Р Е Ш Е Н И Е
№ 3903 16.11.2018 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5211 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал.
1 т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от и. д. Й. Ц. и Р. Б., чрез п. си адв. Т.Я., е
предявил против Н.П.П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1719/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1635/ 19.02.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 083, 73 лева-
главница, представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на
водача на мястото на ПТП, сумата от 185, 21 лева - лихва
за забава върху главницата за периода 28.05.2016
г.- 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда- 02.02.2018
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25
лева - държавна такса и 360 лева- адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба е посочено, че се твърди, че на
17.03.2016 г. в *** се реализирало ПТП с участието на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, рег. №***, собственост на „***“
ООД, управляван от ответника и лек автомобил „Рено Еспейс“, рег. №***, собственост на Б. С. К., в резултат на което за последния настъпили
имуществени вреди. По случая бил съставен протокол за ПТП № *** от органите на ПП при РДВР- Асеновград. Товарният
автомобил бил застрахован при ищеца по задължителна застраховка „ГО“ с полица № ***, валидна за периода 17.02.2016 г.- 16.02.2017 г. По
повод на събитието до застрахователя било подадено искане за завеждане на
претенция по щета с №***, като след извършен оглед на
автомобила и оценка на щетите, същите били определени в размер на 1 073,
73 лева и сумата била платена на собственика по банков път на 12.05.2016 г. От
протокола за ПТП се установявало, че инцидентът настъпил поради виновно
поведение на ответника, който при извършване на маневра ‚завой на ляво“ не
осигурил достатъчно странично разстояние и при изнасяне на ремаркето с дясната
си част блъснал паркирано МПС. Водачът напуснал мястото преди същото да бъде
посетено от органите за контрол на движението по пътищата, като за извършеното
нарушение на ответника бил съставен и връчен АУАН № *** По смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят имал право на
регресно вземане от виновния водач, когато последният бил напуснал мястото на
ПТП преди идването на органите на КАТ. С писмо от 18.05.2016 г. ответникът бил
поканен да плати застрахователното обезщетение от 1 083, 73 лева, ведно с
10 лева- ликвидационни разходи, в едноседмичен срок, но въпреки получаване на
покана, липсвало доброволно изпълнение. За събиране на сумата ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се
образувало частно гр. дело № 1719/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в и се издала заповед за изпълнение за сумите за
главница и лихви, но длъжникът възразил, поради което се предявявал настоящият
иск. Моли се за признаване на установено съществуването на задължението по
заповедта. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не
се представлява, като представя писмени становища, с които поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез п. си е подал
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че въз основа на съставения му
АУАН се издало наказателно постановление №***, но то било обжалвано и с решение по н. а. х. дело № 1048/ 2016 г. на Районен съд- Асеновград, същото било отменено, поради
липса на субективен фактически състав на нарушението. В тази връзка счита, че
липсвало основание за ангажиране на регресната му отговорност, защото било признато
от съда, че той нямал вина за ПТП- то. Освен това, не бил употребил алкохол или
наркотици, не се бил отклонил от проверка за такива, нямал умисъл за извършване
на нарушението, а ако имало такова, то следвало да бъде квалифицирано по чл.
123 ал. 1 т. 3 буква „в“ от ЗДв.П. Също така, за да била налице хипотезата на
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, се изисквало поне единият от участниците в ПТП- то да
не е в състояние да е придвижва на собствен ход в следствие на причинените
вреди. Липсата на фактическия състав на всички предпоставки водела до
неоснователност на претенцията, поради което моли за отхвърлянето й. В с.з. страната
не се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1635/ 19.02.2018 г., издадена по частно гр. дело № 1719/ 2018 г. на
ПРС, XII гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца суми, както следва: сумата от 1 083, 73 лева -
главница, представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на
водача на мястото на ПТП, сумата от 185, 21 лева - лихва
за забава върху главницата за периода 28.05.2016
г.- 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда- 02.02.2018
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25
лева- държавна такса и 360 лева- адвокатско
възнаграждение.
От длъжника в срок е постъпило възражение против
издадената заповед за изпълнение, поради което се предявява и настоящият
установителен иск за вземането.
Видно от протокол за ПТП № ***, съставен от служител на РУ- Асеновград и подписан от
участниците, на 17.03.2016 г. в 12.21 часа в ***, е настъпило ПТП между товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ***, собственост на „Васто“ ООД, управляван от ответника
и лек автомобил „Рено Еспейс“, рег. № ***, собственост на Б. С. К., в резултат на което за
последния настъпили имуществени вреди- заден капак, задно стъкло, застъргани
задна врата и калник, счупен десен стоп. В протокола е посочено, че причината
за настъпване на инцидента била неосигуряване от страна на ответника като водач
на достатъчно странично разстояние при завой на ляво, поради което при изнасяне
на ремаркето на товарния автомобил задната му част ударила дясната задна част
на паркирания лек автомобил.
На ответника е бил съставен АУАН № ***, за извършени три нарушения, съответно по чл. 25 ал.
1, по чл. 100 ал. 1 т. 1 и по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДв.П, като по случая е
изготвена и докладна записка от дежурния ***. В последствие на водача е
съставено и наказателно постановление № *** от *** на РУ- Асеновград, което е обжалвано от
ответника и с решение № 218/ 30.12.2016 г.,
постановено по н. а. х. дело № 1048/ 2016 г. на
Районен съд- Асеновград, IV нак. с-в, влязло в сила
на 21.04.2017 г., е било отменено.
Товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ***, има сключена задължителна застраховка „ГО“ с полица № ***, валидна за периода 17.02.2016 г.- 16.02.2017 г.
Пред застрахователя е била образувана преписка по щета с № ***, въз основа на подадено искане от 18.03.2016 г. за
завеждане на претенция от собственика на увредения лек автомобил. По същата са
представени декларация на водача, изготвени са опис- протокол и доклад по щета,
направени са и снимки на увреденото МПС, като са приложени още свидетелство за
регистрация на автомобила и удостоверение за техническа изправност, контролен
талон и СУМПС на водача.
По случая е определено застрахователно обезщетение в общ
размер на 1 073, 73 лева, преведено по банков път по сметка на собственика
на увредения лек автомобил, на 12.05.2016 г., видно от извлечение по сметка за
трансакции.
До ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата, като е даден едноседмичен срок за доброволно
изпълнение. Писмото е получено на адреса на лицето на 20.05.2016 г., видно от
представената обратна разписка.
По делото е прието заключение на автотехническа
експертиза, по която вещото лице е посочило, че механизмът на ПТП е посоченият
такъв в протокола за ПТП, описани са материалните щети по лекия автомобил,
които били следствие от настъпилото ПТП, като е определена и средната им
пазарна стойност- 2 037, 36 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Съгласно текста на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и когато
посещаването на мястото от тях е задължително.
От една страна в протокола за ПТП са описани само
механизма на деянието и щетите, като не е посочено, че ответникът е напуснал
мястото на инцидента, без да дочака органите на реда. В изпратената
административно- наказателна преписка по случая се съдържа докладна записка на ***
служител, извикан по повод на инцидента, в която е записано, че след удара
ответникът бил напуснал мястото, но в последствие след установяването му се
върнал и пред служителите на реда не отрекъл участието си в ПТП, като само
заявил, че не разбрал за удара и затова не бил останал на място, за да изчака
пристигането на ***. Въпросният служител на реда обаче не е разпитан по делото,
а неговите писмени обяснения в докладната не могат да бъдат приети като
доказателство в настоящия процес. Едва в АУАН се посочва, че едно от
извършените нарушения на ответника било това по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДв.П,
описано буквално „напуска ПТП, без да е установил щетите по него“, но
цитираният текст не изисква изчакването на органите на контрол на движение по
пътищата, което е елемент от фактическия състав на нормата на чл. 500 ал. 1 т.
3 от КЗ.
Нещо повече, за да възникне правото на регрес на
застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да е
задължително. В чл. 125 от ЗДв.П са предвидени случаите, в които е задължително
посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т. 7
на цитирания текст с редакцията си към датата на ПТП, посещението от
контролните органи по закон е задължително, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. Нито една от двете предпоставки не е доказана по делото, като в тежест на
ищеца е да докаже основанието, от което произтича претенцията му. От една
страна, не се установява между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата около ПТП- то, защото първо не са събрани никакви подобни
данни, нито пък са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и
второ- от протокола за ПТП, в който е описан механизма на събитието и
причинените щети, е видно, че разногласие няма. Документът е подписан от
двамата водачи, не са направени възражения от ответника за причините и
условията по ПТП- то, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото *** служител не е присъствал по време на настъпване на инцидента. От
друга страна, не е налице и второто допълнително условие, което към момента
вече е отменено като изискване, но е съществувало към датата на ПТП- едно от МПС- та да не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. Вреди са били причинени само на лекия автомобил, доколкото такива са
описани в протокола, но първо- и тук не са събрани никакви данни, нито пък са
ангажирани каквито и да е доказателства, че пострадалият автомобил не се е
намирал в движение в следствие на удара и второ- с оглед вида на щетите
(повредени стъкло, калник, врата и счупен стоп), те въобще не са от естество да
препятстват възможността на автомобилът да се движи след удара, защото не
засягат такива негови части и детайли, които да пречат на движението му.
Доколкото представените по делото доказателства не
установяват наличието на други
обстоятелства по чл. 125 от ЗДв.П, обосноваващи задължителност на явяването на
службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по
делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане на
местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл.
500 ал. 1 т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение
по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице основания за
ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени
от застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка „ГО“.
При това положение въобще не е необходимо да се излагат съображения досежно
останалите елементи от фактическия състав на регресната претенция, свързани с
изследване на вината на ответника, определяне на размера на застрахователното
обезщетение за вредите, изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха
имали значение само, ако бяха доказани обсъдените по- горе условия за възникване
на регресното вземане на застрахователя.
При положение, че не се доказа да съществува присъденото
вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е
била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като
такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива се
претендират още с отговора, като ответникът е представляван от свой пълномощник
в процеса, на когото е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева.
Направените пък от ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за
адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник си остават за сметка на
страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от и. д. Й. Ц. и Р. Б., чрез п. си адв. Т.Я., против Н.П.П.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1635/ 19.02.2018 г., издадена по частно гр. дело
№ 1719/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, ответникът дължи
на ищеца сумата от 1 083, 73 лева (хиляда и осемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки)-
главница, представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на
водача на мястото на ПТП и сумата от 185, 21 лева (сто осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки)- лихва
за забава върху главницата за периода 28.05.2016
г.- 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда- 02.02.2018
г. до окончателното погасяване, както и разноските в
заповедното производство в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- за държавна
такса и на 360 лева (триста и шестдесет лева)- за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от и. д. Й. Ц. и Р. Б., чрез п. му адв. Т.Я., да
заплати на Н.П.П., ЕГН: **********,***, чрез п. му адв. И.К., разноските по
настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ