№ 149
гр. София , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002621 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от Софийска градска прокуратура, чрез
прокурор Станчева срещу решение № 260335/12.11.2020г., постановено т.д №
32/2020г. по описа на СГС, т.о., VІ-1 състав, с което е отхвърлен като
неоснователен, предявеният от Софийска градска прокуратура иск с правно
основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на Фондация
„Еврофонд преквалификация и нови работни места“, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление в град София, бул. „Витоша“ № 1а,
Търговски дом, Партер-офис 41, поради извършване на дейност в нарушение
на чл. 3, ал. 6 ЗЮЛНЦ /фондацията може да развива дейност, но не и да
разпределя печалба/ и в нарушение на трудовото законодателство.
Въззивникът/ищецът – Първолета Станчева, прокурор при СГП счита,
че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че по делото са
представени множество доказателства от извършени проверки и съставени
наказателни постановления, с които били констатирани редица пропуски,
1
нарушения и дейности противоречащи на Закон за юридическите лица с
нестопанска цел/ЗЮЛНЦ/, респективно на декларираната дейност съгласно
устава на сдружението. Счита, че всички тези обстоятелства в тяхната
съвкупност, обосновавали прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ.
Твърди, че била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, защото
ответната фондацията нямала право да разпределя печалба. На следващо
място твърди, че ответникът извършвал дейности по предоставяне на
персонал без да притежава съответно удостоверение за регистрация издадено
от Министъра на труда и социалната политика, тъй като се получавали
възнаграждения от курсиста, а се твърдяло, че били на производствена
практика. На следващо място твърди, че съгласно чл. 12, ал. 8 и чл. 22 от
Наредба № 1/ДВ бр. 70/2015г./, обучаваният при обучение чрез работа
трябвало да сключва трудов договор с работодателя, съгласно чл. 230, ал. 1 от
Кодекса на труда/КТ/. На следващо място твърди, че била нарушена и
разпоредбата на чл. 38а, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност/ЗТМТМ/ вр. с чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република
България, тъй като били граждани на трети държави, приети като стажанти по
трудов договор с местен работодател за определен срок и трябвало да имат
разрешение за пребиваване. На следващо място твърди, че наличието на
предоставяне на работна сила се установявало от: съставените от
Инспекцията по труда АУАН, попълнените декларации от граждани на трети
държави, договорите за сътрудничество между фондацията и работодателите,
в които била посочена сума от 800 лева без ДДС за всеки курсист от Украйна
и 650 лева без ДДС за български курсист. В обобщение счита, че от
доказателствата по делото се установили конкретни пропуски, нарушения и
дейности на фондацията, които обосновавали извод, че ответникът извършвал
дейност в противоречие на закона, което е основание за неговото
прекратяване. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Не претендира разноски.
Не е предмет на въззивното производство, субективно съединеният иск
на ищеца срещу „Сдружение международна академия по ресторантьорство,
хотелиерство и туризъм Интерменю“, Булстат *********, защото в тази част
производството е прекратено пред СГС и е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд Благоевград.
2
Въззиваемият/ответникът - Фондация „Еврофонд преквалификация и
нови работни места“, чрез управителя А. Ч. е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба. Счита, че същата е незаконосъобразна, недоказана и
позорна, компрометираща името и авторитета на Софийска градска
прокуратура. Според него, жалбата представлявала нескопосана адвокатска
защита на инспекцията по труда. СГП излизала от конституционните си
задължения да е стожер на законността и повтаряла твърдения на инспекцията
по труда, които не почивали на никакви закононарушения. Твърди, че по
делото имало доказателства за девет дела срещу фондацията, които били
отменени с влезли в сила решения на съда и оцеляло само едно. Излага
подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които
ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на противната
страна. Моли въззивния съд да отхвърли жалбата на СГП и да потвърди
решението на СГС като законно, обосновано и реалистично. Не претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание
чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по
делото фактическата обстановка и страните не спорят, че в периода 2015г. –
2016г. ответникът е сключил множество договори за сътрудничество за
практическо обучение за придобиване на професионална квалификация с
няколко търговски дружества, за практическо обучение за придобиване на
професионална квалификация от различни физически лица, за организиране
професионалното обучение по конкретно посочени професии. Приети са като
доказателства и удостоверения за сключване на договори за сътрудничество
между фондацията и чужди граждани, както и списъци с курсисти. Видно от
писмо № 1007/16 от 01.03.2017 г. на администрация на Министерски съвет, се
3
установява, че Центърът за професионално обучение /ЦПО/ към Фондация
„Еврофонд за преквалификация и нови работни места“ притежава лиценз №
********* от 30.06.2003 г. за обучение на курсисти от професионални
направления „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“, код: 811 и
„Пътувания, туризъм и свободно време“, код: 812, съгласно Списък на
професиите за професионално образование /ЗПОО/ и обучение по чл. 6 от
Закона за професионалното образование и обучение.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен, предявения
при обективно и кумулативно съединени основания иск на прокурора, защото
от издадените наказателни постановления на 05.06.2017г., за нарушения на
чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ срещу ответника, не се установявало нарушение на
закона. Ответникът имал сключени договори с обекти за осъществяване на
практическо обучение по Закона за професионалното образование и обучение
на курсисти, които били записани в различни курсове за придобиване на
професия в областта на ресторантьорството, хотелиерството и туризма. Освен
представентите по делото наказателни постановления, издадени за конкретно
нарушение по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, свързано
с достъпа до пазара на труда, не били ангажирани доказателства, че
ответникът осъществявал незаконосъобразна дейност по водене на физически
лица на работа в обектите, за които имал сключени договори за провеждане
на практическо обучение. Според първоинстанционния съд, от издадените
срещу фондацията наказателни постановления, част от които били отменени,
не можело да се направи извод, че ответникът нарушавал трудовото
законодателство чрез организиране на полагане на труд от наети от него лица,
а не провеждал практическо обучение, в нарушение на обявения в регистъра
предмет на дейност. Приел, че ответникът не е нарушил забраната за
разпределяне на печалба по чл. 3, ал. 6 ЗЮЛНЦ, защото под печалба се
разбирало приходи от дейността на фондацията, необходими за нейната
издръжка и да плаща стипендии на обучаващите си.
Въззивният съд приема за установено от правна страна следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника/ищеца, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Това твърдение е бланкетно и необосновано,
4
тъй като ищецът не сочи нито едно допуснато от съда конкретно нарушение
на разпоредбите на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация
на правата претендирани от ищеца – конститутивен иск на прокурора за
прекратяване на ответната фондация, която извършва дейност в противоречие
на законите, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“, пр. второ от ЗЮЛНЦ.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че ответникът си
разпределял печалба, с което нарушил чл. 3, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, който факт се
установявал от твърдение на ответника в подадените от него искови молби
срещу ИА „Главна инспекция по труда“, с които се претендирали
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 420 000 лева,
представляващи намалена печалба. Горецитираната правна норма забранява
разпределение на вече формирана печалба, което няма нищо общо с
твърдението на ответника, че е претърпял имуществени вреди от нейното
нереализиране. Единствено при доказано разпределение на печалба от страна
на фондацията, евентуално може да е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 3, ал. 6 ЗЮЛНЦ. Следователно предявеният иск на това основание е
неоснователен.
Неоснователни са и твърденията на въззивника, че ответникът
извършвал дейност в противоречие на законите. В исковата молба липсват
твърдения за извършване на такава дейност от ответната фондация за периода
след 2015г. – 2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, б. „б“, пр. второ от
ЗЮЛНЦ, дейността, която противоречи на законите, трябва да се извършва от
ответника към момента на приключване на устните състезания в съответната
инстанция по същество на правния спор. Допълнителен аргумент в подкрепа
на този извод се обосновава и от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЮЛНЦ,
която задължава съда да даде на ответника срок до 6 месеца за отстраняване
на основанието за прекратяване и неговите последици. Поради липсата на
твърдения и доказателства, че ответникът извършва такава дейност към
датата на приключване на устните състезания в първата инстанция и към
09.03.2021г., предявеният иск е неоснователен само на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът е извършвал дейност,
5
с която само привидно са заобикалят разпоредбите на трудовото
законодателство и е била в противоречие на законите. Според настоящия
съдебен състав, фондацията е извършвала дейности по предоставяне на
персонал и без да притежава съответно удостоверение за регистрация
издадено от Министъра на труда и социалната политика.
Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство и
такива не следва да му се присъждат.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното решение е
правилно като краен резултат и следва да се потвърди, но съобразно мотивите
на въззивния съд.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, на основание чл. 271, ал.
1, пр. първо от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260335/12.11.2020г., постановено т.д №
32/2020г. по описа на СГС, т.о., VІ-1 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6