Р Е Ш Е Н И Е
гр.Софи. 15. 02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за
разглеждане
В.гр.д.№ 13371 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20204106 от 21.09.2020 г. по гр.д.№
8689 по описа за 2020 г. , постановено от СРС, Второ ГО, 164-ти състав се: ОСЪЖДА
на осн. чл.411, ал.1 от КЗ вр. с чл.429, ар.2, т.1 от КЗ, З. „Л.И.“ АД да
заплати на З. „Е.“ АД, сумата от 478,79 лв., представляваща изплатено от ищеца
за период от 12 дни, обезщетение за наем на заместващ автомобил, предоставен на
застрахован при него собственик на увреден при ПТП от 19.10.2018 г., лек
автомобил, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника пред СРС- З. „Л.И.“ АД. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения за неправилност и несправедливост на така постановеното
решение. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не бил съобразил събрания
по делото доказателствен материал. Счита, че решението е постановено в разрез с
разпоредбата на чл.405, ал.2 КЗ, която сочела, че не се дължи обезщетение за
пропуснати ползи, освен ако това не е уговорено в договора. В случая
присъдената от СРС сума в размер на 478,79 лв. излизала извън обхвата на
дължимото по силата на чл.411 КЗ обезщетение. Според въззивника договорената
между ищеца и застрахования, клауза по договора за застраховка „Каско Е +“ не
го обвързвала и по отношение на нея не била приложима нормата на чл.20 а ЗЗД.
Иска се да бъде отменено
обжалваното решение и вместо това постановено друго с което ищцовата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- З. „Е.“ АД,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от решение. Счита, че от СРС не са допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същото било
съобразено със събрания по делото доказателствен материал, както и съдебната
практика на ВКС – решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр.д.№ 1144/2017 г. и решение
№ 196 от 10.11.2017 г. по т.д.№ 396/2017 г. Сочи, че ако процесното ПТП не било
реализирано, то нямало да се налага ремонт на автомобила на застрахования при
ищцовото дружество, при което да е налице невъзможност този автомобил да се
ползва и съответно да се наложи наемане на заместващ автомобил. Във връзка с
довода на въззивника, че не дължи пропуснати ползи, се позовава на чл.493, ал.1 КЗ, която допускала такова обезщетение.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 06.10.2020
г.
Въззивната жалба е подадена на 20.10.2020 г. Следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че
от приетите по делото доказателства – застрахователна полица по застраховка
„Каско на МПС“ № 00500100257076 от 21.06.2018 г., уведомление за щета № 014-27436/20.10.2018
г., декларация от 20.10.2018 г., протокол за ПТП № 1712526/19.10.2018 г.; опис
на щети – 2 бр.фактури с № **********/28.03.2019 г. и № **********/31.01.2019
г., издадени от „Е.А.“ ООД и извлечение от банковите операции на ищеца от
19.02.2019 г. и 19.04.2019 г., за извършените към автосервиза плащания на
стойността на ремонтните дейности по отремонтирането на увредения л.а.Дачия,
модел „Сандеро“ и наема на заместващия автомобил, се установяват възложените в
доказателствена тежест на ищеца, факти и обстоятелства относно основанието за
предоставяне на заместващ автомобил на собственика на увредения при ПТП от
19.10.2018 г. лек автомобил Дачия, модел „Сандеро“, рег.№ ********Х.Д.. От
приложената полица по застраховка „Автокаско“
и допълнителната клауза „Е+“- „Заместващ автомобил“ било видно, че в случай
на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени
условия, застрахователят се задължил да предостави на застрахования услугата
„заместващ автомобил“, като конкретния автомобил се предоставял след изрично
искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя
дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент – а – кар“ и заплащане в негова
полза на депозит за наетия автомобил в
размер на 200 лв. от страна на застрахования. Застрахователят поел задължение
да заплати единствено наема за заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30
дни, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил и в случай,
че ползването продължи повече от 30 дни, били за сметка на застрахования. В
приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“ за заместващ
автомобил били посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ.
ползването на услугата „заместващ автомобил“ като нейното предоставяне било еднократно
в рамките на действието на застрахователния договор.
От приетите по делото като доказателства
възлагателно писмо за заместващ автомобил, подписано от застрахователя-ищец,
адресирано до „Е.А.“ ООД, издадената от
последното фактура № **********/31.01.2019 г. и договор за наем на заместващ
автомобил № ********* за предоставяне под наем от страна на „Е.А.“ ООД на Х.Д. на л.а.“Ситроен С5 Еклипс“
с рег. *******, се установявало, че за период от 12 дни на собственика на
увредения при процесното ПТП автомобил – Джундрекова бил предоставен от
автосервиза, на който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас
срещу заплащане на наем в размер на 39,90 лв. на ден или общо 478,79 лв. с вкл.
ДДС, който наем бил заплатен на наемодателя на автомобила от застрахователя по
застраховка „Автокаско“ – З. „Е.“АД, по
силата на допълнителна клауза към застрахователната полица „Е+“ предвиждаща
такава еднократна възможност за срока на действие на застрахователния договор.
Нямало данни преди това застрахователно събитие, процесния лек автомобил Дачия,
модел „Сандеро“, рег.№ *******да е претърпял друго такова, което да е налагало
ползването на тази допълнителна услуга от страна на застрахования, поради което
СРС е приел, че застрахования собственик Х.Д. се е възползвала от допълнителната клауза на
застраховката си „Автокаско“ за пръв път след настъпване на процесното ПТП от
19.10.2018 г. Отделно от това от стойността на ремонтните работи, извършени във
връзка с възстановяването на щетите по лекия автомобил /8858,14 лв. с ДДС/ се
установявало, че били увредени множество детайли и системи на автомобила, което
коствало продължително време престой в автосервиза на увредения автомобил, в
който период собственика бил останал без такъв.
Страните не спорели по отношение размера на иска,
като ответника, чрез процесуалния си представител изрично бил заявил в ОСЗ, че
не оспорва иска по размер, в случай, че се установи основанието му, поради
което съдът небил допуснал изслушване на
поисканата от ищеца в тази връзка експертиза.
Като се е позовал на разпоредбата на чл. 493, ал.1,т.3
от КЗ, СРС е достигнал до извода, че в настоящия случай претендираното от ищеца
обезщетение за наем на заместващ автомобил е в пряка причинна връзка с
причиненото от деликвента П.Д., ПТП на 19.10.2018 г., тъй като от анализа на
приетите по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че
заместващия автомобил бил предоставен на собственика на увредения при ПТП от
19.10.2018 г., лек автомобил, по негово изрично желание и във връзка с
наложилия се продължителен ремонт за възстановяване на щетите по увредения му
автомобил. Заместващият автомобил бил предоставен въз основа на договор и след
издадено възлагателно писмо от застрахователя по застраховка „Автокаско“, като
в издадената фактура били посочени данни за периода на наема – 12 дни и единична
наемна цена на ден – 39,9. лв. Заплатеният от застрахователя по имуществената
застраховка наем за заместващ автомобил бил за срок, попадащ в максимално
допустимия такъв, съгласно застрахователния договор и по размер не бил прекомерен.
Дори напротив, във фактурата се сочело, че това е преференциална цена.
Оставането на застрахования собственик без автомобил за продължителен период от
време и неудобството от тази липса, според съда представлявало „пряк и
непосредствен резултат“ от непозволеното увреждане /ПТП от 19.10.2018 г./ по
см. на чл.429, ал.2, т.1 от КЗ, което било причинено виновно от застрахования
при ответника водач на автобуса. Размерът на обезщетението за тези вреди, във
вид на „пропуснати ползи“ пък попадало в
обсега на лимита на отговорността по застраховката „ГО“, поради което нямало
основание същите да не се поемат от застрахователя по ЗЗ „ГО“ на виновния
водач.
Заплатеното обезщетение за наема на заместващия
автомобил, предоставен на собственика на увредения автомобил от процесното
застрахователно събитие, не попадало и в обсега на разпоредбата на чл.494 от КЗ, в които случаи, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ можел да откаже да заплати застрахователно
обезщетение.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства безспорно сочели на извода, че заплатения от ищеца наем за
заместващия автомобил, предоставен на собственика на увредения при ПТП от
19.10.2018 г., автомобил, съставлявал имуществена вреда, която била пряк и
непосредствен резултат от увреждането, причинено от делинквента - водача на
автобус марка „БОВА“ с рег. ******– П.Д.,
за които същия следвало да отговаря, по арг. от разп. на чл.429, ал.2, т.1 от КЗ. В случай, че на застрахования не бил предоставен заместващ автомобил, за
който застрахователят по застраховка „Каско“ бил заплатил наем за ползването,
то същия за периода на ремонта на увредения автомобил, увреден при процесното
ПТП, следвало да ползва или услугите на таксиметрови фирми, или градски
транспорт, да наеме автомобил за своя сметка от „Рент-а-кар“ или да използва
предоставен за ползване от трети лица, автомобил, което щяло да му
причинидопълнителни неудобства, неприятни емоции и притеснения във връзка с
ежедневните му задължения и ангажименти.
При изпълнение на възложената му доказателствена тежест по отношение на
релевантните за иска факти и обстоятелства, иска на ищеца ще следвало да бъде
уважен изцяло, в предявения размер.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, които е анализирал в тяхната съвкупност и е достигнал до
верни изводи досежно основателността на ищцовата претенция.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на
СРС, които по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е представлява ли
присъдената от СРС в полза на ищеца сума, пропусната полза и подлежи ли същата
на обезщетяване по реда на чл.411 КЗ.
Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл.
411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка
"Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на
предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ
следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на
ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца -
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала
при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ, „Застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването
на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл.429, ал.2,т.2 КЗ.
Съгласно клауза Е + от договора /л.26 по делото
пред СРС/, чл.2, ал.1, застрахователят /ищцовото дружество/ предоставя на
застрахования „заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно
събитие и при наличие на посочените там условия.
Установява се от представеното с исковата молба
/л.20/ доказателство – възлагателно писмо за заместващ автомобил, че такъв
действително е бил предоставен на застрахования от страна на ищеца. С оглед
съдържанието на това писмо, предоставянето на заместващ автомобил е обусловено
от факта на претърпяното по вина на застрахования при ответника /въззивник/ ПТП
и необходимия ремонт на МПС, застраховано при ищеца.
По отношение размера на наема е представена
фактура № ********** от 31.01.2019 г. на стойност 478, 79 лв./с ДДС/, л.21.
Плащането на стойността по фактурата е удостоверено от представеното на л.19
банково извлечение.
Следва да се вземе предвид, че
непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния
резултат. 3аконодателят предвижда в
случаите, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди,
които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се
прекъсва. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно
човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между
вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до
настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на деликвента, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена
тезата, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след
като невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради ПТП,
причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност" сключена с ответното дружество. Това е така, защото е
засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения,
фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се
наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият
ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се
ползва, което представлява загуба за собственика.
В случая ответникът не е оспорил иска по размер поради което при наличие на
основанието на чл.411 КЗ, правилно СРС е уважил претенцията на ищеца.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход на спора
обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20204106 от 21.09.2020 г. по гр.д.№ 8689 по
описа за 2020 г. , постановено от СРС, Второ ГО, 164-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:*** А, да заплати на „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.