Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 13.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                 първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и втори  октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 11892 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена И.К.Н. срещу Ц.Д.Б. и К.Б.М., с която предявява пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че двамата ответници му нанесли побой, вследствие на който получил черепно-мозъчна травма и множество травматични увреди, от които изпада в шоково безсъзнателно състояние, в последствие в коматозно състояние за дълъг период от време, довели до общо разстройство на здравето опасно за живота. Ищецът твърди, че вследствие на нанесените травми от ответниците преживял оперативни и постоперативни лечения в един дълъг период от време. Преживял силни болки и страдания, като към настоящия момент продължава да изпитва болки в главата, което състояние му създава усещането на дискомфорт. Твърди се, че вината на двамата ответници е установена с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 15724/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер общо на сумата от 3 762 лв.-разходи за лечение и възстановяване.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 3762 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 200 000 лв. от датата на увреждане-27.03.2017 г., а върху главницата от 3762 лв.-от датата на извършените разходи до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор и от двамата ответници.

Ответникът К.Б.М.. Счита иска за допустим и основателен за сумата от 10 000 лв. Над тази сума твърди прекомерност на исковата претенция.

Ответникът Ц.Д. Б.оспорва исковите претенции като завишени и недоказани.

Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален представител. Заявява възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК за платеното от ответника Б. адвокатско възнаграждение.

Ответникът Б. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва изцяло така предявения иск. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки депозирани по делото.

Ответникът М. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска само по размер, като поддържа, че сумата от около 10 000 лв. е достатъчна да обезщети ищеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязлата в сила на 08.05.2018 г. Присъда от 24.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 15724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 7 състав Ц.Д.Б. е признат за виновен в това, че на 27.03.2017 г. около 21,20 часа в гр.София, на ул. „Адам Мицкевич“, на спирка „Орион“ на градски транспорт № 2090 пред магазин „Зора“, на тротоара, като съизвършител в съучастие с К.Б.М.-извършител, чрез нанасяне на удари с крака върху главата на И.К.Н., му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, която реализира медико-биологичната характеристика-постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди-на публично място в присъствието на свидетели, при липа на личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството и правата на личността. С присъдата за виновен в извършване на гореописаното престъпление е признат за виновен и непълнолетния към този момент ответника К.Б.М..

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,  е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на ответниците Ц.Д.Б. и К.Б.М. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение тежка телесна повреда на И.К.Н.- черепно-мозъчна травма, са установени в настоящия процес с горепосочената присъда.

От приетата по делото СМЕ, изготвена от вещото лице П. се установява, че вследствие на криминалната травма от 27.03.2017 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:

1.тежка по степен на тежест контузия на мозъка с продължително безсъзнателно състояние /кома/-16 дни,

2.остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ в дясна челно-слепоочна област на черепа с дебелина от 2,7 см. и изразен компресионно-дислокационен синдром,

3.травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,

4.травматичен кръвоизлив в тилния рог на лявото странично мозъчно стомахче,

5.контузионни зони в десния челен мозъчен дял-срединно и базално разположени,

6.контузионни зони в левия слепоочен мозъчен дял,

7.левостранна хемипареза /намалена мускулна сила в левите крайници/, по-изразена за ръката като последица от тежката мозъчна контузия,

8.линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа и малка депресионна фрактура на лява слепоочна кост на черепа,

9.навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия,

10.контузия и подкожен травматичен кръвоизлив в лява слепоочна-теменна област на главата,

11.травматичен кръвоизлив от двете ноздри,

12.травматичен кръвоизлив от двата ушни прохода.

         Причинена е и лицево-челюстна травма, състояща се от следните компоненти:

         1.счупване на предната стена на левия горночелюстен синус,

         2.нарушаване на пневматизацията на двата горночелюстни синуса,

         3.счупване на лява скулна /зигоматична/ кост без дислокация на фрагменти.

         Причинена и травма на гърдите и белия дроб, състояща се от:

         1.травматични контузионни огнища перихилерно в левия бял дроб,

         2.ателектаза на лява белодробна половина /липса на въздух в част или в целия бял дроб, при което белодробният паренхим се свива/,

         3.травматичен плеврален излив в лява белодробна половина евакуиран по оперативен път в количество 700 мл.

         Причинени са и множество охлузвания по тялото в областта на бедрата, двете мишници и дясна предмишница, кръвонасядане в областта на лява ребрена дъга с обща площ 7,5/0,5 см, в областта на ляво коляно, по странична повърхност на шията. Причинени са декубитални рани в областта на сакрума и двете пети.

         Вещото лице сочи, че без оказване на високо специализирана и своевременна неврохирургична и реанимационна медицинска помощ, черепно мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела до смъртта на пострадалия.

         Възстановителният период при тежка по степен на тежест мозъчна контузия с травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка при нормално протичане на оздравителния процес е в рамките на две-три години. Следва да се спазва режим, при които пострадалите да изключат кофеин съдържащи и алкохолни напитки, забранява се активна умствена дейност и четене, пострадалият трябва да се пази от силни външни дразнители-шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина, не трябва да гледа телевизия.

         Вещото лице установява, че след периода на изписване ищецът се е нуждаел от чужда помощ за дейностите от ежедневието-личен тоалет, хранене, обличане. След приключване на лечебния и възстановителен период, при ищеца са възможни епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане. При студено и влажно време може да има болеви усещания в лява гръдна половина от оперативната интервенция.

         Свидетелката Л.Б.Н.-майка на ищеца, установява, че за инцидента със сина й и че последният е настанен в болница разбрала на 28 март. Още същият ден го видяла. Синът й бил в кома и завързан. Около месец и половина И. бил в кома в „Пирогов“. Бил целия в тръбички, главата му била бинтована. След като дошъл в съзнание ищецът не разпознавал близките си и не разговарял с тях. След реанимацията ищецът престоял в „Пирогов“ около 10 дни. След това го откарали в „Орландовци“ в хоспис за един месец. И. не можел да ходи и да разговаря. В хосписа се хранел с течни храни като супа. След хосписа И. не можел да се движи и изглеждал много зле. Окото му било затворено, имал някакви тръбички в трахеята, бил с бинтована глава. Лявата страна на тялото му е засегната, не може да я движи. Въобще не може да вдигне нещо тежко. И с крака е същото. Много време продължило тежкото състояние, месеци наред. Постепенно ищецът започнал да стъпва на крака и да ходи. През цялото време грижи за него полагали баща му и майка му, като се редували. Към м. февруари се наложило втора операция. В болницата и в хосписа И. бил вързан, защото се изнервял от болките в главата. След около месец след първата операция ищецът започнал да разпознава близките си. Свидетелката живее в едно домакинство с И.. Преди инцидента той помагал много.

          С приетата по делото фактура № ********** от 08.02.2018 г. и фискален бон от същата дата се установява, че ищецът заплатил сумата от 1 990 лв. за система за краниална фиксация на костното ламбо, титан.

         За болничните грижи положени за ищеца в „Х.Ф.“ ЕООД, където бил настанен в периода от 10.05.2017 г. до 08.06.2017 г., включително, последният заплатил сума в размер на 840 лв. /квитанция към приходен касов ордер № 466 и фискален бон от 10.05.2017 г.

         С приетите по делото фактури №№ **********/05.07.2017 г., **********/10.05.2017 г., **********/10.05.2017 г. и фискални бонове към тях се установява, че ищецът по време на престоя си в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е заплатил общо сума в размер на 318 лв. за потребителска такса, придружител и магнитен резонанс.  

         По делото е представено и преводно нареждане за заплатена сума в размер на 614 лв. по сметка на ТД на НАП София-град за здравни осигуровки. За тази сума обаче съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като заплащането на здравни осигуровки не е пряка и непосредствена последица от деликтното поведение на двамата  ответници, а е задължение на ищеца. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса, съобразно Закона за здравното осигуряване,  са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Или иначе казано дори и да не бе станал жертва на деликта от страна на двамата ответници, то за ищеца съществува задължение да заплати здравните си осигуровки.

         Ето защо съдът приема, че за лечението на уврежданията, получени като пряка и непосредствена последица от нанесения от двамата ответници побой, ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 3 148 лв., в който размер искът му за имуществени вреди се явява основателен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Настоящият състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства, предявеният иск е основателен и доказан.

От фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, безспорно се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответниците, както и получени в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди, от които ищецът е претърпял както неимуществени вреди-болки и страдания, така и имуществени вреди, съобразно посоченото по-горе.

Предвид горното предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват основателни и доказани.

Всъщност спорът между страните е само по отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на деликта и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки, че се касае за изключително тежки травматични увреждания, дотолкова тежки, че без оказване на високо специализирана и своевременна неврохирургична и реанимационна медицинска помощ, черепно мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела до смъртта на ищеца. Касае се за увреждания с възстановителен период в рамките на две-три години, като и до момента ищецът  не се е възстановил напълно, налице са трайни остатъчни увреди като левостранна хемипареза-последица от тежката мозъчна контузия. При определяне на дължимото обезщетение съдът съобразява, че се касае за млад човек на 34 години към датата на произшествието, който в продължение на 16 дни се е намирал в кома и който към момента въпреки, че се намира в трудоспособна възраст не може да си намери работа, поради тежкото му здравословно състояние и поради намалена трудоспособност в размер на 95% с чужда помощ, съобразно последното експертно решение със срок до 01.10.2018 г. Касае се за млад човек, чиято живот е променен за винаги и е поставен в зависимост от постоянна чужда помощ. Ищецът ще следва да бъде обезщетен и за възможните епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане след приключване на лечебния и възстановителен период, както и за болевите усещания в лява гръдна половина от оперативната интервенция.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

На основание чл.53 от ЗЗД двамата ответници отговарят пред ищеца солидарно.

Предвид горното предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 150 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 200 000 лв.

На основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от датата на деликта 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху сумата за имуществени вреди в размер на 3 148 лв. от датата на която е извършен всеки разход, както следва: върху сумата от 1990 лв., считано от 08.02.2018 г., върху сумата от 100 лв., считано от 05.07.2017 г., а върху сумата от 1058 лв. /сбор от сумите 58 лв., 160 лв. и 840 лв./, считано от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане на всички суми.

По разноските:

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не е правил и съответно не следва да му се присъждат.

Нито с исковата молба, нито по-късно адвокат М.е поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, нито пък от представения договор за правна защита и съдействие  /л.34 от делото/ се установява ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което не се присъждат и разноски за един адвокат.

От двамата ответници, само ответникът Б. е направил искане за разноски, като такива му се дължат съобразно отхвърлената част от исковете.

С представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че този ответник е заплатил на адвокат Т.възнаграждение в размер на 3 500 лв., което не е прекомерно, тъй като при цена на иска от 200 000 лв.-минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5530 лв. В този смисъл неоснователно е възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

         При това положение и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. разноски в размер на сумата от 869,39 лв., което е съответно на отхвърлената част от исковете /50614 лв./.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъден да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважените искове-6 125,92 лв., както и сумата от 150,32 лв.-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.

Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Ц.Д.Б., ЕГН **********,*** и К.Б.М., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД на И.К.Н., ЕГН **********,*** сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./-неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания и сумата от 3 148 лв. /три хиляда сто четиридесет и осем лв./-имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на увредите, настъпили в пряка причинна връзка от деликт-нанесен побой, осъществен на 27.03.2017 г. в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от 150 000 лв., считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане, а върху сумата от 3148 лв., считано от датата на всеки разход, съобразно посоченото в мотивната част, до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 000 лв. до претендираната сума от 200 000 лв., а искът за имуществени вреди за разликата над 3 148 лв. до пълния претендиран размер от 3 762  лв.

ОСЪЖДА И.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Ц.Д.Б., ЕГН **********,*** сумата от 869,39 лв. /осемстотин шестдесет и девет и 0,39 лв./ разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Ц.Д.Б., ЕГН **********,*** и К.Б.М., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважените искове-6 125,39 лв. /шест хиляди сто двадесет и пет и 0,39 лв./, както и сумата от 150,32 лв. /сто и петдесет и 0,32 лв./-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: