Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………….2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 217 по описа на ВОС за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е предявен от Ч.И.Щ. срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за приемане на
установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците вземането по
изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.
№ 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за
изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми, от
които главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва,
начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева
– наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв.
държавна такса и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по
давност на изпълняемото право, както и иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното
производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание
поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че ищецът се е задължил в качеството на поръчител спрямо лицето М Ж К,
длъжник по договор за банков кредит от 17.04.2008 год., ведно с анекси към
него. Сочи, че на
основание издадена Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 год. по ЧГД №
17728/2012 год. по описа на ВРС Варна и изпълнителен лист е осъден да заплати,
заедно с длъжника, неиздължена главница в размер на 19 021 лева,
3 921.62 редовна лихва и сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист, кредиторът
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 20127150400753 по
описа на ЧСИ М П, като общото задължение към 17.01.2013 год. е било в размер на
31 733.99 лева. Излага, че по посоченото изпълнително дело е наложен запор
върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение № 473/17.01.2013 год.,
което е първото и последно предприето изпълнително дело и никакви последващи действия
не са били предприемани от взискателя, нито от ЧСИ Пашова. Въпреки че повече от
седем години не са били предприемани никакви изпълнителни действия, на
08.07.2019 год. е образувано ново изпълнително дело, с взискател „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, който е придобил вземането срещу него въз основа на договор за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 14.02.2017 год., което обстоятелство му станало
известно след получаване на ПДИ по
изпълнително дело № 20198070400302 от ЧСИ Н.Д.и запознаване с делото, по
което му представили уведомление за прехвърляне на вземането, изпратено до
длъжника по договора за кредит, а не до него. Навежда твърдения, че цесията не
е проявила действие по отношение на него поради неуведомяването му, поради
което и образуваното срещу него изпълнително дело е образувано от лице, което
не се явява негов кредитор. Твърди също така, че от последното изпълнително
действие /17.01.2013 год./ до образуваното ново изпълнително дело през юли 2019
год. са изминали 6 години и шест месеца, поради което още към 17.01.2015 год.
вземането се явява погасено по давност независимо от липсата на изричен акт на
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. При това положение, молбата на
цесионера за образуване на ново изпълнително дело, с приложен изпълнителен
лист, с предмет изпълнението по първото изпълнително дело, е подадена след
изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, а от издаването на
Заповедта за изпълнение до юли 2019 година са изтекли седем години и вземането
, присъдено с влязла в сила заповед за изпълнение, е погасено по давност, което
обуславя и правния му интерес от предявения иск.
Навежда
твърдение и за преведени въз основа на нов запор от ЧСИ Д.средства от сметката
му, използвани за погасяване на дълга и преведени на взискателя – на 27.06.2019
год. – сумата от 3 000.1.27 лв., на 27.06.2019 год. – сумата от 5989.09
лв. и на 25.07.2009 год. – сумата от 919.85 лева, които суми в общ размер от
9 910.21 лева се явяват платени без основание поради погасяване на
изпълняемото право преди това.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Доводите си за недопустимост развива по отношение на горницата
над сумата от 19 021 лева, като главница, с твърдението, че с погасяване
на главното вземане се считат за погасени по давност и акцесорните, поради
което и за ищеца липсва правен интерес от предявения иск. Развива доводи и за недопустимост на
предявения иск и по отношение на разноските взаповедното производство, като
сочи че те са последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени
от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. Навежда
доводи и за неоснователност на твърдението на
ищеца относно недействителността на извършената цесия, твърдейки, че
уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД не е елемент от действителността
на длъжника, а от значение за
освобождаването му от отговорност при условие, че плати на цедента. В
евентуалност, твърди, че длъжникът следва да се счита за уведомен с узнаването
му за цесията при проверка на изпълнителното дело, евентуално – с връзване на
отговора на исковата молба. Развива доводи и за неоснователност на твърдението
за погасяване на вземането по давност с твърдението за прекъсвана в хода на
изпълнителното производство давност. Излага, че още пред ЧСИ Пашова са
направени искания за прилагане на определено изпълнително действие, като освен
наложения запор върху възнаграждението на длъжника и самите плащания, извършени
въз основа на него са реализиране на изпълнителения способ, като поддържането на
висящността на изпълнителния процес по този начин на взискателя съставлява
действие, прекъсващо давността. Сочи, че след като правоспособността на ЧСИ М П
е отнета, взискателят е прехвърлил изп.дело № 753/2012 год. при ЧСИ Н.Д.под №
1914/2015 год. и след като е установил основания за прекратяването му – е
изтеглил изпълнителния лист и е образувал нова изпълнително дело, преди
изтичане на петгодишния давностен срок – изпълнително дело № 302/2019 год. на
ЧСИ Д.. Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски, а в
евентуалност – релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372 ГПК,
ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника възражения,
развивайки доводи по същество на спора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа въведените с първоначалния отговор възражения и
твърдения.
В
о.с.з., ищецът не се
представлява.
В о.с.з., ответникът не изпраща представител.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 260725/21.10.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически и правни изводи:
При така въведените твърдения за
факти, съдът намира, че предявеният главен иск черпи правното си основание в
чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът оспорва изпълнението по
образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – изтекла погасителна давност след 017.01.2013 год., когато е последното
предприето въз основа на издадения по ч.гр.д. № 17728/2020 г. по описа на ВРС
изпълнителен лист изпълнително действие по и.дело № 20127150400753 на ЧСИ М П –
запор върху банковите сметки на ищеца.
Независимо от противоречивото
разрешаване от съдилищата на въпроса за приложението на чл.117, ал.2 ЗЗД по
отношение на вземания, установени със заповед за изпълнение от съдилищата,
настоящият състав намира, че при сега действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Характерно за влезлите в сила решения
е тяхното установително действие - след влизане в сила на решението страните не
могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават
на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след
които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение
представлява института на отмяна на влязло в сила решение и хипотезата, в която
ако след устните състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право.
Идентично е положението и при влезлите
в сила заповеди за изпълнение. Института на заповедното производство е насочен
към създаване на опростен ред за събиране на вземания, при които длъжникът не
оспорва дълга си поради неговата безспорност, но не го изпълнява докато не бъдат
задействани механизмите на принудителното изпълнение. Независимо от
едностранния му и формален характер, нормата на чл.410, ал.2 ГПК препраща към
чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, което сочи, че за да е редовно заявлението същото
следва да включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/. Изложението на обстоятелствата трябва да е в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство
следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация
на претендираното вземане и в исковото производство.
Не е налице спор и че при подадено
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на
предявен от кредитора установителен иск. Видно също така, след измененията с
ДВ, бр.100/2019 год., исково производство се отпочва и в хипотезите, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
а и когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение /с оглед
задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи
при договори, сключени с потребител или при обоснована вероятност за това/.
Последните две отново в унисон със законодателната идея заповедното
производство да служи като опростен начин за събиране на безспорни вземания.
Съгласно закона, когато заповедта е
връчена на длъжника /лично или чрез друго лице/ и той не подаде възражение,
вземането по заповедта не може да бъде оспорвано от него с възражения, основани
на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му
станат известни до изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК. Последното
означава, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие
като установява с обвързваща страните сила, идентично на установеното със
съдебно решение вземане, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Влезлите в сила заповедите за изпълнение се ползват и с изпълнителна сила,
присъща на осъдителните решения.
Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите, има възможност
за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на
изчерпателно уредени от законодателя основания - по реда на чл.423 ГПК
/аналогичен на чл.303, ал.1 т.5 ГПК/, чл.424 или чл.439 ГПК. Основанията по
чл.424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по
чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеността, че се релевират по исков ред, а редът по
чл.436 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устните състезания и съответно не се преклудират.
Гореизложеното в съвкупност обуславя
извода, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение
характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното
атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения. Фактът на образуване на заповедното производството като едностранно не
може да се разглежда като аргумент за противното, тъй като неподаването на
възражението от страна на длъжника
стабилизира заповедта по начин, сходен на съдебно решение, постановено
при признание на иска /чиято аналогия в заповедното производство може да се
търси с възражение по чл.414а, ал.2 ГПК/ или на неприсъствено решение /чиято
аналогия в заповедното производство е неподаването на възражение/.
Прочее, от данните по делото се установява, че въз основа на издадена на
заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 год. по ЧГД № 17728/2012 год. на ВРС
изпълнителен лист ищецът Ч.И. Щилянов е осъден, солидарно с Младен Костов, да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 19 021.00 лв.,
представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от 17.04.2008
год., сумата от 3921.62 представляваща изискуема редовна лихва за периода
07.01.2011 до 23.09.2012 вкл. и сумата от 4 057.69 лв. представляваща
изискуема наказателна лихва за периода 07.02.2012 до 29.11.2012 , заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2012 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 540.01 лева – държавна
такса и 720 лева – юрисконсулско възнаграждение.
Въз
основа на горното, на 21.12.2012 год. кредиторът е образувал изпълнително дело
№ 20127150400753 по описа на ЧСИ Пашова като след извършване на справки и
връчване на ДПИ. Въз основа на резолюция от 16.01.2013 год. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Ч. Щилянов, а въз основа на
резолюция от 20.02.2013 год. на ЧСИ на 07.06.2013 год. е вписана възбрана върху
притежаван от него имот.
Установява се също така посредством проведената ССЕ, чието заключение
съдът изцяло кредитира, че за периода от 28.01.2013 год. до 24.08.2016 год. са превеждани по сметки
на ЧСИ Пашова и ЧСИ Д.като удръжки от трудовите възнаграждения на Ч. Щилянов в
общ размер на 2 813.75 лева от работодател „Стайлком“ ООД, като ищецът
твърди в исковата си молба, че последното извършено плащане от работодателя е
на 08.09.2016 год. /така и
отбелязването на ЧСИ/.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В
т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В
настоящият случай, съдът намира, че тази
нова погасителна давност започва да тече от
датата на последното извършено плащане от работодателя на ищеца като удръжка от
трудовото му възнаграждение, а не от налагането на запор от съдия-изпълнителя,
тъй като плащането от ТЗЛ съставлява действие, предприето в изпълнение на
приложения изпълнителен способ. Поради горното, тя е започнала
да тече от 24.08.2016 год. /съгласно заключението по ССЕ/ или
от 08.09.2016 год. /според
отбелязването на ЧСИ/, поради което и пет годишната
погасителна давност,
приложима на основание чл.117, ал.2 вр. ал.1 ГПК, за вземането
по изпълнителния лист по изпълнителното дело ще
изтече на най-рано на 24.08.2021 год. /или 08.09.2021 год., според
отбелязването на ЧСИ/, без да се отчитат предприетите по последващото изп.дело 20198070400302 изпълнителни действия, обуславящи последващото
прекъсване на давността /налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца
от работодателя „Админ.системи“ ЕООД,
както и запор върху банковите му сметки и последващите плащания по тях./
Настъпилата впоследствие по силата на закона „перемпция” е неотносима към началния момент, от който започва да тече новата давност,
като изрично е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, че така посоченото обезсилване по право на предприетите изпълнителни
действия по перемираното изпълнително дело не касае изпълнителните действия,
изграждащи изпълнителните способи, от които трети лица са придобили права,
както и редовността на извършените от ТЗЛ плащане.
Гореизложените мотиви обуславят и неоснователност на предявения с правно
основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното
производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание
поради погасяване на вземането.
Действително, установява
се чрез ССЕ, че на 27.06.2019 год. и на 26.07.2019 год. са постъпили по сметка
на ЧСИ суми в размер на 8 990.36 лева и 805.85 лева, но основание за това
е наложеният от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение и банковата сметка на
ищеца по отношение на вземане по изпълнителен лист, което както се посочи
по-горе, не е погасено по давност.
С оглед изхода от спора и обективираното искане, в полза на ответника
следва да се присъди сума в размер на 300 лева – юрисконсултско вънаграждение,
определено съгласно чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ч.И.Щ.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв.Ш., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова Долина ул.Рачо Петков
Казанджията № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за приемане на установено между страните, че ищецът не
дължи на ответниците вземането по изпълнително дело № 20198070400302,
образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС
изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012
година суми, от които главница в размер на
19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011
– 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена
за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв.
юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото
право, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
9 910.21 лева, съставляваща сбор от
събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на
ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно основание
чл.55, ал.1 предл. ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ч.И.Щ., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
кв.Малинова Долина ул.Рачо Петков Казанджията № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 300 лева, представляващи
сторени в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: