намира, че тя е виновна за
провалената им брачна връзка. Именно лековерното увлечение към
хазартните игри на ищцата се възприе от нашата дъщеря, като критикуването
на този вече присъщ за нея порок е причината за разрива в отношенията им.
В с.з. ищцата не се явява, като за същата се представят
доказателства, че е трайно установена в РГърция и предвид усложнената
епидемиологична обстановка не може да се яви в с.з. Чрез надлежно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно процесуален представител
ищцата заявява, че поддържа иска си.
Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от
2
упълномощен процесуален представител, който не оспорва иска и моли съдът
да го уважи, без да се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака на страните.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак № 047041, издадено от Кметство с. Неофит рилски,
обл. Варна, страните по делото са съпрузи на основание сключен на
28.09.1990 г. граждански брак, за което е бил съставен Акт за граждански
брак №2 от 28.09.1990 от длъжностно лице по гражданското състояние при
Община Ветрино. При сключване на брака ищцата е приела фамилното име
Д..
Видно от представените по делото заверени копия от удоставерения
за раждане страните по делото са родители на две деца, родени по време на
гражданскя им брак, всяко едно от които е навършило пълнолетие към датата
на подаване на исковата молба.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел дъщеря на
страните се установява, че същите са разделени и не поддържат никакви
отношения от 2018 г., като цялото им семейно съжителстване е било
придружена с кавги и побоища. Свидетелката заявява, че от 2005 г. майка й –
ищцата Д. живее в Гърция.
Видно от представените и приети като доказателства по делото
заверен препис от Решение №139/17.07.2017 г., постановено по гр. дело №
575/2017 г. по описа на РС – Провадия и Заповед за защита №6 от същата дата
на същия съд е, че спрямо ищцата В. Д. Г. са били наложени мерки за защита
по ЗЗДН, заради осъществено спрямо нея от ответника Д. Г. Д. домашно
насилие на 20.03.2017 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка въпреки
близката й връзка със страните по делото, предвид факта, че свидетелката се
намира в еднакво близка роднинска връзка както с ищцата, така и с ответника
по делото, поради което приема, че същата правдиво пресъздава отношенията
между тях.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
3
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 от
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната
фактическа раздяла между съпрузите, датираща от 2018 г.,
неразбирателството между тях и постоянните кавги и скандали, съпътстващи
брачното им съжителство. Анализът на събраните по делото доказателства
сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание, което
налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени от години, като не
поддържат никакви отношения по между си – не се виждат, нито чуват. При
това състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В
отношенията между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа
за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването
му.
Страните не правят искане за произнасяне на съда по въпроса за
вината, поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си
име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Георгиева. С разпоредбата на чл. 53 СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг
както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната
си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия
съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия
е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел
новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за
основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53
от СК жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно
име - Георгиева.
Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
4
от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна
такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по
настоящото дело държавна такса в минимален размер, а именно 20 лева,
която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от
ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.
*** и Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Девня, обл. Варна, ул. „***, за
което е съставен Акт за граждански брак №2 от 28.09.1990 от длъжностно
лице по гражданското състояние при Община Ветрино, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по
въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода М. В. Д., ЕГН: ********** да носи
предбрачното си фамилно име Г., на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Девня, обл. Варна,
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС –
Девня сумата от 10 лева /десет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при
решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 10
лева /десет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на
делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5
6