РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №877/7.5.2019г.   2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На тридесети април                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1592 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, кв." Иван Рилски" 60, вх.Б, ет.2, ап.5, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление  № 18-0819-008229/26.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

     В жалбата  се сочи, че НП е издадено  в противоречие с материалния закон, а също , че е недоказано и необосновано. Изложената в обстоятелствената част фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Твърдят се и нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление не били посочени доказателства, които потвърждават нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, АУАН трябвало да съдържа името, адреса и ЕГН на лицето претърпяло имуществена вреда. Такива данни обаче не били посочени нито в акта, нито в последващото наказателно постановление. С тези и други аргументи се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

     В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично и се представлява се от процесуален представител –адв.Д.. По съществото на делото , адв.Д. моли за отмяна на НП, като навежда доводите посочени в жалбата, както и допълнителни такива.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Въззивникът Г.Г. управлявал служебен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ В 6398 НК, собственост на „БИ ЕНД УАЙ“ ООД, БУЛСТАТ *********.

        На 14.09.2018г., въззивникът Г. изпълнявал служебните си задължения с горепосочения товарен автомобил. Около 11.10ч. той се намирал в района на ул.“Стара планина“ , гр.Варна и търсел място да паркира. Решил да паркира автомобила пред гараж, находящ се на ул.“Стара планина“ №18. Гаражът бил собственост и се ползвал от св.Н.Г. и нейния съпруг – св.И.Д..

    На тротоара, пред гаража на св. Г. имало монтирано заключващо антипаркинг устройство, нейна собственост. За монтирането му същата имала издадено валидно разрешение изх.№РД11-94-Н/445/27.03.2012г. от Община Варна.

    Въпреки монтираното антипаркинг устройство, въззивникът Г. решил да паркира товарния автомобил пред гаража на св.Г., като с предните гуми на автомобила се качил на тротоара. При предприетото действие, възз. блъснал монтираното антипаркинг устройство и преминал с предната дясна гума върху него. В резултат на това действие на възз. устройството се изкъртило от мястото, където било монтирано и се повредило така , че не можело да се използва повече. Въззивникът усетил, че е преминал през устройството, слязъл от автомобила, огледал под него, извадил счупеното устройство изпод автомобила, хвърлил го настрани и потеглил. Действията му били непосредствено възприети от св.Д., който в този момент се намирал на терасата на жилищен блок, находящ се срещу гаража на св.Г.. С цел да запише номера на автомобила и телефонния номер изписан на самия автомобил, св.Д. направил няколко снимки с мобилния си телефон и тръгнал към гаража. Когато слязъл пред блока, установил, че автомобилът вече го няма. По заснетия мобилен номер, той се свързал с фирмата, в която работел въззивника и обяснил за случилото се. Тъй като не срещнал разбиране, заедно със св.Г. решили да подадат жалба в Първо РУ-Варна. От полицейското управление им било обяснено, че следва да депозират жалбата си в сектор ПП-Варна. Понеже било петък, св.Г. депозирала жалбата си в сектор ПП-Варна, в първия работен ден – понеделник 17.09.2018г., като към нея приложила и изготвените от съпруга й фотоснимки.

   Междувременно, когато се прибрали от полицейското управление на 14.09.2018г., св.Д. видял паркиран същия товарен автомобил, на съседна  улица. Изчакал водача му- възз.Г., обяснил му за нанесените повреди по антипаркинг устройството, поискал да възстанови щетите или да поправи устройството, но въззивникът отказал. Именно това мотивирало св.Г. да подаде жалба в Сектор ПП-Варна на 17.09.2019г.

По така подадената жалба в Сектор ПП-Варна, била образувана преписка, която била разпределена за работа на св.Р.З..

      По данните с които разполагал,  св.З.  издирил собственика на товарния автомобил, а именно„БИ ЕНД УАЙ“ ООД. На 08.10.2018г. управителят на дружеството декларирал, че в деня на инцидент МПС е управлявано от въззивника. На 16.10.2018г. на въззивника били снети сведения от водещия проверката, като в сведенията си възз. не отрекъл за процесния инцидент, но посочил, че антипаркинг устройството не било укрепено. На същата дата той попълнил декларация, че на 14.09.2018г. е управлявал автомобила.

  На 23.10.2018г. в 13.00ч. на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ В 6398 НК бил извършен оглед от св.З.. След огледа на автомобила бил съставен протокол за ПТП, в който били описани щетите по него- видими материални щети в предна дясна част.  На същия ден – 23.10.2018г. срещу жалбоподателят бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН, Г. депозирал и писмени възражения, с които оспорил констатациите в АУАН. АНО след като взел предвид възраженията на Г. сформирал комисия, която след извършена проверка дала заключение, че възраженията на Г. са неоснователни, а АУАН правомерен и законосъобразен.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 20.03.2019г.       

   Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, фотоснимки, обяснения, справки от община Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетелите И.Д. и Н.Г.. Техните показания са взаимно допълващи се, изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото, както и с приобщените фотоснимки. От показанията на свидетелката Г., съдът единствено не кредитира частта , в която същата сочи, че произшествието е настъпило на 17.09.2018г., тъй като в тази им част те противоречат с писмените доказателства по делото –подадената от самата нея жалба в Сектор ПП, останалите писмени материали по делото, както и на показанията на св.Д., който е категоричен, че инцидентът е настъпил в ден от седмицата – петък, а видно от календара за месец 09.2018г. именно 14.09.2018г. е петък, докато 17.09 е понеделник.

 Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. З., който  е констатирал щетите по антипаркинг устройството на св.Г., издирил е въззивника и е извършил оглед на управлявания от него автомобил.

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

   АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   АУАН е съставен в присъствието на  нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.   Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

  При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

 

  По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

   При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, както и имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер /изискване на чл.42, т.9 от ЗАНН/, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства или данни за собственици на повредено имущество. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че при ПТП са причинени имуществени вреди на чужда вещ- повредено, счупено антипаркинг устройство, собственост на Н.Г.. Поради това съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

   По този пункт от НП наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, каквито твърдения се навеждат в жалбата. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.

 Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св.И.Д. и св.Н.Г. /в кредитираната част/. Макар по вещ- антипаркинг устройство, собственост на свидетелката Г. да са причинени щети, то съдът намира, че двамата свидетели не са заинтересована от изхода на настоящото дело и от реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника. Св. Д. е категоричен, че е възприел как въззивникът с управлявания от него автомобил е блъснал и повредил антипаркинг устройството. Макар в с.з. както той така и св.Г. да не могат да посочат точната дата на възникналото произшествие, то от останалите материали по делото- жалба, депозирана до сектор ПП, писмени сведения от Д., възз.Г. е видна датата на настъпилото ПТП, посочена  в НП- 14.09.2018г. Двамата свидетели  обясниха и начина, по който са установили автомобила причинил щетите. В съдебно заседание свидетелят Д. разясни и начина и причината поради която се е сдобил с фотоснимки на автомобила на въззивника, като пресъздаде и заснетото на тях. Показанията на св.Д. са напълно логични и правдоподобни, те кореспондират и с показанията на актосъставителя, както и с писмените материали по делото и с веществените такива-фотоснимки. Обстоятелството, че по антипркинг устройството на св.Г. са причинени имуществени щети освен от нейните показания и показанията на св.Д. и св.З. , е видно и от изготвения протокол за ПТП.

Съобразно чл.2 ал.1 от  Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани материални щети по антипаркинг устройството. Описаните щети са възприети лично както лично от св.Д. и  св.Г., така и лично от актосъставителя, като последният е изготвил и протокола за ПТП.

 Обстоятелството, че при огледа на автомобила на въззивника на 23.10.2018г. са установени щети- в областта на  предна дясна част, както е записано в протокола за ПТП напълно кореспондира с показанията на св.Д., че възз. е блъснал устройството с предната дясна гума на автомобила. Действително огледан е направен повече от месец след инцидента, но пък фиксираните при него щети съответстват на заявеното в с.з от св.Д.. Възражението, че актосъставителят посочил в докладната си записка и в с.з., че нямало видими щети по автомобила, не изключва възникналия инцидент, тъй като на първо място същият в с.з заяви, че не може да е сигурен от къде са щетите по автомобила, което идва да покаже, че такива все пак са констатирани както е отразено в протокола. От друга страна при подобен род произшествия не е изключено и предвид размерите на МПС щети или поне видими такива по автомобила да не са настъпили. Така или иначе механизмът на възникване на произшествието е достатъчно изяснен от показанията на Д.- пряк очевидец на случилото се. Съдът не споделя и възражението, че в хода на АНП не било установено чия е собствеността на антипаркинг устройството и дали Г. притежавала разрешение за поставяне на такова устройство. Видно от материалите по АНП – Разрешение изх.№РД11-94-Н/445/27.03.2012г. , издадено от Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ св.Г. притежава разрешение издадено от Община Варна за монтиране на такова устройство именно на адреса, където е настъпил инцидента. Нещо повече, видно от справката от Община Варна, приложена по преписката и към 13.02.2019г. издаденото разрешение е валидно. Ето защо възраженията в горния смисъл са абсолютно неоснователни.

Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и антипаркинг устройството е възприето лично от св.Д., който е заснел автомобила и действията на водача. Изготвените от него фотоснимки са били предадени в  сектор ПП още в хода на АНП.   Възражението, че фотоснимките нямали дата и не били събрани по съответния ред от полицейските административни органи, съдът намира за несъстоятелно. Приобщаването на ВД както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на наказателното производство не винаги се извършва чрез изземването от компетентния орган. Приобщаването се извършва и след предаването им от лицата участници в АНП, какъвто именно е настоящия случай. В чл. 84 от ЗАНН изрично е предвидено, че доколкото в този закон няма особени правила за изземване на вещи се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. А съгласно чл.159 от НПК всички граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото. Именно чрез предаването на фотоснимките на органите на полицията св.Г. и св.Д. са изпълнили задълженията си са спомогнали за изясняване на обстоятелствата имащи значение за административната преписка, като по този начин същите са приобщени по АНП. Следователно същите следва да се ценят като годно доказателство при преценка на въпросите за виновността и отговорността.

С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между автомобила управляван от въззивника и монтираното антипаркинг устройство, собственост на св.Г. има настъпило съприкосновение, в резултат на което по това устройство са причинени имуществени щети.

По отношение на авторството на деянието:

От приобщените по делото писмени доказателства – справка са собственост на МПС, приложените декларации от собственика на автомобила и от самия въззивник, а и от писмените сведения депозирани лично от него в хода на АНП  е видно, че на 14.09.2018г. около 11.10ч автомобилът е управляван от него. От свидетелските показания на св.Д. също е видно,  на процесната дата и място автомобилът е управляван от въззивника. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от въззивника.

 Съприкосновението с антипаркинг устройството, собственост на св.Г. и повредите по него, очевидно са били  възприети и от самия въззивник, видно от приложените фотоснимки и от показанията на св.Д. и Г., които са категорични, че въззвиникът е огледал автомобила си и е изхвърлил на страни повреденото устройство.

 С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е безспорно  установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер и не подлежи на ревизия.

        По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

          Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в ПТП е длъжен:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

      От цитираното  в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация и на АУАН. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая обаче между въз.Г. и св.Г. –собственик на увреденото имущество  не е имало разногласия, доколкото въззивникът не е останал на мястото на инцидента, а и този съставомерен признак на нарушението- липсата на съгласие, не е посочен във фактическото обвинение нито в акта, нито в постановлението. В двата акта е изписано, че водачът е напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР, липсват обаче факти за наличие на липса на съгласие, респективно разногласия между него и собственика на повредената вещ.

         С оглед на това съдът намира, че издаденото против въз. Г.  наказателно постановление по пункт 2 , се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено в тази му част, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.

       

 

      Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление  № 18-0819-008229/26.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Г.С.Г., ЕГН **********  е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

     ОТМЕНЯ пункт втори от Наказателно постановление  № 18-0819-008229/26.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Г.С.Г., ЕГН ********** е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: