Р Е Ш Е Н И Е
№ 260176 / 09.02.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на деветнадесети
януари две хиляди
двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда
Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Бояна
Дамбулева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2824 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на
И.Ц.Х. против Решение № 260481/23.09.2020г., пост. по
гр.д.№20304/2018, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против С.В.В.
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000 евро,
представляваща заплатено капаро по предварителен договор от 17.02.2017г. за покупко-продажба
на имот, находящ се в ***************, поради развалянето му от страна на ищеца,
въз основа на виновно неизпълнение от страна на продавача - ответник, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10036/2018г. по
описа на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателят И.Х. поддържа, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е ценил погрешно събраните по
делото доказателства, като е направил и погрешни изводи, че той е неизправната страна
в договорните правоотношения. Развива доводите си за това, че е бил в готовност
за сключване на окончателния договор с ответника, като причината на несключването
му е неизпълнение на задължението на продавача да представи необходимите документи
за собственост. Счита, че по делото не е доказана изправността на продавача, като
представените от него доказателства не обосновават подобен извод. Поддържа и че
решението е немотивирано, т.к. съдът не е изложил мотиви дали приема за валидно
правоотношението между страните, дали същото е прекратено. Развива и доводите си
за правната същност на капарото и за това, че ответникът не е направил възражение
за задържането му. В случай, че съдът приеме , че и двете страни са неизправни,
то претендира връщането на даденото, като се позовава и на съдебна практика по този
въпрос. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което
се уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.В.В. оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна. Счита, че съдът правилно е ценил събраните по
делото доказателства и е направил законосъобразни правни изводи, а именно, че е
изправна страна по предварителния договор. Развива доводите си за това, че жалбоподателят
е неизправна страна и не е бил готов да изпълни задълженията си по предварителния
договор. Моли за потвърждение на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259
от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които
са му подсъдни, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на търсената защита.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед по реда на чл.410 от
ГПК. Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 10036/18, ПРС, по което е
издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление И.
Х. против С.В. се доказва допустимостта на предявения установителен
иск по чл.422 от ГПК, т.к. видно от съобщението за даване срок за предявяване
на иска на заявителя е спазен месечния срок по чл.412 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са
предявени два обективно съединени, при условията на евентуалност иска – за връщане
на даденото, поради разваляне на договора от купувача, предвид неизпълнение на
задълженията на продавача – иск с пр.
осн. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, а при отхвърляне на този иск – иск за
връщане на даденото с оглед разваляне на договора между страните по взаимно съгласие – иск с пр. осн. чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД. По евентуалния иск не е налице произнасяне от страна
на първоинстанционния съд. Ищецът не е поискал допълване на съдебното решение с
оглед произнасяне по всички предявени от него искове. Постановеното решение е
само по главния иск, поради което и въззивната инстанция следва да разгледа
единствено този иск, респ. да провери правилността на решението по него.
От фактическа страна по делото е безспорно между страните, а и се
установява от представения договор, че между страните е сключен предварителен
договор, по силата на който С.В., като продавач, е следвало да сключи с И.Х.,
като купувач, окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран, на 17.02.2017г., при
уговорена продажна цена от 37 000евро, от които 6 000евро внесен
задатък , а остатъкът да бъде заплатен
чрез банков кредит. Уговорен е и срок на сключване на окончателния договор – на
31.03.2017г. С два анекса, датата на
сключване на окончателния договор е променяна , като последно, договорът е
следвало да се сключи на 20.06.2017г.
По делото са представени разменени между страните нотариални покани и
отговори на нотариални покани, в които те взаимно се канят за сключване на
окончателен договор, като тезата на И.Х. е, че продавачът не представя изрядни
документи за сключване на сделката, а тезата на С.В. е, че купувачът не
разполага със сумата, съставляваща продажната цена. В последния констативен
протокол от 17.05.2018г., съставен от нотариус Т. Д., е описано, че страните са
се явили, като продавачът е заявил, че разполага с проект за нотариален акт и
документите описани в него, а купувачът – че поддържа становището си, че тези
документи не са изрядни и с тях не може да се сключи сделка. По делото не са
представени самите документи, необходими за сключване на сделката, нито са
описани в констативния протокол. Представена е и нотариална покана от И.Х. до С.В.
, връчена му на 14.06.2018г., в която Х. го кани в едноседмичен срок да заяви
пред нотариус Д. намерението си по предварителния договор, а ако не заяви
подобно – то същата да се счита за изявление за разваляне на предварителния
договор и покана за връщане на платения задатък.
От ОББ са представени няколко удостоверения , от които се установява, че И.Х.
е кандидатствал за ипотечен кредит относно покупка на имот, находящ се в гр. *************
на 04.07.2017г., като молбата е отказана на 06.07.2017г. поради непокриване на
критериите за доход. С две писма – от 15.01.2018 и от 26.03.2018г., ОББ заявява
готовност да отпусне ипотечен кредит от 28 500лв., като е дала 14 дневен
срок за сключване на окончателния договор за кредит. С още едно удостоверение
ОББ потвърждава, че е дала окончателно одобрение за кредит от 28 500лв. на
18.05.2018г.
По делото са представени и копие от нотариален акт за собственост на С.В.,
заедно със скици на имота и сградите от 2017г.
С оглед на така установените факти по делото се правят следните правни
изводи : Съгл. чл.87 от ЗЗД при неизпълнение на задължение на едната страна по
двустранен договор, другата страна може да развали договора, като даде подходящ
срок за изпълнение. Развалянето на договора , съгл. чл.88, ал.1 от ЗЗД има
обратно действие. В случая е налице сключен между страните предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, при който купувачът е заплатил капаро в
размер на 6 000евро. Твърди се договорът да е бил развален от купувача,
поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността,
при което купувачът претендира връщане на даденото – заплатеното капаро. Тази
претенция следва да се отграничи от иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, при който ако задължението не
е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна, при отказ от
договора, може да иска задатъка в двоен размер. В случая се претендира връщане
на платеното на отпаднало основание, при което съгл. нормата на чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД следва да се установи, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение -договор, същият е развален поради неизпълнение на
задължението на едната страна по него, че по този договор е платено нещо, което
с оглед развалянето следва да се върне. В случая следва да се установи
наличието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, плащане на
уговореното капаро, виновно неизпълнение на задължението на продавача да
прехвърли собствеността, изявление от страна на купувача за разваляне на
договора. Защитната теза на продавача е, че може да задължи задатъка, предвид
неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена. В този
случай продавача следва да докаже, че е изправна страна и че е направил изявление, че се отказва от
договора чл.93, ал.2, изр. първо от ЗЗД/.
Така спорът между страните е коя от
тях е изправна страна по договора. Задълженията на страните по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот са продавачът да прехвърли собствеността или да е готов да
прехвърли същата, като последното се доказва чрез представяне на документите,
удостоверяващи правото му на собственост и допълнителните документи за
изповядване на сделката / скици, данъчни оценки и др./, явяване в уговорения
срок при нотариус и изразяване на воля за прехвърляне на собствеността върху
имота. Задължение на купувача е да плати продажната цена, както и да се яви пред нотариуса в уговорения срок и
изрази воля за закупуване на имота. В случая се установява по делото, че
уговореният между страните срок / продължен с двата анекса до 20.06.2017г./ не
е спазен. Независимо от това, обаче, от представените нотариални покани и
отговори по тях, приложени по делото, се установява, че страните са имали
намерението и след изтичане на уговорения срок да сключат окончателен договор
съобразно параметрите по предварителния. От протокола, съставен от нотариус Т.
Д. от 17.05.2018г., за която дата страните са се уговорили посредством
поканите, се установява, че те са се
явили за установяване на факта дали са в готовност да сключат окончателния
договор
за покупко-продажба. В самия протокол е отразено
изявлението на продавача, че носи документите, с които да се изповяда сделката.
Същите, обаче, не са описани, поради което и не може да се установи дали това е
така или това е само твърдение на страната. Изявлението на купувача е, че
според него тези документи не са достатъчни, за да установят собствеността на
продавача. Предвид липсата на опис на тези документи за съда е невъзможно да
установи дали в действителност продавачът е бил готов да изпълни задълженията
си по предварителния договор. Представянето на документи, въз основа на които
да се изповяда сделката в настоящия процес, не може да се цени като готовност
за сключване на сделка, т.к. от една страна не е ясно дали същите са
представени пред нотариуса, а от друга страна - сред представените документи
няма актуални скици към момента на явяване пред нотариуса – м.05.2018г., както
и данъчна оценка към този момент. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото
не се доказва продавачът да е бил в готовност да сключи окончателен договор за
покупко-продажба към 18.05.2018г.
Изявление за разваляне на договора поради
неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор е
направил купувачът Х.. По делото нито се твърди, нито се доказва продавачът да
е направил изявление за прекратяване на договора, за да възникне правото му по
чл.93, ал.2 от ЗЗД. Поради това е безпредметно изследването на останалите
предпоставки по чл.93, ал.2 от ЗЗД за възникване на правото за задържане на
капарото. Така, доколкото продавачът не е изправна страна, а и е налице
изявление за прекратяване на договора от страна на купувача, то следва да се
приеме, че облигационната връзка помежду им е прекъсната. Отпаднало е основанието,
на което купувачът Х. е заплатил капаро по предварителния договор и даденото
подлежи на връщане. Между страните няма спор, че тази сума е предадена от Х. на
В.. Ето защо предявеният иск за връщане на даденото по предварителния договор
между страните, развален с едностранно изявление на купувача Х. поради
неизпълнение на задълженията на продавача С., се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
До различни фактически и правни изводи е достигнал първоинстанционният съд,
поради което и постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено, а
вместо това да бъде постановено ново такова, с което се уважи предявения иск.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя сумата от 715,20лв., разноски / по 238,40лв., заплатени в
заповедното производство, в исковото производство пред РС и за въззивното
обжалване/.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260481/23.09.2020г., пост. по гр.д.№20304/2018, ПРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между И.Ц.Х., ЕГН: **********,*** и С.В.В., ЕГН: **********,***, че С.В.В., ЕГН: **********
дължи връщане на между И.Ц.Х., ЕГН: **********, на сумата от 6000 евро /шест хиляди
евро/, представляваща заплатено капаро по предварителен договор от 17.02.2017г.
за покупко-продажба на имот, находящ се в ***********, на отпаднало основание - развалянето му от страна
на ищеца- купувач поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна
на продавача- ответник, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 10036/2018г., ПРС.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: **********,***, да
заплати на И.Ц.Х., ЕГН: **********,***, сумата от 715,20 лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: