№ 23297
гр. С., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110122184 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на проф. д-р Н. С. Г. срещу
Н.М.У. „Л.П.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1
КТ за прогласяване недействителността на клаузите, уреждащи срока на действие на
следните трудови договори:
Трудов договор № 1-255/ 14.09.2009 г. сключен за определен срок до 30.06.2010 г.,
Трудов договор № 1-346/ 16.09.2010 г. сключен за определен срок до 30.06.2011 г.,
Трудов договор № 1-182/ 19.09.2011 г. сключен за определен срок до 30.06.2012 г.,
Трудов договор № 1-166/ 18.09.2012 г. сключен за определен срок до 30.06.2013 г.,
Трудов договор № 1-510/ 16.09.2013 г. сключен за определен срок до 30.06.2014 г.,
Трудов договор № 1-288/ 17.09.2014 г. сключен за определен срок до 30.06.2015 г.,
Трудов договор № 1-426/ 16.09.2015 г. сключен за определен срок до 30.06.2016 г.,
Трудов договор № 1-272/ 14.09.2016 г. сключен за периода считано от 14.09.2016 г. за
определен срок до 30.06.2017 г.,
Трудов договор № 1-462/ 18.09.2017 г. сключен за периода считано от 19.09.2017 г. за
определен срок до 30.06.2018 г.,
Трудов договор № 1-021/ 25.09.2018 г. сключен за периода считано от 27.09.2018 г. за
определен срок до 30.06.2019 г.,
Трудов договор № 1-901/ 13.09.2019 г. сключен за периода считано от 16.09.2019 г. за
определен срок до 30.06.2020 г.,
Трудов договор № 1-739/ 14.09.2020 г. сключен за периода считано от 16.09.2020 г. за
определен срок до 30.06.2021 г.,
Трудов договор № 1-578/ 10.09.2021 г. сключен за периода считано от 13.09.2021 г. за
определен срок до 30.06.2022 г.,
Трудов договор № 1-048/ 16.09.2022 г. сключен за периода считано от 19.09.2022 г. за
определен срок до 30.06.2023 г.,
и иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за признаване установено между
страните, че възникналото трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 40/
1
01.09.1992 г., изменено с Допълнително споразумение № 1034/ 30.09.1992 г. и Допълнително
споразумение № 293/ 01.09.1993 г. е съществувало като безсрочно в периода от 01.07.2009 г.
до 05.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в трудово правоотношение, като
се сочи, че са сключвани следните трудови договори:
На 01.09.1992 г. въз основа на успешно издържан конкурс, на основание чл. 68, ал. 1
от КТ, ищецът твърди, че е назначен на длъжността „У.“ в Н.М.У., за което бил сключен
трудов договор № I-40/ 01.09.1992 г. за пълно работно време и с определен срок до
31.08.1993 г., която длъжност ищецът изпълнявал и към момента;
с Допълнително споразумение № 1034/ 30.09.1992 г. трудовото правоотношение
между страните било изменено за различен срок - до 31.12.1992 г., а с последващи
Допълнителни споразумения от 01.10.1992 г., от 01.03.1993 г. и от 01.07.1993 г. ищецът бил
преназначаван на същата длъжност;
с Допълнително споразумение № 293/ 01.09.1993 г. трудовият договор бил променен в
безсрочен;
през следващите години били сключвани допълнителни споразумения, с които били
променяни договорките относно размера на трудовото възнаграждение и работното време.
Сочи, че видно от Удостоверение от 31.07.2007 г. и Потвърждение от 31.07.2007 г.,
издадени от Н.М.У., към посочената дата ищецът работел в Н.М.У. на длъжност „У. Х.“, от
1992 г. непрекъснато, по трудово правоотношение, въз основа на същия трудов договор № 1-
40/ 01.09.1992 г. и допълнителните споразумения към него, който от 01.09.1993 г. бил
безсрочен. Този трудов договор бил изменен с Допълнително споразумение № 293/
01.09.1993 г. относно срока, от която дата трудовият договор се превърнал в безсрочен и
останал такъв до 2009 година. Със Заповед на ответника безсрочният трудов договор бил
прекратен, с посочено основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ (с изтичане на уговорения срок,
какъвто не бил уговарян преди издаването на заповедта), считано от 01.07.2009 г., след което
ищецът продължил да работи при ответника, но без да получава трудово възнаграждение и
без да му са начислявани и внасяни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК.
На 14.09.2009 г. страните сключили срочен Трудов договор № I-255/ 14.09.2009 г. с
посочено основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността „У. Х.“, за
определен срок до 30.06.2010 г., но без да са били налице условията по чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от
КТ. Счита, че този трудов договор следва да се смята за неопределено време.
На 16.09.2010 г. отново сключили срочен Трудов договор № I- 346/16.09.2010 г. с
посочено основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността „У. Х.“, без
посочена начална дата, за определен срок до 30.06.2011 г.
На 19.09.2011 г. сключили срочен Трудов договор № I- 182/19.09.2011 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността „У. ***“, без посочена
начална дата, за определен срок до 30.06.2012 г.
На 18.09.2012 г., сключили срочен Трудов договор № I-166/18.09.2012 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността „У. ***“, без посочена
начална дата, за определен срок до 30.06.2013 г.
На 16.09.2013 г. сключили срочен Трудов договор № I-510/ 16.09.2013 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността „У., *** - Х.“, без
посочена начална дата, за определен срок до 30.06.2014 г.
На 17.09.2014 г. сключили срочен Трудов договор № I- 288/17.09.2014 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т, 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, без
посочена начална дата, за определен срок до 30.06.2015 г.
На 16.09.2015 г. сключили срочен Трудов договор № I-426/16.09.2015 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, без
посочена начална дата, за определен срок до 30.06.2016 г.
2
На 14.09.2016 г. сключили срочен Трудов договор № I-272/14.09.2016 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
14.09.2016 г., за определен срок до 30.06.2017 г.
На 18.09.2017 г. сключили срочен Трудов договор № I-462/18.09.2017 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
19.09.2017 г. за определен срок до 30.06.2018 г.
На 25.09.2018 г. сключили срочен Трудов договор № I-021/ 25.09.2018 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
27.09.2018 г. за определен срок до 30.06.2019 г.
На 13.09.2019 г. сключили срочен Трудов договор № I-901/13.09.2019 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
16.09.2019 г., за определен срок до 30.06.2020 г.
На 14.09.2020 г., сключили срочен Трудов договор № I-739/14.09.2020 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“ считано от
16.09.2020 г. за определен срок до 30.06.2021 г.
На 10.09.2021 г. сключили срочен Трудов договор № I-578/ 10.09.2021 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
13.09.2021 г., за определен срок до 30.06.2022г., без да са били налице условията по чл. 68,
ал. 3 и ал. 4 от КТ.
На 16.09.2022 г. сключили срочен Трудов договор № I-048/16.09.2022 г. с посочено
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност „У., *** - Х.“, считано от
19.09.2022 г., за определен срок до 30.06.2023 г., без да са били налице условията по чл. 68,
ал. 3 и ал. 4 от КТ. Сочи, че този договор никога не бил изрично прекратяван.
Ищецът излага, че от средата на месец септември 2023 г., ответникът настоявал и
предлагал на ищеца да подпише нов срочен трудов договор № 1-833/ 14.09.2023 г. с
посочено основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за същата длъжност „У., ***
- Х.“, считано от 18.09.2023 г., за определен срок до 30.06.2024 г., но ищецът възразил срещу
клаузата за срок на договора. Ответникът отказал да уважи това възражение и в НАП и НОИ
представил проект на новия срочен трудов договор № 1-833/ 14.09.2023 г., който бил
подписан само от работодателя и други негови служители. Въпреки това, ищецът
продължавал да полага постоянно и непрекъснато труд при ответника на същата длъжност
„У., *** - Х.“ през учебната 2023 – 2024 година, за което ответникът му начислявал и
заплащал месечно трудово възнаграждение. Твърди, че е сезирал Изпълнителна агенция
„Г.И.Т.“ - С., по която била предприета проверка при ответника. Сочи, че е сключен Трудов
договор № 1-721/05.03.2024 г. на основание чл. 111 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, за
длъжност „У., *** - Х.“, считано от 06.03.2024 г. Аргументира, че в периода от 2009 г. до
2022 г. е бил принуждаван да подписва срочни трудови договори. Счита, че срочните
трудови договори, противоречат на закона в клаузите им относно посочените срокове на
действие, доколкото не били налице условията на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 КТ. Поради изложеното
счита, че клаузите уреждащи срока в договорите от 2009 г. до 2022 г. са нищожни и излага,
че с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ договорите следва да се считат за безсрочни.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на трудов договор между страните от 01.09.1992 г., както и
Допълнително споразумение от 01.09.1993 г., с който трудовият договор е сключен за
неопределено време. Оспорва твърдението на ищеца, че със заповед безсрочният му трудов
договор е прекратен, считано от 01.07.2009 г., след което същият не бил преставал да работи
при Н.М.У. „Л.П.“ през летните месеци, със знанието и съгласието на работодателя, но без
да получава трудово възнаграждение, и без да са му начислявани дължимите осигурителни
вноски. Сочи, че на 12.09.2008 г. ищецът е депозирал молба, с която пожелал да бъде
„преназначен“ в учебното заведение по съвместителство по чл. 111 от КТ, считано от
15.09.2008 г., поради назначаването на същия на пълен щат в Н.М.А. „П.В.“ (Н.М.А.).
3
Излага, че молбата на ищеца е удовлетворена и на 15.09.2008 г. е подписано Допълнително
споразумение към Трудов договор № 1-40 от 01.09.1992 г., като изрично е посочено в
същото, че се сключва за определен срок, а именно до 30.06.2009 г. С оглед изложеното,
излага, че основният работодател вече не е той, а Н.М.А.. Сочи, че след изтичане на
уговорения срок, а именно до 30.06.2009 г., Трудовият договор № 1-40 от 01.09.1992 г. е
прекратен, като е издадена и Заповед № 1-156 от 17.06.2009 г. Сочи, че Заповедта е връчена
на ищеца на 26.06.2009 г., което обстоятелство било удостоверено с положен от ищеца
подпис. Ответникът последователно описва и сочи, че между страните са сключвани срочни
трудови договори в периода от 2009 г. до 2023 г. по желание именно на ищеца и сочи, че
същите са сключени при условията на външно съвместителство, доколкото основното
трудово правоотношение на ищеца било с Н.М.А. „П.В.“. Оспорва в периода през който
срочните трудови договори са били прекратени, ищецът да е полагал труд при него. Оспорва
твърденията на ищеца да е оказвал натиск върху него за сключването на срочни договори.
Твърди, че трудовият договор от 14.09.2023 г. не е бил подписан от страна на ищеца поради
негово нежелание, като въпреки това ищецът продължил да полага труд, а ответникът
продължил да изплаща трудово възнаграждение и осигуровки, като освен това регистрирал
и трудовия договор. Сочи, че ищецът през месец октомври 2023 г. изявил желание за
сключване на безсрочен трудов договор, при което ответникът предложил да се сключи
допълнително споразумение, с който трудовият договор да се превърне в безсрочен, но
ищецът отказал. Твърди, че известно време ищецът неоправдано отказвал да подпише
договора и на практика нямал право да работи, като едва на 05.03.2024 г. ищецът се съгласил
и към момента страните се намирали в безсрочно трудово правоотношение. Оспорва
исковете по чл. 74 КТ и моли съда да отхвърли същите. Оспорва и иска за признаване
установено съществуването на трудовото правоотношение като безсрочно. Релевира
възражение за давност досежно този иск. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че сега
действащият между страните безсрочен договор, обхваща различен период от време, както и
че желае да бъде установено съществуването на безсрочно трудово правоотношение за
изминал период.
Ответникът е взел становище по уточняващата молба на ищеца, като е изложил, че е
приложима в случая разпоредбата на чл. 74, ал. 6 КТ. Освен това сочи, че ищецът е действал
недобросъвестно, т.к. още при сключването на Допълнителното споразумение от 15.09.2008
г. е знаел за срочността на допълнителния трудов договор и е желал настъпване на
последиците. Твърди, че ищецът е инициатор на промяната в трудовото правоотношение,
както и че през целия период 2009 – 2023 г. е заявявал желание за преназначаване. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
С уточняваща молба с вх. № 285719/10.09.2024 г. /л.479, том II/ищецът е уточнил, че
иска да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение между страните е
съществувало като безсрочно в периода от 01.07.2009 г. до 05.03.2024 г. В допълнение е
посочено, че всички депозирани молби от ищеца във връзка с преназначаването му се
отнасяли до продължаването на трудовото правоотношение като такова при външно
съвместителство, както и че не представлявали искане за изменение на срока.
В проведеното на 21.10.2024 г. о.с.з. съдът е допълнил доклада по делото, с оглед
уточнението на ищеца направено с молба с вх. № 285719/10.09.2024 г., както и в частта
досежно възражението на ответника за изтекла давност, а именно, че същото касае и иска по
чл. 74, ал. 4 КТ. В обобщение ответникът е релевирал възражение за давност досежно двата
иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелства, че между страните са сключени всички описани в исковата
молба трудови договори, в това число и допълнителни споразумения към тях, със соченото
4
от ищеца съдържание.
По делото е представено уведомително писмо от 06.05.1992 г. /л.10, том I/, видно от
което ищецът е допуснат до конкурс за П. в средно музикално училище „Л.П.“. Видно от
представен трудов договор от 01.09.1992 г. /л.11, том I/ между страните в настоящото
производство е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжност „У. Х.“. В трудовия договор е посочено, че същият се сключва на
основание чл. 68, ал. 1 КТ за определен срок – до 31.08.1993 г. при пълно работно време. С
допълнително споразумение от 30.09.1992 г. /л.12, том I/ към трудовия договор срокът е
променен – до 31.12.1992 г. С допълнително споразумение от 01.09.1993 г. /л.13, том I/ на
основание чл. 119 КТ трудовият договор е изменен в частта срок, като същият е променен
в такъв за неопределено време.
Ищецът е представил копие от трудовата си книжка /л. 14 и сл., том I/.
Представено е удостоверение с изх. № 8704/31.07.2007 г. /л.19, том I/, издадено от
ответника и адресирано до „У.К.Б.“ АД, в което е посочено, че лицето Н. С. Г. работи на
длъжността У. Х. без прекъсване от 1992 г. по безсрочен трудов договор № I-40/01.09.2002 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 12.09.2008 г. /л.82, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за назначаване на лицето в Н.М.У. „Л. П.“ като
съвместител по чл. 111 КТ, считано от 15.09.2008 г., доколкото е посочено, че е назначен на
пълен щат в Н.М.А. „П. В.“. Видно от допълнително споразумение от 15.09.2008 г. /л.83,
том I/ към ТД от 01.09.1992 г., сключено между ищеца и ответника, е променен срокът на
договора – до 30.06.2009 г. при непълно работно време от 4 часа. Със заповед № I-
156/17.06.2009 г. /л.84, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на
допълнително споразумение от 15.09.2008 г. към ТД от 01.09.1992 г., трудовото
правоотношение е прекратено считано от 01.07.2009 г.
Видно от трудов договор № I-255/14.09.2009 г. /л.21, том I/ между страните е
сключен нов трудов договор отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че
трудовият договор се сключва със срок до 30.06.2010 г. при непълно работно време. Със
заповед № I-273/25.06.2010 г. /л.85, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на
срока на трудов договор № I-255/14.09.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено
считано от 01.07.2010 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 08.07.2010 г. /л.86, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за назначаване на лицето в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната
2010/2011 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор № I-346/16.09.2010 г. /л.22, том
I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е
посочено, че трудовият договор се сключва със срок до 30.06.2011 г. при непълно работно
време oт 4 часа. Със заповед № I-110/24.06.2011 г. /л.87, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ
поради изтичане на срока на трудов договор № I-346/16.09.2010 г., трудовото
правоотношение е прекратено считано от 01.07.2011 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 18.07.2011 г. /л.88, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в
Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2011/2012 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор №
I-182/19.09.2011 г. /л.23, том I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за
длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до
30.06.2012 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-098/22.06.2012 г. /л.89, том
I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ трудовото правоотношение е прекратено считано от
01.07.2012 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 28.06.2012 г. /л.90, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за назначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в Н.М.У.
„Л. П.“ през учебната 2012/2013 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор № I-
166/18.09.2012 г. /л.24, том I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за
длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до
30.06.2013 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-414/24.06.2013 г. /л.91, том
5
I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
166/18.09.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2013 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 01.07.2013 г. /л.92, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в
Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2013/2014 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор №
I-510/16.09.2013 г. /л.25, том I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за
длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до
30.06.2014 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-183/24.06.2014 г. /л.93, том
I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
510/16.09.2013 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2014 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 04.07.2014 г. /л.94, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в
Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2014/2015 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор №
I-288/17.09.2014 г. /л.26, том I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за
длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до
30.06.2015 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-288/23.06.2015 г. /л.95,
том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
288/17.09.2014 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2015 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 01.07.2015 г. /л.96, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2015/2016 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-426/16.09.2015 г. /л.27, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2016 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-170/28.06.2016 г.
/л.97, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
426/16.09.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2016 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 04.07.2016 г. /л.100, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в
Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2016/2017 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов договор №
I-272/14.09.2016 г. /л.28, том I/ между страните е сключен нов трудов договор отново за
длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до
30.06.2017 г. при непълно работно време 4 часа. Видно от допълнително споразумение № I-
488/14.12.2016 г. /л.98, том I/ към трудов договор № I-272/14.09.2016 г., сключено между
ищеца и ответника, считано от 28.11.2016 г. служителят е приел да организира, проведе и
отчете изпълнението на извънкласна дейност за преодоляване на обУ.ните затруднения Х. в
съответствие с тематичната програма и времевия график на провеждане и през учебната
2016/2017 г. при спазване на изисквания на Инструкцията за изпълнение на дейностите по
проекта. Съгласно т.2 служителят има право на допълнително възнаграждение за
изпълнение на задълженията си, определено въз основа на реално отработени, отчетени и
приети часове с часова ставка от 12,00 лв., но не повече от максималния брой часове,
определени в тематичната програма на извънкласната дейност. Допълнителното
споразумение е сключено със срок до 30.06.2017 г. Със заповед № I-350/23.06.2017 г. /л.101,
том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
272/14.09.2016 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2017 г.
Представена е молба от Н. С. Г. от 30.06.2017 г. /л.105, том I/ до директора на Н.М.У.
„Л.П.“, в която е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У. Х.“ в
Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2017/2018 г. по реда на чл. 111 КТ до 30.06.2018 г. Видно от
трудов договор № I-462/18.09.2017 г. /л.29, том I/ между страните е сключен нов трудов
договор отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се
сключва със срок до 30.06.2018 г. при непълно работно време 4 часа. Видно от допълнително
споразумение № I-831/24.11.2017 г. /л.102, том I/ към трудов договор № I-462/18.09.2017 г.,
сключено между ищеца и ответника, считано от 06.10.2017 г. служителят е приел да
организира, проведе и отчете изпълнението на извънкласна дейност за преодоляване на
6
обУ.ните затруднения Х. 11 и Х. 12 в съответствие с тематичната програма и времевия
график на провеждане и през учебната 2017/2018 г. при спазване на изисквания на
Инструкцията за изпълнение на дейностите по проекта. Съгласно т.2 служителят има право
на допълнително възнаграждение за изпълнение на задълженията си, определено въз основа
на реално отработени, отчетени и приети часове с часова ставка от 12,00 лв., но не повече от
максималния брой часове, определени в тематичната програма на извънкласната дейност.
Допълнителното споразумение е сключено със срок до 31.03.2018 г. Със заповед №
I-252/27.06.2018 г. /л.106, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на
трудов договор № I-462/18.09.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от
01.07.2018 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 02.07.2018 г. /л.107, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2018/2019 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-021/25.09.2018 г. /л.30, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2019 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-751/24.06.2019 г.
/л.108, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор №
I-021/25.09.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2019 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 28.06.2019 г. /л.109, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2019/2020 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-901/13.09.2019 г. /л.31, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2020 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-612/26.06.2020 г.
/л.110, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
901/13.09.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2020 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 06.07.2020 г. /л.111, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2020/2021 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-739/14.09.2020 г. /л.32, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2021 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-491/29.06.2021 г.
/л.112, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
739/14.09.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2021 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 25.06.2021 г. /л.113, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2021/2022 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-578/10.09.2021 г. /л.33, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2022 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-640/27.06.2022 г.
/л.114, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
578/10.09.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2022 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 23.06.2022 г. /л.115, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за преназначаване на лицето на длъжността „У.
Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2022/2023 г. по реда на чл. 111 КТ. Видно от трудов
договор № I-048/16.09.2022 г. /л.34, том I/ между страните е сключен нов трудов договор
отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със
срок до 30.06.2023 г. при непълно работно време 4 часа. Със заповед № I-700/28.06.2023 г.
/л.116, том I/ на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на срока на трудов договор № I-
048/16.09.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2023 г.
Представено е заявление от Н. С. Г. от 29.06.2023 г. /л.117, том I/ до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, в коeто е направено искане за продължаване на договора му на длъжността
„У. Х.“ в Н.М.У. „Л. П.“ през учебната 2023/2024 г. Представен е трудов договор № I-
7
833/14.09.2023 г. (неподписан от ищеца) /л.35, том I/ отново за длъжността „У. Х.“, като в
т.2.3. е посочено, че трудовият договор се сключва със срок до 30.06.2024 г. при непълно
работно време 4 часа.
Видно от трудов договор № I-721/05.03.2024 г. /л.36, том I/ между страните е
сключен нов трудов договор отново за длъжността „У. Х.“, като в т.2.3. е посочено, че
трудовият договор се сключва за неопределено време.
По делото е представено писмо с № 9105-188 от 05.06.2017 г. на Министъра на
образованието и науката чрез началниците на регионалните управления на образованието до
директорите на образователните институции /л.37, том I/, в което са дадени подробни
разяснения относно случаите, в които могат да се сключват срочни трудови договори.
Изрично е посочено и че дейността на педагогическите специалисти не е с временен,
сезонен или краткотраен характер, както и че същата не може да бъде осъществявана чрез
срочни трудови договори.
От страна на ответника е представен трудов договор от 01.12.2003 г. /л.81, том I/,
сключен между ищеца и Д.М.А. „П.В.“. Видно от съдържанието на трудовия договор,
същият е сключен със срок до 24.12.2003 г. при непълно работно време. Представен е трудов
договор от 15.09.2008 г., сключен между ищеца и Н.М.А. „П.В.“, видно от който ищецът е
назначен на длъжност П. /л.119, том I/. Видно от удостоверение /л.124, том I/ от 21.02.2024 г.
ищецът е заемал в Н.М.А. „П. В.“ следните длъжности: П. от 15.09.2008 г. до 01.10.2010 г.;
Г.А. от 01.10.2010 г. до 01.04.2015 г.; Д. от 01.04.2015 г. до 03.04.2023 г. и П. от 03.04.2023 г.
до 21.02.2024 г.
От страна на ответника е представен контролен лист № 35 за извършване на
предварителен контрол от финансов контрольор от 14.09.2023 г. /л.118, том I/ във връзка с
трудов договор № I-833/14.09.2023 г. (неподписан от ищеца).
Със заявление от Н. С. Г. от 09.10.2023 г. /л.120, том I/ адресирано до директора на
Н.М.У. „Л.П.“, ищецът е направил искане трудовият му договор да се счита за безсрочен,
както и за изплащане на дължимите му се трудови възнаграждения за периода на
прекъсването.
По делото е представено допълнително споразумение № № I-231/19.10.2023 г.
(неподписано от ищеца) /л.125, том I/ към трудов договор № I-833 от 14.09.2023 г.
(неподписан от ищеца), видно от което се променя трудовото възнаграждение на ищеца.
Представено е също и допълнително споразумение (неподписано) /л.126, том I/, с което е
променен срокът на трудовия договор в безсрочен. Съставен е констативен протокол от
23.10.2023 г. /л.127, том I/, в който се сочи, че на ищеца е предложен Трудов договор за
изпълняваната от него длъжност, както и допълнително споразумение за увеличение на
трудовото възнаграждение, които той отказал да подпише. Представен е и втори констативен
протокол от 13.11.2023 г. /л.128, том I/, в който е посочено, че ищецът отново е отказал да
подпише предложен Трудов договор и 2 бр. допълнителни споразумения.
С покана от 16.02.2024 г. ищецът е поканен на среща на 19.02.2024 г. в 08:00 ч. във
връзка с подписването на трудов договор /л.135, том I/. С уведомление от 19.02.2024 г.
/л.138, том I/ ищецът е посочил, че не е съгласен да подпише изготвените от ответника
трудов договор № I-833 от 14.09.2023 г. и 2 бр. допълнителни споразумения, както и че в
проектите на документите не е определено полагащото му се допълнително възнаграждение.
С документ озаглавен „писмено предложение за сключване на трудов договор“ от 20.02.2024
г. ответникът е отправил предложение до ищеца относно сключването на безсрочен трудов
договор с ищеца, като последният е поканен в тази връзка на среща на 21.02.2024 г. в 16:00
ч. в дирекцията на училището /л.140, том I/. С отговор от 21.02.2024 г. ищецът е отказал при
твърдения, че няма възможност да се яви на посочената дата. С поредно писмо от 21.02.2024
г. /л.145, том I/ ответникът е уведомил ищеца, че проектът на трудовия договор е изготвен
на основание ВПРЗ, че информацията относно допълнителните възнаграждения е получена
от трудовото му досие, както и че приложената длъжностна характеристика не е поименна, а
се отнася до всички служители, изпълняващи длъжността У.. С друго писмо от 23.02.2024 г.
8
/л.147, том I/ ищецът отново е поканен на среща в срок най-късно до 28.02.2024 г. С отговор
от 29.02.2024 г. /л.148, том I/ ищецът е предложил корекции по изготвените проекти на
документите. С писмо от 29.02.2024 г. ответникът изчерпателно е описал промените, които
са отразени, като е приложил и нови проекти на документите. С уведомление от 08.03.2024
г. /л.157, том I/ ищецът е отказал подписване на проектите на документи при твърдения, че
трудовият му договор е безсрочен.
От страна на ответника са представени фишове и Б.А.Н.кови извлечения за платени
обезщетения по чл. 224 КТ, фишове и справка за платени ТВ за периода от м.09.2023 г. до
м.03.2024 г., както и заповеди за ползване на платен годишен отпуск на педагогическия
персонал за периода от 2009 г. до 2023 г.
От страна на ответника е представена молба от ищеца от 13.12.1999 г. /л.240, том I/, в
която ищецът е направил искане до директора на Н.М.У. „Л.П.“ да работи допълнително по
съвместителство на основание чл. 111 КТ в И.И. – Б.А.Н.. Видно от трудов договор от
28.11.1999 г. /л.241, том I/ ищецът е заемал длъжността „П.“ при И.И. – Б.А.Н. за определен
срок – 3 месеца, т.е. до 29.02.2000 г., при непълно работно време от 4 часа. Видно от
служебна бележка от 13.12.1999 г. ответникът не възразява ищецът да работи в секция
„И.М.“ в И.И. – Б.А.Н.. С молба от 08.09.2000 г. ищецът е направил отново искане до
ответника за разрешаване да работи по допълнителен трудов договор в секция „И.М.“ в И.И.
– Б.А.Н. и в ДМА „П. В.“ /л. 244, том I/. С молба от 12.09.2002 г. ищецът е направил отново
искане до ответника за разрешаване да работи по допълнителен трудов договор в секция
„И.М.“ в И.И. – Б.А.Н. /л.245, том I/. С молба от 23.09.2003 г. ищецът е направил отново
искане до ответника за разрешаване да работи по допълнителен трудов договор в секция
„И.М.“ в И.И. – Б.А.Н. /л.246, том I/.
От страна на ищеца са представени множество доказателства в подкрепа на
твърденията му, че е изпълнявал трудовите си задължения и през летните периоди, т.е. през
периодите, които трудовият му договор е бил прекратен, като седмични планове, протоколи
от проведени конкурси, разпечатки от ел. кореспонденция, видно от които до различни ел.
адреси са изпращани имейли, респ. и отговори (включително и такива от ищеца) във връзка
с учебната дейност, като голяма част от ел. съобщения са изпращани през месец Септември,
но е налична и кореспонденция, водена през летните месеци. За правилното решаване на
настоящия спор, съдът не намира за необходимо да обсъжда в подробности
съдържанието на всичките писмени доказателства представени от ищеца с молба
/л.275, том I/.
По делото е постъпило писмо от „И.Т.“ – С., гр. С. /л.501, том II/, видно от което във
връзка с подаден сигнал от страна на ищеца, е съставен АУАН № 22-2400075/10.04.2024 г. на
Н.М.У. „Л.П.“ затова, че в качеството му на работодател е подал уведомление до ТД на НАП
за сключване на трудов договор с Н. С. Г., без да е спазил задължението за формата на
трудовия договор, а именно „трудовият договор се сключва в писмена форма“. Въз основа
на АУАН е посочено, че е издадено наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., както и че същата е платена на 18.04.2024 г.
В проведеното на 02.12.2024 г. о.с.з. са снети обясненията на ищеца по реда на чл. 176
ГПК. Ищецът е потвърдил, че професионалната му квалификация е П. по музикално-
теоретични дисциплини. Посочил е, че е упражнявал правото си на труд съгласно
придобитата специалност, като избрал да преподава дисциплината „Х.“, която от 33 години
преподавал в Н.М.У. „Л. П.“. С тази квалификация, професионални знания, опит, трудов
стаж в музикалното училище, можел да преподава единствено дисциплината „Х.“. В тази
област винаги се извършвало при висшето образования тясно профилиране. Всеки студент
избирал тясна специалност в кръга на музикално теоретичната област, като пишел дипломна
работа по тази тясна специалност, подготвял се теоретично, практически и методически, за
да може да преподава съответната специалност. Ищецът сочи, че подготовка по друга
музикално теоретична специалност на това ниво, както да преподава Х., нямал. В Н.М.У.
преподавал само Х. и нямал база за сравнение с други музикално теоретични дисциплини.
Заплатата му била такава, каквато директорът определи по критерии. Подписвал бил
9
договор само за У. Х.. Не знае какви са заплатите на колегите му. Преди да започне работа
при ответника през 1992 г. полагал за кратко труд при друг работодател. Завършил с
дипломна работа Х. Н.М.А. и бил поканен да преподава на хонорар на осем часа седмична
натовареност за един лев на час като хоноруван асистент Х. на проф. П.Х.. Получавал
месечно 32 лв. ако се осъществят часовете му. Затова през лятото на 1991 г. решил да търси
работа като У. по музика. Подал документи в 30 столични училища, но нямал педагогическа
квалификация за У. по музика. Потърсили го само от едно училище, т.к. нямало кандидат с
такава квалификация. Назначили го и работил една година до обявяването на конкурс през
1992 г., когато се явил, издържал конкурса и от тогава 33 години преподавал Х. в Н.М.У.. При
основния му работодател Н.М.А. „П. В.“ преподавал от 1990 г. Х., а от 2017 г. въведения в
теорията на музиката. Това било дисциплина, която представлявала история и теория на
Х.та, тя била предложена от него и там се преподавала по негова учебна програма и по
негов учебник. Нивото на преподаване в Н.М.А. на дисциплината Х. и материалът били
различни от този в Н.М.У.. Не е имал проблеми с основния си работодател. Голям брой от
неговите ученици заради подготовката си избирали да станат студенти в Н.М.А., където
имало 3 факултета – инструментален, теоретичен и вокален. Ищецът преподавал в
теоретичния факултет, като само студенти приети в този факултет, били негови студенти. В
академията имало петима П.и Х.. Другите ученици от Н.М.У., които влизали в другите
факултети, не били негови студенти. Ищецът имал интерес да работи в Н.М.У. на
допълнителен трудов договор, при положение, че е П. във висше такова, и може да
преподава във всяко средно училище в гр. С.. Избрал да е П. в Н.М.У. Х. и вече 33 години
практикувал тази професия. В общообразователните училища не се изучавала Х.. Тя се
изучавала само в Н.М.У.. Освен това ищецът нямал педагогическа квалификация за
общообразователно училище и в този смисъл работата в общообразователното училище не
била съотносима с работата в Н.М.У.. Директорът на Н.М.У. подготвял трудовите договори.
Когато му предлагали срочни трудови договори, той възразявал, но възраженията му не били
уважавани. Така било и в началото на 2023 г., отново му предложили срочен трудов договор
и той отказал да подпише. Работил без договор и дори му била начислявана заплата, респ.
получавал и трудово възнаграждение. Винаги когато трябвало да подписва договор имало
натиск при твърдения, че „ние тука така правим, това е положението, ако искаш“. Ищецът
поради липса на друга алтернатива, подписвал. Когато отказал да подпише трудов договор
през 2023 г. работил 6 месеца без договор. Натискът постепенно се увеличавал, на
19.02.2023 г. в класната стая, в която работил с ученици за матура, нахлули директорката,
заместник директорката, счетоводителката и още една госпожа, за която после разбрал, че е
адвокат на училището. Започнала жестока саморазправа с намерението със задна дата да
подпише срочния трудов договор, който цяла учебна година отказвал да подпише и
допълнителното споразумение към него. Директорката повече от 10 минути се опитвала да
изгони учениците от стаята, за да останат насаме и саморазправата да продължи без
свидетели. Нито един ученик не излязъл и тя се принудила да продължи саморазправата
пред тях. Ищецът отказал да подпише. До 2017 г. директор била М.М., а от 2017 г. С.Д. И
двете му били оказали натиск. Заместник директорката и счетоводителката също
присъствали на въпросната среща, но не казали нищо. Директорът, заедно с лицата, които го
подпомагат, всяка година го принуждавали да депозира молби/заявления за сключване на
допълнителен трудов договор с Н.М.У. „Л. П.“. През м. октомври 2023 г. в условията, които
предоставя училището, нищо не се променило, но ищецът искал промяна, в смисъл да има
безсрочен трудов договор в писмена форма, а директорката искала със задна дата да
подпише прекратяване на трудовия договор за предната учебна година и срочен трудов
договор със задна дата за настоящата учебна година, както и допълнително споразумение,
но ищецът отказал, т.к. искал да се спази законът. На въпроса „Моля да посочите какви
конкретни дейности сте извършвали, в какво се е изразявал положеният от Вас труд за
работодателя Н.М.У. „Л.П.“ през летните месеци на процесния период, при положение, че
всеки от процесните договори е бил прекратен и след като в периода от 01.07. до 15.09 на
всяка година, не се извършва П.ска дейност на ученици? От кого и по какъв начин са
възлагани тези дейности през летните месеци? Може ли да представите заповед и/или
10
кореспонденция за възлагане на тези дейности, които да са адресирани единствено към
Вас?“, ищецът е отговорил, че У.ската професия и У.ски труд са целогодишни и
прекратяването на трудовите договори за У.и е незаконно. У.ската професия имала две
страни: провеждане на редовни учебни занятия през учебната година и участие в училищния
живот през учебната година. През летните месеци У.ят се подготвял за следващата учебна
година. Изработвал разпределението на учебния материал за следващата година. Ищецът
изработвал преди започването на учебната година разпределението за всички П.и Х.. Това
било всяка учебна година. Разпределял часовете Х. на всички колеги от дисциплината. Те се
залагали още в края на старата учебна година, уточнявал се през летните месеци съставът на
групите, придошли ученици, напуснали ученици, преместени ученици. Това било процес,
който тече в рамките на целите летни месеци. През летните месеци се проучвали нови
методики и се увеличавала квалификацията на П.ите. През 2016 г. била въведена теоретична
матура за всички музикални училища. Първоначално те не били задължителни, но от
определено време станали задължителни за всички ученици. И това била втората матура в
Н.М.У. след матурата по български език. До 2016 г. такива матури нямало и от директора им
било възложено да изработят 5 теста за матура през лятото на 2016 г., които да представят
при започването на учебната година. Х.та била една от четирите учебни дисциплини, които
влизат в тези матури. В първия модул били включени теоретични въпроси със затворен
отговор. Вторият модул включвал практическа задача и пример за анализ, към който имало
конкретни теоретични въпроси. За да се подготви един тест за матура, се изисквало
изработването на Б.А.Н.ка от теоретични въпроси. Понастоящем тя била със 152 въпроса.
Написването на много практически задачи, които са по определени методически изисквания,
подбор от музикалното творчество на подходящи примери. Т.к. музиката била творческо
изкуство, намирането на примери, които да отговарят на принципа на преподаване на
дисциплината „от простото към сложното“ било много трудно, защото много от
примерите в музикалната литература сочи, че не могат да бъдат обяснени на учениците.
Ищецът бил автор на две учебни програми Х. във връзка с промяната на учебните планове,
които му били възложени да направи през лятото на 2023 г. През 2022 г. издал учебник за да
може да се изучава Х.та. През 2020 г. се провел националният конкурс Х., който ищецът
организирал. Подготвял документацията за него, изработвал резултатите. На въпроса
„Информирането и комуникацията с У.ите в Н.М.У. се извършва чрез „Ш.“, писмата се
изпращат до всички У.и или до У.и от конкретна група, включително и такива, които
нямат действащ към този момент трудов договор, с цел запознаване с информация.
Според Вас получаването на такива електронни писма през летните месеци, съдържащи
каквато и да е информация от ръководството на училището или от ръководител на група,
адресирана до всички П.и в Н.М.У., включително и такива, които нямат сключен и
действащ в конкретен момент трудов договор с Н.М.У., предполага ли полагането на
конкретен труд от страна на П.и и в частност от Вас?“, ищецът е отговорил,
положително, както и че никога не му е отнемана паролата за „Ш.“, нито пък му бил
променян профилът. През летните месеци, получавал всички съобщения, които получавали и
другите П.и в Н.М.У.. В тях имало не само информация, но и поставени задачи, които
ищецът изпълнявал.
По делото са изслушани показанията на З.М.Ч.Д. – свидетел на ищеца, които съдът
кредитира и им дава вяра. Свидетелката разказва, че е била административен секретар в
Н.М.У. „Л. П.“ за периода от 2006 г. до 2014 г. Познавала ищеца от момента, в който била
назначена в Н.М.У., преподавал Х.. Познавала работата на ищеца. Твърди, че е отделял време
и през ваканциите, както и през летните месеци, т.к. тогава се провеждали поправителни,
приравнителни и други видове изпити, но им прекъсвали договорите и така ги оставяли без
договори, но въпреки това, той винаги се отзовавал и идвал в училището. Това било масова
практика при всички, които имали договори за съвместителство. Т.к. администрацията
работила постоянно, с много малки отпуски през лятото, била виждала не само ищеца, но и
всички от Академията, които били на съвместителство. Лятото виждала ищеца най-вече във
връзка с конкурсни изпити, приравнителни и други такива.
По делото са изслушани показанията на М. Н. С.-Т. – свидетел на ищеца, които съдът
11
също кредитира и им дава вяра. Свидетелката разказва, че работи при ответника като П. Х.
от 2020 г., включително и към момента. Познавала ищеца, защото работили едно и също.
През летните месеци подготвяли задачи за поправителни изпити, подготвяли ученици, като
ги консултирали за поправителните изпити. Имали и поправителна матура през Август
месец, подготвяли учениците за поправителна матура. Изготвяли материали, свързани със
следващата учебна година. През едно от летата, заедно с ищеца направили учебник Х.,
заедно работили по възложени задачи. На въпроса дали го е виждала в писмена
комуникация, адресирана до нея, пряко свързана с тяхната работа, свидетелката е отговорила
положително. Ищецът бил включен във всички групи, които са свързани с комуникация с
музикално теоретичната група. Виждала го била да отговаря на това, което им се възлага и
изпраща. Не била чувала някой да се чуди ищецът какво прави в тези групи лятно време,
както и някой да поставя въпроса да го изключи от там, ако не е на работа. Ищецът имал
достъп до платформата „Ш.“ целогодишно, участвал в комуникацията по електронната поща
с други У.и когато се изготвяло разпределението за следващата учебна година. Ищецът
правил такива разпределения през лятно време. Никога не бил поставян въпросът защо
ищецът се занимава с посоченото, след като не е служител на училището. През летните
периоди засичала ищеца в сградата на училището, когато е трябвало да дават консултации на
учениците. Ищецът провеждал такива консултации с цел да подготви учениците за
поправителните изпити и поправителната матура. Поправителните изпити били в края на
юни – началото на юли, а матурата през август месец. Отношенията на свидетелката с ищеца
били чисто колегиални, той й преподавал от 2008 г., а в конкурса, с който била назначена
през 2020 г., участвал в изпитната комисия. Свидетелката е чувала за практиката през
летните месеци да се прекратяват трудовите договори на У.ите, които работят по
съвместителство, но това не се било случвало при нея, т.к. тя работила само в училището.
По делото са изслушани показанията на Д.Х.Т. – свидетел на ответника, които съдът
кредитира и им дава вята. Свидетелят разказва, че работи в Н.М.У. на длъжност старши У. по
солфеж. Познава ищеца и директора на училището. Не знае вида на трудовия договор, на
който работи ищецът, знае, че преподава Х.. През летните месеци твърди, че няма учебна
дейност, както и че всички задачи в Н.М.У. се възлагат със заповед на директора, срещу
която служителите се подписвали, че са запознати. През летните месеци, нямало задачи,
които да са включени в рамките на годишния план, последният се гласувал в началото на
учебната година. Учебните програми се изготвяли по заръка на Министерството на
културата. Съставът се променял в зависимост от големината на класове и броя на ученици,
определял се в края на предходната учебна година, но и в началото на следваща учебна
година, когато окончателно се взимало решение колко П.и са нужни за дадена учебна
дисциплина и дали има нужда от допълнително ангажиране на П.и. Свидетелят ги изготвял.
Специално за групите Х., г-н Г., настоявал да има контрол върху процеса и за да няма
конфликт, приемали неговото предложение. Свидетелят не ходил в сградата на Н.М.У. през
летните месеци, нямало какво да се свърши по време на отпуската и съответно не бил
виждал ищеца. Запознат е с конкурса Х., организатор на същия от 2013 г. – 2014 г. твърди, че
е Н.М.У., а ищецът бил член на комисията. Комуникацията между ръководството на
училището и У.ите се осъществявала през платформа „Ш.“ от 2020 г., а преди това всякакви
задачи се възлагали с писмена заповед на директора. Свидетелят бил на безсрочен трудов
договор, а през летните месеци бил в платен годишен отпуск. Чувал от г-н Г. за срочния му
трудов договор, но не е запознат с наличието на такава практика. Натоварването на П.ите и
броят часове по дадена дисциплина, се изяснявали в периода на изготвяне на годишната
натовареност в дните преди 15 септември - от 1 до 15 септември. И съответно ако възникне
необходимост от П. за по-голям брой часове, директорът измежду подадените заявление,
избирал кого да назначи. Комуникация по време на летния период не се сеща да е имало.
Няма спомен да са им възлагани задачи през лятото и съответно да са им изпращани
съобщения. Когато има поправителни изпити, тогава със заповед се прекратявала отпуската
на ангажираните в поправителните изпити П.и. Това лято г-н Г. присъствал. Не знае ищецът
да е включван в заповед за комисия в период когато не е бил на трудов договор. Виждал бил,
че ищецът е фигурирал в заповед за последната година. Август месец се провеждала
12
поправката на държавния зрелостен изпит.
По делото са изслушани показанията на И.В. С. – свидетел на ответника, които съдът
също кредитира и им дава вяра. Свидетелката разказва, че от 2011 г. работи като П. в
Н.М.У., а от 2017 г. била заместник директор. Познава ищеца, знае, че към момента работи
на постоянен трудов договор, а преди това работил по чл. 111 КТ като съвместител. Не знае
да му е оказван натиск. Разказва, че на 19.02.2024 г. се явили по време на междучасие, като
идеята на директорката Добрева била да го покани на среща в нейния кабинет, т.к. той не се
отзовал преди това. Учениците работили по това време и те ги информирали, че са в
междучасие, но учениците отказали да напуснат стаята, както и проф. Г.. Свидетелката
останала с впечатление, че това е било предварително уговорено. Ищецът отказал да
разговаря с директорката. През летните месеци нямало П.и, които да работят в Н.М.У., само
ръководството било в училището през този период. Поправителните изпити били в края на
лятото, началото на Септември, като ресорният зам. директор изготвял комисиите. Знае, че
ищецът нямало как да участва в тези комисии, т.к. тогава не бил на работа, защото
трудовият му договор бил срочен. Не знае през летните месеци да са възлагани дейности на
ищеца. На срещата на 19.02.2024 г. директорката искала да го покани на среща в кабинета.
Твърди, че тя и другите лица, е трябвало да бъдат свидетели на поканата за разговор.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 КТ в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже твърдяната недействителност (противоречие
на императивна материалноправна норма) на посочените в исковата молба клаузи от
сключваните между страните трудови договори.
В настоящия случай ищецът иска да се обявят за недействителни клаузите от 14 броя
трудови договори, уреждащи срока на трудовото правоотношение. Всичките представени
трудови договори, обсъдени подробно по-горе, са с идентично съдържание – сключвани са
за една и съща длъжност – „У.“, през месец Септември на съответната година и са
прекратявани със заповеди от месец Юни на съответната година, поради изтичане на
уговорения срок. Във всеки един договор е посочено, че същият се сключва на основание чл.
111 КТ, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.
Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в
две групи от случаи, посочени съответно в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Първата група съдържа
три вида работи - временни, сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат
случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен предмет на дейност на
работодателя, който те подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко
месеца и се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното
време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Другата
хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или служители в
обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при
които може да се сключи срочен трудов договор съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ, е за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния
предмет на дейност на работодателя. Това обаче е възможно само по изключение. Какво
представлява изключението е посочено в параграф 1, т. 8 ДР на КТ. Според легалната
дефиниция „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му /решения № 94 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3082 по описа за 2017
г. на IV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от
23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на III ГО на ВКС и много други/. Работата на
У.я е част от постоянния и основен предмет на дейност на работодателя. Тази работа не
може да се окачестви като временна, тъй като няма случаен и еднократен характер. У.ят
извършва П.ска дейност, която е основна за работодателя и има цикличен, а не временен или
краткотраен характер. Работата в училищата условно е организирана на учебни години, но е
13
последователна и непрекъсната, затова за длъжността „У.“ не може да се сключва срочен
трудов договор на основание чл. 68, ал. 3 от КТ. Допустимо е да се сключи такъв договор по
чл. 68, ал. 4 от КТ, но в такъв случай обстоятелствата, обосноваващи изключението по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ трябва да бъдат посочени в трудовия договор. Разпоредбата
на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването
на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са
вписани в трудовия договор.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че действително сключването на всеки
един от 14-те договора, е предхождано от молба/заявление от страна на ищеца, в която е
направено искане за назначаване на лицето в Н.М.У. „Л. П.“ като съвместител по чл. 111 КТ.
В молбите/заявленията на ищеца не се съдържа изрично искане и/или съгласие, трудовият
договор с ответника да бъде срочен. Но освен това, страните не могат да дерогират по
взаимно съгласие ограниченията по чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Правилата за валидност
на договорите, включително и трудовите, са уредени в обществен интерес и са императивни,
което значи, че не могат да бъдат пренебрегвани, включително и по взаимното съгласие на
съконтрахентите. Хипотезите на чл. 68, ал. 3, ал. 4 и, ал. 5 КТ са уредени в интерес на
работника/служителя, който е и слабата в икономическо отношение страна по
правоотношението. Ясно е също така, че писменото искане на работника/служителя в
хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ е условие за сключване на договора, но следва да са налице и
законовите предпоставки за допустимост за сключване на срочен трудов договор за срок под
една година.
Тезата на ответника, че договорите са сключвани за определен срок, поради
обстоятелството, че същият е имал основен трудов договор с друг работодател, не може да
бъде споделена, доколкото в закона липсва правило, което да урежда задължителната
срочност на допълнителния трудов договор.
Сключването на процесните 14 трудови договора като срочни по чл. 68, ал. 1, т. 1 от
КТ се явява в нарушение на чл. 68, ал. 4 от КТ. Поради посоченото клаузите относно срока в
процесните трудови договори са недействителни поради противоречие със закона, както се
твърди от ищеца, с оглед на което трудовият договор следва да се счита за сключен за
неопределен срок, на основание чл. 75, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от КТ.
С оглед основателността на исковете, следва да бъде разгледано своевременно
релевираното възражение за давност от ответника.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, исковете по трудови спорове се погасяват по давност и
срокът е тригодишен. Изключенията, и то само относно срока на погасителната давност, са
изрично посочени хипотезите, изброени в чл. 358, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По отношение на
исковете по чл. 74 КТ няма специално правило във връзка с погасителната давност, поради
което следва да се приеме, че приложима е общата разпоредба, а именно чл. 358, ал. 1, т. 3
КТ. Освен това, недействителността на трудовия договор се характеризира с редица
особености спрямо недействителността на договорите по ЗЗД. Кодексът на труда борави
само с понятието недействителност, като страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде
обявена от съд и решението за обявяването й не бъде връчено на сраните;
недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудови договор отпадне или бъде
отстранен, като работодателят не може да се позове на недостатък, който може да се
отстрани; дори, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако работникът
или служителят е действал добросъвестно, отношенията между страните по договора до
момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен
трудов договор. Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите
правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което от своя
страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на
трудовите правоотношения върху социално осигурителните и пенсионноосигурителните
права на работника и/или служителя. Особеностите на трудовото правоотношение обуславят
и извод, че не е в обществен интерес да съществува възможност недействителността на
14
трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде релевирана по всяко време. Ето защо,
следва да се приеме, че законодателят е предвидил, че и исковете по чл. 74 КТ, както всички
други искове по трудови спорове, се погасяват по давност, както и, че давностният срок е
уреденият в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Относно началния момент, от който започва да тече
погасителната давност за предявяване на искове по трудови спорове, е създадена специална
уредба чл. 358, ал. 2 КТ. Искът по чл. 74 КТ попада в хипотезата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ -
давностният срок за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е
могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната, позоваваща се на
недействителността на трудовия договор, е в известност за съответния порок, обуславящ
недействителността /в този смисъл решение № 57 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 2584/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС/. В случая 3-годишният давностен срок настоящият съдебен състав счита,
че е започнал да тече от датата на сключване на съответния трудов договор. Исковата молба
е депозирана на 16.04.2024 г. В случая непогасени по давност са исковете за обявяване
недействителността на клаузите относно срока от Трудов договор № 1-578/ 10.09.2021 г. и от
Трудов договор № 1-048/ 16.09.2022 г. Поради изложеното исковете следва да бъдат уважени
досежно двата посочени трудови договора, а останалите искове за обявяване
недействителността на клаузите относно срока от Трудов договор № 1-255/ 14.09.2009 г.,
Трудов договор № 1-346/ 16.09.2010 г., Трудов договор № 1-182/ 19.09.2011 г., Трудов договор
№ 1-166/ 18.09.2012 г., Трудов договор № 1-510/ 16.09.2013 г., Трудов договор № 1-288/
17.09.2014 г., Трудов договор № 1-426/ 16.09.2015 г., Трудов договор № 1-272/ 14.09.2016 г.,
Трудов договор № 1-462/ 18.09.2017 г., Трудов договор № 1-021/ 25.09.2018 г., Трудов договор
№ 1-901/ 13.09.2019 г., Трудов договор № 1-739/ 14.09.2020 г., следва да бъдат отхвърлени.
За уважаване на иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните през
твърдения период, с пълното му определено от закона съдържание с всички съществени
компоненти на трудовото правоотношение, както и изпълнение на трудовите си права и
задължения.
По-горе беше прието, че клаузите от трудовите договори уреждащи срока са
недействителни. Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ трудов договор по ал. 1, т. 1 КТ сключен в
нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. Ето защо следва да се
приеме и че съществувалото между страните трудово правоотношение е било безсрочно, с
оглед подробно развитите по-горе съображения досежно срока. Само за пълнота на
изложението, съдът намира за необходимо да посочи и че от събраните в хода на
производството доказателства се установява, че ищецът е извършвал дейности и през
летните месеци, като в тази връзка съдът отчита и спецификата на У.ската професия, както и
обстоятелството, че през летните месеци голяма част от П.ите са в платен годишен отпуск.
Доколкото съдът достига до извод за основателност на предявения иск, то следва да
бъде разгледано своевременно релевираното възражение от ответника за изтекла
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между
работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Давността
уредена в КТ е специална, отнася се за всички трудови спорове и изхожда от разбирането за
правна яснота и сигурност в отношенията между субектите на трудовото правоотношение, и
от изискването за по-голяма бързина при уреждането на трудовите отношения. В настоящия
случай съдът намира, че приложимата давност е отново тригодишната. Доколкото исковете
по чл. 74, ал. 4 КТ бяха уважени само досежно недействителността на клаузите от Трудов
договор № 1-578/ 10.09.2021 г. и от Трудов договор № 1-048/ 16.09.2022 г., то съдът намира,
че искът по чл. 357, ал. 1 КТ е също частично основателен и следва да се уважи за периода
от 13.09.2021 г. до 05.03.2024 г., като се признае за установено, че съществувалото през този
период трудово правоотношение е било безсрочно. За периода от 01.07.2009 г. до 12.09.2021
г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
15
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв. и
представя доказателства за сторени такива /л.40, том I/. Ответникът претендира разноски за
адвокатски хонорар и представя доказателства за сторени такива в размер на 1 500 лв. /л.534,
том II/. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение от страна на ответника, което съдът намира за основателно, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове и броя извършени
действия от процесуалния представител на ответника, следва да намали адв. възнаграждение
на сумата от 1000 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част на исковете, на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер на 88,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърлената част на исковете, на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 853,34 лв.
С оглед уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 176,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителни на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 КТ клаузата
от Трудов договор № 1-578/ 10.09.2021 г., с която е определен срок на трудовия договор (до
30.06.2022 г.) и клаузата от Трудов договор № 1-048/ 16.09.2022 г., с която е определен срок
на трудовия договор (до 30.06.2023 г.), сключени между Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес
*** и Н.М.У. „Л.П.“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от директора д-р С.Б.Д., поради противоречие с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 КТ за прогласяване недействителността
на клаузите, уреждащи срока на действие на следните трудови договори: Трудов договор №
1-255/ 14.09.2009 г. сключен за определен срок до 30.06.2010 г., Трудов договор № 1-346/
16.09.2010 г. сключен за определен срок до 30.06.2011 г., Трудов договор № 1-182/ 19.09.2011
г. сключен за определен срок до 30.06.2012 г., Трудов договор № 1-166/ 18.09.2012 г. сключен
за определен срок до 30.06.2013 г., Трудов договор № 1-510/ 16.09.2013 г. сключен за
определен срок до 30.06.2014 г., Трудов договор № 1-288/ 17.09.2014 г. сключен за определен
срок до 30.06.2015 г., Трудов договор № 1-426/ 16.09.2015 г. сключен за определен срок до
30.06.2016 г., Трудов договор № 1-272/ 14.09.2016 г. сключен за периода считано от
14.09.2016 г. за определен срок до 30.06.2017 г., Трудов договор № 1-462/ 18.09.2017 г.
сключен за периода считано от 19.09.2017 г. за определен срок до 30.06.2018 г., Трудов
договор № 1-021/ 25.09.2018 г. сключен за периода считано от 27.09.2018 г. за определен срок
до 30.06.2019 г., Трудов договор № 1-901/ 13.09.2019 г. сключен за периода считано от
16.09.2019 г. за определен срок до 30.06.2020 г., Трудов договор № 1-739/ 14.09.2020 г.
сключен за периода считано от 16.09.2020 г. за определен срок до 30.06.2021 г., като
неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1
КТ съществуването на трудовото правоотношение между Н. С. Г., ЕГН **********, с
адрес *** и Н.М.У. „Л.П.“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора д-р С.Б.Д., породено от Трудов договор № 40/ 01.09.1992 г.,
изменено с Допълнително споразумение № 1034/ 30.09.1992 г. и Допълнително
споразумение № 293/ 01.09.1993 г., като безсрочно в периода от 13.09.2021 г. до 05.03.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване установено съществуването на трудовото
правоотношение между страните като безсрочно за периода от 01.07.2009 г. до 12.09.2021 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.У. „Л.П.“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора д-р С.Б.Д., да заплати на Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 88,00 лева сторени разноски в производството.
16
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.М.У. „Л.П.“,
БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора д-р
С.Б.Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 853,34 лева сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА Н.М.У. „Л.П.“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора д-р С.Б.Д., да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 176,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17