Решение по дело №505/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20217260700505
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№221

гр. Хасково, 08.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

 

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Мария Койнова

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №505/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е, след като с Решение №6061/19.05.2021г., постановено по адм. д. №1857/2021г. на Второ отделение на Върховен административен съд на Република България е отменено Решение №844 от 18.12.2020г. по адм. д. №879/2020г. на Административен съд – гр. Хасково и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Хасково. Предвид горното, предмет на разглеждане е жалба от В.Б.Ж. и М.Н.Г.,***, подадена чрез пълномощника адв. С.М., против Заповед №2/10.09.2020г. на Кмета на Община М., с която на основание чл.224а ал.5 и ал.6 от ЗУТ се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж „Реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален №16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с. Г. п., м. „Дермен дере“, Община М., собственост на В.Б.Ж. и М.Н.Г..

В жалбата се твърди, че заповедта била неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като била издадена в нарушение разпоредбите на ЗУТ - при неспазване на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В заповедта не се съдържали фактическите и правни основания, които мотивирали да се разпореди спиране на изпълнението на СМР и забрана на достъп до обекта. Сградата не се стопанисвала от жалбоподателите, които били собственици, а била отдадена под наем съгласно Договор за наем от 22.06.2020г., вписан в Служба по вписванията – Имотен регистър гр. Харманли. Така те нямали отношение към извършваната реконструкция. Неправилно бил определен и обекта в заповедта като „утаител“, а не сграда, като каквато бил посочен в КВС и скица №К00163 от 21.11.2014г. с идентификатор №16907.28.34.4. За същата сграда имало издадено удостоверение за търпимост с изх.№177/23.01.2019г. В заповедта не било посочено конкретното нарушение, а само, че било установено извършването на незаконен строеж Преустройство и реконструкция на утаител, както и че строителството се изпълнявало без строителни книжа. Макар да била посочена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ липсвала конкретизация по отношение характер, вид и степен на нарушението, което било твърдяно. Имало допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед – нито обекта, нито субектите на заповедта били правилно установени, както и липсвала конкретизация по отношение на фактите и причините, обосноваващи изводите на органа за наличието на нарушение. В констативния акт за основание било посочено чл.224а, ал.5 от ЗУТ, като формално се посочвало, че строежът бил незаконен, но без да се посочват нарушенията. В производството не били изслушани заинтересованите лица и не били изяснени фактическите обстоятелства по случая. Констативният акт и заповедта не били надлежно връчени на всички заинтересовани лица, включително наемателите на обекта. Представеното възражение по чл.225а, ал.2 от ЗУТ изобщо не било съобразено от Кмета на Община М.. С него било заявено, че не се касае за преустройство, а за възстановяване на металната конструкция на покрива, като следвало да се отбележи, че действията били предприети от наемателя като неотложна поправка на покривната конструкция, която била силно компрометирана. А собственици и ползвателите имали задължение по чл.169, ал.1 от ЗУТ да поддържат в добро състояние сградите, което било пък практическото основание за извършваното възстановяване. Освен това липсвали мотиви и бил нарушен основен принцип на АПК в чл.12, ал.1, както и изискването на чл.35 от АПК за изясняване на факти и обстоятелства. Органът бил допуснал нарушение и като не си изпълнил задълженията по чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 и чл.36 от АПК, като не бил осигурил възможност на жалбоподателите да осигурят защита. Моли се съдът да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на всички съдебни и деловодни разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващите моли да бъде уважена жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - Кмет на Община М., чрез пълномощник моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Община М. - главен експерт „Устройство на територията“ и експерт „Общинска собственост и Устройство на територията“ при Дирекция „Устройство на територията, европейски програми и общинско развитие, финансово-стопански дейности, местни данъци и такси“, бил съставен Констативен акт по чл.224а, ал.5 от ЗУТ №2/26.08.2020г. относно „Преустройство и реконструкция на утаител“ с кадастрален № 16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с.Г. п., м.“Дермен дере“, общ.М.. Съсобственици на имота и сградите, построени в него, били жалбоподателите Ж. и Г. съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на 20.01.2011г., т.1, №15, партида 12776 в Служба по вписвания гр. Харманли. Като участници в строителството били посочени собствениците – възложители, строител – неизвестен, консултант – неизвестен. Не били представени строителни книжа и документи /одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга/. Установено било, че се изпълнява строеж – над стоманобетонните стени на съществуващ утаител се изпълнява стоманена двускатна покривна конструкция. Монтирани са ригели от IPE 300- 2х6 бр. и столици от UPN120 2х35 бр. Подготвена е покривна ламарина за монтаж. В южната стена на утаителя е избита част от стената и е оформен правоъгълен отвор за достъп с размери 4.5/2.7м. Утаителят представлявал правоъгълно открито в горната си част стоманобетонно съоръжение с размери в план 30.6/12.65м. и височина на стоманобетонните стени 2,70м. Строежът е определен като V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, като е изготвена окомерна скица на разположението на строежа. Описаното нарушение е извършване на строеж без да има издадено разрешение за строеж при нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е направен извод за установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В срок е постъпило възражение от жалбоподателите – вх.№1162/04.09.2020г. в Община М., срещу констатациите в съставения акт. Сочи се, че сградата не се преустройвала, а се възстановява металната конструкция на покрива, която била компрометирана, подменени били закрепващите болтове, както и сградата била придобита с отвор в южната част. Сградата не била утаител, а била още през 2012-2013г. отразена като сграда, за която имало издадено и удостоверение за търпимост. Извършвал се само ремонт на покрива, но не и надстрояване или пристрояване.

По делото са представени Скица №К00163/21.11.2014г. на процесния имот и сгради, удостоверение изх. №177/23.01.2019г. за търпимост, както и в преписката е приложена Скица на поземлен имот с идентификатор 16907.28.34 с отбелязване за номер по предходен план 028034, който съвпада в номера, посочен в предходната скица.

Въз основа на констативния акт и събраните доказателства Кметът на Община М. е издал Заповед №2/10.09.2020г., с която на основание чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е наредил спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж „Реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален №16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с.Г. п., м.“Дермен дере“, общ.М., собственост на В.Б.Ж. и М.Н.Г., както и е разпоредил в 3-дневен срок от получаване на заповедта да се обезопаси строежа, след което достъпът до него е бил забранен. В мотивите на заповедта изрично е посочен съставеният констативен акт, както и е обсъдено постъпилото от собствениците възражение, като същото е прието с оглед изясняване на фактите, но не е споделен изводът за прекратяване на започналото производство. Прието е, че извършвания строеж е такъв по смисъла на пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ, както и че по своята същност и съгласно пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ реконструкция на покривна конструкция, поради което и на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ се изисквало да бъде извършван след издаването на разрешение за строеж. При установеното, че строежът е без строителни книжа е счетено, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изследвана е търпимостта по смисъла на §16, ал.1 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е прието, че не попада в хипотезите на завършен строеж, тъй като се извършва към момента на проверката.

Видно от представения Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните, вписан на 23.06.2020г. под №1022, т.1, №107 в СВ РС Харманли, М.Н.Г., В.Б.Ж. и С.М.Ж. предоставят под наем на трето лице /Благовеста Димитрова Василиева/ собствения имот, представляващ ПИ с идентификатор 16907.28.34 по КККР на с.Г. п., общ.М., м.“Дермен дере“, ведно с построените в имота сгради, между които сграда с идентификатор 16907.28.34.4, като са уговорили, че наемателят има право за своя сметка да извършва всякакви ремонтни дейности с оглед използването на обекта за животновъдни цели.

Във връзка с указанията, дадени в Решение №6061/19.05.2021г. по адм. д. №1857/2021г. по описа на Върховен административен съд, за пълното изясняване на фактическата страна по делото в хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. По въпрос 1 вещото лице сочи, че процесната сграда е едноетажна, с височина 2,70 м. със стоманобетонова носеща конструкция и със стоманобетонови ограждащи елементи/стени, с двускатна метална покривна конструкция и с вход от юг. Обектът се състои от едно общо помещение – няма вътрешни преградни стени. Намира се в ПИ ИД №16907.28.34 по КККР на с. Г. п., Община М., Област Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-35/20.01.2020г. на ИД на АГКК. Сградата е с идентификатор 16907.28.34.4 по КККР на с. Г. п., местност „Дермен дере“, Община М.. Съгласно данни от кадастралната карта теренът, върху който е разположена сградата е с НТП „за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение“. Съгласно приложена скица №К00510/15.01.2019г. за НТП на имота се посочва „водостопанско съоръжение“. Съгласно КККР, сграда с идентификатор 16907.28.34.4 е с предназначение „Сграда за водоснабдяване и/или канализация“, а съгласно скица №К00510/15.01.2019г. е посочено за предназначение на сграда №04 да е „сграда с друго предназначение“. Съгласно скица №К00510/15.01.2019г. на ОСЗ, сграда №04 е посочена да е „Сграда с друго предназначение“ с площ 387 кв. м. В същата скица се посочва НТП на земята – „водостопанско съоръжение“. В Удостоверение за търпимост с изх. №177 от 23.01.2019г. на Община М. се посочва, че сграда №04 е „Сграда с друго предназначение“ с площ 387 кв. м. Вещото лице сочи, че няма запазени архивни данни за изграденото в ПИ … 28.34. Знаело се, че строителството е извършено във връзка с други дейности, свързани с минното дело, развиващи се преди 1990г. на територията на Община М.. В заключението вещото лице коментира отразеното в съставения Констативен акт №2 от 26.08.2020г., като отбелязва, че в случая става въпрос за съществуваща заварена сграда, за която (както и за останалите в поземления имот) през 2019г. Община М. е издала удостоверение за търпимост. Вещото лице сочи, че при посещение на обекта на място е констатирало наличие на двускатна носеща метална конструкция, захваната за стоманобетоновите ограждащи вертикални стени чрез L-образни планки 200/200/100/10 мм. При огледа установило, че на много места по съществуващата метална конструкция се забелязва ръжда. Замерените хоризонтални и вертикални размери на сградата не се различавали от тези, посочени в Констативния акт №2 от 26.08.2020г. на Община М.. Вещото лице констатирало частично положена LТ-ламарина и частични остатъци от по-раншна дървена обшивка – към гладка ламарина. От констатираното на място не можело да се каже с точност коя е годината на изпълнение на стоманената конструкция. Издаденото Удостоверение за търпимост с изх. №177 от 23.01.2019г. на Община М. за сградите в ПИ с №028034, землище с. Г. п. насочвало това да е станало преди 07.1987г. /§16 от ПР на ЗУТ/. За конструкцията можело да се каже със сигурност, че тя стояла достатъчно дълго време на това място, за да се образува констатираната ръжда по отделните елементи. Всички покривни елементи били еднакво износени – носещи греди, столици и други свързващи елементи на покрива. Вещото лице сочи, че от видяното на място може да твърди, че става въпрос за текущ ремонт на сграда.

По втория поставен въпрос в заключението е отразено, че не се различават елементи с различни характеристики. Всички елементи на металната конструкция имат еднакво изхабяване. По всички елементи се констатират ръждиви петна. Както отговорило в първия въпрос, конструкцията била изпълнена в едно и също време. Нямало нови или стари конструктивни елементи. Всички били изпълнени едновременно от по-рано.

По въпрос 3 вещото лице сочи, че от огледо на място, констатираните частично покрити площи с нова LТ-ламарина, частични остатъци от дъсчена обшивка към по-раншно ламаринено покритие, прави извод, че става въпрос за текущ ремонт на покрив. Съобразявайки огледа и установеното на място, вещото лице твърди, че в Констативен акт №2/26.08.2020г. неправилно е посочено, че става въпрос за строеж „Преустройство и реконструкция на утаител“. На място не установила „строеж“, установила еднородна по времето на изпълнение и износването си стоманена конструкция. Установило частично положена нова LТ-ламарина върху съществуващи стоманени елементи. Не установило намеси върху частите на сградата, в т.ч. и ограждащи стени, които в случая били и носещи стени, от които намеси да направи извод, че се засягат носещи конструктивни елементи на сграда. Не установило да са извършвани преустройства като премахване на носещи и ограждащи зидове – сградата била еднопространствена. Не установило възстановяване или замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения и инсталации, и изпълнението на нови такива, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността им. От изложеното вещото лице прави извод, че става въпрос за текущ ремонт, с който се подобрява и се поддържа в изправност сградата. Не установило да е засегната конструкцията на сградата, не били преместени съществуващи зидове или направа на отвори, които да засягат конструкцията на сградата. Вещото лице прави извод, че извършеното от жалбоподателите, респективно от техните наематели, представлява текущ ремонт.

В съдебно заседание вещото лице направи допълнителни пояснения във връзка с изготвеното заключение

По делото беше назначена и изслушана и съдебно-конструктивна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че от така констатираните обстоятелства и факти може да се направи напълно обосновано заключение, че металната покривна конструкция е монтирана в едно и също време, в период от преди три и три и половина години.

По делото бяха разпитани свидетели - С. Д. К., Георги Д. З. и К. К. К. .

Свидетелят Стефан Д. К. заяви, че цялото съоръжение, а не само сградата, го познава от години, защото там имат животни, но и по принцип живее в този район. При наемането на сградата, уговорката била да могат да извършват ремонтни дейности, защото било с тенденция да се закупи, както и станало. Започнали такива дейности, защото една част от покрива бил ръждясал, по-скоро ламарината била ръждясала. Друга част от покрива липсвал. Според свидетеля ремонтът на покрива започнал след пролетта на 2019г., тъй като договорът за наем бил сключен през пролетта на 2019г. Сестра му наела фирма от Хасково, която да извърши ремонта, но и свидетелят се включил в ремонтните дейности, за да стане по-бързо. В един момент обаче се получила забрана и спрели. При ремонтните дейността се изрязвали старите ламарини от стария покрив и щели да поставят новите ламарини, които били доставени. Относно това как заварили строежа като носещи греди на покрива, от какво били направени, свидетелят сочи, че били от желязо, такива, каквито са в момента. Доколкото той разбирал от строителство, нищо носещо не се подменяло. Гредите, върху които били поставени ламарините, не се сменяли. Свидетелят не знаел от кога са гредите, същите бил боядисани от фирмата, която извършвала ремонта. Имало частично покривна обшивка, върху която да се постави ламарина.

Свидетелят Г. Д. З. заяви, че работи в Община М. на длъжност „Служител по сигурността и организационно-мобилизационна подготовка“. С тази сграда бил запознат преди 10 години. Залепял съобщение за продан. Когато се обявила за продан и на него като служител му било възложено призовките и съобщения, да ги залепя по обектите и на таблото на общината. Такова съобщение залепил на обекта преди 10 години. След това едно лице от Харманли закупил сградата. След което се появили товарни коли с едни „резаци“ и всичко, което било метал, го изрязали и го изнесли. В посочения район имало една висока сграда и една по-ниска, които били правоъгълни, и една обла, която била утайник или щяла да бъде пригодена за утайник. Тази сграда не била довършена, строена била преди 30 години. Всичко, което било метално, даже и вратата, металните колове били изрязани и вероятно били предадени на вторични суровини. Свидетелят бил от с. Б. и пътувал всеки ден, сутрин и вечер минавал на 100 метра от това място. Тази сграда я знаел от преди 30 години. Тя представлявала един правоъгълник, който никога според свидетеля не е имала покрив. Само от едната страна имало нещо като прозорец, но дали е имала и вход не може да каже. В годината, през която посетил сградата, за да се залепят съобщенията за спиране на строежа, вече имало вход от едната страна, който представлявал едно правоъгълно място имало и нещо като прозорец, но не е сигурен напълно. Също така имало и поставени метални греди и ламарини.

Свидетелят К. К. К.  заяви, че в момента работи в Община М.. Когато се влиза в М. преди моста, „Минстрой“ строели пречиствателна станция. Била голяма пречиствателна станция, подготвена от „Минстрой“ и отстрани имало кладенци, или утаители се наричали, които били около сградата. Едната била във вид на окръжност, циментова. Имало и друга сграда преди нея. Покрив имала само тази голямата, циментовата сграда и то бил бетонен покрив от едно време. Малките сгради никога не били имали покрив, те си били пристройки към тях за утаители. Не е посещавал мястото, но от пътя се забелязвало, че имало някакви ламарини. Те се забелязвали от скоро, от миналата или от по-миналата година. От разстояние свидетелят видял, че около сградата имало струпани багери, даже вътре в нея слагали сено, бали. Може би тогава започнала направата на покрива. До тогава нямало покриви.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.224а ал.5 от ЗУТ. Установява се от събраните по делото доказателства, а и няма спор между страните по делото, че строежът е V категория, а заповедта е издадена и подписана от Кмет на Община М., поради което не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.

Наред с горното, съдът намира, че от административния орган са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на оспорената заповед, обосноваващи нейната незаконосъобразност. В Констативен акт №2 от 26.08.2020г. е отразено, че е извършена проверка на строеж: „Преустройство и реконструкция на утаител“ с кадастрален №16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с. Г. п., м. „Дермен дере“, Община М., като е описано, че над стоманобетонните стени на съществуващ утаител се изпълнява стоманена двускатна покривна конструкция. Монтирани са ригели от IPE 300-2х6 бр. и столици от UPN120 2х35 бр. Подготвена е покривна ламарина за монтаж. В южната стена на утаителя е избита част от стената и е оформен правоъгълен отвор за достъп с размери 4.5/2.7 м. Отбелязано е, че утаителят е представлявал правоъгълно открито в горната си част стоманобетонно съоръжение с размери в план 30.6/12.65 м. и височина на стоманобетонните стени 2,70 м. Записано е, че строежът се извършва без за него да е издадено разрешение за строеж, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е също, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а ал.5 от ЗУТ за спиране на строежа.

В началото на обстоятелствената част на издадената въз основа на този констативен акт предметна на оспорването заповед строежът отново е описан като „Преустройство и реконструкция на утаител“, но диспозитивът на административния акт вече сочи, че се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконния строеж: „Реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален №16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с. Г. п., м. „Дермен дере“, Община М..

Предвид целта на констативния акт и с оглед обстоятелството, че заповедта за спиране се издава именно въз основа на същия, то безспорно следва да е налице тъждество между строежа, описан в констативния акт и в заповедта, а липсата на такова тъждество представлява съществено нарушение, отразяващо се на правото на защита на оспорващите. В случая е налице сериозно несъответствие между описания и констатирания с констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и наредения за спиране със самата заповед строеж, тъй като в констативния акт се говори за извършено преустройство и реконструкция на утаител, а в диспозитива на заповедта се сочи, че се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконния строеж: „Реконструкция на покривна конструкция“.

Установява се и противоречие между мотивите и диспозитива на заповедта, което също представлява нарушение от категорията на съществените. По този начин е допусната неточност в описанието на строежа, което представлява съществено нарушение, тъй като не е ясен предмета на заповедта и от формална страна не може да бъде установен вида на строежа – дали се касае за преустройство и реконструкция на утаител или за реконструкция на покривна конструкция.

Наред с това, ако се приеме, с оглед посоченото в диспозитива на заповедта, че се касае за извършени дейности по покривната конструкция на сградата, то при издаване на заповедта е нарушен и чл.35 от АПК, като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора. Не е установено дали е извършен ремонт на покрива, същият дали представлява основен ремонт или реконструкция, за които се изискват строителни книжа, или е в рамките на извършен текущ ремонт, за което не се изискват такива или пък е налице изцяло нов строеж на покрив. Посочените несъответствия и неизяснени факти и обстоятелства водят до извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отразяващи се и на правото на защита на адресатите на заповедта, които са основание за отмяна на същата.

Отделно от изложеното, доколкото с Решение №6061 от 19.05.2021г., постановено по адм. д. №1857/2021г. по описа на Върховен административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане, са дадени изрични указания, че при новото разглеждане съдът следва с използването на специални знания да установи дали извършваните СМР съответстват на легалното понятие за реконструкция или за текущ ремонт, след което да направи преценка за наличието на предпоставките по чл.224 ал.5 и ал.6 ЗУТ във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, по делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Т. е., като спорен по делото се очертава въпросът за правната квалификация на извършваните дейности – дали и доколко изпълненото представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, какво представлява – реконструкция или текущ ремонт, съответно законът изисква ли в случая издаване на разрешение за строеж и строителни книжа, респ. подлежи ли на спиране по реда и на основание чл.224а ал.5 от ЗУТ като незаконен строеж при липсата на изискуеми строителни книжа.

Данни за характера на извършените дейности по коментираната сграда се извличат от представеното по делото заключение от назначената съдебно-техническа експертиза. Съдът изцяло кредитира така изготвеното заключение като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е дало подробни и изчерпателни отговори на поставените въпроси, относими към спора и определени в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, и по-конкретно на въпроса - да даде съответно определение, извършваното от жалбоподателите, респективно техните наематели, какво представлява – реконструкция или текущ ремонт.

В заключението вещото лице сочи, че от огледа на място, констатираните частично покрити площи с нова LТ-ламарина, частични остатъци от дъсчена обшивка към по-раншно ламаринено покритие, прави извод, че става въпрос за текущ ремонт на покрив. Съобразявайки огледа и установеното на място, вещото лице твърди, че в Констативен акт №2/26.08.2020г. неправилно е посочено, че става въпрос за строеж „Преустройство и реконструкция на утаител“. На място не е установило „строеж“, установило еднородна по времето на изпълнение и износването си стоманена конструкция. Установило частично положена нова LТ-ламарина върху съществуващи стоманени елементи. Не установило намеси върху частите на сградата, в т.ч. и ограждащи стени, които в случая били и носещи стени, от които намеси да направи извод, че се засягат носещи конструктивни елементи на сграда. Не установило да са извършвани преустройства като премахване на носещи и ограждащи зидове – сградата била еднопространствена. Не установило възстановяване или замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения и инсталации, и изпълнението на нови такива, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността им. От изложеното вещото лице прави извод, че става въпрос за текущ ремонт, с който се подобрява и се поддържа в изправност сградата. Не установило да е засегната конструкцията на сградата, не били преместени съществуващи зидове или направа на отвори, които да засягат конструкцията на сградата. Вещото лице прави извод, че извършеното от жалбоподателите, респективно от техните наематели, представлява текущ ремонт.

Съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ, по смисъла на този закон „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В §5 т.44 от ДР на ЗУТ е регламентирано, че „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

В т.43 (Отм., нова – ДВ, бр.65 от 2003г., доп., бр. 16 от 2021г.) на §5 от ДР на ЗУТ е посочено, че по смисъла на този закон „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики.

Съгласно чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.

След като в настоящия случай се установява от представеното по делото заключение от назначената съдебно-техническа експертиза, че извършеното от жалбоподателите, респективно от техните наематели, представлява текущ ремонт, то с оглед разпоредбата на чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ за същия не се изисква разрешение за строеж, съответно – не са налице предпоставките по чл.224а ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, посочени в оспорената заповед като основание за издаването ѝ. Т. е. оспорената заповед е и материално незаконосъобразна.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че второто представено по делото заключение от вещо лице – специалист по метали, а именно специалист „Технология на машиностроенето и металите“, не променя така направените изводи, че в конкретния случай става въпрос за текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж, още повече, че с посоченото от вещото лице не се внася никаква яснота относно спорните обстоятелства - да се установи дали извършваните СМР съответстват на легалното понятие за реконструкция или за текущ ремонт, в каквато насока са изричните указания на ВАС.

Относно твърденията на процесуалния представител на ответника, застъпени в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита, а именно, че в конкретния случай строителството засяга единствено и само покривната конструкция и никакви други части от сградата, като се сочи, че въпросната сграда никога не е имала покрив и събраните по делото доказателства установяват наличието на реконструкция и ново изграждане на покрива на сградата, следва да се посочи следното: Налице е съществена разлика между изграждането на нов строеж и неговата реконструкция, която по смисъла на цитираната разпоредба на §5 т.44 от ДР на ЗУТ представлява възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, т.е. ако се касае за реконструкция, следва да е налице вече изграден строеж. В случая, видно от описаното в заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, не става въпрос за реконструкция, а за текущ ремонт. На следващо място, ако се приемат твърденията, че сградата никога не е имала покрив и се касае за ново изграждане на покрива на същата, то тогава няма как да е налице реконструкция на покрива на сградата, съответно липсва съответствие между описаното като незаконен строеж както в констативния акт, така и в мотивите на заповедта и посоченото в диспозитива на заповедта, с която е наредено спиране на изпълнението на всички видове СМР на незаконен строеж: „Реконструкция на покривна конструкция“.

С оглед крайния извод на съда, предвид разпоредбата на чл.226 ал.3 АПК и дадените в тази насока указания в решението на ВАС, с което делото е върнато за разглеждане, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите съдебни разноски, представляващи адвокатското възнаграждение -1000 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020г. (л.18 по адм. д. №879/2020г. на Административен съд – Хасково), и по 10 лева за д.т. (л.35 от адм. д. №879/2020г. на Административен съд - Хасково), , 1000 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. (л.17 по адм. дело №1857/2021г. по описа на ВАС) и 1000 лева съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2021г. (л.25). Възраженията за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар са неоснователни, с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че се представляват две жалбоподателки, а заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния, определен в разпоредбата на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №2/10.09.2020г., издадена от Кмет на Община М., с която на основание чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконния строеж „реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален № 16907.28.34.4, намираща се в имот № 16907.28.34 по КК на с. Г. п., м.“Дермен дере“, общ. М., собственост на В.Б.Ж. и м.Н.Г..*** да заплати на В.Б.Ж., ЕГН **********, и М.Н.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 3020 (три хиляди и двадесет) лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

СЪДИЯ: