Р Е Ш
Е Н И Е № 605
гр. Пловдив, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на 22.04.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 154 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.К.С., ЕГН **********
против решение № 687/12.07.2017г., постановено по гр. д. № 5264 по описа за
2016г. на Старозагорски районен съд, с което се отхвърля като неоснователен
предявения от З.К.С., ЕГН ********** иск по чл. 108 от ЗС за установяване по
отношение на Х.М.Х., ЕГН **********, че З.К.С. е собственик на ½ ид. ч.
от дворно място, цялото от 650 кв. м., представляващо УПИ XIX-439 в кв. 71 по
плана на с. С., Община К., заедно с построените в него – паянтова жилищна
сграда на два етажа и стопански постройки и стоманобетонна конструкция /колони
и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към
УПИ XVII1-441 със застроена площ 22, 42 кв. м., при граници на имота: север УПИ XX-435, УПИ IX-438; изток – УПИ
X-440, юг – УПИ VIII-441 и запад-улица и за осъждането му да предаде
владението върху описания имот.С решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са
присъдени разноски в полза на ответника в размер на 500лв.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението.Търси се отмяната му и
постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен.Поддържа се, че в
конкретния случай ищецът не е имал легален способ за защита срещу действията на
съдебния изпълнител и срещу обявяване на процесната публична продан за
станала.Жалбоподателят счита, че не съществува правно основание за отмяна на
такава продан, тъй като съгласно чл. 496 от ГПК публичната продан на недвижим
имот е деривативен способ за придобиване право на собственост.Въпреки това се
поддържа, че след като имота е продаден на отпаднало основание, то публичната
продан следва да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде уважен
предявения ревандикационен иск.
С отговора на въззивната жалба се
изразява становище, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.Моли се същото да бъде потвърдено.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното
решение, въззивният съд
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.
При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пред районния съд е предявен
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот
и за осъждането му да предаде собствеността и владението върху имота на ищеца.
В исковата си молба ищецът
твърди, че с решение № 536 от 04.04.2008г. на РС Стара Загора е допусната делба
на лек автомобил м. ВАЗ, модел 2101, рег. № ***; на дворно място, цялото от 650
кв. м., представляващо парцел XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С., Област Стара Загора,
заедно с построените в него – паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и
стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и
страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със
застроена площ 22, 42 кв. м. и на още един имот, който не е предмет на
настоящето производство, при квоти: ½ ид. част за ищеца и по ¼
ид. ч. за други двама наследници.Твърди, че ответникът придобил описания имот,
находящ се в с. С., Община К., чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане
с постановление на ЧСИ Димитър Димитров, с рег. № 687, с район на действие ОС
Стара Загора и в момента го владеел след извършен въвод, а цялата покъщнина и
вещи от имота били изнесени на улицата и разграбени.Имотът бил продаден с цел
удовлетворяване вземанията на взискателите Д. Г. И. и С. Н. К., на които били
издадени нищожни изпълнителни листове. Д. Г. И. се снабдил с изпълнителен
лист по гр. д. № 1483 по описа за 2008г.
на Районен съд Стара Загора, въз основа на който било образувано изп. дело №
0128670400097 по описа на ЧСИ Димитър Димитров, с рег. № 867, с район на
действие ОС Стара Загора.С Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.03.2015г. по същото изпълнително дело, влязло в сила на 01.04.2015г.,
притежаваните от ищеца по настоящето дело идеални части от процесния имот, били
възложени на ответника Х.М.Х..С решение на ЕСПЧ от 12.07.2016г. по делото „З.С.
срещу България“, жалба № 18312/2008г., влязло в сила на 12.10.2016г., било
установено нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС.С решение № 7 от 24.01.2017г. на ВКС
било отменено решение № 28/17.03.20018г., постановено по ВНОХД № 46/2008г. по
описа на ОС Стара Загора в осъдителната му част, както и частично потвърдената
с него присъда № 220/14.12.2007г. по НЧХД № 912/2007г. по описа на Старозагорски
районен съд, вместо което бил оправдан З.К.С. по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
147, ал. 1 от НК.С оглед отмяната на посочените присъди и оправдаването на З.С.
изцяло по повдигнатото обвинение следвало, че той не дължи претендираната от Д.
Г. И.сума от 1500 лева, която била присъдена с постановено решение по гр. д. №
1483 по описа за 2008г. на Районен съд Стара Загора, тъй като основанието за
присъждане на посочената сума не съществувало в правния мир.По отношение на
присъдената сума от 1500 лева в полза на Д. Г. И.бил приложим института на чл.
55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.Към датата на подаване на исковата молба по
настоящето дело, не съществувало правно основание за изнасяне на публична
продан на притежаваните от ищеца идеални части от процесния имот, поради което
следвало да бъде отменена публичната продан и съответната идеална част от имота
да бъде възстановена на ищеца.
Първоначално с исковата молба
е бил предявен и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 10000
лева обезщетение за имуществени вреди за разграбването на голям брой вещи,
находящи се в процесния имот, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.С определение от
29.03.2017г., постановено по гр. д. № 5264 по описа за 2016г. на Старозагорски
районен съд, съобщено на ищеца чрез назначения му особен представител на
04.04.2017г. и необжалвано, е прекратено на основание чл. 232 от ГПК
производството по делото в частта относно предявените искове за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди, поради оттегляне на исковата молба в тази
част.
С писмения отговор на ответника по чл.
131 от ГПК са оспорени твърденията, че ищеца придобил процесния имот чрез
нищожен търг и последващо нищожно възлагане.Ответникът не оспорва, че
осъществява фактическа власт върху имота, но на правно основание.
Районният съд след анализ на
събраните по делото доказателства е изложил доводи в решението си, че в случая
изпълнителното основание не е отпаднало, тъй като осъдителното съдебно решение
за паричното вземане за обезвреда, въз основа на което е предприето
принудителното изпълнение върху недвижимия имот, не е отменено.Посочил е, че
купувачът на публичната продан, а и неговите частни правоприемници, във всички
случаи запазват придобитите вещни права, тъй като тяхното придобивно основание
е противопоставимо на правото на собственост на длъжника по изпълнението, чийто
недвижим имот е разпореден с влязло в сила постановление за възлагане на
публична продан, като в тази насока се е позовал на решение № 105/2017г. на
ВКС, II г. о.Решаващият съд в случая е достигнал до извод за
неоснователност на твърденията в исковата молба, че ответникът се е сдобил с
имота чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане, организирани от
ЧСИ.Посочил е, че ако възлагането при публичната продан не бъде обжалвано,
действителността на проданта може да се оспори по исков ред само при допуснати
нарушения по чл. 496, ал. 3 от ГПК.Недопустимо е обявяване на недействителност
на друго основание, тъй като влязлото в сила постановление за възлагане се
ползва със стабилитет, в какъвто см. са решение № 365/2012г. на ВКС, I г. о. и решение
№ 153/2013г., II г. о.С оглед на тези съображения районният съд е
направил извод, че ищецът по делото не е собственик на процесното дворно място,
а ответникът го владее на правно основание, поради което искът е
неоснователен.
Пловдивският окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че
ищецът е от кръга на наследниците по закон на баща си К. А. С.,***, починал на ***г.
съгласно акт за смърт № ***г.
С решение № 535 от
04.04.2008г. по гр. д. № 248 по описа за 2007г. на Казанлъшки районен съд, е
допусната делба между З.К.С., ЕГН **********, К. С. С., ЕГН ********** и Н. С.
С., ЕГН *********** на оставеното в наследство имущество от К. А. С.,***,
починал на ***г., вкл. на дворно място, цялото от 650 кв. м., представляващо
парцел XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С., Област С. З., заедно с
построените в това място паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и
стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и
страничната регулационна линия към УПИ XVIII-441 със
застроена площ 22,42 кв. м., при квоти: ½ ид. част за З.К.С., ¼
ид. част за К. С. С. и ¼ ид. ч. за Н. С. С..С решение №
133/02.02.2016г., постановено по гр. д. № 6027 по описа за 2013г. на РС Стара
Загора се изнасят на публична продан на осн. чл. 288 от ГПК /отм./ следните
вещи: моторно превозно средство марка ВАЗ, модел 2101, рег. № ***, № на рамата
ВАЗ *** и № на двигателя *** и апартамент № 32 в гр. С., жк „***“, находящ се в
ЖСК „***“, ***, при описани съседи, заедно с прилежащите му 0, 396 ид. части от
общите части на сградата и също толкова ид. части от правото на строеж върху
терена, за които е съставен нот. акт № ***, том ***, дело № ***г.С протоколно
определение от 19.04.2016г. по описа на ОС Стара Загора се обезсилва решение №
133/02.02.2016г. по гр. д. № 6027/2013г. по описа на Старозагорски районен съд,
поради отказ от иска и се прекратява производството по в. гр. д. № 1125/2016г.
по описа на Старозагорски окръжен съд.
С присъда № 220 от
14.12.2007г. по НЧХД № ***г. по описа на Районен съд Стара Загора, З.К.С. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 5 000 лв.С решение № 28 от 17.03.2008г. по ВНЧХД № 46/2008г. по
описа на ОС Стара Загора първоинстанционната присъда е изменена, като
наказанието е намалено.
С решение № 844 от
15.10.2009г., постановено по гр. д. № 1483 по описа за 2008г. на Старозагорски
районен съд З.К.С. е бил осъден да заплати на Д. Г. И. сумата от 1500 лв. като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Към настоящето дело е
приложено изп. дело № 20118680400025, преобразувано в изп. дело №
20128670400097, образувано по молба на Д. Г. И., ЕГН ********** против З.К.С.,
ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2011г., издаден за
присъдените суми с решение № 844/15.10.2009г. по гр. д. № 1483 по описа за
2008г. на РС Стара Загора.Със запорно съобщение изх. № 3588/28.09.2012г. по
молба на взискателя по изпълнителното дело, е наложен запор върху паричните
вземания от присъдени обезщетения на длъжника З.К.С. от Прокуратурата на РБ до
размера на дължимите суми, а със запорно съобщение изх. № 3607/01.10.2012г. е
наложен запор върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в левове и
валута открити на името на длъжника З.К.С. в Инвестбанк АД до размера на
дължимите суми по изпълнението и по всички банкови сметки в левове и валута,
открити на името на длъжника З.К.С. в ЦКБ АД със запорно съобщение изх. №
3860/11.10.2012г.До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. №
3592/28.09.2012г., която не е връчена, тъй като не е намерено лице, което да
получи съобщението на адреса.С писмо вх. № 3538/15.11.2012г. на ВКП уведомяват,
че признават за основателно вземането, върху което е наложен запора, че други
лица нямат претенции върху същото вземане и че не е наложен запор и по други
изпълнителни листове за това вземане.С протокол за разпределение от
03.01.2013г. на ЧСИ Димитър Димитров по образуваното изпълнително дело, е
разпределена сума, постъпила от запор на
вземания на длъжника от ПРБ.
Във връзка с постъпила молба
от 27.02.2013г. е присъединена като взискател по образуваното изпълнително дело
С. Н. К., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 110/2012г. по
описа на ОС Хасково срещу З.К.С., ЕГН ********** за сумата от 2000 лева –
възнаграждение за адвокат.По молба на взискателя Д. Г. И.е наложена възбрана по
отношение на процесния имот – ½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от
650 кв. м., представляващо УПИ № XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С.,
Община К., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска
постройка и стоманобетонна конструкция на уличната регулационна линия и
страничната регулационна линия към УПИ със застроена площ от 22, 41 кв. м.,
насрочен е и извършен опис на имота на 04.12.2013г., изготвена е и оценка на
имота.С протокол от 10.12.2013г. на ЧСИ Д. Димитров, рег. № 867, с район на
действие ОС Стара Загора, е определена пазарна стойност на недвижимия имот и
начална цена, при която да започне наддаването.Насрочена е публична продан на
имота за периода 09, 00 ч. на 20.12.2013г. до 17, 00 ч. на 20.01.2014г.С
протокол от 21.01.2014г. е обявена насрочената продан на недвижимия имот за
нестанала, поради неявяване на купувачи.Нова продан е насрочена за времето от
26.02.2014г. до 26.03.2014г., която също е обявена за нестанала с протокол от
27.03.2014г., поради неявяване на купувачи.С протокол от 24.03.2014г. към изп.
дело № 02128670400097 е присъединено изп. дело № 20148670400051 с взискател
Районен съд К. за вземането му по изп. лист от 13.02.2014г., издаден по гр. д.
№ 3447/2011г. по описа на ОС Пловдив.Трета по ред публична продан на недвижимия
имот е насрочена за периода 12.02.0215г. до 12.03.2015г.Съставен е протокол за
отваряне на наддавателни предложения и обявяване на купувач от 13.03.2015г. и с
постановление от 18.03.2015г. по изп.
дело № 02128670400097 на ЧСИ Д. Димитров, с рег. № 867, с район на действие ОС
Стара Загора, имота е възложен на Х.М.Х., ЕГН **********.Постановлението е
съобщено на заинтересованите лица на 19.03.2015г., а на длъжника З.С. на 24.03.2015г.
лично, като няма данни да е обжалвано, съответно влязло е в сила на
01.04.2015г.Изготвен е протокол за разпределение на постъпилата сума от
публичната продан на имота от 15.04.2015г.С протокол от 08.05.2015г. купувачът
от публичната продан е въведен във владение на имота.С постановление от
11.05.2015г. на ЧСИ Д. Димитров, с рег. № 867, с район на действие ОС Пловдив,
е прекратено принудителното изпълнение по изп. дело № 2011670400097 с длъжник З.К.С..
До длъжника по образуваното
изпълнително дело са изпращани съобщения с изх. № 04147/01.11.2012г., изх. №
00031/03.01.2013г., изх. № 00156/15.01.2013г., изх. № 202/18.01.2013г., изх. №
215/21.01.2013г., изх. № 436/06.02.2013г. за оставяне без движение на постъпили
от него жалби с указания за представяне на екземпляр от жалбата и доказателствата
за другата страна и за внасяне на дължимите такси.До длъжника са изпратени и
съобщения изх. № 4952/27.12.2102г., изх. № 00155/15.01.2013г., изх. №
435/06.02.2013г. за връщане на жалба вх. № 03629/28.11.2012г., жалба вх. №
133531/18.12.2012г., жалба вх. № 121/17.01.2013г. и жалба вх. №
122/17.01.2013г., поради неотстраняване на нередовности.
Във връзка с постъпила в
Камарата на частните съдебни изпълнители жалба вх. № Ж-404/17.12.2012г. от З.С.,
е изискана справка по образуване и движение на изпълнителното дело и писмено
становище по изложените в жалбата обстоятелства.
Към изпълнителното дело са
приложени и молба вх. № 133531/18.12.2012г., молба вх. № 54/02.01.2013г. и
молба вх. № 1050/07.01.2013г., съдържащи оплаквания за незаконосъобразност на
предприетите действия на принудително изпълнение, както и молба №
1057/07.01.2013г. и молба вх. № 1054/07.01.2013г. срещу връщането на подадени
жалби от длъжника, адресирани до СГС и изпратени на ЧСИ Д. Димитров, рег. №
867, с район на действие ОС Стара Загора, за администриране по реда на чл. 436
от ГПК.
С решение на ЕСПЧ от
12.07.2016г. по делото „З.С. срещу България“ е установено нарушение на чл. 10
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи във
връзка с воденото наказателно производство срещу З.К.С..
С решение № 7 от 24.01.2017г.
по к. н. д. № 1299 по описа за 2016г. на ВКС е възобновено ВНОХД № 46/2008г. по
описа на Старозагорски окръжен съд и е отменено решение № 28/17.03.2008г. по
делото в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда №
220/14.12.2007г. по НЧХД № 912/2007г. по описа на Старозагорски районен
съд.Оправдан е З.К.С. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 148, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК с твърденията си в жалба
срещу присъда от 29.03.2009г. по НОХД № ***г. на РС К..
С решение № 242 от
10.10.2017г., постановено по к. гр. д. № 1488 по описа за 2017г. на ВКС е
отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК решение № 362/15.03.2010г.,
постановено по в. гр. д. № 238/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в
която е потвърдено решение № 72/15.10.2009г., постановено по гр. д. №
1483/2008г. на РС Стара Загора, в частта, в която З.К.С. е осъден да плати на Д.
Г. И. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата от 1500 лв., заедно
със законната лихва от 04.04.2007г. до окончателното плащане и е върнато делото
на друг състав на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба на З.К.С..
С решение № 67 от
19.01.2017г., постановено по в. гр.д. № 2827 по описа за 2017г. на Пловдивски
окръжен съд, е отменено решение № 72 от 15.10.2009г., постановено по гр. д. №
1483/2008г. по описа на РС Стара Загора в обжалваната част, вместо което е
отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Г. И., иск за заплащане на сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /леко постравматично разстройство с хиподепресивни елементи/, причинени от
разгласените от С. срещу И. позорни обстоятелства, извършено с жалба от
04.04.2007г. по НОХД № ***г. по описа на Казанлъшкия районен съд, а именно: „…
Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си
имунитет.Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони…“, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.По в. гр. д. № 2827/2017г.
по описа на ОС Пловдив е издаден обратен изпълнителен лист от 06.12.2018г. в
полза на З.К.С., ЕГН ********** срещу Д. Г. И., ЕГН ********** за сумата от общо 4168, 08 лева, включваща
сумата от 3629, 93 лева, изплатена на взискателя Д. Г. И.за погасяване на
задължението по изпълнително дело № 20128670400097 по описа на ЧСИ Димитър
Димитров, с рег. № 867, с район на действие Окръжен съд Стара Загора,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1483/2008г. по
описа на РС Стара Загора и сумата от 538, 15 лв., събрани от длъжника З.К.С.
такси по изпълнението, по изпълнително дело № 20128670400097 по описа на ЧСИ
Димитър Димитров, рег. № 867, с район на действие Окръжен съд Стара Загора.
Като писмено доказателство в
настоящето производство е представено и определение от 10.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 5381 по описа за 2018г. на СГС, с което е прекратено
производството по делото пред СГС, образувано по иск на З.К.С. срещу Д. Г. И.и Д.
С. Д.с правно основание чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 75 000 лева –
неимуществени вреди, причинени от ответника И. в качеството му на съдия в РС К.
и ответника Д. в качеството му на частен съдебен изпълнител с район на действие
Стара Загора и гр. д. № 5381/2018г. по описа на СГС е изпратено по подсъдност
на Старозагорски окръжен съд.
В настоящето производство са представени като
писмени доказателства жалби на З.К.С., в качеството му на длъжник по
образуваното изп. дело № 20118670400139, депозирани от него в периода
24.08.2011г. – 01.04.2013г. до СГС, съотв. до Окръжен съд Стара Загора чрез ЧСИ
Димитър Димитров с рег. № 867.Жалбите са срещу отказа на последния да освободи
жалбоподателя от такси и разноски, срещу връщането на жалбите му, поради
невнасяне на такива, с искане за отмяна на всички предприети действия на
принудително изпълнение по изпълнителното дело, вкл. наложен запор на парични
вземания от ПРБ и възбрана на два имота, между които и процесния.Искано е и
спиране на изпълнителното производство.С разпореждания на председателя на СГС
жалбите са изпращани на ЧСИ Димитър Димитров за администриране по реда на чл.
436 от ГПК.По настоящето дело няма данни за изпълнение на процедурата по чл.
436, ал. 2 и 3 от ГПК, респ. по жалбите да има произнасяне на окръжния съд по
мястото на изпълнението.
При
така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните
изводи:
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че процесният имот е оставен в наследство от К. А. С.,***,
починал на ***г. – баща на ищеца по делото, като наследствените права на ищеца
са в размер на ½ ид. част от имота.По образуваното изп. дело №
02128670400097 по описа на ЧСИ Д. Димитров, с рег. № 867, с район на действие
ОС Стара Загора изпълнението е било насочено по отношение на същия имот, като с
постановление от 18.03.2015г., влязло в сила на 01.04.2015г., имота е възложен
на ответника Х.М.Х., ЕГН **********.С исковата си молба ищецът се позовава на
материална и процесуална незаконосъобразност на проведеното принудителното изпълнение.Относно
твърденията за процесуална незаконосъобразност на изпълнението следва да се
посочи, че защитата на длъжника се осъществява чрез обжалване на лимитативно
определените в ГПК действия и само на основанията, посочени в закона – чл. 435
от ГПК.По изключение съгласно чл. 496, ал. 3 от ГПК, дори да не е обжалвана,
публичната продан може да се оспорва по исков ред, когато имотът е закупен от
лице, което не е имало право да участва в публичната продан /чл. 490 от ГПК/ и
когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената.Доколкото в случая
не са налице предпоставките на чл. 496, ал. 3 от ГПК, доводите на жалбоподателя
за пороци на изпълнителните действия, предхождащи проданта и несъществуването
на вземането, не са от значение за осъществяване на вещно-прехвърлителното
действие на проданта.В случая не са налице и данни за подадена молба на
основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК с оглед твърденията на ищеца, че правата
му в изпълнителното производство са нарушени, а тези оплаквания могат да бъдат
преценявани именно в производство по отмяна на влязлото в сила постановление за
възлагане, но не и в настоящето исково производство с предмет предявен
ревандикационен иск.
Относно твърдяната материална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, от доказателствата по
настоящето делото се установи, че след отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3
от ГПК на решение № 362/15.03.2010г., постановено по в. гр. д. № 238/2010г. на
Пловдивски окръжен съд, по което е бил издаден изпълнителния лист, послужил за
образуване на изпълнителното дело, с решение № 67 от 19.01.2017г., постановено
по в. гр.д. № 2827 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен
като неоснователен предявения от Д. Г. И.иск за заплащане на сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и по същото дело е издаден обратен изпълнителен лист от
06.12.2018г. в полза на З.К.С., ЕГН ********** срещу Д. Г. И., ЕГН **********.В
хипотеза на „привиден“ кредитор, какъвто се явява Д. Г. И., той не би могъл да
запази правата, придобити в материално-незаконосъобразния изпълнителен процес.В
случая обаче процесният имот е възложен на трето лице – купувач по публичната
продан.Доколкото публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост – купувачът придобива
правото на собственост, ако длъжиникът е бил собственик, след възлагането с
влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.Отпадането на изпълнителното
основание след това не засяга правата на
купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна
сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение на вещноправния ефект
на проданта.В това и предвид уредената забрана за оспорване действителността на
проданта по исков ред на основания, различни от предвидените в чл. 496, ал. 3
от ГПК, се състои стабилността на този придобивен способ.Различно би било само
ако купувача от публичната продан придобие правата върху имота в хипотеза на
отпаднало основание – отменено съдебно осъдително решение, влязло в сила преди
извършване на публичната продан.В този случай към момента на публичната продан
кредитора-взискател по изпълнението няма изпълняемо право и в рамките на спора
за собственост, по аргумент на чл. 483 от ГПК длъжникът собственик може да
оспори законосъобразността на проданта, поддържайки, че постановлението за
възлагане, макар и неоспорвано, няма вещно-правен ефект и купувачът от публичната
продан не може да придобие, тъй като собственика на имота няма качеството на
длъжник по проведеното принудително изпълнение /в този см. решение № 111/2018г.
по гр. д. № 99/2017г., II г. о., решение № 123/2015г. по гр. д. № 4298/2014г., IV г. о., решение №
105/06.01.2017г. по к. гр. д. № 1091/2016г., II г. о. на ВКС и
др./.Освен това по настоящето дело няма данни ищецът /длъжник в изпълнителното
производство/ да се е възползвал от възможността да иска отмяна на
постановлението за възлагане и на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК с оглед
установеното нарушение на чл. 10 от КЗПЧ с окончателно решение на ЕСПЧ.Поради
това и при положение, че принудителното изпълнение е приключило, защитата на
длъжника срещу привидния кредитор в случая се състои във връщане на полученото
от него без основание /в този см. определение № 107 от 13.05.2011г. на ВКС по
т. д. № 118/2010г., I т. о./.
Предвид гореизложеното решението на районния
съд, с което е уважен предявения ревандикационен иск, е правилно и следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 687 от 12.07.2017г., постановено по гр. д. № 5264 по описа за 2016г. на
Старозагорски районен съд, VII гр. с.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: