Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21
гр. Дряново, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 17.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 328/ 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Кумулативно предявени искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищцата П.Б.В. основава исковата си претенция на
обстоятелството, че изпълнително дело № 2013***0403212 на ЧСИ С.Х., рег. № ***
на КЧСИ било образувано срещу нея въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр. дело № 23114/ 2013г. на СРС, 30 гр. състав, в полза на кредитор ***.
Твърди, че настоящият взискател по изпълнителното дело и ответник в настоящото
производство се легитимирал като частен правоприемник на кредитора по
изпълнителния лист, въз основа на сключен между тях договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 23.11.2015г., като с разпореждане на ЧСИ С.Х. ***
било конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Заявява, че длъжникът П.Б.В. не била уведомена за
извършеното прехвърляне на вземане и спрямо нея цесията не е породила действие
и вземането по изпълнителния лист в полза на новия кредитор не съществувало.
Въпреки това в полза на *** били преведени суми за погасяване на дълга по
изпълнителния лист в размер на 1300 лв. Моли съда да установи със сила на
присъдено нещо, че ответникът не е надлежен кредитор по задължението ѝ за
заплащане на суми по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 23114/ 2013г.
на СРС, 30 гр. състав, издаден в полза на кредитора ***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата от общо 11 491,91 лв. по изпълнително дело № 2013***0403212
на ЧСИ С.Х., рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. дело № 23114/ 2013г. на СРС, 30 гр. състав. Моли съда да
осъди *** да върне на ищцата сумата 1300 лв. – недължимо платена от ищцата в
полза на ответника за погасяване на дълга по изпълнително дело № 2013***0403212
на ЧСИ С.Х., рег. № *** на КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане от ответника.
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника ***.
На 17.12.2020г. преди първото по делото заседание е
депозирано становище от ответното дружество чрез пълномощника юрисконсулт П.К.,
в което се посочва, че на 23.11.2015г. бил сключен договор за цесия между *** и
***, по силата на който било прехвърлено портфолио с необслужвани кредити,
произтичащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица. С
оглед на настъпилото частно правоприемство настоящ кредитор на процесното
вземане се явявал ответникът. Посочва, че видно от приложенията към исковата
молба, ищцата била наясно с факта на извършеното прехвърляне и дори представяла
вносни бележки за извършени плащания в полза на ответника. Представя
уведомление за извършена цесия, получено надлежно на 18.12.2015г.
След издаване на изпълнителния лист кредиторът предприел
действия по принудително изпълнение, като на 05.11.2013г. било образувано
изпълнително дело 3212/ 2013г. по описа на ЧСИ С.Х., като в хода на
производството били искани и извършвани действия, които прекъсвали давността –
съответно на 19.02.2014г., на 08.09.2014г., на 19.02.2016г., на 13.02.2017г.,
на 16.06.2017г. и на 02.10.2018г. Поради което не бил налице период от две
години на бездействие от страна на взискателя.
Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД
намира, че след като изпълняемото право не било отречено с влязло в сила
съдебно решение по чл. 439 от ГПК, а давността не се прилагала служебно, искът
се явявал преждевременно предявен. А също така бил и неоснователен, тъй като претендираните
суми не били платени без основание, а представените вносни бележки установявали
доброволни плащания директно по сметка на ответника, а не по образуваното
изпълнително дело. Молят съда да отхвърли предявените искове, като неправилни,
неоснователни и недоказани. Правят искане за присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в
случай, че се уважи предявения иск правят възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното :
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.08.2013 г. по ч. гр. д. № 23 114/ 2013
г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 30 състав на заявителя ***
против ищцата П.Б. Р. е издаден изпълнителен лист за сумата 6555,13 лв. –
неплатена главница по договор за банков кредит № 30/ 19.02.2008г., ведно със
законната лихва за периода от 29.05.2013г. до изплащане на вземането, сумата
1397,25 лв. – лихва за периода от 10.01.2012г. до 28.05.2013г. и за сумата
341,34 лв. – разноски по делото.
На 05.11.2013 г. кредиторът *** подал молба до ЧСИ С.Х., рег.
№ *** на КЧСИ за образуване на изпълнително производство, с която му възложил извършването
на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Въз основа на молба е образувано изп. дело № 3212/ 2013 г. по описа на ЧСИ. На
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 72481/ 13.11.2013
г., връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 13.11.2013г. било изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника *** за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение до погасяване на задължението към взискателя, като удръжките да
се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 от ГПК. Уведомлението
било връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
С писмо вх. № 10034/ 04.02.2014г. работодателят е уведомил
ЧСИ, че запорното съобщение е пристигнало при тях на 27.11.2013г., като към
дата на пристигане на запора имало вече наложен един запор от ЧСИ Н.М., а
считано от 09.12.2013г. лицето е освободено. Приложена е заповед № 678/
09.12.2013г., с която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратен трудовия
договор с ищцата, считано от 09.12.2013г.
На 07.02.2014г. ЧСИ издал постановление за налагане на
възбрана по изпълнителното дело върху недвижим имот, собственост на
ответницата, а именно ½ идеална част от апартамент № 5, находящ се в гр.
***, ул. ***, на трети етаж, със застроена площ от 80 кв. м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, мазе № 3 с площ от 13
кв. м и 1/10 идеална част от УПИ I-1104 от кв. 64, местност “Манастирски ливади – запад” по
плана на гр. ***. Възбраната е вписана на 12.02.2014г. в Службата по вписванията
при Софийски районен съд.
На 18.08.2014г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
на ищцата ***, гр. ***, получено на 11.09.2014г. На 11.09.2014г. ищцата подала
молба за вдигане на запора, като поочила, че може да погасява месечно вноска от
100 лв. месечно до 10 число на всеки месец. Първа вноска до 10.10.2014г. По
делото са налице данни за удържани ежемесечно суми от заплатата на ищцата.
Между страните не е спорно, а и от представения от ответника
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015 г. и Приложение 1
към него се установява, че кредиторът *** е прехвърлил на ответника по делото ***
вземанията си срещу ищцата по сключения договор за банков кредит.
На 22.12.2015г. ответното дружество, в качеството си на
цесионер, депозирало молба на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституирано
като взискател по изпълнително дело № 3212/ 2013г. по описа на ЧСИ С.Х., като
на основание чл. 18 от ЗЧСИ възложило на съдебния изпълнител да извършва всички
необходими действия по изпълнителното производство, както и да връчи на
длъжника уведомление за извършената цесия. С молба от 05.02.2016г. ответното
дружество представило по изп. дело товарителница с отбелязване, че на 16.12.2015г.
бабата на ищцата – Б. получила уведомление за цесия. С молба от 15.02.2016г.
поискали ЧСИ да извърши справка в ТД на НАП относно валидни трудови договори,
както и дали има декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки,
като предприеме съответните изпълнителни действия.
Във връзка с горното на 18.02.2016г. ЧСИ изпратил запорно
съобщение и съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение,
изплащано от ***. На 05.04.2016г. ЧСИ изпратил запорно съобщение и съобщение за
налагане на запор върху трудово възнаграждение, изплащано от ***. На
10.08.2016г. ЧСИ изпратил запорно съобщение и съобщение за налагане на запор
върху трудово възнаграждение, изплащано от ***.
На 13.02.2017г. взискателят по изп. дело поискал да бъде
насрочен опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на ищцата.
На 02.06.2017г. ЧСИ изпратил запорно съобщение и съобщение за
налагане на запор върху трудово възнаграждение, изплащано от ***.
На 16.06.2017г. взискателят поискал да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на длъжника и запор върху трудовото възнаграждание,
налагане на възбрана върху недвижимите вещи и насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника.На 02.10.2018г. поискали да бъде извършена
справка за трудови договори, както и дали длъжникът има имущество, дялове в
търговски дружества и банкови сметки, като при наличие на такива да бъдат
наложени запори и/ или възбрани с цел обезпечаване на вземането. С молба от
16.05.2019г. взискателят поискал да бъде нарочен опис на ½ идеална част
от апартамент и 1/ 10 идеална част от УПИ, собственост на ищцата.
На 05.06.2019г. ищцата депозирала молба по изп. дело, с която
поискала ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила
перемпция да прекрати производството. С резолюция ЧСИ отказал прекратяване.
На 19.06.2019г. взискателят поискал ЧСИ да насрочи дата за
извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищцата е внесла в полза на
ответното дружество сумата 1245,16 лв., от които 788,34 лв. доброволни плащания
и 456,82 лв. – преведени суми от ЧСИ. Направени са общо 14 вноски за погасяване
на задължението.
По делото е представено удостоверение за размера на дълга по
изп. дело 3212/ 2013г., изх. № 4969/ 31.01.2020г. на ЧСИ С.Х., рег. № *** на
КЧСИ. От него е видно, че задължението на ищцата към взискателя *** към 26.06.2019г.
било в размер на 11 549,62 лв., от които главница 6 555,13 лв.,
законна лихва 4 044,37 лв. за периода 29.05.2013г. до 26.06.2019г.,
неолихвяеми вземания 558,81 лв. и разноски по изпълнителното дело 361,31 лв.
Преведени суми към *** – 456,82 лв., като последен превод е осъществен на
29.08.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124 ГПК
за установяване недължимостта на вземания за главница и лихви по договор за
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в
полза на ***. Предоставената на длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК
се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал.
2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.
Ищцата оспорва ответникът да притежава право на принудително
изпълнение срещу нея за процесните суми поради това, че не е надлежен кредитор
по задължението ѝ за заплащане на суми, за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 23114/ 2013г. на СРС. Основното възражение е, че ищцата,
като длъжник в изпълнителното производство, не е била уведомена за извършеното
прехвърляне на вземането ѝ от *** на ответното дружество, поради което
спрямо нея цесията не е породила действие.
Съдът съобрази разрешението, дадено в решение № 209/
28.11.2018 г. по к. търг. дело № 2530/2017 г., I търг. отд, ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата, съгласно което предназначението на
изпълнителният процес, като форма за принудително осъществяване на граждански
права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като достави
дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания
от закона ред. Макар и да се различава от доброволното изпълнение по фактически
състав, принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен
ефект – той удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази
характеристика се обосновава и основната разлика с исковия процес, който цели
защита при правен спор, чрез разрешаването му. Тези разлики, обуславят и
различия при прилагане на материалноправните изисквания на закона като форма на
различна защита. И ако в исковия процес, правата следва да бъдат установявани с
предвидените в закона доказателствени средства, то в изпълнителния процес този
спор вече е приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което
и правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни – към
момента на неговото започване е налице изпълнително основание, обективиращо
изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в чиято дискреция е
провеждане и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител,
който е овластен с компетентността да извършва предписаните в ГПК изпълнителни
действия. Без значение за реализиране на функцията е дали съдебният изпълнител
е държавен или частен - държавният съдебен изпълнител е държавен орган, а
частния е лице, на което държавата е възложила публична функция, която обуславя
съответни правомощия – арг. чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ. В тази връзка и двата вида органи на изпълнението процедират
по един и същ ред – този указан и лимитиран от правилата на изпълнителния
процес, уредени в ГПК – имат еднакви правомощия, актовете им, по един и същи
ред подлежат на контрол и отговорността им е една и съща. Или принудителното
изпълнение се осъществява по един и същи ред и от органи с еднакви правомощия.
Тези органи за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят
удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени
изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК
и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални
права и причиняване на вреди. С оглед това се налага извод, че изпълнителният
процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори
изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на
конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху
материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение,
тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към
неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния
изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено
от чл. 429, ал.
1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния
процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които
са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за
дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази
връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма,
също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в
изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство (каквото се
поражда в резултата на сключен договор за цесия) в хода на процеса не се
прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК,
чиято специфична цел се свързва само с исковото производство Валидността и
основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния
изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и
чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. и от чл. 74 ЗЧСИ,
ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като
орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за
неговото удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез
оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по
изпълнението му. Или основателността на иска по чл. 439, ал.
1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител
по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили
факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.
В настоящият случай правният спор се е развил с оглед
твърдението на ищцата в исковата молба, че не дължи на ответното дружество,
което е конституирано от ЧСИ като взискател в изпълнителното производство,
поради това, че не е била надлежно уведомена от кредитора си *** за сключения
договор за цесия. Съдът взе предвид, че промяната в страните в изпълнителното
производство не заличава подлежащото на изпълнение право, а то продължава да
съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното
изпълнително дело. При конституирането на нов взискател на мястото на стария
изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от
уважаване на иска по чл. 439 ГПК
е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението,
т. е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това
производство. Също така твърденията на ищцата относно приложението на разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са относими единствено към действията на съдебния
изпълнител по конституиране на друг взискател, но не и към погасяване на самото
право, т. е. то не е оспорено като дължимо. Редовността на цесията и нейното
валидно съобщаване на длъжника в изпълнителното производство следва да се преценява
от съдебния изпълнител, който провежда изпълнението и отговаря за неговата
валидност. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно
носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен
контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 439 ГПК
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Налице е връзка на
обусловеност между предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 439 ГПК и тази по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Ищцата претендира връщане на сумата
от 1 300 лв. поради отпадане на
основанието, на което е събрана сумата, а именно с оглед претенцията да бъде
признато за установено, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело е недължима, поради настъпване на нови
обстоятелства, обосноваващи основателността на иска по чл. 439 ГПК. При
отхвърляне на предявения иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК не може да се приеме, че
е отпаднало основанието, на което е събрана сумата от 1300 лв. по
изпълнителното дело.
Действително
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, а и по същество
не се оспорва от ответника, че ищцата е заплатила в хода на изпълнителното
производство сумата от 1245,16 лв. Вземането на кредитора, установено и
инкорпорирано в изпълнителния лист по по ч. гр. дело № 23114/ 2013г. на СРС обаче е валидно и
подлежащо на изпълнение, поради което не може да се приеме, че сумата е платена на
отпаднало основание. В този смисъл предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и
направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът като прецени правната и фактическа сложност на делото, както и степента
на участие на ответника в производството, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и
8 от ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Б.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено между страните, че същата не дължи на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ***, ул. ***,
представлявано от управителя Р. И. М. - Т. вземания по образувано и висящо
изпълнително дело № 3212/ 2013г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № *** на КЧСИ в
размер на общо 11 491,91 лв. (единадесет хиляди четиристотин деветдесет и
един лв. и деветдесет и една ст.), образувано въз основа на изпълнителен лист
от 24.08.2013г., издаден по ч. гр. дело № 23114/ 2013г. на СРС, 30 гр. състав,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Б.В., ЕГН **********,*** иск за осъждане на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ***, ул. ***,
представлявано от управителя Р. И. М. - Т. вземания да ѝ заплати сумата
от 1 300 лв. (хиляда и триста
лева), представляваща сума, дадена на отпаднало основание по образувано
и висящо изпълнително дело № 3212/ 2013г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № *** на
КЧСИ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Б.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ***, ул. ***, представлявано
от управителя Р. И. М. – Т. СУМАТА от
100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :