Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
13.08.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 963 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.И. К., чрез адв. М.Д. ***, депозирана
против наказателно постановление № 38-0000243/20.03.2019г., издадено от
Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 7,
изр. 1 от Регламент 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като e издадено
в нарушение на материалния закон и се моли за неговата отмяна. Във връзка това
се излагат съображения, че административнонаказващия орган в един и същи ден и един
и същи час е съставил три акта за установяване на административно нарушение, а
именно за нарушение по чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП, за нарушение по чл. 93б, ал.
4, т. 2 ЗАП, и за нарушение по чл. 93б, ал. 1, т. 2 ЗАП и е недопустимо за едно
и също нарушение, във връзка с намалена дневна почивка, водачът да бъде санкциониран
три пъти.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 259166/24.02.2019г., за това, че на 24.02.2019г., около 13,30 часа, в село
Новград, област Русе, управлява съчленено ППС,
състоящо се от товарен автомобил, категория N 3,
марка „Ивеко Стралис АС 440
С-43-Т-П, с рег. № ТХ 89 09 АМ, със свързано към него полуремарке
от категория О4, с рег. № А 74 36 ЕЕ, оборудван с аналогов тахограф
със сериен № 01698967, с което извършвал обществен превоз на товар на
територията на Р. България, който попада под обхвата на Регламент № 561/2006г.
от село Спасово, обл. Добрич до Свилоцел
град Свищов, видно от представените от водача при проверката товарителница за
обществен превоз в страната серия А № **********/24.02.2019г., е извършил
следното нарушение: водачът на дата 24.02.2019г. е управлявал товарния
автомобил от 08:00 часа на 24.02.2019г. до 13:30 часа на същия ден, без
прекъсване над 4 часа и половина, като е управлявал без прекъсване 5 часа и 25
минути, а същият е трябвало след 4 четири часа и половина управление да
преустанови управлението и да направи почивка от 45 минути, а той не е направил
почивка и е надвишил управлението с 55 минути. Въз основа на така установеното,
актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установеното нарушение, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е
описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба,
под които са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение
на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАП, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от
Регламент № 561/2006г. „След период на
управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по
време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Тази почивка по
време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15
минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете
почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи
параграф да бъдат спазени“.
От приобщените в хода на
производството доказателства – тахографски и пътен лист, безспорно и еднозначно
се установява и доказва, че на дата 24.02.2019г. жалбоподателят е
управлявал товарния автомобил без прекъсване 5 часа и 25 минути, и не е
направил, както непрекъсната почивка от поне 45 минути, нито същата да е била
заменена с почивка от 15 минути, последвана от почивка от поне 30 минути,
разпределени през периода по начин, гарантиращ спазване ползването на
непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути.
Нарушението е извършено по време
на осъществяван обществен превоз на товар, попадащ под обхвата на Регламент №
561/2006г.
От субективна страна деянието е
извършено умишлени при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца
са намерили отражение, както интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а
именно намерили са отражение всички факти от обективната страна на състава на
нарушението, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на
последиците от извършеното от него деяние.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените
факти, касаещи установеното нарушение, правилно е издирена и приложена, и
санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 2 ЗАП, като доколкото се касае за неспазване
изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, относно непрекъснато
време на управление, като превишението е 55 минути, размерът
на административното наказание „Глоба“ е в абсолютна стойност, а именно 300
лева, какъвто именно размер на административното наказание е наложен на
жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което
е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради и което
за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид. Самото нарушение касае строго регламентирана дейност, с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата.
Съдът
намира за неоснователни ангажираните в жалбата и поддържани в хода по същество
твърдения, касаещи нарушение на принципа non bis in idem, а именно жалбоподателят да е санкциониран за
едно и също деяние с три наказателни постановления.
Видно
от обжалваното наказателно постановление, се касае за деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, извършено на 24.02.2019г., от 08:00
часа до 13:30 часа, което се отнася до нарушение на правилата за ползване на
непрекъсната почивка по време на работа.
Цитираното
в жалбата наказателно постановление № 38-0000241/20.03.2019г., касае различно
нарушение, а именно такова на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06, извършено
на 22.02.2019г.
Наказателно
постановление № 38-0000242/20.03.2019г., на което също се позовава жалбоподателят,
отново касае различно нарушение от това, за което е санкциониран с оспореното
по настоящото дело наказателно постановление, а именно такова на чл. 6, § 1,
изр. 2 от Регламент 561/06, извършено също на - 22.02.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН,
когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
По изложените мотиви не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че незаконосъобразно е наказан три
пъти за едно и също нарушение.
По
изложените мотиви, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000243/20.03.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Д.И. К., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 ЗАП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.
7, изр. 1 от Регламент 561/2006г., вр. чл. 78, ал. 1,
т. 1 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: