№ 661
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201031 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат Г. С. от АК-Русе, в качеството на
упълномощен процесуален представител на С. Г. Г., от гр.Русе, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 22-1085-000859/25.05.2022
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
Г. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.157, ал.6
от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“
в размер на 20.00 лв.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление в
частта му по т.1, като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
1
постановление в обжалваната част, като излагат аргументи за недоказаност на
обвинението. Алтернативно – да бъде преценено нарушението като
маловажно.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.03.2022 г., около 00.20 ч., жалб. С. Г. управлявал лек автомобил
“Мерцедес Е 250Д” с рег. № Р 46 15 ВТ на източният паркинг на МОЛ-Русе,
срещу автомивка „Ирис“. Платното на паркинга било покрито с тънка снежна
покривка, поради слаб снеговалеж от предният ден. В един момент, Г.
форсирал двигателя на автомобила, поднесъл задницата му надясно и наляво,
след което направил пълен кръг с автомобила от 360° и плавно спрял на
паркомясто. По същото време, в паркинга навлязъл патрулен автомобил на
Сектор „Пътна полиция“-Русе, с който служебните си задължения изпълнявА.
свид. М. А. и Н.К. – младши автоконтрольори в Сектора. Полицейските
служители наблюдавА. действията на жалбоподателя, паркирА. до
автомобила му и предприели извършването на проверка. Установили
самоличността на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, след което
свид. М. А. съставил против С. Г. акт за допуснато нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП, както и за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП, тъй като Г.
управлявал автомобила с АУАН, с изтекъл срок. Жалбоподателя се запознал
със съдържаните на акта и го подписал без възражения. В обяснения,
саморъчно написани от него Г. заявил, че при излизане от паркинга на МОЛ-
Русе автомобила ми се подхлъзнал по платното, тъй като не съобразил
пътната обстановка. В хода на проверката, по административната преписка
били иззети и приложени на магнитен носител записи от видеокамерата на
служебният автомобил на Сектор ПП-Русе.
Въз основа на акта за установяване на административните нарушения,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП на С. Г. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а за
нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП – наказание
„Глоба“ в размер на 20.00 лв.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при нА.чието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление в тази му част, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
НП само на това основание. В акта, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е
забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В конкретният случай безспорно се установи, че жалб.Г. използвал пътя
– източен паркинг на МОЛ-Русе, с цел различна от посочената в нормата на
чл.104а, т.2 от ЗДвП, а именно с цел демонстративно управление на МПС,
придобило общественост като „дрифт“ в една от формите му – дрифт с
3
поднасяне на задницата на автомобила вляво и вдясно и последващото му
завъртане в пълен кръг. При тази специфична техника на шофиране, съчетана
със заснеженото пътно платно, се нарушава устойчивото движение на
автомобила, водещо като краен резултат до приплъзване на задните гуми, в
следствие от което, както в случая, се достига до последователно поднасяне
на задницата на автомобила вляво и вдясно и до завъртане на 360°. По мнение
на Съда, несъмнено е, че се касае за целенасочени, демонстративни действия
от страна на водача С. Г., които са доВ. до описаният по-горе резултат.
В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.М.
А., който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни,
еднопосочни, непротиворечиви и подкрепени от останА.те събрани по делото
доказателства. Липсват каквито и да било данни този свидетел да бил
предубеден по отношение на жалбоподателя или да имал специално,
негативно отношение към него. От тези показания става ясно, че А. лично
възприел форсиране на двигателя, след което специфичното поднасяне на
автомобила на жалб.Г. вляво и вдясно по пътното платно на паркинга, както и
завъртането му в пълен кръг.
В подкрепа на тези показания е и заключението на назначената
техническа експертиза, в хода на която вещото лице изследвало
предоставените видеозаписи от камерата, с която бил оборудван
полицейският автомобил, описал съдържанието им и извел относимите към
предмета на делото фотокадри. От това заключение еднозначно се
установява, че в непосредствена близост пред полицейският автомобил, в
рамките на около три секунди, автомобилът управляван от жалб.Г. променил
посоката си на движение на 360°, поднасяйки задницата, така, че тя описала
почти пълен кръг, докато предницата се завъртяла към новата си посока на
движение с по-малко отклонение. След това автомобилът на жалбоподателя
се изнасъл в дясно от служебният автомобил, заходил към обособените срещу
автомивка „Ирис“ паркоместа и видимо гладко паркирал. Тези действия били
извършени под прекия поглед и в зрителното поле както на полицейските
служители, така и на монтираната в автомобила им камера, като било ясно
видно, че полицейските служители възприели извършената пред тях маневра
– завъртане на 360°.
Безспорно е, че в случая се касае за целенасочени и демонстративни
4
действия на жалбоподателя, доВ. до крайният резултат поднасяне автомобила
вляво и вдясно по платното за движение и завъртането му в пълен кръг. Няма
съмнение, че установеното от доказателствата по делото поднасяне на
автомобила на жалбоподателя не може да бъде постигнато при ниска скорост,
специфична за движение в зона на паркинг, нито е практически възможно,
веднага след такова сериозно „неволно“ поднасяне, водачът да подходи и
паркира спокойно и гладко на обособено паркомясто.
Тези обстоятелства категорично изключват като достоверна тезата на
жалб.Г. и свид.Н., че занасянето на автомобила било резултат от неволна
загуба на управление от страна на жалбоподателя, довела до приплъзване и
завъртане на автомобила върху заснежаната пътна настилка.
Безспорно, от събраните доказателства става ясно, че пътят, по който
жалб.Г. управлявал автомобила си – платното за движение на източен паркинг
на МОЛ-Русе, бил земна площ, предназначена и обикновено използвана за
движение на пътни превозни средства и пешеходци.
При тези факти става ясно, че С. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съобразно
който, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За това нарушение АНО правилно приложил относимата санкционна
норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и определил размера на двете
кумулативно предвидени наказания в техния абсолютен размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Напротив, демонстрираната
от жалб. Гргоров самонадеяност и безотговорност на водач придобил
правоспособност за управление на МПС по-малко от четири месеца преди
процесната дата, и като такъв – без достатъчно умения и опит да предотврати
евентуален вредоносен резултат от поведението си, указва на завишена степен
на обществена опасност на конкретното нарушение.
Освен това, съобразно чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон
не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.
5
С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно, в тази му
част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по т.2 от НП:
Съдът приема, че с оглед изложеното в жалбата и изложеното в
съдебното заседание, жалбоподателя не обжалва НП по отношение
наказанието наложено за нарушението по т.1 от НП.
Поради това, по отношение наказанието наложено на С. Г. за
нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП, за което е наказан на осн. чл.185 от
ЗДвП, е нА.це липса на жалба, респективно, в тази му част като необжалвано
и на осн. чл.64, б.”б” от ЗАНН наказателното постановление влязло в сила.
Поради това и на основание чл.63 ал.1, т.5 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-
000859/25.05.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Русе, в частта му, с която за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на
осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на С. Г. Г., от гр.Русе, ЕГН-********** били
наложени наказания Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6