Определение по дело №390/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 613
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20225300500390
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500390 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П., чрез
процесуалния представител адв. Р.М. против Разпореждане
№22736/10.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№16 964/2021г. на ПРС,
двадесет и първи гр.с., с което е отхвърлено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
********* против Н. Б. К. В частната жалба се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по
съображения подробно изложени в същата.. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане, като вместо това въззивният съд постанови издаване на
заповед за изпълнение за претендираните вземания, ведно с разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени
доказателствата по делото и наведените доводи, намира за установено
следното:
Обжалва се разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
по отношение на претендираните: 900 лева главница, възнаградителна лихва
в размер на 26.77лв- дължима и неизплатена за периода от 17.12.2019г. до
1
17.08.2020г., законна лихва за забава в размер на 55.13лв – дължима и
неизплатена за периода от 08.09.2020г. до 01.10.2021г.; неустойка за забава
193.06лв – дължима и неизплатена, начислена еднократно на 01.04.2021г. и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението.Основанието, на което се претендират вземанията са договор
за паричен заем №380573 от 17.12.2019г. сключен между заявителя и Н. Б. К.
Основното оплакване в частната жалба е, че вземането съществува и
не е налице неравноправна клауза..
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за
неоснователни по следните съображения:
Касае се за заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, чиято цел
е да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да
твърди, че вземането съществува. За целта е достатъчно да са описани
обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали
същото е спорно. В конкретният случай е приложен договорът за паричен
заем №380573 от 17.12.2019г. сключен между заявителя и Н. Б. К., от който
произтича процесното вземане, предвид на което следва да се приеме, че
заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК..
Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се
основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва
проверка за неравноправни клаузи. В случаят, доколкото правата на заявителя
се претендират от договор за паричен заем, то длъжникът се явява
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да бъде извършена
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК
предвижда редица специални правила рефлектиращи върху действителността
на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Правата на
потребителя по сключения потребителски кредит имат нужда от засилена
закрила. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Съгласно договореното между страните, на заемателят е отпуснат и
усвоен заем в размер на 900лв, с годишен процент на разходите на заема в
размер на 48.14% и фиксиран годишен лихвен процент от 40.05%, с дата на
2
последното плащане 17.01.2020г. Параметрите на възнаградителната лихва
съгласно договореното възлизат на сумата от 168.08лв, а размер на
неустойката, дължима при непредставяне на поне едно от обезпеченията в
договора възлиза на сумата от 811.92лв.
В конкретният случай, заявителят посочва, че заемателят е
направил общо плащания в размер на 1051лв, но от доказателствата по
делото не става ясно редът за погасяване на задълженията и какво точно
заемателят е погасил с тази сума. С депозираното заявление, заявителят
въпреки направеното от заемателя плащане от 1051лв, претендира цялата
главница от 900лв, плюс възнаградителна лихва и неустойка за забава.
Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. В
конкретният случай претендираната възнаградителна лихва и неустоика за
забава, се явяват необосновано високи,, поради което е налице обоснована
вероятност претенцията за същите да се основава на неравноправна клауза.
Доколкото заявителят признава, че от общо дължимата сума по
договора за паричен заем №380573 от 17.12.2019г, заемателят е направил
плащания в размер на 1051лв, а в настоящото производство, не би могъл да
се изследва редът за погасяване на задълженията, което по същество е
предмет на състезателно исково производство, то заявлението следва да бъде
отхвърлено изцяло.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане се явява
правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „СИТИ
3
КЕШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П., чрез
процесуалния представител адв. Р.М. против Разпореждане
№22736/10.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№16964/2021г. на ПРС,
двадесет и първи гр.с.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4