№ 9
гр. Елхово, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20182310100595 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, с **** със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „*** №3, ет.4, представлявано от Изп. директор
инж. Г.Й.Т., чрез пълномощника – гл.юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., против „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр.Елхово, 8700, общ.Елхово, обл. Ямбол, ул.
„*** № 170, представляван от Е.Б., с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 456/2018 година по
описа на РС– Елхово.
Ищецът твърди, че ответното дружество е негов абонат с абонатен № 201513 за
имоти, находящи се в гр.Созопол- къмпинг „***“ и дискотека на ул. „***“ №1. Твърди се, че
ответникът в качеството си на потребител, не е изпълнил задълженията си към ищеца в общ
размер на 9291.52 лева, от които 8767.08 лева главница, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода до обектите на ответника за периода от 03.09.2016г.
до 14.08.2017г., за която сума са издадени фактури за периода от 21.07.2017г. до
23.08.2017г. и сумата от 524.44 лева, представляваща лихва за забава за периода от
22.08.2017г. до 04.06.2018г. Ищецът твърди, че е изправна страна по облигационното
отношение с ответника, като съгласно нормативно установените си задължения е отчитал
показанията на водомерите и своевременно е издавал фактури за доставената, отведена и
пречистена вода на обектите, собственост на ответника, но последния не е изпълнил
задължението си да заплати стойността на доставените му услуги на ищеца в предвидените
за това срокове.
Правният си интерес да предяви установителен иск ищецът обосновава с
издадената против ответника заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 456/2018г.
за сумата от 8 767.08 лева– главница за предоставена услуга – доставена, отведена и
пречистена вода в ползвани имоти в гр.Созопол по издадени две фактури в периода от
21.07.2017 г. до 23.08.2017 г., с отчетен период по фактури от 13.09.2016 г. до 12.07.2017 г.,
1
лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2017г. до 04.06.2018 г. в размер на
524.44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 8 767.08 лева, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2018г. до окончателното изплащане. Против
издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, поради което на ищеца е
било указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признаете за установено
по отношение на ответника, че дължи на „В и К“ ЕАД гр. Бургас сума в размер на 8767.08
лева- главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода, за
която са издадени фактури за периода от 21.07.2017г. до 23.08.2017г. и отчетен период по
фактури от 03.09.2016г. до 14.08.2017г. и сумата от 524.44 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 22.08.2017г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът претендира присъждане на разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител.
Исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца с депозирани по делото
писмени молби.
Ответникът „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** чрез пълномощник е депозирал в
предоставения му 1-месечен срок писмен отговор на исковата молба. Исковата молба се
оспорва изцяло и се желае отхвърляне на предявените с нея искове като неоснователни по
основание и размер. Доводите на ответникът за неоснователност на исковата претенция са
свързани с отнетото от него на 19.06.2017г. владение върху един от имотите – къмпинг „***“
от трети за спора лица- „***" ООД и „*** 90" ЕООД и невъзможността му поради това да
упражнява фактическо владение върху имота, а от там и липсата на качеството му на
„потребител“ на В и К- услугите, доставяни от ищеца, както и с подадената във връзка с
това молба от ответника до ищеца. Обосновава възраженията си и с отправено от него до
ищеца искане за спиране на водоснабдяването в процесния имот, което обаче не е било
сторено. Желае се отхвърляне на заявените от ищеца искови претенции и се претендират
сторените от ответника разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител – адвокат
поддържа доводите си, изложени в отговора на исковата молба за неоснователност на
предявените искове.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № 456/2018 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „В и К“ ЕАД гр. Бургас. По
същото дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 840 от 13.06.2018г., с която на ответника „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** е разпоредено
да заплати на ищеца сумата от 8 767.08 лева – главница за предоставена услуга – доставена,
отведена и пречистена вода в ползвани имоти в гр.Созопол по издадени две фактури в
периода от 21.07.2017 г. до 23.08.2017 г., с отчетен период по фактури от 13.09.2016 г. до
12.07.2017 г., лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2017г. до 04.06.2018 г. в
размер на 524.44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 8 767.08 лева, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2018г. до окончателното изплащане,
както и разноски по делото в общ размер на 235.83 лева, от които 185.83 лева заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 14.06.2018 година.
2
На 19.06.2018г., т.е. в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение, тъй като от 19.06.2017г. не стопанисва имот, представляващ къмпинг „***“ и
поради тази причина е подал молба за спиране на водоподаването в него, но заявителят не е
предприел действия в тази насока и е продължил да подава вода и да начислява суми за
ползване на услугата на длъжника. След приемането на възражението по чл.414 от ГПК на
длъжника, съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок, в който да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника.
Иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен от заявителя в
едномесечен срок от съобщаването.
Между страните не е налице спор относно това, че през 2016/2017г. ответникът
по делото е бил собственик на имоти, находящи се в гр. Созопол- къмпинг „***“ и
дискотека „*** на ул. „***“ №1.
Като доказателства ищецът към исковата си молба ищецът е представил 2 бр.
фактури, издадени за абонатен № 201513, както следва: фактура № ********** от
21.07.2017г. за водомер № **********- 6055/49 на обект къмпинг „***“ с отчетен период
13.06.2017г. до 12.07.2017г. на стойност 3113.57 лева с вкл. ДДС и фактура № ********* от
23.08.2017г. за водомер № 2995300016053/1 за обект дискотека „*** с отчетен период от
03.09.2016г. до 27.07.2017г. на стойност 597.40 лева без ДДС и за водомер № **********-
6055/49 на обект къмпинг „***“ с отчетен период 13.07.2017г. до 14.08.2017г. на стойност
5920.02 лева без ДДС, или общо за сума за двата обекта в размер на 7820.90 лева с вкл. ДДС.
От ответникът са представени и 2 бр. справки извлечения за отчет с мобилно
устройство за водомери на обекти къмпинг „***“ и дискотека „***.
Ответникът е представил като доказателства три броя договори за наем на
недвижими имоти, първият от които от 06.04.2016г., сключен между него и Ц.Б.Ц. вторият
от 09.05.2016г., сключен между него и „***90“ ЕООД и третият от 04.09.2017г., сключен
между „***90“ ЕООД и Ц.Б.Ц.
От заключението на вещото лице В.Г. по назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна и
компетентна, се установява, че имотите по представените от ответника договори за наем от
06.04.2016г. и 04.09.2017г. се намират изцяло на територията на къмпинг „***“. Имотите по
т.1.2, 1.3, 1.4 и 1.5 от Договор за наем на недвижими имоти от 09.05.2016г. се намират в
къмпинг „***“ и е налице идентичност между тези имоти и имота, посочен в исковата
молба, находящ се в гр. Созопол, къмпинг „***“. Имотът на ул. „***“ №1, представляващ
дискотека „***, съгласно заключението на вещото лице Г., се намира в гр. Созопол и не е
идентичен с никой от имотите по представените от ответника договори за наем.
Видно от заключението на вещото лице Генко Генов по назначената от съда
съдебно- икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно
и компетентно, за периода от 16.06.2017г. до 23.08.2017г. по клиентски номер 201513 на
ответника, са отразени записвания с мобилно устройство за два водомера: № **********-
6050/49 на обект къмпинг „***“ и № **********- 6053/1 на обект дискотека „*** в гр.
Созопол за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период 03.09.2016. до
14.08.2017г., като от доставчика „В и К“ ЕАД гр. Бургас са издадени две фактури на
ответника: № ********** от 21.07.2017г. за водомер № **********- 6055/49 на обект
къмпинг „***“ с отчетен период 13.06.2017г. до 12.07.2017г. на стойност 3113.57 лева с вкл.
ДДС и фактура № ********* от 23.08.2017г. за водомер № 2995300016053/1 за обект
дискотека „*** с отчетен период от 03.09.2016г. до 27.07.2017г. на стойност 597.40 лева без
ДДС и за водомер № **********- 6055/49 на обект къмпинг „***“ с отчетен период
13.07.2017г. до 14.08.2017г. на стойност 5920.02 лева без ДДС, или общо за сума за двата
обекта в размер на 7820.90 лева с вкл. ДДС. Фактурите, приложени като доказателство по
3
делото, са осчетоводени в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС на ищеца за съответните
данъчни периоди, като начисленият ДДС в общ размер на 1822.41 лева осчетоводен като
задължение за внасяне в републикански бюджет. В хода на експертизата вещото лице не е
установило нередовности по воденето на счетоводството на ищеца по отношение на
процесните 2 бр. фактури. Вещото лице в хода на извършената проверка в счетоводството
на ищеца е установило три касови плащания в брой по процесните фактури, както следва:
на 31.08.2017г.- сумата от 451.09 лева; на 04.09.2017г. – сумата от 1000.00 лева и на
12.09.2017г. – на сумата от 716.30 лева, или общо 2167.39 лева, като с извършените
плащания се погасява най- старото задължение, или в случая това по фактура № **********
от 21.07.2017г. на стойност 3113.57 лева, като след приспадане на извършените три
плащания дължимата сума по фактурата е в размер на 946.18 лева. Вещото лице не е
установило от кого са извършени трите плащания в брой на касата на „В и К“ ЕАД по
партидата на къмпинг „***“.
От заключението на вещото лице К.Д. по назначената съдебно- техническа
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно, се
установява, че на ответника с абонатен номер 201513 са регистрирани два водомера,
единият от които на дискотека „*** с адрес гр. Созопол, ул. „***“ №1, а другият н гр.
Созопол, къмпинг „***“. Към момента на проверката вещото лице е установило, че
дискотека „*** е с нов собственик- „Комерс проект“ ЕООД, сменено име- дискотека „Ревю“
и нов абонатен № 236645. Установено е от вещото лице, че на дискотека „*** за отчетния
период от 03.09.2016г. до 27.07.2017г. е било доставено и консумирано количество питейна
вода 290 куб.м. на къмпинг „***“ за отчетен период 13.06.2017г. до 14.08.2017г. е доставено
и консумирано количество питейна вода 7469 куб.м. Въз основа на данните в електронния
карнет на обект „***“ вещото лице е установило, че отчетния период е два месеца, има два
отделни отчета и отчитането е било извършвано ежемесечно. За доставеното и консумирано
количество питейна вода на къмпинг „***“ за процесния период от 7469 куб.м. са издадени
две фактури от ищеца: фактура № ********* от 23.08.2017г.за 5193 куб.м. вода и фактура №
********** от 21.07.2017г. за 2276 куб.м. вода.
По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите П.Е, М.М€ и А.И..
От показанията на св. *** се установява, че между ответникът „Хелио– Тур- С“
АД и „ТХ Русалка холидейс“ е бил сключен договор за наем на цялата база, собственост на
ответника на къмпинг „***“. Разходите за потребената питейна вода са били заплащани от
наемателя по договора – „ТХ Русалка холидейс“, като фактурите са били издавани на името
на наемодателя „Хелио – Тур- С“ АД. Свидетелят *** в показанията си сочи, че считано от
19.06.2017 година владението на „ТХ Русалка холидейс“ върху имотите, находящи се на
къмпинг „***“ е било отнето от „*** 90“ ЕООД. След тази дата- 19.06.2017г. както
наемодателя, така и наемателя по договора за наем, не са били ползватели на имоти на
къмпинг „***“, като са били лишени от достъп до сградите и съоръженията на къмпинга.
Във връзка с това е била депозирана и молба за прекъсване на водоподаването.
Идентични по съдържание с показанията на св. *** са и показанията на
свидетелката М.М€- управител на къмпинг „***“ от 2013 година. В показанията си св.
Маринова сочи, че по силата на договор за наем между „Хелио- Тур- С“ АД и „ТХ Русалка
Холидейс“ през 2016/2018г. къмпинг „***“ в гр. Созопол е бил използван от „ТХ Русалка
Холидейс“. Консумираната питейна вода, доставена в къмпинга по време на действието на
наемния договор е била заплащана от наемателя по партидата на наемодателя във „В и К“
ЕАД гр. Бургас. От 19.06.2017г. наемателят е бил лишен от владението на къмпинг „***“ от
служители на „Джи Ен Джи“, които са установили владение върху имотите в къмпинг
„***“.
От показанията на св. А.И., която е заемала длъжността „отчетник измервателни
4
уреди“ във „В и К“ ЕАД гр. Бургас от м. юли 2016г. до м. юли 2017г., се установява, че св.
Илиева е извършвала отчитането на потребената питейна вода в обектите, собственост на
ответника- къмпинг „***“ и дискотека „*** през 2016г. и 2017г. чрез мобилно устройство,
като данните от водомерите в двата обекта са били въвеждани ръчно от св. Илиева в
мобилното устройство.
От изисканите и представени от ищеца писмени доказателства във връзка с
движението по партидата на ответника във „В и К“ ЕАД гр. Бургас, се установява, че на
28.08.2017г. от ответникът „Хелио – Тур-С“ АД до „В и К“ ЕАД гр. Бургас е подадено
заявление за закриване на партидата на партидата на имот къмпинг „***“ в гр. Созопол. Във
връзка с подаденото заявление на 01.09.2017г. изпълнителният директор на „В и К“ ЕАД гр.
Бургас е издал Заповед № РД-09-461, с която е наредил на началник технически –
експлоатационен район Созопол да предприеме необходимите действия по спиране на
водоподаването на абонатен номер 201513 с титуляр ответното дружество, на 11.09.2017г.
От представеният по делото Протокол за прекъсване на водоподаването, се установява, че
същото е прекъснато на 14.09.2017г., като е бил и демонтиран водомер с фабричен №
9234354-01, като в протокола са посочени показанията му към момента на демонтажа.
На 12.09.2017г. във „В и К“ ЕАД е постъпило заявление за промяна на партида
вх. № 3-11-249 от 2017г. от „Комерс проект“ ЕООД с искане партида за вода Д 201513,
водеща се на името на ответника за обект, находящ се в гр. Созопол, ул. „***“ №1
/дискотека „***/, да бъде прехвърлена на заявителя „Комерс проект“ ЕООД, на основание
постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 108/2017г. по описа на ЧСИ И.Б..
По делото от страна на ответника са представени множество доказателства,
установяващи наличие на гражданско- правни спорове между ответника и „Джи Ен Джи“ по
повод имот, представляващ къмпинг „***“ в гр. Созопол.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- за установяване на вземането по издадената в
развилото се преди подаване на исковата молба заповедно производство заповед за
изпълнение.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК,
съдът, който разглежда иска е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета на вземането, за което е
била издадена заповед за изпълнение, както и спазване на срока за предявяване на
установителния иск.
В случая исковете са допустими, тъй като са депозирани в срок от лице- заявител,
имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуваването
и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника. Налице е и
идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и претендираното в настоящото производство вземане на ищеца.
Предвид процесуалната допустимост на предявените искове, същите следва да
бъдат разгледани по същество.
Специалният закон, който урежда обществените отношения по предоставяне на В
и К услуги е Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/,
обн. ДВ. бр.18 от 25 февруари 2005г., както и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационни системи, като с последната е отменена действащата преди това Наредба №
5
9 за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи от 1994 г.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „В и К оператор“ по смисъла на чл.198о,
ал.1 от ЗВ и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане на територията на
гр. Созопол.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива, са физически или юридически лица,
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването
на услуги се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице. Специалният закон не изключва възможността потребителите
на В и К услуги да бъдат и други лица, различни от собствениците и титулярите на
ограничено вещно право на ползване, ако ползват за собствени битови нужди водоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, и
същевременно са сключили договор за В и К услуги за този имот при публично известни
общи условия с В и К дружеството. Доказателствата за такива договори, сключени между
наемателите по представените три договора за наем и В и К оператора не са представени.
От друга страна, по делото не е налице спор, че през процесния период
ответникът е бил собственик на двата водоснабдени имота в гр. Созопол– къмпинг „***“ и
дискотека „*** , като макар и да не са представени доказателства за това от ищеца, в чиято
тежест е било това, предвид доказателствата по делото за открита индивидуална партида за
водоснабдените имоти, съдът приема, че по делото е установено качеството на ищеца на
„потребител“ на В и К услуги.
Отношенията между страните по повод на водоснабдените два имота, находящи
се на територията на гр. Созопол през процесния период са регулирани от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В и К“ ЕАД гр. Бургас, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и публично обявени в пресата и на сайта на
дружеството, като по отношение на този факт страните не спорят. Приложимите в случая
между страните Общи условия не са представени от ищеца по делото, но съгласно
разясненията, дадени в Решение №189 от 11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. по описа на ВКС,
Второ ТО, относно продажба на топлинна енергия, приложимо и в настоящия случай, не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
ОУ, същите да бъдат посочени в съдебното решение. При съобразяване на това разрешение,
съдът служебно установи публикуваните в сайта на ищцовото дружество ОУ, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и публикувани във в-к „Новинар“ на 21.08.2014
г. и във в-к „Компас“ на 29.08.2014г., в сила от 29.09.2014г.
Приложеният от ищеца като доказателство Договор №201513 от 04.05.2004г. е
сключен между страните на основание чл.3 от Наредба №9 за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, като по отношение на същия съдът намира, че е имал действие
до влизане в сила на Наредба № 4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ.
бр.88 от 8 октомври 2004г., с която е отменена Наредба № 9 за ползуване на
водоснабдителните и канализационните системи от 1994 г.
Съгласно чл.11, ал.7 и ал.8 от Наредба № 4 от 14.09.2014г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ЕАД гр. Бургас,
одобрени от ДКЕВР и публикувани и обявени в пресата и в сайта на дружството, В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те
6
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се
отразяват в допълнителни писмени споразумения.
По делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу посочените по – горе общи условия в срока по чл. 8, ал.4 от Наредба № 14
от 14.09.2004г. и предвид това обстоятелство те го обвързват и без приемането им и
представляват сключен между него и ищеца договор за предоставяне на В и К услуги до
процесните водоснабдени имоти- дискотека „*** и къмпинг „***“ в гр. Созопол. Като
потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги, според чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4
от 14.09.2014г. ответникът е имал задължението съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ да заплаща
дължимите суми за ползваните от него В и К услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използваните В и К
услуги потребителят може да направи писмено пред В и К оператора в 30- дневния срок за
плащане по фактурата.
Въз основа на изложеното е видно, че ответникът е имал качеството на
потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги за периода от 03.09.2016г. до
14.08.2017г. по отношение на двата имота и като такъв е имал задължение да заплаща
стойността на изразходваната вода, отведените и пречистени отпадни води.
По силата на създаденото облигационно правоотношение ищецът е разкрил на
ответника партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода за два
водоснабдени обекта, на които са били монтирани измервателни средства- водомери, като
въз основа на измереното и отчетеното с мобилно устройство потребено количество вода в
двата обекта, са били издадени и представените с исковата молба 2 бр. фактури за
дължимата цена на доставената вода в двата обекта, собственост на ответника.
Задължението на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като
в случай, че не стори това, дружеството – ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
По делото не е налице спор относно доставената, отведена и пречистена вода в
обект дискотека „***, собственост на ответника за периода от 03.09.2016г. до 27.07.2017г.
на стойност 597.40 лева без ДДС, за която от ищеца е издадена фактура № ********** от
23.08.2017г. Между страните не е налице спор и относно доставената, отведена и
пречистена вода в обект къмпинг „***“ в гр. Созопол, собственост на ответника за периода
от 13.06.2017г. до 19.06.2017г. Основното възражение на ответника за недължимост на
цената на доставената, отведена и пречистена вода в къмпинг „***“ в гр. Созопол за периода
от 19.06.2017г. до 14.08.2017г. е отнетото му на 19.06.2017г. владение върху водоснабдения
обект от друго юридическо лице, което е било ползвател на имота за отчетния период от
19.06.2017г. до 14.08.2017г. и което именно според ответникът дължи на ищеца за този
период стойността на доставената, отведена и пречистена вода в къмпинг „***“.
Това възражение не се споделя от настоящия съдебен състав и се преценя за
неоснователно. Ищецът твърди, че владението върху водоснабдения имот, представляващ
къмпинг „***“ в гр. Созопол, му е било отнето 19.06.2017г. от „***" ООД и „Джи енд Джи -
90" ЕООД, във връзка с което твърдение е ангажирал множество доказателства по делото –
писмени и гласни. В същото време ответникът, чрез пълномощник, е подал до „В и К“ ЕАД
гр. Бургас заявление за закриване на откритата от В и К оператора партида на негово име на
28.08.2017г., въз основа на което заявление и заповед на изпълнителния директор на
ищцовото дружество, водоподаването в обекта е прекъснато на 14.09.2017г. Заявлението за
прекъсване на водоподаването на къмпинг „***“ е подадено 2 месец и 8 дни след датата, на
която ищецът твърди, че му е отнето владението върху водоснабдения имот. Условията за
7
прекратяване на водоподаването и отвеждането на отпадъчни води са регламентирани в
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл.41, ал.3, т.9 от
Наредбата, при писмено заявление на потребителя за временно или постоянно прекратяване
на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва, операторът спира
напълно или частично подаването и отвеждането на вода. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 41 от ОУ, предвиждаща прекъсване или преустановяване на В и К услугите от оператора
при подадено писмено заявление от потребителя за временно или постоянно /трайно/
прекъсване на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва и чл.61,
ал.1 от ОУ, съгласно която при промяна на собствеността или на правото на ползване навият
и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-
дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партидата, като представят и съответните документи за това. Ответникът като
„потребител“ на предоставяните от ищеца В и К услуги не е изпълнила задълженията си,
произтищи от ОУ и Наредба №4 от 2004г. в посочения в същите срок, което се установява
от писмените доказателства, приложени по делото, поради което и за ищеца не е
съществувало задължение да спре водоподаването в обекта преди да бъде надлежно
уведомен от ищеца за това негово искане. Макар и в случая водоподаването в обекта да е
прекъснато на 14.09.2017г., т.е. около половин месец след подаване на заявление за това от
ответника, предвид на това, че ищецът претендира заплащане на доставена вода и услуги до
14.08.2017г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл. чл.41, ал.3, т.9 от
Наредбата, исковата претенция се явява основателна.
Ответникът на практика не оспорва реда и начина на отчитане на изразходваните
количества питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води във
водоснабдените имоти, както и не е направил писмени възражения пред В и К оператора
срещу дължимите суми за плащане за използваните В и К услуги в 30- дневния срок за
плащане от издаването на фактурите.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице Генко Генов по
назначената от съда съдебно- икономическа експертиза, съдът приема, че предявеният иск за
главница за сумата от 8767.08 лева, за която са издадени фактури № ********** от
21.07.2017г. за водомер № **********- 6055/49 на обект къмпинг „***“ с отчетен период
13.06.2017г. до 12.07.2017г. на стойност 3113.57 лева с вкл. ДДС и фактура № ********* от
23.08.2017г. за водомер № 2995300016053/1 за обект дискотека „*** с отчетен период от
03.09.2016г. до 27.07.2017г. на стойност 597.40 лева без ДДС и за водомер № **********-
6055/49 на обект къмпинг „***“ с отчетен период 13.07.2017г. до 14.08.2017г. на стойност
5920.02 лева без ДДС, или общо за сума за двата обекта в размер на 7820.90 лева с вкл. ДДС,
след приспадане на извършените плащания в размер на 2167.39 лева, е основателен и
доказан по размер и като такъв следва да се уважи.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1
от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 524.44 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 22.08.2017г. до 04.06.2018г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ е предвидено потребителите да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Фактура № ********** от 21.07.2017г. за водомер № **********- 6055/49 на обект къмпинг
„***“ с отчетен период 13.06.2017г. до 12.07.2017г. на стойност 3113.57 лева, е издадена на
21.07.2017г. След приспадане на заплатената сума от 2167.39 лева по тази фактура,
дължимата сума по фактурата към датата на подаване на заявлението е 946.18 лева.
Ответникът не е заплатил тази сума, като е изпаднал в забава след изтичане на 30- дневния
срок от издаването на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, или считано от 20.08.2017г.
Фактура № ********* от 23.08.2017г. е издадена от В и К оператора на
8
23.08.2017г. за сума в размер на 7820.90 лева. Ответникът не е заплатил тази сума, като е
изпаднал в забава след изтичане на 30- дневния срок от издаването на фактурата, съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, или считано от 22.09.2017г.
Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД върху незаплатенати суми по издадените две
фактури ищецът претендира в общ размер на 524.44 лева за периода от 22.08.2017г. до
04.06.2018г.
Ищецът не е установил размера на претендираната от него лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД, въпреки дадените от съда указания във връзка с разпределението на
доказателствената тежест.
Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещото лице. В случая, предвид основателността на
исковата претенция за заплащане на лихва за забава, съдът установи размера на същата чрез
използването на електронен калкулатор- сalculator.bg, при което установи, че дължимата се
лихва за забава от ответника е в общ размер на 631.58 лева. При определяне на размера на
лихвата за забава съдът използва следния механизъм: определи същата върху сумата от
946.18 лева /дължима по фактура № ********** от 21.07.2017г./ за периода от 22.08.2017г.
/така, както е поискано от ищеца, независимо, че забавата на плащането от ответника е
допусната считано от 20.08.2017г./ до 04.06.2018г. /отново съгласно заявеното от ответника/.
За посочения по- горе период лихвата за забава, която ответникът дължи на ищеца върху
сумата от 946.18 лева бе установена в размер на 75.43 лева. Върху сумата от 7820.90 лева
/дължима по фактура № ********** от 23.08.2017г./, лихвата за забава, установена от съда
чрез използването на ел. калкулатор е в размер на 556.15 лева, като същата бе изчислена за
периода от 22.09.2017г. /датата на която ответникът е изпаднал в забава, а не съгласно
исковата претенция от 22.08.2017г./ до 04.06.2018г. Така размерът на дължимата лихва за
забава по чл.86 от ЗЗД бе установена и определена в общ размер на 631.58 лева. Ищецът
претендира лихва за забава в размер на 524.44 лева, поради което акцесорният иск следва да
бъде уважен в претендирания размер, поради невъзможността на съда да се произнесе над
предявения размер на иска.
Предвид паричния характер на задължението и допуснатата от ответника забава,
като основателно се преценя и искането за законна лихва върху главницата от 8767.08 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 11.06.2018г. до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година
на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските
се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителен иск,
изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 235.83 лева, от които
185.83 лева държавна такса за образуване на производството и 59.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на настоящото производство и уважаването на
установителния иск както в частта за главницата, така и в частта за лихвата за забава,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 235.83 лева,
По отношение на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил разноски в исковото производство в общ размер на
554.85 лева, от които внесена държавна такса- 214.85 лева, внесено възнаграждение за вещи
9
лица в размер на 300.00 лева и внесени разноски за свидетел в размер на 40.00 лева. Ищецът
претендира заплащане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, който
размер съдът намира съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с чл. 37 от
ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП. За образуване на исковото производство ищецът е внесъл
държавна такса в размер, по- висок от дължимия- с 29.02 лева в повече, които не следва да
се възлагат в тежест на ответника. При това положение общо направените от ищеца
дължими и необходими разноски в производството възлизат на 825.83 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, предвид изхода на спора.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.1, вр. чл.79 и
чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление - гр.Елхово, 8700, общ.Елхово, обл. Ямбол, ул. „***
№ 170, представляван от „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“, ЕИК ****, с представител Е.Б. че
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД гр. Бургас , с **** със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „*** №3, ет.4, представлявано
от Изп. директор инж. Г.Й.Т., следните суми: сумата от 8 767.08 лева – главница,
дължима по предоставени от ищеца В и К услуги– доставена, отведена и пречистена вода в
имоти, собственост на ответника в гр.Созопол, за което са издадени фактура № **********
от 21.07.2017г. и фактура № ********* от 23.08.2017г.; сумата от 524.44 лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 22.08.2017г. до 04.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 8 767.08 лева, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 11.06.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 840 от 13.06.2018г. по ч.гр.д.
№456/2018г. по описа на РС- Елхово.
ОСЪЖДА ответникът „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД гр. Бургас , с **** направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 235.83 лева, както и направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 825.83 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати за прилагане по
ч.гр. д. № 456/2018г. по описа на РС- Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10