Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 73 във вр. с чл. 70, ал.2, т.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по искане на С. Б. М. от гр. Варна, за възобновяване на съдебното производство по КНАХД № 1738/2023г. поради възникнало ново обстоятелство и отмяна на Решение № 1436/27.10.2023г. по КНАХД 1738/2023г. на АдмС-Варна, ІІІ тричленен състав, неподлежащо на обжалване, с което е оставено в сила Решение № 943/22.06.2023г., постановено по АНД № 20233110202026/2023г. по описа на PC-Варна, с което е потвърдено НП № 23-0439-000438/20.04.2023 г. на началника на 03 РУ-Варна, с което по пункт 1 за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба" в размер на 3000 лева и „ЛПУМПС“ за 12 месеца, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна от фазата на съдебното следствие.

В съдебно заседание процесуален представител на вносителя, поддържа предложението на изложените в него основания.

Ответникът, Началник на ІІІ РУ при ОДМВР Варна, не изпраща представител, не изразява становище по предложението.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на искането, поради липса на основанията предвидени в чл.70, ал.2 т.3 от ЗАНН.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С. С. Б. М. било издадено НП №23-0439-000438/20.04.2023г. на началник РУ в ОДМВР Варна, Трето РУ Варна, с което му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.175а ал.1 пр. 3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Срещу НП била подадена жалба и образувано АНД №2026/2023 г. по описа на ВРС. С Решение №943/22.06.2023 г. ВРС е потвърдил процесното НП, като е приел за доказано, че нарушенията са извършени от обективна и субективна страна.

Решението на въззивния съд е оставено в сила с Решение №1436/27.10.2023 г. от състав на Административен съд Варна по бразуваното по жалба на М. КАНД №1738/2023 г.

И двете инстанции са приели от фактическа страна, че на 24.03.2023г. екип на ОДМВР Варна, изпълнявал функции по контрол на движението в гр. Варна, като с полицейския автомобил се движели по [улица]. Полицейските служители забелязали лек автомобил „БВМ 320ес“ с рег. №[рег. номер], управляван от М.. Автомобилът се движел в посока откъм магазин „Метро“ и навлязъл в [улица], като предприел маневра, за да се включи в движението по тази улица. Това включване било извършено, като автомобила, усуквайки задната си част, изгубил сцепление с пътното платно. При това задната му част навлязла в другото платно за движение, след което се върнала обратно в неговото платно за движение. Създадена била опасност за движещите се по пътя автомобили. Свидетелите лично възприели движението на автомобила и навлизането му в [улица]с т. нар. „дрифтене“. Тъй като на пътя имало и други автомобили, полицейските служители не спрели веднага автомобила, управляван от М., а сторили това след кръговото движение, в посока към [улица]. При извършената проверка било установено, че автомобила не е представен за ГТП. Съставен бил АУАН в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията и била дадена правна квалификация по ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН при вписване, че няма възражения. Възражения постъпили впоследствие по АНП, но били преценени като неоснователни. На 20.04.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Използването на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари било квалифицирано като нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. Непредставянето на МПС на ГТП било квалифицирано като нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДП и на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба.

В хода и на двете производства М. е поддържал тезата, че излизайки от паркинга на магазин „Метро“, не е „дрифтирал“, а се е подхлъзнал на мазно петно, което е било върху пътната настилка. В хода и на двете дела, не са били представени доказателства за наличието на подобно петно. Напротив, от докладните записки изготвени от свидетелите Г. и Лазков става ясно, че загубата на сцепление на задните гуми е била причинена нарочно от водача и това негово поведение, не е било еднократно, а е продължило и на кръговото кръстовище с [улица], след което е бил спрян от тях.

С настоящата молба М. е сезирал съда с искане за възобновавяне на административнонаказателното производство на основание чл.70, ал.2 т.3 от ЗАНН – открито ново доказателство от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. В искането е посочено, че на 13.01.2024 г. М., се е видял със свой познат на име К., който е шофирал след него на 24.03.2023 г. и му е казал, че също се е подхлъзнал на същото петно при излизането си от паркинга на магазин „Метро“. В искането си М. твърди, че до този момент не е знаел, че приятелят му К. е станал свидетел на инцидента. Изразява мнение, че показанията на К. биха довели до промяна на фактите по делото.

В хода на проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на М., в пледоарията си заяви, че лицето К. е присъствал при съставяне на АУАН, но не е бил вписан в него като свидетел.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът намира искането за възобновяване на административнонаказателното производство за неоснователно по следните съображения.

В чл.70, ал.2 т.3 от ЗАНН е посочено, че Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта.

Съдът намира, че не са изпълнени изискванията на закона за възобновяване на процесното производство.

От цялостният доказателствен материал по делото, включително и от твърдението на процесуалния представител на М., в пледоарията му пред настоящата инстанция, може да се направи обоснован извод, че наличието на свидетел на инцидента не е ново обстоятелство, което да не е било известно на страните, още повече на М.. След като К. К. е бил на място при съставянето на АУАН, въпреки, че не е бил вписан като свидетел по акта, то за М. е била налице процесуалната възможност да поиска разпита му пред съда в хода на завършилото съдебно обжалване на НП, в рамките на две инстанции. Присъствието на К. по време на съставянето на АУАН води и до неспазване на срока по чл.71, ал.1 т.2 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че М. е узнал, че К. е станал свидетел на инцидента едва на 13.01.2024 г., както твърди в искането си.

Водим от горното съдът намира, че не са налице обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, както и при постановяването на последвалите съдебни решения.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. М. от гр. Варна, за възобновяване на съдебното производство по КНАХД № 1738/2023г. поради възникнало ново обстоятелство и отмяна на Решение № 1436/27.10.2023г. по КНАХД 1738/2023г. на АдмС-Варна, ІІІ тричленен състав, неподлежащо на обжалване, с което е оставено в сила Решение № 943/22.06.2023г., постановено по АНД № 20233110202026/2023г. по описа на PC-Варна, с което е потвърдено НП № 23-0439-000438/20.04.2023 г. на началника на 03 РУ-Варна, с което по пункт 1 за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба" в размер на 3000 лева и „ЛПУМПС“ за 12 месеца, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна от фазата на съдебното следствие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.